Language of document : ECLI:EU:C:2016:148

Дело C‑94/14

Flight Refund Ltd

срещу

Deutsche Lufthansa AG

(Преюдициално запитване, отправено от Kúria)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент (ЕО) № 1896/2006 — Членове 17 и 20 — Задължения на юрисдикция, сезирана да определи юрисдикцията, териториално компетентна да се произнесе в производството след подаването на възражение от ответника срещу европейската заповед за плащане — Компетентност на юрисдикциите на държавата членка по произход на европейската заповед за плащане — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Вземане, основано на правото на обезщетение при закъснение на полет по Регламент (ЕО) № 261/2004“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 10 март 2016 г.

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси — Преценка от националния съд

(член 267 ДФЕС)

2.        Транспорт — Въздушен транспорт — Регламент № 261/2004 — Обезщетяване и помощ на пътниците — Голямо закъснение на полети — Определяне на международната компетентност — Приложимост на Регламент № 44/2001 — Неприложимост на Конвенцията от Монреал за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз

(членове 5—7 от Регламент № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 44/2001 на Съвета; член 19 от Конвенцията от Монреал от 1999 г.)

3.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Възражение срещу европейска заповед за плащане, в което не се оспорва компетентността на юрисдикцията на държавата членка по произход — Последици — Явяване на ответника по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2001 — Отсъствие — Възражение, в което са изложени основанията по същество — Липса на последици

(член 17, параграф 1 от Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета; член 24 от Регламент № 44/2001)

4.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Задължения на юрисдикция, сезирана с искане да определи юрисдикцията, териториално компетентна да разгледа делото за вземането, предмет на европейска заповед за плащане, след като ответникът е подал възражение срещу същата заповед — Процесуален въпрос, който не е изрично уреден в Регламента — Приложимост на националното право на държавата членка по произход на заповедта

(член 17, параграф 1 и член 26 от Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

5.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Определяне на юрисдикцията, която е териториално компетентната да разгледа делото за вземане, предмет на европейска заповед за плащане, след като ответникът е подал възражение срещу същата заповед — Приложимост на Регламент № 44/2001 — Зачитане на полезното действие и на правото на защита

(Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 44/2001 на Съвета)

6.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Процедура за европейска заповед за плащане — Регламент № 1896/2006 — Юрисдикция, сезирана с искане да определи юрисдикцията, териториално компетентна да разгледа делото за вземането, предмет на европейска заповед за плащане, след като ответникът е подал възражение срещу същата заповед — Наличие или липса след такова определяне на международна компетентност на юрисдикциите на държавата членка по произход на заповедта — Последици

(Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 44/2001 на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 40 и 41)

2.        Правото на уеднаквено обезщетение с фиксиран размер за пътник при закъснение на полет, каквото право може да бъде изведено от членове 5—7 от Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, е независимо от правото на обезщетение по член 19 от Конвенцията от Монреал за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз. Тъй като правата, основани съответно на разпоредбите на споменатия регламент и на клаузите на Конвенцията от Монреал, спадат към различни правни уредби, правилата за международна компетентност по споменатата конвенция не се прилагат към молби, които са подадени единствено на основание Регламент № 261/2004 и които трябва да бъдат разгледани съгласно Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

(вж. т. 45 и 46)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 47)

4.        Правото на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства, при които юрисдикция е сезирана с производство, с което се иска да се определи териториално компетентната юрисдикция на държавата членка по произход на европейска заповед за плащане и да се разгледа международната компетентност на юрисдикциите на тази държава членка да се произнесат по делото за вземането, предмет на заповедта за плащане, срещу която ответникът е подал възражение в предвидения за тази цел срок, Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане не указва правомощията и задълженията на тази юрисдикция и следователно на основание член 26 от същия регламент разглежданите процесуални въпроси се регулират от националното законодателство на държавата членка.

Всъщност, като се има предвид, че видно от структурата му, Регламент № 1896/2006 не цели хармонизиране на процесуалното право на държавите членки, както и предвид ограничения обхват на член 17, параграф 1 от този регламент, посочената разпоредба трябва да се тълкува — в частта, в която предвижда, че ако ответникът подаде възражение, производството продължава автоматично в съответствие с правилата на редовното гражданско производство — в смисъл, че не налага никакво особено изискване, свързано с естеството на юрисдикциите, пред които трябва да продължи производството, или правилата, които една такава юрисдикция трябва да приложи.

(вж. т. 48, 54, 56 и 73 и диспозитива)

5.        Правото на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства, при които юрисдикция е сезирана с производство, с което се иска да се определи териториално компетентната юрисдикция на държавата членка по произход на европейска заповед за плащане и да се разгледа международната компетентност на юрисдикциите на тази държава членка да се произнесат по делото за вземането, предмет на заповедта за плащане, срещу която ответникът е подал възражение в предвидения за тази цел срок, Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела налага въпросът за международната компетентност на юрисдикциите на държавата членка по произход на европейската заповед за плащане да се разреши по процесуални правила, които позволяват гарантирането на полезното действие на разпоредбите на същия регламент и правото на защита, като по този въпрос следва да се произнесе запитващата юрисдикция или юрисдикция, която тя определи като териториално и материално компетентна да разгледа в редовно гражданско производство спор за вземане като това в главното производство.

В това отношение националната правна уредба, приложима по отношение на производството, с което националната юрисдикция е сезирана, трябва да ѝ позволява да разгледа въпроса за международната компетентност съгласно предвидените в Регламент № 44/2001 правила и въз основа на цялата необходима ѝ за тази цел информация. В случай че това не е така, юрисдикцията може или да тълкува процесуалните правила в смисъл, че ѝ позволяват да изпълни споменатите изисквания, или да определи коя е юрисдикцията, която е материално компетентна да разгледа по същество спор за вземане в рамките на редовно гражданско производство в качеството си на териториално компетентна юрисдикция и която в такъв случай би трябвало евентуално да се произнесе по собствената си международна компетентност с оглед на установените с Регламент № 44/2001 критерии.

(вж. т. 48, 62—64 и 73 и диспозитива)

6.        Правото на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства, при които юрисдикция е сезирана с производство, с което се иска да се определи териториално компетентната юрисдикция на държавата членка по произход на европейска заповед за плащане и да се разгледа международната компетентност на юрисдикциите на тази държава членка да се произнесат по делото за вземането, предмет на заповедта за плащане, срещу която ответникът е подал възражение в предвидения за тази цел срок, и ако такава юрисдикция се произнася по международната компетентност на юрисдикциите на държавата членка по произход на европейската заповед за плащане и приеме, че съгласно критериите по Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела те имат такава, посоченият регламент и Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане я задължават да тълкува националното право в смисъл, че ѝ позволява да установи или да определи коя юрисдикция е териториално и материално компетентна да разгледа делото.

Ако обаче приеме, че международна компетентност липсва, такава юрисдикция не е длъжна служебно да извърши преглед на заповедта за плащане по аналогия с член 20 от Регламент № 1896/2006. Всъщност, тъй като такова процесуално положение е уредено не от разпоредбите на Регламент № 1896/2006, а от националното право, разпоредбите на посочения регламент, в това число и член 20 от него, не са приложими дори и по аналогия към това положение. Освен това съгласно член 18, параграф 1 от Регламент № 1896/2006 заповед за плащане, срещу която ответникът е подал възражение в предвидения за тази цел срок, не подлежи на изпълнение. Такава юрисдикция би могла следователно да констатира липса на компетентност на юрисдикциите на държавата членка по произход на европейската заповед за плащане по Регламент № 44/2001 и да приложи предвидените в такъв случай от националното процесуално право последици.

(вж. т. 48, 66, 67 и 69—73 и диспозитива)