Language of document : ECLI:EU:C:2017:99

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. SZPUNAR

представено на 8 февруари 2017 година(1)

Дело C610/15

Stichting Brein

срещу

Ziggo BV

XS4ALL Internet BV

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)

„Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Понятие — Индексиращ уебсайт, който позволява споделяне на закриляни произведения без съгласието на носителите на авторските права — Член 8, параграф 3 — Използване от трето лице на услугите на посредник за нарушаване на авторско право — Съдебна забрана“







 Въведение

1.        „[…] the file being shared in the swarm is the treasure, the BitTorrent client is the ship, the torrent file is the treasure map, The Pirate Bay provides treasure maps free of charge and the tracker is the wise old man that needs to be consulted to understand the treasure map“(2).

2.        Чрез тази аналогия, сама по себе си достойна да бъде защитена с авторскоправна закрила, австралийският съдия Justice Cowdroy обяснява как функционира споделянето на файловете чрез използване на протокола bittorrent в нарушение на авторските права(3). В настоящото дело Съдът трябва да конкретизира правните основания и обхвата на евентуалната отговорност за нарушенията, извършени от „доставчиците на карти“, т.е. от уебсайтове като The Pirate Bay (наричан по-нататък „TPB“). Всъщност TPB е един от най-големите и най-известни уебсайтове за споделяне на файлове, съдържащи музикални и кинематографични произведения. Споделянето е безплатно и при повечето от тези произведения — в нарушение на авторските права.

3.        Европейската комисия, чието становище изглежда споделя Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, поддържа, че отговорността на уебсайтовете от този вид е въпрос, свързан с прилагането на авторското право, който може да бъде разрешен не на равнището на правото на Съюза, а в рамките на националните правни системи на държавите членки. Според подобен подход все пак тази отговорност, и в крайна сметка обхватът на правата на носителите на права, ще зависят от твърде различни разрешения, възприети в различни национални правни системи. Това обаче би подкопало целта на сравнително обширната законодателна уредба на Съюза в областта на авторското право, а именно да се хармонизира обхватът на правата, с които се ползват авторите и другите носители на права в рамките на единния пазар. Това е причината, поради която според мен отговорът на поставените по настоящото дело въпроси трябва да се потърси по-скоро в правото на Съюза.

4.        В самото начало искам да изтъкна също, че според мен проблематиката по настоящото дело се различава съществено от тази по две скорошни дела, свързани с правото на публично разгласяване на произведения в интернет, довели до постановяване на решения Svensson и др.(4) и GS Media(5). Всъщност тези дела се отнасят до вторичното разгласяване на вече достъпни в интернет произведения от лице, което само създава онлайн съдържанието, докато настоящото дело се отнася до първичното разгласяване в рамките на мрежа за равноправен достъп (peer-to-peer). Ето защо не мисля, че съображенията на Съда по тези дела може да се приложат пряко в делото по главното производство.

 Правна уредба

5.        Съгласно член 12 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), който е озаглавен „Обикновен пренос“ („Mere conduit“)(6):

„1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация[, предоставена от] получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация […]

[…]

3.      Този член не засяга възможността съд или административен орган, в съответствие с правните системи на държавите членки, да изисква доставчикът на услуги да прекъсне или предотврати нарушение“.

6.        Съгласно член 14 от тази директива, озаглавен „Съхраняване на информация“:

„1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна [от] получателя на услугата, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранена по молба на получателя на услугата, при условие че:

a)      доставчикът няма сведения за незаконна дейност или информация, а във връзка с искове за щети, не е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация;

или

б)      доставчикът, при получаването на такива сведения или запознаването с такива факти, действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до информацията.

[…]

3.      Този член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правните системи на държавите членки, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение, нито засяга възможността [държавите членки] да предвидят процедури, които уреждат отстраняване или блокиране на достъпа до информация“.

7.        Член 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(7), озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“, предвижда в параграф 1:

„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки [да] може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.

8.        Параграф 3 от член 8 от тази директива, озаглавен „Санкции и средства за правна защита“, гласи:

„Държавите членки гарантират притежателите на права да могат да поискат […] налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право“.

9.        Член 2 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, озаглавен „Обхват“(8), предвижда в параграф 2:

„Настоящата директива не накърнява специфичните разпоредби за упражняване на права и за изключения, които се съдържат в законодателството на Общността, което се отнася за авторското право и сродните му права, и по-специално тези, които се срещат в […] Директива 2001/29/ЕО, и по-специално […] член 8 от нея“.

10.      Съгласно член 11 от тази директива, озаглавен „Забрани“:

„Държавите членки също така гарантират, че притежателите на права могат да [поискат налагане на] съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се ползват от трети [лица] за нарушаване на правото върху интелектуална собственост, без да се накърнява член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО“.

 Факти, производство и преюдициални въпроси

11.      Ищецът в главното производство, Stichting Brein, е фондация, учредена по нидерландското право, чиято основна цел е да противодейства на неправомерното използване на закриляни с авторското право и сродните му права обекти, както и защитата в тази област на интересите на носителите на тези права.

12.      Ответниците в главното производство, Ziggo BV и XS4ALL Internet BV (наричани по-нататък „XS4ALL“), са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност по-специално е доставка на достъп до интернет на потребители. Съгласно информацията в писмените становища на Stichting Brein те са двамата най-големи доставчици на достъп до интернет на нидерландския пазар.

13.      На основание на разпоредбите от нидерландското право, с които се транспонира член 8, параграф 3 от Директива 2001/29(9), Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

14.      Искането, което е уважено в първоинстанционното производство, е отхвърлено по същество във въззивното производство, с мотива че, първо, получателите на услугите на ответниците в главното производство, а не TPB, са извършвали нарушения на авторските права, и второ, поисканото блокиране на достъпа не е пропорционално на преследваната цел, а именно ефективната закрила на авторските права. Stichting Brein подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция.

15.      При това положение Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

2)      При отрицателен отговор на въпрос 1:

–        дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

16.      Актът за преюдициално запитване постъпва в Съда на 18 ноември 2015 г. Писмени становища представят страните в главното производство, испанското, италианското, португалското правителство, правителството на Обединеното кралство, както и Комисията. В съдебното заседание, проведено на 27 октомври 2016 г., са представлявани страните в главното производство, испанското и френското правителство и Комисията.

 Анализ

17.      С двата си преюдициални въпроса по настоящото дело всъщност запитващата юрисдикция поставя въпроса за отговорността на операторите на уебсайтове за индексиране на peer-to-peer мрежите поради нарушаването на авторски права, извършвано при използването на тези мрежи. Може ли да се приеме, че самите оператори са в основата на тези нарушения, което би предполагало тяхната непосредствена отговорност (първи въпрос)? Или, дори и те да не носят пряка отговорност, може ли да се разпореди блокиране на достъпа до техните уебсайтове, което, както ще обясня по-нататък, изисква определена форма на непряка отговорност (втори въпрос)?

18.      Ще започна анализа с кратък преглед на начина, по който функционират peer-to-peer мрежите, и на тяхната роля при нарушаването на авторските права.

 Предварителни бележки — peer-to-peer мрежи

19.      Макар първоначалната концепция за интернет да представлява компютри, свързани в мрежа, но функциониращи независимо едни от други, най-яркото проявление на интернет — световната мрежа (World Wide Web) — следва различен функционален модел — централизирана архитектура, известна като „сървър—клиент“. При този модел съдържанието (обикновено уебстраница) се съхранява на сървър и може да бъде преглеждано от потребителите чрез техните компютри, наречени „клиенти“, и чрез техния клиентски софтуер (уеббраузър). Ясно е, че такава архитектура на World Wide Web сравнително улеснява контрола относно правомерния характер на съдържанието и борбата срещу неправомерното съдържание: достатъчно е да се изземе сървърът или да се изиска от неговия оператор да премахне инкриминираното съдържание. Следва също да се отбележи, че законодателството относно услугите на информационното общество, т.е. най-вече интернет, е конкретно адаптирано към този функционален модел, като по-специално предвижда освобождаване от отговорност на доставчиците на посреднически услуги по отношение на съдържанието, но като им налага определени задължения за сътрудничество в борбата срещу неправомерното съдържание.

20.      Peer-to-peer мрежите са организирани на различен принцип. При този модел компютърът на всеки потребител, т.е. всяко равноправно устройство (peer), не само е клиент, който получава информацията, но също и сървър, който я съхранява и я предоставя на разположение на други равноправни устройства. Следователно мрежата е децентрализирана (без централни сървъри) и е с „променлива геометрия“, тъй като само свързаните равноправни устройства — сървъри, съставляват мрежата в даден момент (за разлика от „традиционната“ мрежа, в която сървърите обикновено са постоянно свързани и само клиентите временно се свързват или прекратяват връзката). Подобна конфигурация на мрежата има много предимства по-специално що се отнася до оптимизацията на използването на капацитета за съхраняване на информация и предаване на данни. В резултат на децентрализираната си архитектура подобна мрежа е също така по-устойчива на атаки, както и на намеса от страна на силите на реда или на действия от страна на носителите на авторските права. По-конкретно трудно може да се премахне съдържание от peer-to-peer мрежа, тъй като то се намира на различни сървъри, които принадлежат на различни физически лица в различни страни.

21.      Peer-to-peer мрежите могат да се използват по различни начини, като изпращане на съобщения онлайн, интернет телефония, разпространение на софтуер или дори за военни приложения. Най-разпространеното използване обаче е споделянето на файлове.

22.      Само за файлове, които съдържат неправомерна информация, например произведения, споделяни в нарушение на авторските права, ли става въпрос? Не. В peer-to-peer мрежите може да се споделят различни по вид файлове, включително съдържащи данни, които не са обект на закрила с авторското право, произведения, разпространявани със съгласието на носителите на правата или дори на самите автори, произведения, чийто срок на закрила (във всеки случай по отношение на материалните права) вече е изтекъл, или произведения със свободен лиценз.

23.      При все това съгласно данните, представени от Stichting Brein и неоспорени, ако правилно разбирам, в главното производство, 90—95 % от споделените в мрежата на TPB файлове съдържат закриляни произведения, разпространявани без съгласието на носителите на правата. Тези цифри изглежда са валидни за повечето популярни peer-to-peer мрежи. Това е така, защото законното съдържание, било то професионално или любителско, има собствени канали за разпространение (класическите уебсайтове, онлайн магазините, социалните мрежи и т.н.). За сметка на това peer-to-peer мрежите се използват много често за споделяне на съдържание, което иначе не би било публично достъпно безплатно. Операторите на тези мрежи често дори не крият тази цел, а някои от тези мрежи са създадени с доказана цел да се заобикалят авторските права, считани за злоупотреба(10). Поради тази причина още от появата си peer-to-peer мрежите са обект на борбата с пиратството, най-вече в САЩ, където тези мрежи много бързо стават популярни. Услугата Napster е първата голяма peer-to-peer мрежа, разбита вследствие на нарушаване на авторските права(11).

24.      След Napster се появяват нови поколения peer-to-peer мрежи. Понастоящем най-популярните, поне на европейския пазар, са мрежите, основани на bittorrent протокола. Тази технология позволява един и същ файл, разделен на малки сегменти, да бъде теглен от няколко потребителски компютъра чрез свободно достъпен онлайн софтуер (така наречения „bittorrent клиент“). Чрез фрагментирането на тегления файл не се позволява пренатоварване на потребителските компютри, от които се споделя съдържанието (така наречените „сийдъри“) и които служат като сървъри, както и на връзката им с интернет и това позволява бързо изтегляне на сравнително обемни файлове. Тъй като броят на участващите в тегленето потребители, които разполагат с един и същ файл и го споделят, е от решаващо значение за скоростта на теглене на файловете, при bittorrent технологията всеки фрагмент от тегления файл се предлага едновременно за изтегляне и на други потребители, които търсят същия файл („лийчъри“). С други думи, всеки компютър клиент, от който се тегли файлът, автоматично се превръща в сървър, който предоставя файла на разположение на другите потребители.

25.      Няма да се спирам по-подробно на техническия принцип на работа на peer-to-peer мрежите, за който лесно може да се намерят подробни описания(12). Всъщност, както във всички дела относно информационните технологии, техническото развитие без усилия изпреварва законодателния процес или съдебните производства, като по този начин съществува риск правните разрешения, основани на определено технологично статукво, да остареят още преди самото им приемане(13). Според мен това, което трябва да се изследва, за да се разреши случай като разглеждания в главното производство, е правната същност на някои действия, независимо от техническите условия, в съответствие с които се осъществяват тези действия. От тази гледна точка всъщност е важна ролята на уебсайтове като TPB за споделяне на файловете в peer-to-peer мрежи.

26.      Всъщност тази роля е ключова. В основата на използването на peer-to-peer мрежите е възможността да се намират потребители, готови да участват в споделянето на желания файл. Тази информация, макар от техническа гледна точка да е под формата на торент файлове, „магнитни линкове“ или нещо друго, се открива на уебсайтове като TPB. Тези сайтове предлагат не само търсачка, но често, както в случая с TPB, указатели с произведенията, които се съдържат в тези файлове, подредени по различни категории, например „100-те най-добри“ или „последно качени“. Следователно дори не е необходимо да се търси конкретно произведение, а е достатъчно да се избере сред предлаганите, както в каталог на библиотека (или по-точно казано сред аудио- или видеоматериали, тъй като основно става въпрос за музикални и кинематографични произведения). Често тези уебсайтове дават допълнителна информация, по-специално за приблизителна продължителност на изтегляне, както и за броя на активните за определен файл „сийдъри“ и „лийчъри“.

27.      Следователно, ако, както твърдят ответниците в главното производство, теоретически е възможно да се намерят файловете, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, без да се ползва уебсайт като TPB, на практика търсенето на тези файлове обикновено води до такъв сайт или до сайт, който обединява данните от множество peer-to-peer мрежи. Поради това на практика ролята на уебсайтове като TPB е неизбежна за работата на тези мрежи, във всеки случай за средния интернет потребител.

 По първия преюдициален въпрос

28.      С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира метаданните, свързани с файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

29.      Ще започна анализа си на този въпрос с кратък преглед на законодателните разпоредби и на съдебната практика относно правото на публично разгласяване.

 Право на публично разгласяване

30.      Поначало авторите, когато се разпространяват техни произведения, се ползват с изключително право да разрешават или забраняват, от една страна, разпространението на копия от тези произведения, а от друга страна, представянето им пред публика, която присъства на мястото на представянето. Типични примери са концертите и театралните представления.

31.      Появата на техническите средства за комуникация, първото от които е звукът чрез радиоизлъчването, поражда необходимостта от закрила на правата на авторите по отношение на тази възможност за използване на техните произведения. Това право е предвидено за пръв път в международното право с член 11 bis от ревизираната Бернска конвенция за закрила на литературните и художествени произведения (наричана по-нататък „Бернската конвенция“)(14). Понастоящем член 11 bis от Бернската конвенция, в редакцията ѝ, произтичаща от Парижкия акт от 24 юли 1971 г., изменен на 28 септември 1979 г., предвижда за авторите изключителното право да разрешават излъчването по безжичен път или публичното съобщаване по какъвто и да е друг начин за безжично разпространение на своите произведения, както и „вторично“ излъчване на вече излъчено произведение, когато то се осъществява от организация, различна от първоначалната(15).

32.      Тази правна уредба на правото на публично разгласяване е замислена и специално адаптирана за „линейното“ разгласяване, ако използваме терминологията на Директива 2010/13/ЕС(16). При тази форма на разгласяване сигналът „се пуска“ към адресата (откъдето е и английският термин push), който може само да го приеме (или да не го приеме) в момента на излъчването му. Следователно сравнително лесно може да се определи кога се осъществява разгласяването, кой е в основата му и кои са адресатите, т.е. публиката. Това е класическата форма на радио- и телевизионно разпространение.

33.      С появата на телевизията по заявка (video on demand), а впоследствие особено на интернет, възниква нов способ на разгласяване, при който разгласяваното съдържание се предоставя на разположение единствено на потенциалните потребители, които могат да го ползват на място и в избрано от тях време. При тази форма на разгласяване едва в момента, в който потребителят реши да приеме съдържанието, той действително получава сигнала (pull). Възниква съмнение дали този способ отговаря на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на Бернската конвенция(17).

34.      Бернската конвенция е допълнена, по-конкретно с цел привеждане в съответствие на нейните разпоредби с техническия прогрес, с Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право, приет в Женева на 20 декември 1996 г. (наричан по-нататък „ДАП“)(18). С този договор се въвежда изрично понятието „предоставяне на публично разположение“. Всъщност член 8 от ДАП предоставя на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, „включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“. Следователно тази разпоредба не се ограничава до разгласяване чрез радио- или телевизионно разпространение, а обхваща всички технически средства за комуникация. Разпоредбата не се ограничава и до линейното разгласяване, а включва предоставянето на разположение на съдържанието и на по-късен етап. Именно този начин на публично разгласяване е особено уместен в случая на интернет, и по-специално на peer-to-peer мрежите.

35.      Член 8 от ДАП е транспониран в правото на Съюза с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 — разпоредбата, чието тълкуване се иска в настоящото дело. Тази разпоредба възпроизвежда почти изцяло текста от ДАП.

36.      Директива 2001/29 не съдържа обаче определение за понятието „публично разгласяване“, нито за „предоставяне на публично разположение“. Затова се налага Съдът да очертае рамката на това определение. Съгласно съдебната практика, за да се установи публично разгласяване, е необходимо да бъдат налице два признака,: акт на разгласяване и наличие на публика(19).

37.      По отношение на първия критерий Съдът подчертава неизбежната роля на потребителя, който е в основата на разгласяването, и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност този потребител извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение(20).

38.      Към това следва да се добави, както посочих по-горе, че при предоставяне на публично разположение на произведение за приемането му в избрания от адресатите момент, актът на разгласяване следва да се преценява с оглед на спецификата на този начин на разгласяване. Така, за разлика от разгласяването по инициатива на потребителя, който е в основата на разгласяването, при предоставяне на разположение действителното предаване на произведението е само потенциално осъществимо и се извършва по инициатива на адресата. Същевременно възможността за носителя на авторските права да се противопостави на разгласяването настъпва в самия момент на предоставянето на разположение, без значение дали действителното предаване се осъществява и кога(21).

39.      Що се отнася до втория критерий — за наличие на публика, съгласно практиката на Съда той включва две изисквания. Съгласно първото от тях разгласяването трябва да е предназначено за неопределен, но голям брой потенциални адресати. Този критерий обикновено е изпълнен, когато даден уебсайт е достъпен по принцип за всички интернет потребители(22).

40.      Съгласно второто изискване публиката, към която е насочено въпросното разгласяване, трябва да бъде „нова публика“. Според Съда, що се отнася до предоставянето на разположение в интернет, разгласяването не се извършва пред нова публика, когато се отнася до произведение, вече свободно предоставено на публично разположение на друг уебсайт. Всъщност в този случай разгласяването е насочено, поне потенциално, към същата публика, до която се отнася първоначалното предоставяне на разположение, а именно към всички интернет потребители(23).

41.      Тази свобода на интернет потребителите обаче е ограничена. Всъщност според Съда при прилагането на критерия за нова публика следва да се има предвид не публиката, която има действително достъп до произведението, а само публиката, която притежателят на авторските права е имал предвид при първоначалното разгласяване. За сметка на това, ако до произведението е бил предоставен достъп, без обаче носителят на авторските права да е дал съгласие за това, последният не е имал предвид никаква публика, всяко ново предоставяне на разположение е насочено задължително към нова публика и следователно трябва да се приеме за публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29(24).

42.      Не следва обаче да се анализира дали разгласяването е предназначено за нова публика, когато то се извършва чрез специфичен технически способ, т.е. чрез различно от използваното за първоначалното разгласяване техническо средство(25). В този случай винаги има публично разгласяване по смисъла на Директива 2001/29.

43.      Сега следва да се преценят тези критерии в контекста на peer-to-peer мрежите.

 Публично разгласяване в peer-to-peer мрежите

44.      Според мен е неоспоримо, че когато закриляни с авторско право произведения са споделяни в peer-to-peer мрежа, тези произведения се предоставят на публично разположение.

45.      Първо, произведенията се предоставят на разположение на компютрите на потребителите на мрежата по такъв начин, че всеки друг потребител може да ги тегли. Фактът, че в bittorrent системата файловете, които съдържат тези произведения, са фрагментирани и се теглят на отделни сегменти от различни компютри, е техническа особеност, която е без значение. Всъщност обект на закрила с авторско право не е даден файл, а произведението. Произведенията обаче се предоставят на разположение в тяхната цялост и се изпращат на потребителите, които ги теглят също в тяхната цялост, освен ако не възникне технически проблем.

46.      Второ, потенциалните потребители на отворена peer-to-peer мрежа, като тази на TPB, несъмнено са неопределен и голям брой лица.

47.      Трето и последно, независимо че става въпрос за специфично техническо средство, критерият за нова публика също е изпълнен, във всеки случай, що се отнася до споделяните без съгласието на авторите произведения. Всъщност, както вече припомних в точка 41 от настоящото заключение, критерият за нова публика следва да се преценява с оглед на публиката, която авторът е имал предвид, когато е давал съгласието си(26). Ако обаче авторът на произведението не е дал съгласие произведението да бъде споделено в peer-to-peer мрежа, потребителите на въпросната мрежа съставляват по дефиниция нова публика(27).

48.      Остава да се определи кои са лицата в peer-to-peer мрежа, които са в основата на предоставянето на разположение на споделяните в нея произведения: нейните потребители или операторът на индексиращ уебсайт като TPB.

49.      Потребителите инсталират на компютрите си и стартират софтуера за споделяне („bittorrent клиента“), предоставят на TPB торентите, позволяващи да се проследяват намиращите се на техните компютри файлове и оставят включени компютрите, за да могат да бъдат активни в мрежата, като по този начин предоставят съзнателно притежаваните произведения на разположение на останалите потребители в мрежата.

50.      Тези произведения обаче не биха били достъпни и не би било възможно мрежата да функционира, или във всеки случай тя би била по-сложна и по-малко ефикасна за използване, без уебсайтове като TPB, които позволяват произведенията да бъдат намирани и достъпни. Следователно операторите на тези сайтове организират системата, която позволява на потребителите да получат достъп до произведения, предоставяни на разположение от други потребители. Ето защо тяхната роля може да се приеме за необходима(28).

51.      Вярно е, че такъв уебсайт само регистрира наличното съдържание в peer-to-peer мрежата, т.е. метаданните, свързани с произведенията, които се предлагат за споделяне от потребителите в мрежата. Следователно операторът на уебсайта по принцип няма никакво влияние върху присъствието на дадено произведение в тази мрежа. Той е само посредник, който позволява на потребителите да споделят съдържанието на принципа peer-to-peer. При това положение не може да му бъде отреждана решаваща роля за публичното разгласяване на дадено произведение, ако той не знае, че произведението е било неправомерно предоставено на разположение, или ако, след като бъде предупреден за неправомерния характер на това предоставяне, предприема коректни действия, за да отстрани това. Ако обаче от момента, в който операторът узнае, че предоставянето на разположение е извършено в нарушение на авторските права, и той не предприеме действия, за да блокира достъпа до въпросното произведение, неговото поведение може да се счита за насочено към изрично позволяване неправомерното предоставяне на разположение на произведението да продължи и следователно това поведение може да се счита и за съзнателно.

52.      Държа да уточня, че осъзнаването на обстоятелствата от страна на оператора на уебсайта трябва да бъде реално. Такъв е по-специално случаят, когато операторът е бил изрично предупреден от носителя на правата за неправомерния характер на информацията в сайта(29). Следователно спрямо такъв уебсайт не би било уместно да се приложи презумпцията, че той е действал съзнателно, по аналогия на презумпцията, установена от Съда в решение GS Media относно лицата, поставили хипервръзка с цел печалба(30). Всъщност такава презумпция би довела до налагане на операторите на уебсайтове, индексиращи peer-to-peer мрежи обикновено с цел печалба, общо задължение да следят индексираното съдържание.

53.      Следователно намесата на тези оператори отговаря на изведените в съдебната практика критерии за необходим и съзнателен характер(31). Поради това според мен следва да се приеме, че тези оператори, едновременно и съвместно с потребителите на мрежата, са също така инициатори на предоставянето на публично разположение на споделяните в мрежата произведения без съгласието на носителите на авторските права, когато съзнават, че това е неправомерно, но не предприемат действия за блокиране на достъпа до тези произведения.

54.      Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

 По втория преюдициален въпрос

 Предварителни бележки

55.      Вторият преюдициален въпрос е поставен от запитващата юрисдикция, в случай че Съдът отговори отрицателно на първия въпрос, на който предлагам да се даде утвърдителен отговор. Все пак, в случай че Съдът не споделя направения в предходните точки анализ, наложителен е анализ и на втория преюдициален въпрос. Затова ще предложа отговор и на втория въпрос.

56.      Във втория преюдициален въпрос се посочва както член 8, параграф 3 от Директива 2001/29, така и член 11 от Директива 2004/48. Съгласно член 2, параграф 2 от Директива 2004/48 обаче, както и в по-прав текст, съгласно член 11, последно изречение от тази директива, нейните разпоредби се прилагат, без да се накърняват разпоредбите на Директива 2001/29, и по-специално член 8 от нея. Според мен от това следва, че що се отнася до областите, попадащи в обхвата на член 8 от Директива 2001/29, тази разпоредба има предимство пред член 11 от Директива 2004/48. Следователно за отговора на втория преюдициален въпрос е релевантен само член 8, параграф 3 от Директива 2001/29. Във всеки случай двете разпоредби имат сходен текст.

57.      С втория въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че дава основание за налагане на забрана по отношение на доставчик на интернет достъп, с която се разпорежда да блокира достъпа на своите потребители до уебсайт, индексиращ peer-to-peer мрежа, чрез която се извършва нарушаване на авторски права, дори самият оператор на сайта да не разгласява публично произведенията, които са предоставени на разположение в тази мрежа.

 Приложимост на мерките по член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 по отношение на уебсайтове като TPB

58.      Припомням, че съгласно член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 притежателите на авторски права трябва да могат да поискат налагането на съдебна забрана срещу посредник, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на правата им.

59.      В главното производство е безспорно, че като доставчици на интернет достъп ответниците имат качеството на посредници по смисъла на горепосочената разпоредба.

60.      Според мен ясно е също, че услугите на тези посредници се използват от трети лица за нарушаване на авторски права. Всъщност установено е, че някои потребители на тези услуги използват peer-to-peer мрежата, за да споделят произведения без съгласието на носителите на авторските права. Споделянето представлява предоставяне на публично разположение на произведение без разрешение от носителя на авторските права и следователно — нарушаване на тези права.

61.      Особеност на делото в главното производство е, че исканата мярка, а именно блокиране на достъпа до уебсайта TPB, ще засегне не само потребителите, които нарушават авторските права, но и сайта TPB, който няма да може да предлага услугите си на потребителите, които се свързват с интернет чрез услугите на ответниците в главното производство.

62.      Действително в решение UPC Telekabel Wien Съдът допуска възможността за налагане на такава мярка(32). В това дело обаче става въпрос за блокиране на достъпа до уебсайт, за самия оператор на който се счита, че е инициатор на нарушаването на авторски права. Всъщност произведенията, неправомерно предоставени на публично разположение, се намират на въпросния уебсайт и потребителите ги теглят от този сайт. При тези условия Съдът е постановил, че операторът на посочения уебсайт използва услугите на доставчика на интернет достъп за лицата, които посещават уебсайта, за да нарушава авторски права.

63.      В настоящото дело случаят е доста по-различен, тъй като, макар да е установено, че самият TPB не извършва публичното разгласяване на произведенията без съгласието на носителите на авторските права, не може да се направи и извод, че уебсайтът използва услугите на доставчиците на достъп до интернет на потребителите на peer-to-peer мрежата, за да нарушава авторски права.

64.      Хипотезата на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 предполага обаче наличието на връзка между обекта на съдебната забрана и нарушаването на авторските права. Мерките за блокиране на достъп до уебсайт предполагат, че е установена отговорността на оператора на посочения уебсайт за нарушаване на авторски права чрез услугите на посредника, срещу когото е постановена съдебната забрана. Именно при това условие операторът има качеството на трето лице, което нарушава авторски права по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.

65.      Ако въпросният оператор не извършва по своя инициатива акта, който е монопол на автора (например публично разгласяване), нарушението може да бъде само непряко. Като се има предвид, че отговорността за този вид нарушения не е хармонизирана на равнище на правото на Съюза, тя трябва изрично да бъде предвидена в националното право. Задача на националните юрисдикции е да проверят дали такава отговорност е предвидена във вътрешното им право.

66.      Ако такава отговорност може да бъде установена по отношение на оператора на индексиращ уебсайт в peer-to-peer мрежа, в която закриляни произведения се споделят без съгласието на носителите на авторските права, следва да се приеме, че операторът използва услугите на доставчиците на интернет достъп, чиито клиенти споделят файлове в тази мрежа, аналогично на лице, непосредствено извършващо пряко нарушение на авторски права.

67.      Тази констатация не се поставя под съмнение от обстоятелството, че уебсайт като TPB може да попада в категорията на доставчиците на услуги за съхраняване на информация, чиято отговорност за съхраняваната информация по принцип е изключена съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2000/31. Освобождаването от отговорност всъщност е условно. То се предоставя единствено ако доставчикът на услугата не е знаел за неправомерния характер на съхраняваната информация или за извършваната чрез тази информация дейност и при условие че предприеме незабавни действия за отстраняване на въпросната информация или за блокиране на достъпа до нея, веднага щом научи за неправомерната дейност.

68.      Ако доставчикът на посреднически услуги не отговаря на тези условия, т.е. ако той знае за неправомерния характер на съхраняваната информация, но не предприема действия за отстраняването ѝ или за блокиране на достъпа до нея, той може да носи непряка отговорност във връзка с тази информация.

69.      Такъв е по-конкретно случаят с оператор на уебсайт, индексиращ peer-to-peer мрежа, който знае или е уведомен, че добавените от потребителите на мрежата торенти позволяват да бъдат споделяни произведения, предоставени на разположение в тази мрежа без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за отстраняването на тези файлове. В главното производство е безспорно обаче, че случаят с TBP е такъв. Следователно член 14 от Директива 2000/31 допуска операторът на уебсайта да носи отговорност поради нарушаване на авторските права в резултат от това предоставяне на разположение.

70.      Трябва да се разгледа и съответствието на такава мярка с основните права.

 Съответствие на блокирането на достъпа до уебсайт с основните права

71.      Мерките, предприети на основание на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29, трябва да бъдат в съответствие с приложимите основни права(33). Въпросът за съответствието на мярка, с която се разпорежда блокирането на възможността потребителите на услуги от доставчик на интернет достъп да посещават уебсайт, по отношение на който е установена отговорност за нарушаване на авторски права, е разгледан подробно от Съда в решение UPC Telekabel Wien(34). Съдът допуска такава мярка от гледна точка на основните права и поставя три условия(35).

72.      Първо, доставчикът на услугите — адресат на разпореждането за забрана, трябва да може да избере техническите средства, за да се съобрази с това разпореждане и за да може да изпълни задълженията си, като докаже, че е предприел всички разумни мерки за целта. Това са условия, които се изискват от националното право, за чието спазване следят националните юрисдикции.

73.      Второ, предприетите мерки не трябва да лишават неоснователно интернет потребителите от възможността за правомерен достъп до предоставяната информация. Все пак е несъмнено, че мярка за блокиране на достъп до уебсайт лишава интернет потребителите от достъп до наличната информация, независимо дали тя е правомерна или не.

74.      Според мен в такъв случай преценката за законосъобразност на такава мярка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се анализира пропорционалността между, от една страна, мярката и произтичащото от нея лишаване от достъп до информация, и от друга страна, значението и тежестта на нарушенията на авторските права, извършени чрез този уебсайт.

75.      Що се отнася до случая с TPB, съгласно предоставените от ищеца в главното производство данни, които, разбира се, запитващата юрисдикция трябва да провери, над 90 % от файловете, до които е възможен достъп от този уебсайт, съдържат произведения, предоставени на публично разположение без съгласието на носителите на авторските права. Освен това операторите на TPB са били многократно предупреждавани за неправомерния характер на съдържанието в техния уебсайт и са били приканвани да го премахнат, което те изрично са отказали да направят.

76.      При тези обстоятелства според мен лишаването на интернет потребителите от достъп до информация, което произтича от мярката за блокиране на достъпа до уебсайта TPB, е пропорционално на значението и на тежестта на извършваните в него нарушения на авторските права. Преценката ми се основава както на обемите на неправомерно съдържание, така и на поведението на операторите на уебсайта. Това е така на още по-силно основание, тъй като, макар споделянето на произведения в peer-to-peer мрежа да е правомерно, много вероятно е те да са също толкова лесно и безплатно достъпни с други средства или да могат лесно да бъдат предоставяни на разположение. Положението би било съвсем различно в случая с уебсайт, в който неправомерното съдържание е само несъществено и чиито оператори сътрудничат коректно за свалянето му.

77.      Разбира се, окончателната преценка за пропорционалност на предвидената мярка е задача на националните юрисдикции.

78.      Трето и последно, мярката трябва да има за резултат да предотврати или поне да направи трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждава интернет потребителите, които ползват услугите на адресата на разпореждането, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на авторските права. С други думи, мярката трябва да има за цел да се преустанови и избегне нарушаване на авторски права и при преследването на тази цел тя трябва да бъде ефективна в разумни граници.

79.      В настоящото дело ответниците в главното производство изразяват сериозни съмнения относно ефективността на мярката за блокиране на достъпа до уебсайта TPB. Според тях, от една страна, тази мярка е неефективна, тъй като същите произведения можело да бъдат намерени и да се обменят в интернет чрез други средства освен чрез TPB. От друга страна, мярката за блокиране на интернет адрес можело лесно да бъде заобиколена от всеки информиран интернет потребител.

80.      На първо място, следва все пак да се отбележи, че съгласно практиката на Съда не е необходимо да се осигури абсолютна защита на правото върху интелектуална собственост, т.е. предвидената мярка да води до пълно преустановяване на нарушаването на авторските права. Всъщност достатъчно е мярката в значителна степен да възпира интернет потребителите да извършват такива нарушения, като ги направи трудно осъществими(36). Предвид обаче ролята на уебсайтове като TPB за начина, по който функционират peer-to-peer мрежите, според мен е неоспоримо, че блокирането на достъпа до такъв уебсайт ще възпрепятства или направи трудно осъществимо за повечето потребители намирането на произведенията, предоставени на разположение в такава мрежа, а следователно и тегленето им в нарушение на авторските права.

81.      На второ място, обстоятелството, че други уебсайтове, освен TPB, могат да изпълняват същата роля, не променя ефективността на мярката, искана в главното производство, тъй като може да бъдат поискани аналогични мерки, които на свой ред да блокират достъпа до тези уебсайтове. Ако се приемат съображенията на ответниците в главното производство, това би означавало да се допусне, че никоя мярка за предотвратяване на нарушение на закона не би могла да бъде ефективна, тъй като винаги ще се извършват нови нарушения от други лица.

82.      Трето и последно, следва да се припомни, че несъмнено по-ефикасна мярка, представляваща разпореждане за блокиране на целия интернет трафик при неправомерно споделяне на произведения в peer-to-peer мрежи, вече е била предмет на преценка на Съда. Съдът отхвърля такава мярка и постановява, че тя е твърде ограничаваща за доставчиците на интернет достъп и отива твърде далеч в намесата в правата на потребителите(37).

83.      Ако понастоящем трябва да се отхвърли мярка, която е по-малко ограничителна за доставчиците на услуги и представлява по-малка намеса в правата на потребителите, с мотива че тази мярка не е достатъчно ефективна, в крайна сметка доставчиците на интернет достъп ще бъдат освободени de facto от задължението си за сътрудничество в борбата срещу нарушенията на авторските права. Изключенията във връзка с отговорността на доставчиците на посреднически услуги, които са предвидени в Директива 2000/31, представляват един от елементите на баланса на различните конкурентни интереси, установен с Директивата съгласно съображение 41 от нея. В рамките на този баланс противовес на изключенията е не само липсата на каквото и да е съучастие от страна на доставчиците на посреднически услуги в нарушаването на закона, но и сътрудничеството от тяхна страна за избягване или за предотвратяване на тези нарушения. Те не могат да се освободят от изпълнението на това задължение, позовавайки се според обстоятелствата или на твърде ограничителния характер на мерките, или на тяхната неефективност.

84.      Ето защо предлагам на Съда, в случай на отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, да отговори на втория въпрос, че член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска налагането на забрана на посредник, с която се разпорежда той да блокира достъпа на своите потребители до уебсайт, индексиращ peer-to-peer мрежа, когато съгласно националното право от оператора на уебсайта може да бъде търсена отговорност за нарушения на авторските права, извършени от потребителите на мрежата, при условие че тази мярка е пропорционална на значението и на тежестта на извършените нарушения на авторските права, което националната юрисдикция следва да провери.

 Заключение

85.      С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) по следния начин:

„Обстоятелството, че оператор на уебсайт позволява намирането на файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, като индексира тези файлове и предоставя търсачка за намирането им, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, когато операторът е знаел, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, и не е предприел действия за блокиране на достъпа до произведението“.


1 –      Език на оригиналния текст: френски.


2 –      „Споделеният файл е съкровището, bittorrent клиентът е корабът, торент файлът е картата, сочеща къде се намира съкровището, The Pirate Bay предоставя безплатно картите, а торент тракерът е мъдрецът, до когото трябва да се допитаме, за да разберем картата“ (свободен превод).


3 –      Решение на Federal Court of Australia от 4 февруари 2010 г., Roadshow Films Pty Ltd с/у iiNet Limited (No. 3) [2010] FCA 24, т. 70. Този пасаж е цитиран също от генералния адвокат Van Peursem пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) по делото в главното производство.


4 –      Решение от 13 февруари 2014 г. (C‑466/12, EU:C:2014:76).


5 –      Решение от 8 септември 2016 г. (C‑160/15, EU:C:2016:644).


6 –      ОВ L 178, 2000 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 195, 2004 г., стр. 16 и ОВ L 204, 2007 г., стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56.


7 –      ОВ L 167, 2001 г., стр. 10 и поправка в ОВ L 195, 2004 г., стр. 16 и ОВ L 204, 2007 г., стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56.


8 –      ОВ L 157, 2004 г., стр. 45 и поправка в ОВ L 195, 2004 г., стр. 16 и ОВ L 204, 2007 г., стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56.


9 –      По-конкретно член 26d от Auteurswet (нидерландски Закон за авторското право) и член 15 от Wet op de naburige rechten (Закон за сродните права).


10 –      Например TPB е основан от членовете на Piratbyrån, шведска организация, която е против авторското право.


11 –      Решение на United States Court of Appeals for the Ninth Circuit от 12 февруари 2001 г., A&M Records, Inc. с/у Napster, Inc. (239 F.3d 1004).


12 –      Първият източник, който може да се посочи като напълно релевантен в областта на интернет, е Wikipedia (статиите „peer-to-peer“, „bittorrent“, „The Pirate Bay“). Вж. също решението на австралийски съд, посочено в бележка под линия 3, т. 43—78, както и Edwards, L. The Role and Responsibility of Internet Intermediaries in the Field of Copyright and Related Rights, документ, изготвен за Световната организация за интелектуална собственост и достъпен на нейния уебсайт под № WIPO-ISOC/GE/11/REF/01/EDWARDS.


13 –      Така след постъпването на акта за преюдициално запитване по настоящото дело освен възможността за изтегляне на файлове уебсайтът на TPB вече предлага и възможност за предаване чрез непрекъсната връзка (така нареченият „стрийминг“) на произведения, споделяни в peer-to-peer мрежата. Информация за този способ е изложена в съдебното заседание от представителя на Stichting Brein.


14 –      Берлински акт от 1908 г.


15 –      Настоящата формулировка на член 11 bis от Бернската конвенция произтича от Брюкселския акт от 26 юни 1948 г.


16 –      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (ОВ L 95, 2010 г. стр. 1 и поправка в ОВ L 263, 2010 г., стр. 15 ). Става въпрос за линейно излъчване във времето, т.е. излъчване, което може да се приема само в момента на излъчването (вж. член 1, параграф 1, буква д) от Директива 2010/13).


17 –      Вж. по-специално Von Lewinski, S. et Walter, M. European Copyright Law. A Commentary. Oxford University Press 2010, p. 973—980.


18 –      Договор, одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 година (ОВ L 89, 2000 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212).


19 –      Вж. неотдавнашното решение от 8 септември 2016 г., GS Media (C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 32 и цитираната съдебна практика).


20 –      Решение от 8 септември 2016 г., GS Media (C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 35).


21 –      Вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 19).


22 –      Вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 22).


23 –      Вж. решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24—27).


24 –      Решение от 8 септември 2016 г., GS Media (C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 43).


25 –      Решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др. (C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 39).


26 –      Вж. по-специално решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, EU:C:2014:76, т. 24) и от 8 септември 2016 г., GS Media (C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 37 и 42).


27 –      Това следва имплицитно и от точка 43 от решение от 8 септември 2016 г., GS Media (C‑160/15, EU:C:2016:644).


28 –      Във връзка с това вж. също точки 26 и 27 от настоящото заключение.


29 –      Според данните, съдържащи се в преписката, такъв е случаят в главното производство с уебсайта TPB.


30 –      Решение от 8 септември 2016 г. (C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 51).


31 –      Решение от 8 септември 2016 г., GS Media (C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 35 и цитираната съдебна практика).


32 –      Решение от 27 март 2014 г. (C‑314/12, EU:C:2014:192).


33 –      Решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien (C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 45 и 46 и цитираната съдебна практика).


34 –      Решение от 27 март 2014 г. (C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 46—63).


35 –      Решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien (C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 64).


36 –      Решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien (C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 61—63). Според Съда дори и мярка, която не възпрепятства пряко нарушаването на авторските права, а изисква само потребителите да се идентифицират за достъп до интернет, отговаря на тези критерии (решение от 15 септември 2016 г., Mc Fadden, C‑484/14, EU:C:2016:689, т. 95 и 96).


37 –      Решение от 24 ноември 2011 г., Scarlet Extended (C‑70/10, EU:C:2011:771, т. 38—52).