Language of document : ECLI:EU:C:2016:842

Дело C42/15

Home Credit Slovakia a.s.

срещу

Klára Bíróová

(Преюдициално запитване, отправено от Okresný súd Dunajská Streda)

„Преюдициално запитване — Директива 2008/48/EО — Защита на потребителите — Потребителски кредит — Член 1, член 3, буква м), член 10, параграфи 1 и 2, член 22, параграф 1 и член 23 — Тълкуване на изразите „на хартиен носител“ и „на друг траен носител“ — Договор, препращащ към друг документ — Изискване за „писмена форма“ по смисъла на националното право — Предоставяне на изискуемата информация чрез посочване на обективни критерии — Данни, които трябва да съдържа срочният договор за кредит — Последици от липсата на задължителната информация — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 9 ноември 2016 г.

1.        Защита на потребителите — Договори за потребителски кредити — Директива 2008/48 — Изисквания относно формата на договора за кредит —Необходимост всички елементи на договора за кредит да бъдат включени в един-единствен документ — Липса — Национална правна уредба, която като условие за действителност на договора за кредит изисква подписът на страните да важи за всичките му елементи — Допустимост

(член 3, буква м) и член 10, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Защита на потребителите — Договори за потребителски кредити — Директива 2008/48 — Изисквания относно информацията, която следва да се съдържа в договора — Задължение да се посочат точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя — Липса

(член 10, параграф 2, буква з) от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Защита на потребителите — Договори за потребителски кредити — Директива 2008/48 — Изисквания относно информацията, която следва да се съдържа в договора — Задължение в срочния договор за кредит да се включи извлечение под формата на погасителен план — Липса — Национална правна уредба, която предвижда такова задължение в тежест на кредитодателя — Недопустимост

(член 10, параграф 2, букви з) и и) и параграф 3 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета)

4.        Защита на потребителите — Договори за потребителски кредити — Директива 2008/48 — Национална санкционна система — Изисквания относно информацията, която следва да се съдържа в договора за кредит — Национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит, който не отговаря на тези изисквания, се счита за сключен без лихви и без разноски — Допустимост — Условие

(член 10, параграф 2 и член 23 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Член 10, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/48 относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102, във връзка с член 3, буква м) от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че:

–        договорът за кредит не трябва непременно да бъде изготвен в един-единствен документ, но всички данни по член 10, параграф 2 от посочената директива трябва да са на хартиен или друг траен носител,

–        допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, от една страна, че договорът за кредит, който попада в приложното поле на Директива 2008/48 и е изготвен на хартиен носител, трябва да бъде подписан от страните и от друга страна, че това изискване за подпис важи за всички елементи на този договор, изброени в член 10, параграф 2 от тази директива.

Всъщност, макар да не е необходимо всички данни по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да бъдат включени непременно в един-единствен документ, все пак следва да се отбележи, че предвид параграф 1 от този член всички данни, изброени във въпросния параграф 2, трябва да бъдат на хартиен или друг траен носител и да са неразделна част от договора за кредит. Освен това, доколкото данните по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 трябва да са изложени ясно и кратко, е необходимо договорът за кредит да препраща ясно и точно към съдържащите тези данни други хартиени или други трайни носители, които реално са предоставени на потребителя преди сключването на договора, за да може той действително да се запознае с правата и задълженията си.

Съгласно член 10, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/48 този член не засяга националните правила, отнасящи се до действителността на сключването на договора за кредит, които са в съответствие с правото на Съюза. В този смисъл изискването за подпис на страните спада към националните правила, отнасящи се до действителността на сключването на договорите за кредит, по смисъла на член 10, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/48.

В това отношение, когато държава членка предвижда в националната си правна уредба, че изискването страните да подпишат договора за кредит важи за всички елементи на този договор — обстоятелство, което трябва да се провери от запитващата юрисдикция, нито Директива 2008/48, нито като цяло правото на Съюза са пречка за такова изискване.

(вж. т. 33, 34, 39—40, 44 и 45; т. 1 от диспозитива)

2.      Член 10, параграф 2, буква з) от Директива 2008/48 относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски.

(вж. т. 50; т. 2 от диспозитива)

3.      Член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба.

Всъщност предвид ясния текст на разпоредбите на член 10, параграф 2, буква з), предвиждащ, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят, периодичността и евентуално редът на разпределение на вноските, и на член 10, параграф 2, буква и) и параграф 3, предвиждащ, че само при наличие на искане от потребителя кредитодателят е длъжен да му предостави извлечение под формата на погасителен план, може да се приеме, че Директива 2008/48 не предвижда изискване договорът за кредит да съдържа извлечение под формата на погасителен план.

Освен това по отношение на договорите, които попадат в приложното поле на Директива 2008/48, държавите членки не могат да приемат непредвидени в тази директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа хармонизирани разпоредби в съответната област. Такъв е случаят с член 10, параграф 2 от тази директива, който извършва такава хармонизация, що се отнася до данните, които задължително трябва да бъдат включени в договора за кредит.

(вж. т. 52—56 и 59; т. 3 от диспозитива)

4.      Член 23 от Директива 2008/48 относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Всъщност съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като например годишния процент на разходите по член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48, броя и периодичността на погасителните вноски съгласно член 10, параграф 2, буква з) от тази директива, както и евентуално задължението за плащане на нотариални такси, изискваните обезпечения и застраховки, както предвижда член 10, параграф 2, букви н) и о) от посочената директива. Затова, доколкото непосочването в такъв договор на тези данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, санкцията за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на член 23 от Директива 2008/48.

(вж. т. 70, 71 и 73; т. 4 от диспозитива)