Language of document : ECLI:EU:F:2016:165

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(състав от един съдия)

21 юли 2016 година

Дело F‑9/12 RENV

CC

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Връщане на делото на Съда на публичната служба след отмяна — Иск за обезщетение — Извъндоговорна отговорност — Грешки, допуснати в управлението на списъка с резерви за назначения — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс на общо основание EUR/A/151/98 — Равно третиране — Мерки за изпълнение на решението — Разследване на Европейския омбудсман“

Предмет:      Иск на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с който CC иска обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял вследствие на различни грешки, допуснати от Европейския парламент при управлението на списъка с резерви за назначения от конкурс на общо основание EUR/A/151/98, в който е вписано името му след решението на генералния директор на персонала на Парламента от 17 май 2005 г.

Решение:      Осъжда Европейския парламент да плати на CC сумата от 12 000 EUR. Отхвърля иска в останалата му част. Осъжда Европейския парламент да понесе направените от него съдебни разноски, както и направените от СС съдебни разноски по дела F‑9/12, T‑457/13 P и F‑9/12 RENV.

Резюме

1.      Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Понятие — Различен срок на валидност на списъка с резерви за назначения според успешно издържалите конкурса кандидати

2.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Понятие — Загуба на възможност за назначаване — Тежест на доказване

(член 340, параграф 2 ДФЕС)

1.      Общият принцип на равно третиране е основен принцип на правото на Съюза, който повелява сходни положения да не се третират по различен начин, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Нарушение на принципа на равно третиране е налице, когато спрямо две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различават съществено, се прилага различно третиране или когато различни положения се третират по идентичен начин.

Принципът на равно третиране не е спазен, щом името на заинтересованото лице е вписано в списъка с резерви за назначения от конкурс със срок, по-кратък от този за някой от другите успешно издържали конкурса кандидати.

(вж. т. 89, 90 и 93)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение от 20 февруари 2009 г., Комисия/Bertolete и др., T‑359/07 P—T‑361/07 P, EU:T:2009:40, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика

2.      В областта на извъндоговорната отговорност Съюзът може да носи отговорност за вреда само ако тя произтича по достатъчно пряк начин от неправомерното поведение на една от неговите институции, което предполага незаконосъобразността, допусната от институцията, на която това поведение може да се вмени, да е била определящата причина за загубата на възможност.

Когато твърдяната вреда се дължи на загубата на възможност, страната, която претендира тази вреда, трябва да докаже, че става въпрос за действителна възможност и че загубата на такава възможност е наистина окончателна.

(вж. т. 122 и 123)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решения от 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия, T‑45/01, EU:T:2004:289, т. 150, Eagle и др./Комисия, T‑144/02, EU:T:2004:290, т. 165 и от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 96

Съд на публичната служба — решение от 12 май 2011 г., Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, F‑50/09, EU:F:2011:55, т. 179 и цитираната съдебна практика