Language of document : ECLI:EU:C:2016:324

Дело C‑477/14

Pillbox 38 (UK) Ltd

срещу

Secretary of State for Health

(Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court)

„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 2014/40/ЕС — Член 20 — Електронни цигари и контейнери за многократно пълнене — Валидност — Принцип на равно третиране — Принципи на пропорционалност и правна сигурност — Принцип на субсидиарност — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 16 и 17“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 4 май 2016 г.

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси — Преценка от националния съд

(член 267 ДФЕС)

2.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Искане за тълкуване на акт на Съюза с общо приложение, за който не са приети мерки за прилагане в рамките на националното право — Допустимост на жалбата пред националния съд — Включване

(член 267 ДФЕС)

3.        Преюдициални въпроси — Допустимост — Запитване, в което не се предоставя никакво уточнение относно фактическия и нормативен контекст и в което не се излагат причините, обосноваващи отправянето на запитване до Съда — Недопустимост

(член 267 ДФЕС; член 23 от Статута на Съда; член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

4.        Сближаване на законодателствата — Производство, представяне и продажба на тютюневи изделия — Директива 2014/40 — Електронни цигари — Различно третиране на електронните цигари и останалите тютюневи изделия — Нарушение на принципите на равно третиране и свободна конкуренция — Липса

(член 20 от Директива 2014/40 на Европейския парламент и на Съвета)

5.        Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Понятие

6.        Право на Европейския съюз — Принципи — Пропорционалност — Обхват — Право на преценка на законодателя на Съюза — Съдебен контрол — Граници

(член 5, параграф 4 ДЕС)

7.        Сближаване на законодателствата — Производство, представяне и продажба на тютюневи изделия — Директива 2014/40 — Електронни цигари — Въвеждане на специфична уредба за пускането на пазара на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене — Нарушение на принципите на пропорционалност и правна сигурност — Липса

(член 20 от Директива 2014/40 на Европейския парламент и на Съвета)

8.        Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Обхват

(член 168, параграф 1 ДФЕС и член 169, параграфи 1 и 2 ДФЕС)

9.        Сближаване на законодателствата — Производство, представяне и продажба на тютюневи изделия — Директива 2014/40 — Електронни цигари — Задължение за представяне на уведомление за пускането на дадено изделие на пазара — Нарушение на принципите на пропорционалност и правна сигурност — Липса

(член 20, параграфи 2 и 13 от Директива 2014/40 на Европейския парламент и на Съвета)

10.      Сближаване на законодателствата — Производство, представяне и продажба на тютюневи изделия — Директива 2014/40 — Електронни цигари — Изисквания във връзка със съдържащата никотин течност в контейнерите за многократно пълнене — Нарушение на принципите на пропорционалност и правна сигурност — Липса

(Директива 2001/83 на Европейския парламент и на Съвета и съображения 36 и 39, член 1 и член 20, параграф 3, букви а), б) и е) от Директива 2014/40 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 93/42 на Съвета)

11.      Сближаване на законодателствата — Производство, представяне и продажба на тютюневи изделия — Директива 2014/40 — Електронни цигари — Задължение за включване на информационна листовка в потребителските опаковки — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

(член 20, параграф 4, букви a) и б) от Директива 2014/40 на Европейския парламент и на Съвета)

12.      Сближаване на законодателствата — Производство, представяне и продажба на тютюневи изделия — Директива 2014/40 — Електронни цигари — Забрана на търговските съобщения и спонсорството — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

(член 9 ДФЕС, член 114, параграф 3 ДФЕС и член 168, параграф 1 ДФЕС; член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз; съображение 43 и член 20, параграф 5 от Директива 2014/40 на Европейския парламент и на Съвета)

13.      Сближаване на законодателствата — Производство, представяне и продажба на тютюневи изделия — Директива 2014/40 — Електронни цигари — Трансгранична продажба от разстояние — Възможност за държавите членки да забранят този начин за продажба или да го разрешат съобразно някои общи правила — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

(член 114 ДФЕС; съображение 43, член 18 и член 20, параграф 6 от Директива 2014/40 на Европейския парламент и на Съвета)

14.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват

(член 296 ДФЕС)

15.      Сближаване на законодателствата — Производство, представяне и продажба на тютюневи изделия — Директива 2014/40 — Електронни цигари — Задължение за ежегодно представяне на данни за изделието пред компетентните органи — Нарушение на принципите на пропорционалност и правна сигурност — Липса

(член 20, параграф 7 от Директива 2014/40 на Европейския парламент и на Съвета)

16.      Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на субсидиарност — Съдебен контрол — Обхват

(член 5, параграф 3 ДЕС; член 5 от Протокол № 2, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС)

17.      Сближаване на законодателствата — Производство, представяне и продажба на тютюневи изделия — Директива 2014/40 — Електронни цигари — Забрана на търговските съобщения и спонсорството — Непропорционално ограничение на свободата на стопанска инициатива и правото на интелектуална собственост — Липса

(членове 16 и 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 20, параграф 5 от Директива 2014/40 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 15 и 16)

2.        Няма основание да се поддържа, че искането пред националния съд да се упражни контрол за законосъобразност на намерението и/или задължението на държава членка да транспонира определена директива, във връзка с което е отправено преюдициално запитване за валидността на тази директива, съставлява начин за заобикаляне на установената с Договора за функционирането на ЕС система от способи за защита. Всъщност възможността на частноправните субекти да изтъкват пред националните юрисдикции невалидността на даден акт на Съюза с общо приложение не зависи от условието действително вече да са приети мерки за прилагането на този акт в рамките на националното право. В това отношение е достатъчно националната юрисдикция да е сезирана с реален спор, в рамките на който инцидентно да е поставен въпросът за валидността на такъв акт.

(вж. т. 18 и 19)

3.        Духът на сътрудничество, който трябва да ръководи развитието на преюдициалното производство, налага запитващата юрисдикция да изложи в акта за преюдициално запитване точните причини, поради които смята, че за решаването на спора е необходим отговор на въпросите ѝ относно тълкуването или валидността на някои разпоредби от правото на Съюза. Ето защо е важно националната юрисдикция да посочи конкретно точните причини, поради които се съмнява във валидността на някои разпоредби от правото на Съюза, и да изложи основанията за констатиране на невалидност, които съответно смята, че биха могли да са налице. Подобно изискване произтича и от член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда. Освен това ролята на предоставените с актовете за преюдициално запитване сведения е не само да позволят на Съда да даде полезни отговори, но и да осигурят на правителствата на държавите членки, както и на другите заинтересовани субекти, възможност да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда.

Оттук следва, че в преюдициалните производства Съдът проверява валидността на съответния акт на Съюза или на някои негови разпоредби от гледна точка на основанията за констатиране на невалидност, изложени в акта за преюдициално запитване.

(вж. т. 24—27)

4.        Член 20 от Директива 2014/40 за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия не може да се смята за невалиден по съображението, че е в противоречие с принципите на равно третиране и свободна конкуренция, доколкото предвиждал по-неблагоприятно третиране за електронните цигари, отколкото за тютюневите изделия, въпреки че първите били по-малко вредни от вторите.

Всъщност електронните цигари не се намират в сходно положение с тютюневите изделия. Първо, компонентите в състава съответно на едните и другите ясно се различават в много отношения. Второ, начинът на употреба на електронните цигари също се различава значително от начина на употреба на тютюневите изделия. Трето, за разлика от тютюневите изделия електронните цигари са относително нови изделия и създаваните от тях рискове за човешкото здраве още не са напълно изяснени. Следователно не може да се твърди, че като е предвидил за тези цигари различен и впрочем по-лек правен режим от приложимия за тютюневите изделия, законодателят на Съюза е нарушил принципите на равно третиране и свободна конкуренция.

(вж. т. 34, 37 и 40—45)

5.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 35)

6.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 48 и 49)

7.        Специфичният правен режим за електронните цигари, предвиден в член 20 от Директива 2014/40 за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия, е съвместим с принципите на пропорционалност и правна сигурност.

Всъщност, тъй като ефектът на електронните цигари върху човешкото здраве е предмет на спорове на международно равнище, а и научните данни за ефективността на електронните никотинови инхалатори като метод за отказване от тютюнопушенето са ограничени и не позволяват да се направят съответни изводи, законодателят на Съюза е трябвало да се съобрази с принципа на предпазните мерки. В това отношение, като е решил да въведе специфична уредба за пускането на пазара на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене, законодателят на Съюза е целял, от една страна, да гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар за тези изделия при отчитане на основното съображение за осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора, и от друга страна, да изпълни задълженията на Съюза по Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация. Като е действал по този начин, законодателят на Съюза не е превишил явно пределите на своята свобода на преценка в тази област.

Извън това, въведените от законодателя на Съюза мерки по член 20 от Директива 2014/40 безспорно не са били част от мерките, първоначално включени от Комисията в предложението ѝ за директива и съответно не са били анализирани в оценка на въздействието. Този тип оценки на въздействието обаче не обвързват Парламента, нито пък Съвета. Следователно законодателят на Съюза е свободен да приеме други мерки, различни от анализираните в оценка на въздействието. Също така сам по себе си фактът, че е въведена различна мярка, евентуално по-ограничителна от разгледаната от Комисията в оценката на въздействието, не доказва, че законодателят на Съюза явно е превишил границите на необходимото за постигането на търсената цел.

(вж. т. 51, 53, 55, 61, 64 и 65)

8.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 55)

9.        Задължението за представяне на уведомление за пускането на електронни цигари на пазара, предвидено в член 20, параграф 2 от Директива 2014/40 за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия, не е в противоречие с принципите на пропорционалност и правна сигурност. Всъщност съгласно съображение 36 от тази директива целта на въпросното задължение е да позволи на държавите членки да изпълняват задачите си за надзор и контрол. Освен това подобен подход намира основания в изискванията на принципа на предпазните мерки, както и в призива за пълен надзор върху използването на електронни инхалатори със или без никотиново съдържание, отправен към страните по Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация.

Колкото до въпроса дали посоченото задължение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, следва да се констатира, от една страна, че алтернативната мярка, състояща се в определянето на общи стандарти на равнището на Съюза за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, на този етап не е реалистична, тъй като изготвянето на такива стандарти поначало предполага да е налице достатъчно широк набор от данни за съответното изделие, докато при приемането на Директива 2014/40 законодателят на Съюза не е разполагал с такъв набор от данни. От друга страна, предвиденият в член 20, параграф 2, първа алинея шестмесечен срок е предназначен да осигури достатъчно време на компетентните органи за преценката на всички данни, които са им предоставили производителите и вносителите.

Наред с това задължението по член 20, параграф 2, втора алинея, буква г) от Директива 2014/40 за предоставяне на информация за дозите на никотина и абсорбирането му, когато се консумира при нормални или разумно предвидими условия, е достатъчно точно, тъй като информацията, която трябва да се съобщава, очевидно не се отнася до поеманите дози никотин и абсорбирането му от отделните потребители, а до минималните, средните или максималните стойности, които може обичайно да се очакват при употребата на електронна цигара. Освен това е допустимо законодателят на Съюза да въведе обща правна уредба, която по-нататък да подлежи евентуално на уточняване. В настоящия случай съгласно член 20, параграф 13 от тази директива Комисията е компетентна именно да определи чрез актове за изпълнение общия формат за уведомяването по параграф 2 от този член. При това положение не може да се приеме, че законодателят на Съюза е действал в нарушение на принципа на правна сигурност.

(вж. т. 70—73 и 76—79)

10.      Що се отнася до това дали изискванията относно съдържащата никотин течност в контейнерите за многократно пълнене на електронни цигари по член 20, параграф 3, букви а), б) и е) от Директива 2014/40 за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия са годни да осигурят постигането на целта на тази директива, която съгласно член 1 е да се улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия при отчитане на основното съображение за осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора, следва да се констатира, че правилата, с които се хармонизира съставът на електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, по самото си естество са годни да премахнат пречките пред свободното движение на тези стоки. Също така, изискванията по член 20, параграф 3, букви а) и б) от Директивата позволяват да се ограничат рисковете, свързани с излагането на никотин. Ето защо те са в състояние и да осигурят високо равнище на защита на човешкото здраве.

Наред с това правото на Съюза не забранява пускането на пазара на електронни цигари, чиято течност съдържа над 20 mg/ml никотин. Всъщност, както следва от член 20, параграф 1, втора алинея от Директива 2014/40 във връзка със съображение 36 от нея, такива изделия могат евентуално да се пускат за продажба в Съюза при условията и по реда на Директива 2001/83 за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба и Директива 93/42 относно медицинските изделия. Като е предвидил такава възможност, законодателят на Съюза е отчел обстоятелството, че поради пристрастеността или навиците си някои потребители имат нужда да използват като помощно средство за отказване електронни цигари с по-висока концентрация никотин от разрешената по член 20, параграф 3, буква б) от Директива 2014/40. Така законодателят на Съюза е претеглил различните интереси, като е взел предвид множество фактори и без да е прекрачил границите на широкото си право на преценка. Следователно не може да се смята, че с приемането на член 20, параграф 3, букви а) и б) от посочената директива законодателят на Съюза е действал произволно или явно е превишил границите на подходящото и необходимото за постигането на целта, която си е поставил.

Освен това, разглеждан във връзка с целта, посочена в съображение 39 от Директива 2014/40, член 20, параграф 3, буква е) от Директивата определя с достатъчна яснота изисквания резултат, а именно при всяко вдишване да се освобождава едно и също количество никотин при равни други условия на употреба, в това число що се отнася до силата на вдишване. В това отношение обстоятелството, че тази разпоредба не предписва конкретен метод или механизъм за изпълнение на това изискване, не означава, че разпоредбата е приета в нарушение на принципа на правна сигурност. Всъщност в отсъствието на правна уредба по въпроса на равнището на Съюза държавите членки или евентуално самите производители следва да изберат надежден метод, осигуряващ изпълнението на това изискване.

(вж. т. 84—86, 94—97, 100 и 101)

11.      Не е непропорционално и изискването по член 20, параграф 4, буква a) от Директива 2014/40 за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия, а именно изискването потребителските опаковки на електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене да съдържат отделна листовка.

Всъщност, първо, предвид броя и вида на някои от сведенията, които трябва да се посочат в отделна листовка, например отнасящите се до противопоказанията, предупрежденията за определени рискови групи и вероятните странични ефекти, изглежда малко вероятно те да могат да бъдат изложени достатъчно видимо и четливо само на опаковката на съответното изделие, още повече че съгласно член 20, параграф 4, буква б) от Директива 2014/40 тази опаковка трябва да съдържа списък на всички съставки, които се съдържат в изделието, както и изискваните здравни предупреждения. Второ, когато е отделна от опаковката на изделието, листовката с тези сведения позволява на потребителите да запазят достъп до тези сведения дори и след като изхвърлят опаковката.

(вж. т. 103—105)

12.      Не може да се смята, че с приемането на член 20, параграф 5 от Директива 2014/40 за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия законодателят на Съюза явно е превишил границите на необходимото за постигането на целта на тази директива.

Всъщност забраната по член 20, параграф 5 от Директива 2014/40 на търговските съобщения и спонсорството в полза на електронните цигари и контейнерите за многократното им пълнене е годна да осигури постигането на целта за прилагане на еднакъв режим към търговията с електронни цигари на вътрешния пазар, като същевременно гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве предвид неяснотите около това изделие и изискванията на принципа на предпазните мерки. От една страна, съображение 43 от Директивата сочи, че различията между националните законодателства и практики относно рекламирането и спонсорството във връзка с електронните цигари представляват пречка за свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги и създават осезаем риск от нарушение на конкуренцията. Без предприемане на действия на равнището на Съюза тези различия вероятно ще се увеличат през идните години предвид бързо разрастващия се пазар на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене. От друга страна, член 20, параграф 5 от Директивата позволява да се ограничи контактът на потребителите, и особено на младите хора, които са особено податливи на реклама, с търговските стимули за закупуването или за употребата на електронни цигари, с цел те да са по-слабо изложени на доказаните или потенциалните рискове за човешкото здраве, които тези изделия биха могли да пораждат.

Освен това обстоятелството, че за тютюневите изделия дълги години е имало възможност да се водят рекламни кампании, в никакъв случай не може да е съображение, задължаващо законодателя на Съюза да разреши тези кампании и за електронните цигари. Напротив, след като вече е разполагал със сериозна научна информация за наличието на потенциални рискове за човешкото здраве, пораждани от относително ново изделие на пазара, законодателят на Съюза е бил длъжен да действа в съответствие с принципа на предпазните мерки и с член 35, второ изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 9 ДФЕС, член 114, параграф 3 ДФЕС и член 168, параграф 1 ДФЕС, които го задължават да осигури високо равнище на защита на човешкото здраве при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза.

(вж. т. 111—113, 115 и 116)

13.      Не може да се смята, че правилото по член 20, параграф 6 от Директива 2014/40 за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия явно надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на целта на тази директива.

Тази разпоредба, която предвижда, че възможността на държавите членки по член 18 от Директива 2014/40 да забранят трансграничните продажби на тютюневи изделия от разстояние на потребителите се прилага за трансграничните продажби от разстояние на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене, цели да позволи на държавите членки да предотвратят заобикалянето на правилата за съответствие, установени с Директивата по отношение на електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, като същевременно основното съображение е осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора. Същевременно в актовете на Съюза, приемани на основание член 114 ДФЕС, може да се включват разпоредби, които служат за предотвратяване на заобикалянето на правилата, чиято цел е да се подобрят условията на функциониране на вътрешния пазар.

Като позволяват на държавите членки да забранят трансграничната продажба от разстояние на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене и налагат някои общи правила за държавите членки, които не забраняват тези продажби, мерките по член 20, параграф 6 от Директива 2014/40 са годни да осигурят постигането на търсената цел. Колкото до това дали тези мерки са строго необходими, тази разпоредба не налага забрана на трансграничните продажби на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене, а оставя избор на държавите членки да забранят или при определени условия да разрешат тези продажби. Така член 20, параграф 6 позволява на държавите членки да адаптират действията си в зависимост от научния напредък в областта и развитието на съответния пазар.

(вж. т. 119, 122—126 и 128)

14.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 130)

15.      Член 20, параграф 7 от Директива 2014/40 за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия, който задължава производителите и вносителите на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене да представят ежегодно на компетентните органи на държавите членки някои данни, позволяващи им да наблюдават развитието на пазара, не е в противоречие с принципите на пропорционалност и правна сигурност.

Всъщност не може да се приеме, че това задължение е непропорционално само защото никакво аналогично задължение не тежи върху производителите и вносителите на тютюневи изделия, тъй като за разлика от тютюневите изделия, за които компетентните органи вече разполагат с подробна информация поради отдавнашното им присъствие на пазара и проведените за тях научни изследвания, пускането на пазара на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене може и дори трябва да се наблюдава по-отблизо поради новостта на тези изделия и неяснотите във връзка с рисковете за човешкото здраве, на които се излагат техните потребители. Освен това данните, които производителите и вносителите на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене трябва да предоставят по силата на член 20, параграф 7 от Директива 2014/40, се отнасят пряко до тяхната търговска дейност, поради което те са най-подходящи да предоставят тези данни. Нещо повече, доколкото тези данни имат очевидно значение за разработването на търговските стратегии на производителите и вносителите на тези изделия, изглежда вероятно те често сами да събират такива данни. Затова не може да се приеме, че това задължение възлага очевидно прекомерна тежест на посочените производители и вносители.

Наред с това, що се отнася до точността, с която е формулирано задължението за предоставяне на информация за предпочитанията на различните потребителски групи по член 20, параграф 7, подточка ii) от Директива 2014/40, следва да се констатира, от една страна, че не е необходимо самият законодателен акт да съдържа уточнения от техническо естество като например какъв метод да се прилага, за да се съберат едни или други данни, и от друга страна, че в отсъствието на правна уредба по въпроса на равнището на Съюза държавите членки следва да изберат надежден метод за изпълнението на задълженията в тази област.

(вж. т. 132, 136, 137, 139 и 140)

16.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 144, 147 и 148)

17.      Свободата на стопанска инициатива, закрепена в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не е абсолютна, а трябва да се разглежда във връзка с нейната функция в обществото. В този смисъл тази свобода може да бъде предмет на многобройни видове намеса от страна на публичната власт, с които в общ интерес могат да бъдат въведени ограничения за упражняването на стопанската дейност. Това обстоятелство обаче намира своето отражение в начина, по който следва да се приложи принципът за пропорционалност по силата на член 52, параграф 1 от Хартата.

В това отношение забраната на търговските съобщения относно електронните цигари и контейнерите за многократното им пълнене по член 20, параграф 5 от Директива 2014/40 за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия представлява намеса в свободата на стопанска инициатива на операторите, доколкото не им позволява да популяризират своите изделия. Това ограничение обаче е установено със закон по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата и не засяга основното съдържание на свободата на стопанска инициатива. Всъщност нито член 20, параграф 5 от Директива 2014/40, нито впрочем друга от разпоредбите ѝ е пречка за икономическите оператори да произвеждат и продават електронни цигари и контейнери за многократно пълнене при спазване на предвидените в Директивата условия за това. Констатираната намеса не надхвърля и границите на подходящото и необходимото за осъществяването на легитимните цели на Директива 2014/40.

Що се отнася до евентуалната намеса в правото на собственост, закрепено с член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, следва да се констатира, от една страна, че член 20 от Директива 2014/40 изобщо не е пречка операторът да ползва своята интелектуална собственост в процеса на търговия със своите изделия, така че основното съдържание на правото му на собственост по същество остава непокътнато. От друга страна, тази намеса не надхвърля и границите на подходящото и необходимото за осъществяването на легитимните цели на Директива 2014/40.

(вж. т. 156—159, 161, 162 и 164)