Language of document : ECLI:EU:C:2017:363

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

H. SAUGMANDSGAARD ØE

представено на 11 май 2017 година(1)

Дело C677/15 P

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

срещу

European Dynamics Luxembourg SA,

Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE,

European Dynamics Belgium SA

„Обжалване — Обществени поръчки за услуги — Предоставяне на външни услуги за управление на програми и проекти, както и на техническа консултация в областта на информационните технологии — Механизъм за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите — Тежест на подкритериите в рамките на критериите за възлагане — Принципите на равни възможности и на прозрачност — Явни грешки в преценката — Липса на мотиви — Загуба на възможност — Извъндоговорна отговорност на Съюза“






I.      Въведение

1.        С настоящата жалба Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)(2) (наричана по-нататък „жалбоподателят“) иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 7 октомври 2015 г., European Dynamics Luxembourg и др./СХВП(3)наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“) с което той:

–        отменя решението на EUIPO, прието в процедура за възлагане на обществена поръчка за предоставянето на информационни услуги, връчено на European Dynamics Luxembourg SA с писмо от 28 март 2011 г., с което неговата оферта е класирана на трето място съгласно механизма за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите с оглед на сключването на рамков договор, а офертите на Consortium Unisys SLU и Charles Oakes & Co. Sаrl, от една страна, и на ETIQ Consortium (by everis и Trasys), от друга страна, са класирани съответно на първо и на второ място (наричано по-нататък „спорното решение“), и

–        осъжда Европейския съюз да обезщети понесената от European Dynamics Luxembourg вреда от загубата на възможност да му бъде възложено сключването на рамковия договор в качеството на първа договаряща страна съгласно механизма за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите.

II.    Правна уредба

2.        Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (наричан по-нататък „Финансовият регламент“)(4) урежда основните правила за целия бюджетен сектор в области като възлагането на обществени поръчки.

3.        Съгласно член 100, параграф 2, първа алинея от този регламент „[в]ъзложителят уведомява всички кандидати или оференти, чиито заявления или оферти са били отхвърлени, за основанията, поради които е взето решението, както и всички оференти, чиито оферти отговарят на условията за допускане, и които подават писмено запитване за характеристиките и сравнителните предимства на спечелилата оферта и името на оферента, на когото се възлага поръчката“.

4.        В член 149 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002(5) се уточняват задълженията на възложителя за информирането на кандидатите и оферентите съгласно член 100, параграф 2 от Финансовия регламент.

5.        Съгласно член 115, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009(6), „Службата е агенция на Съюза. Тя притежава правосубектност“.

6.        Съгласно предвиденото в член 118, параграф 3 от този регламент „[п]о отношение на извъндоговорната отговорност Службата, в съответствие с основните принципи, общи за законодателствата на държавите членки, възстановява вредите, причинени от нейните отдели или от нейните служители при изпълнение на функциите им“.

III. Обстоятелства в основата на спора, жалбата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

7.        Обстоятелствата по случая са изложени в точки 1—28 от обжалваното съдебно решение.

8.        На 6 юни 2011 г. European Dynamics Luxembourg, Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE и European Dynamics Belgium SA (наричани по-нататък „European Dynamics Luxembourg и др.“ или „ответниците“) подават жалба пред Общия съд. След като се отказват от едно от исканията си в съдебното заседание, те молят:

–        спорното решение да бъде отменено в частта, в която офертата на European Dynamics Luxembourg се класира на трето място съгласно каскадния механизъм,

–        всички останали свързани решения на EUIPO да бъдат отменени, включително тези, които възлагат спорната поръчка на оферентите, класирани на първо и второ място съгласно каскадния механизъм,

–        EUIPO да бъде осъдена да заплати обезщетение на жалбоподателите в размер на 650 000 EUR за вредите, претърпени във връзка със загубата на възможност, накърняването на доброто им име и доверието в тях, и

–        EUIPO да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

9.        В подкрепа на искането си за отмяна и след като се отказват от едно от основанията си в съдебното заседание, European Dynamics Luxembourg и др. излагат три основания. С първото те упрекват EUIPO, че с отказа да им даде обяснение или да обоснове в достатъчна степен решението за възлагане е нарушила член 100, параграф 2, първа алинея от Финансовия регламент и член 149 от Регламент № 2342/2002, както и задължението за мотивиране по смисъла на член 296, втора алинея ДФЕС. Второто основание е изведено от „нарушение на спецификациите“, тъй като в техен ущърб EUIPO приела нов критерий за възлагане и нова тежест на подкритерии за възлагане, които липсват в спецификациите. Съгласно третото основание European Dynamics Luxembourg и др. упрекват EUIPO, че е допуснала множество явни грешки в преценката.

10.      Общият съд разглежда последователно второто, третото и първото основание на жалбата.

11.      Най-напред в точка 48 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че дадената от EUIPO отрицателна забележка относно офертата на European Dynamics Luxembourg, съгласно която офертите, получили по-голям брой точки от нея по първия критерий за възлагане, „определят управлението на промяната и комуникацията като двете най-съществени задачи за успеха на проекта“, доказва, че EUIPO е приложила правила за претегляне на различните подкритерии в рамките на първия критерий за възлагане. В точка 53 от това решение Общият съд приема, че тъй като това претегляне нито е било предвидено в спецификациите, нито е било предварително съобщено на оферентите, EUIPO е нарушила по отношение на European Dynamics Luxembourg и др. принципите на равни възможности и на прозрачност. Затова в точка 55 от решението Общият съд частично уважава второто основание.

12.      По-нататък, в рамките на анализа на третото основание Общият съд, от една страна, приема, че някои отрицателни забележки на EUIPO по отношение на преценката на въпросната оферта с оглед на първия и втория критерий за възлагане са опорочени от явна грешка в преценката.

13.      Първо, в точка 91 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че тъй като при посочената в точка 11 от настоящото заключение отрицателна забележка са нарушени принципите на равенство на възможностите и на прозрачност, тази оценка по необходимост също е опорочена от явна грешка в преценката.

14.      Второ, в точка 102 от това решение Общият съд приема, че отрицателната забележка относно преценката на тази оферта с оглед на втория критерий за възлагане, съгласно която нямало „никакъв пример за продукт, който да се предостави“, произтича от явна грешка в преценката, тъй като не намира основание в спецификациите.

15.      От друга страна, в точки 86, 89 и 95 от решението Общият съд установява, че няколко други забележки на EUIPO, свързани с оценката на същата оферта с оглед на първия критерий за възлагане, са опорочени от липсата на мотиви по смисъла на член 296, втора алинея ДФЕС във връзка с член 100, параграф 2 от Финансовия регламент, при все че Общият съд не е бил в състояние да провери наличието на явни грешки в преценката във връзка с тези забележки.

16.      Вследствие на това Общият съд уважава третото основание по отношение на оплакванията срещу упоменатите в точки 13 и 14 от настоящото заключение забележки на EUIPO и го отхвърля в останалата му част.

17.      Накрая, съгласно анализа на първото основание, след като в точка 134 от обжалваното съдебно решение се позовава на преценките, за които приема, че са недостатъчно мотивирани в рамките на разглеждането на третото основание, в точка 135 от решението Общият съд постановява, че спорното решение е опорочено от липсата на редица мотиви.

18.      С оглед на гореизложените съображения, в точка 136 от решението Общият съд отменя спорното решение в неговата цялост.

19.      В подкрепа на искането си за обезщетение European Dynamics Luxembourg и др. заявяват, както е видно от точка 137 от това решение, обезщетение, от една страна, за загубата на възможност за сключването на договор за тази поръчка в качеството на класиран на първо място спечелил оферент, и от друга страна, за претърпените неимуществени вреди вследствие на накърняването на доброто им име и доверието в тях.

20.      Общият съд установява изпълнението на условията, предхождащи ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС.

21.      Най-напред, в точка 141 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тъй като искането за обезщетение се основава на същите твърдения за неправомерно поведение, каквито са изложените в подкрепа на искането за отмяна, и този съд установява някои от тях, условието за наличието на неправомерно поведение от страна на институциите или органите на Съюза е изпълнено.

22.      По-нататък, в точка 143 от решението Общият съд приема, че не може да се признае наличието на причинно-следствена връзка между установената от него липса на мотиви и твърдените вреди. За сметка на това в точка 144 от решението Общият съд постановява, че правонарушенията по същество, които също установява, са могли да засегнат възможността на European Dynamics Luxembourg офертата му да бъде класирана на първо или второ място съгласно каскадния механизъм.

23.      Накрая, Общият съд разглежда действителността на твърдяната вреда. От една страна, в точки 144—146 от обжалваното съдебно решение той заключава, че понесената от това дружество загуба на възможност представлява действителна и сигурна вреда. При все това в точка 147 от решението Общият съд счита, че на този етап от производството той не е в състояние да се произнесе по оценката на тази вреда. От друга страна, в точка 155 от решението Общият съд не приема за необходимо да проверява дали е налице засягане на доброто име и доверието на European Dynamics Luxembourg и др., тъй като отмяната на решението за възлагане поначало е достатъчна, за да се обезщети причинената от това засягане вреда.

24.      Вследствие на това в точка 156 от обжалваното съдебно решение Общият съд частично уважава искането за обезщетение. В точка 157 от решението той приканва страните да постигнат съгласие във връзка с размера на обезщетението за загубата на възможност, в светлината на изложените в точки 149—154 от решението съображения, и да представят пред него съгласието си. При липсата на такова съгласие страните са призовани да му представят своите искания по размера на обезщетенията.

IV.    Производството пред Съда и исканията на страните

25.      С жалбата си EUIPO иска от Съда:

–        като основно искане, да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли искането за отмяна на спорното решение, както и предявеното пред първата инстанция искане за обезщетение,

–        при условията на евентуалност, да отмени това решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

–        при условията на евентуалност, да отмени посоченото решение в неговата част, в която Съюзът е осъден да обезщети претърпяната от European Dynamics Luxembourg вреда, и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и

–        да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски в производството.

26.      European Dynamics Luxembourg и др. искат от Съда да отхвърли жалбата и да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски в двете производства.

V.      Анализ

1.      Предварителни съображения

27.      С обжалваното съдебно решение Общият съд отменя спорното решение поради съществуването на нарушение на принципите на равни възможности и на прозрачност (т. 53 от решението), на две явни грешки в преценката (т. 91 и 102 от решението), както и на няколко случая на липса на мотиви (т. 86, 89, 95 и 135 от същото решение), опорочаващи преценката на EUIPO по отношение на офертата на European Dynamics Luxembourg.

28.      В подкрепа на жалбата си EUIPO изтъква четири основания. Първото е изведено от грешка при прилагане на правото и от липсата на мотиви, които Общият съд допуснал, като заключил, че спорното решение нарушава принципите на равни възможности и на прозрачност. С второто основание EUIPO твърди, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешки при прилагане на правото, тъй като Общият съд е отменил това решение поради явни грешки в преценката. Третото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общият съд с това, че е установил няколко нарушения на задължението за излагане на мотиви, като е опорочил това решение и го е отменил впоследствие. Съгласно четвъртото основание EUIPO изтъква наличието на грешка при прилагане на правото и липса на мотиви, тъй като в съдебното решение се уважава подаденото от European Dynamics Luxembourg и др. искане за обезщетение.

29.      Поради изложените по-нататък причини считам, че в рамките на анализа на искането за отмяна Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е установил нарушение на принципите на равни възможности и на прозрачност (т. 53 от обжалваното съдебно решение) и явна грешка в преценката (т. 91 от решението), опорочаваща оценката на въпросната оферта с оглед на първия критерий за възлагане(7). За сметка на това, според мен основанията на жалбата не доказват, че Общият съд неправомерно е установил липсата на мотиви (т. 86, 89, 95 и 135 от решението) и явната грешка в преценката (т. 102 от решението), опорочаваща оценката на тази оферта с оглед съответно на първия и втория критерий за възлагане(8).

30.      Както ще обясня също по-нататък, грешките в преценката, опорочаващи точки 53 и 91 от обжалваното съдебно решение, водят до отмяната на това решение само доколкото в него се осъжда Съюзът да поправи претърпените от European Dynamics Luxembourg вреди(9). Освен това посоченото съдебно решение според мен е опорочено и от непълнота на мотивите в това отношение(10).

31.      Все пак считам, че Съдът разполага с достатъчно доказателства да разгледа делото по същество, както му разрешава това член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Статутът“), по отношение на подаденото в първоинстанционното производство искане за обезщетение. В този контекст според мен той следва да отхвърли това искане(11).

2.      По първото основание, изведено от грешка при прилагане на правото и от липсата на мотиви, поради това че в обжалваното съдебно решение се установява нарушение на принципите на равни възможности и на прозрачност

32.      Първото основание е отправено срещу точка 53 от обжалваното съдебно решение и се състои от две части.

1.      По първата част от първото основание

33.      С първата част от първото основание EUIPO изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорното решение нарушава принципите на равни възможности и на прозрачност, поради това че оценката на въпросната оферта съгласно първия критерий за възлагане е била извършена с оглед на фактори за претегляне на подкритерии в рамките на този критерий, които не произтичат от спецификациите и не са били съобщени на оферентите.

34.      Според жалбоподателя направената в точка 53 от обжалваното съдебно решение преценка, с която се установява „автоматична причинно-следствена връзка“ между въвеждането на тези фактори на претегляне и нарушението на въпросните принципи, се основава на погрешно тълкуване на практиката на Съда и освен това не е достатъчно мотивирана. Съгласно изтъкнатото от EUIPO от решение ATI EAC e Viaggi di Maio и др.(12) и от две последващи решения(13) е видно, че възлагащият орган може, без непременно да уведомява за това оферентите, да придаде специфична тежест на различните поделементи на даден критерий за възлагане, установени предварително чрез спазването на някои условия, които в случая били изпълнени.

35.      European Dynamics Luxembourg и др. правят възражение за недопустимост на посоченото основание с мотива, че то се отнася до доводи, които EUIPO не е изтъквала на нито един предходен етап от производството. По същество ответниците съдържателно изтъкват, че Общият съд е спазил тази съдебна практика, доколкото, макар да не я е цитирал, е установил, че въвеждането без предварително съобщаване на тези фактори за претегляне им е причинило вреди.

36.      Изтъкнатото от European Dynamics Luxembourg и др. възражение за недопустимост според мен трябва да бъде отхвърлено. Независимо от факта, че EUIPO, в качеството си на ответник в първоинстанционното производство, не ги е изложила пред Общия съд, повдигнатите от нея доводи съгласно второто основание имат за цел да оспорят от правна страна разрешението по съдебен ред, дадено от Общия съд по отношение на разискваните пред него основания и доводи(14). Анализът на това разрешаване произтича действително от компетентността на Съда в рамките на жалбата(15).

37.      Що се отнася до анализа по същество на първата част от първото основание, в самото начало ще подчертая, че страните не оспорват констатацията на Общия съд в точка 48 от обжалваното съдебно решение, съгласно която EUIPO въвежда фактори за претегляне на подкритериите в рамките на първия критерий за възлагане(16). Жалбоподателят за сметка на това критикува заключението на Общия съд относно незаконосъобразността на подобно въвеждане.

38.      Като се има предвид това уточнение, считам, че в точка 53 от решението Общият съд е приложил неправилно цитираната в точка 48 от него практика на Съда, а именно точка 38 от решение Lianakis и др(17).

39.      От тази точка е видно, че възлагащият орган не може да въвежда — без предварително да уведомява за това оферентите — нови подкритерии или правила за претегляне на критериите за възлагане.

40.      В случая обаче спорните преценки се отнасят до въвеждането на фактори за претегляне не на критерии за възлагане, а на подкритерии в рамките наедин от тезикритерии.

41.      Съдът впрочем е признал на възлагащия орган повече свобода за целта. Както Съдът установява в решение ATI EAC e Viaggi di Maio и др.(18) и потвърждава в решения Lianakis и др.(19), Evropaïki Dynamiki/EMSA(20), както и в TNS Dimarso(21), фактори за претегляне на подкритерии в рамките на критериите за възлагане могат да бъдат въвеждани след изтичането на срока за представяне на офертите, стига да са изпълнени три условия. На първо място, това определяне ex post не може да изменя критериите за възлагане на обществената поръчка, определени в рамките на спецификациите или обявлението за обществена поръчка. На второ място, то не може да съдържа елементи, които, ако са били известни по време на подготовката на офертите, са щели да повлияят на тази подготовка. На трето място, то не е можело да е било възприето, като се вземат предвид елементи, които могат да имат дискриминационно въздействие спрямо някой от оферентите.

42.      Според мен именно този последен аспект на практиката на Общия съд е трябвало да се приложи. Общият съд е трябвало също така да провери дали изложените в жалбата доводи доказват, че EUIPO не е спазила тези условия(22).

43.      Следователно Общият съд не е съобразил обхвата на принципите на равни възможности и на прозрачност, както произтича от цитираната в точка 41 от настоящото заключение съдебна практика, така че точка 53 от обжалваното съдебно решение съдържа грешка при прилагане на правото. Ето защо въпросното решение трябва да бъде отменено в това отношение.

44.      Вследствие на такава отмяна член 61, първа алинея от Статута предвижда, че Съдът може или да върне делото на Общия съд, или да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

45.      В случая ми се струва, че самият Съд е в състояние да определи, въз основа на материалите по преписката и в светлината на съображенията, изложени в точки 41 и 42 от настоящото заключение, дали основанието на жалбата в първоинстанционното производство, изведено от нарушение на принципите на равни възможности и на прозрачност, опорочаващи спорното решение, е обосновано.

46.      С оглед на тези съображения ми се струва, че случаят не е такъв: European Dynamics Luxembourg и др. не са изтъквали пред Общия съд, нито a fortiori са доказвали, че трите условия, изложени в решение ATI EAC e Viaggi di Maio и др.(23) и в последващата съдебна практика(24), в случая не са били изпълнени.

47.      Освен това грешката при прилагане на правото относно точка 53 от обжалваното съдебно решение засяга и основанието, на което почива точка 91 от това решение, където Общият съд установява, че спорното решение е опорочено от явна грешка в преценката, доколкото в него се взема предвид претегляне на подкритериите от първия критерий за възлагане, несъобщен предварително на оферентите(25). Както всъщност е видно от тази точка, констатацията за тази явна грешка в преценката „по необходимост следва“ от констатацията за нарушение на принципите на равни възможности и на прозрачност, опорочаващо това решение.

48.      Жалбоподателят обаче не оспорва изрично — било то в рамките на първото, или на друго основание на жалбата — направената в точка 91 от обжалваното съдебно решение констатация(26). Може ли обаче Съдът служебно да изтъкне, че в този аспект се съдържа грешката при прилагане на правото, опорочаваща точка 53 от това решение?

49.      На този въпрос според мен следва да се отговори положително. Отбелязвам в това отношение, че отхвърлянето на извода, че спорното решение нарушава принципите на равни възможности и на прозрачност, би лишило точка 91 от посоченото съдебно решение от каквито и да е мотиви. Впрочем, Съдът вече е установил, че непълнота на мотивите, опорочаваща решение на Общия съд, спада към съществените процесуални нарушения и представлява абсолютно основание за отмяна(27). При тези обстоятелства според мен Съдът следва да може да решава, че когато установява — в отговор на основание на жалбата — че е налице грешка при прилагане на правото, опорочаваща констатация на Общия съд, тази грешка опорочава и друга негова констатация, чието мотивиране почива изключително на първата констатация.

50.      Така считам, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено и защото в него се установява явна грешка в преценката, опорочаваща оценката на въпросната оферта с оглед на първия критерий за възлагане. При все това не е необходимо делото да се връща на Общия съд или то да се изтъква с оглед на разглеждането по същество на възраженията на жалбата, изведени от явни грешки в преценката, опорочаващи тази оценка. Общият съд всъщност вече е приел в точка 95 от обжалваното съдебно решение, че спорното решение не е достатъчно мотивирано в това отношение, така че той не е бил в състояние да се произнесе по наличието на такива грешки (освен изтъкнатите от него в точка 91 от решението). Както обаче ще стане видно от анализа ми на първата част от третото основание, жалбоподателят не е доказал, че това заключение е неправомерно(28).

51.      Ще разгледам въпроса в каква степен диспозитивът на това решение трябва да бъде отменен поради грешките при прилагане на правото, опорочаващи точки 53 и 91 от него, след като анализирам останалите основания на жалбата(29).

2.      По втората част от първото основание

52.      Втората част от първото основание е изведена от нарушение на задължението за мотивиране, вменено на Общия съд по силата на член 36, първо изречение и на член 53, първа алинея от Статута. EUIPO по същество поддържа, че Общият съд не е изпълнил това задължение, като е установил в точка 53 от обжалваното съдебно решение нарушение на принципите на равни възможности и на прозрачност в ущърб на ответниците, без да е проверил дали трите изложени в решение ATI EAC e Viaggi di Maio и др.(30) условия са били изпълнени, или поне да е изложил мотивите, поради които те не са били изпълнени.

53.      Тъй като анализът на първата част от това основание вече води до констатацията за грешка при прилагане на правото, опорочаваща точка 53 от обжалваното съдебно решение, не е необходимо да се разглежда по същество втората част от него.

54.      С цел изчерпателност все пак ще подчертая, че съгласно постоянната съдебна практика задължението на Общия съд за мотивиране му налага да мотивира решенията си така, че да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които доводите им не са били приети, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол(31).

55.      Като е приел обаче изложената в точки 48—52 от обжалваното съдебно решение обосновка в подкрепа на представения в точка 53 от това решение извод и като се е позовал на цитираната в точка 44 от решението съдебна практика, Общият съд според мен е изпълнил тези изисквания. Считам, че съдържащата се в точка 53 от решението преценка е опорочена не от липсата на мотиви, поради това че Общият съд не е обяснил с какво използването на приложимия правен критерий е позволило да се направи заключение за нарушение на принципите на равни възможности и на прозрачност, а както личи от анализа на първата част от първото основание — от грешка при прилагане на правото, поради това че Общият съд е приложил друг правен критерий, който не е бил релевантен при обстоятелствата по случая.

56.      Ето защо втората част от първото основание е лишена от обосновка.

3.      По второто основание и втората част от третото основание, изведени от грешки при прилагане на правото, поради това че обжалваното съдебно решение отменя спорното решение въз основа на явни грешки в преценката и на липсата на мотиви

57.      Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, като приел в точка 136 от обжалваното съдебно решение отмяната на спорното решение, без да разглежда дали явните грешки в преценката, установени в точки 91, 95, 96 и 97—103 от това решение са оказали въздействие върху крайния резултат от процедурата за възлагане.

58.      С втората част от третото основание EUIPO упреква Общия съд, че е отменил това решение, без да провери дали липсата на мотиви, установена в точки 86, 89, 95 и 135 от това решение, сама по себе си или в съчетание с явните грешки в преценката, които също е изтъкнал, е била достатъчна да промени този резултат.

59.      В рамките на второто основание и на втората част от третото основание жалбоподателят изтъква две решения на Общия съд.

60.      От една страна, жалбоподателят цитира практиката на Общия съд, съгласно която, когато Общият съд установява непълнота на мотивите, опорочаваща дадено решение за възлагане, решението може да бъде отменяно с този мотив само доколкото останалите елементи от решението, които не са опорочени от такава непълнота, не са достатъчни да го обосноват(32). Според EUIPO тази съдебна практика трябва да се приложи по аналогия, когато Общият съд установи явна грешка в преценката, опорочаваща решение за възлагане.

61.      EUIPO от друга страна се позовава на решение, в което Общият съд приема, че когато оценката, дадена на оферта съгласно даден критерий за възлагане, се основава на множество отрицателни коментари, от които един или няколко съдържат явна грешка в преценката, тази оценка и стоящата в основата ѝ преценка не са опорочени от такава грешка, ако въпросната оценка се основава на коментари, несъдържащи явни грешки в преценката(33).

62.      Според ответниците тези прецеденти не са приложими в случая.

63.      Предлагам второто основание и втората част от третото основание да бъдат разгледани заедно.

64.      В това отношение от самото начало ще отбележа, че жалбоподателят нито твърди, нито a fortiori доказва, че установените от Общия съд явни грешки в преценката и/или липсата на мотиви не са можели да окажат никакво въздействие върху резултата от процедурата за възлагане, поради което не обосновават отмяната на спорното решение. Той се ограничава до това да упрекне Общия съд, че изрично не е разгледал дали тези нередности са изменили резултата от процедурата.

65.      Струва ми се, че подобна критика се основава на погрешно разбиране на наложените на Общия съд изисквания.

66.      Действително Общият съд не може да отмени решение за възлагане поради опорочаващи го нередности, когато други елементи на това решение, които не съдържат нередности, са достатъчни да обосноват крайния му резултат. При такова положение доводите, изведени от тези нередности, са неотносими, тъй като, дори и да се предположи, че са основателни, те не биха довели до отмяната на решението(34). Това важи и когато дори и при липсата на посочените с тези основания нередности решението не е щяло да може да бъде по-благоприятно за жалбоподателя.

67.      С оглед на това Общият съд — според мен правилно — нееднократно е приемал, че непълнотата на мотивите при някои преценки на възлагащия орган не може да доведе до отмяната на решението за отказ на оферта в хипотезата, при която, дори и да се предположи, че тази оферта е получила всички налични точки за критериите или подкритерия за възлагане, засегнати от тази непълнота, тя не е събрала минималния брой точки, който ѝ дава достъп до финансовата фаза или фазата на сравнителен подбор на офертите(35).

68.      По същата тази логика в хипотезата, при която, както е в случая, възлагащият орган е класирал оферта по ред на класиране в каскаден механизъм, без обаче да я поставя на първо място, основанията на жалбата са неотносими, ако — при все че тази оферта е получила целия брой налични точки съгласно критериите за възлагане, засегнати от преценките, за които се твърди, че съдържат нередност — е щяла да получи окончателен брой точки, по-малък от този на по-добре класираните оферти в каскадния механизъм.

69.      Не смятам обаче, че Общият съд трябва изрично да излага мотивите, поради които счита, че основанията на жалбата не са неотносими. Според мен той е длъжен единствено да не отменя решение за възлагане, когато тези основания действително са неотносими — тоест, както е видно от гореизложеното, когато посочените с тези основания нередности, разглеждани в тяхната цялост, не са можели да имат никакво въздействие върху резултата от процедурата за възлагане.

70.      Жалбоподателят обаче не доказва, нито дори твърди, че дори и при липсата на различните установени от Общият съд нередности спорното решение не е можело да бъде по-благоприятно за European Dynamics Luxembourg.

71.      С оглед на всичко, изложено по-горе, второто основание и втората част от третото основание трябва да бъдат отхвърлени като необосновани.

4.      По третото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, поради това че съгласно установеното в обжалваното съдебно решение в спорното решение липсват мотиви, обосноваващи отмяната му

72.      С третото си основание, което може да бъде разделено на три части, EUIPO изтъква, че Общият съд е допуснал няколко грешки при прилагане на правото, като в точки 134 и 135 от обжалваното съдебно решение е приел, че в спорното решение липсват мотиви, и е отменил решението на това основание.

1.      По първата част от третото основание

73.      Жалбоподателят твърди, съгласно първата част от третото основание, че Общият съд не е спазил обхвата на задължението за мотивиране, което възлагащият орган има по силата на член 100, параграф 2 от Финансовия регламент. Разглеждайки поотделно всяка от забележките на комисията за оценка, като не е взел под внимание по-широкия контекст на оценката, от която те са част, Общият съд придал на това задължение по-строго съдържание от това, което произтича от цитираната в точка 129 от обжалваното съдебно решение практика на Съда(36). Съгласно тази практика възлагащият орган не е длъжен да предоставя на отстранения оферент подробно резюме за начина на разглеждане на всяка подробност от офертата на последния, нито подробен сравнителен анализ на неговата и на приетата оферта.

74.      Ответниците отвръщат, че Общият съд правилно се е ограничил до това да анализира изложените в жалбата основания, които се съсредоточават върху някои определени забележки.

75.      Според мен изложените от EUIPO доводи не позволяват да се приеме, че за да направи извода в точки 86, 89, 95 и 135 от обжалваното съдебно решение за съществуването на липсата на мотиви в преценките на EUIPO, упоменати в точки 81, 87 и 90 от това решение(37), Общият съд е приложил критерий, по-строг от произтичащия от практиката на Съда.

76.      Както е видно от точки 85, 88, 93 и 94 от това решение, Общият съд установява тази липса на мотиви по-специално въз основа на неточността в спецификациите, както и на неясната и кратка оценка на комисията за оценка. От това той заключава, в точка 94 от същото съдебно решение, че „нито [European Dynamics Luxembourg и др.], нито Общият съд са в състояние да разберат по какъв начин възлагащият орган е предоставил […] точките, разпределяеми въз основа на първия критерий за възлагане и различните негови подкритерии“. Затова в точка 95 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че не е в състояние да извърши проверка по същество на оспорваните преценки. В точка 134 от това съдебно решение Общият съд подчертава, че тези преценки представляват съществени елементи от мотивите, които са необходими за правилното разбиране на преценката на офертите.

77.      По този начин, като е оценил поотделно всяка от оспорените забележки от жалбата, Общият съд също така ги е поставил в цялостния контекст на преценката на разглежданата оферта с оглед на първия критерий за възлагане и от това е заключил, че тази преценка не е достатъчно мотивирана.

78.      Жалбоподателят впрочем не обяснява с какво посредством подобна обосновка Общият съд е изискал от възлагащия орган да предостави подробно резюме за начина на разглеждане на всяка подробност в офертата и подробен сравнителен анализ на нея и на по-добре класираните оферти.

79.      Следователно първата част от третото основание не е обоснована.

2.      По втората част от третото основание

80.      Както произтича от точки 64—71 от настоящото заключение, считам, че втората част от третото основание е необоснована.

3.      По третата част от третото основание

81.      Съгласно третата част от третото основание EUIPO изтъква, първо, че в обжалваното съдебно решение се съдържа противоречие, доколкото, от една страна, в рамките на анализа на третото основание на жалбата в точки 112—115 и 121 от решението Общият съд не е установил никаква явна грешка в преценката, нито липса на мотиви, засягащи оценката на офертата на European Dynamics Luxembourg с оглед на четвъртия критерий за възлагане, а от друга страна, съгласно анализа на първото основание на жалбата, той е приел в точки 134 и 135 от решението, че не е в състояние да извърши проверка на законосъобразността на спорното решение по същество, що се отнася до въпросната оценка, и че това решение следователно съдържа явна грешка в преценката.

82.      Второ, жалбоподателят поддържа, че при всички положения Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, тъй като е приел, че не е в състояние да извърши такава проверка, при все че я е направил в точки 112—115 от решението и от това е заключил, че липсва явна грешка в преценката, опорочаваща оценката на въпросната оферта съгласно четвъртия критерий за възлагане.

83.      Ответниците оспорват наличието на такова противоречие.

84.      Според мен, доколкото EUIPO твърди, първо, че точка 135 от обжалваното съдебно решение, с това, че установява явна грешка в преценката, противоречи на други точки от това решение, този довод се основава на погрешен прочит на решението. В точка 135 от него Общият съд изтъква не явна грешка в преценката, а няколко липси на мотиви.

85.      За сметка на това според мен EUIPO правилно изтъква, второ, че Общият съд е нарушил задължението си за мотивиране, доколкото в точка 134 от него „напомня“, че при преценката на третото основание на жалбата той не е бил в състояние да извърши проверка на законосъобразността на спорното решение по същество, що се отнася до преценката на въпросната оферта от гледна точка на четвъртия критерий за възлагане, при все че този извод по никакъв начин не произтича от анализа на това трето основание. Напротив, в точки 112—115 от решението Общият съд е извършил такава проверка, вследствие на която отхвърля оплакването, изведено от явна грешка в преценката, опорочаваща тази оценка(38).

86.      Това противоречие според мен произтича от обикновена техническа грешка, която не оказва въздействие върху обосновката на Общия съд и не е в състояние да попречи сериозно на разбирането на обжалваното съдебно решение, нито да засегне правото на защита на EUIPO. За това свидетелства фактът че, в точка 134 in fine от решението Общият съд посочва само точки 81—86, 87—89 и 90—95 от него — отнасящи се до анализа на оплакванията, свързани с първия критерий за възлагане — без да цитира точките от това решение, свързани с разглеждането на частта относно четвъртия критерий за възлагане. Следователно тази техническа грешка не внася порок в мотивите на обжалваното съдебно решение, който да може да обоснове неговата отмяна в това отношение(39).

87.      При всички положения, доколкото порокът в мотивите, който би произтекъл от това противоречие, не оказва въздействие върху диспозитива на обжалваното съдебно решение(40), третата част от третото основание следва да бъде отхвърлена като неотносима(41).

5.      По четвъртото основание, изведено от грешка при прилагане на правото и от липсата на мотиви, поради това че в обжалваното съдебно решение се уважава искането за обезщетение

88.      Четвъртото основание е насочено срещу точки 141, 144, 146 и 150 от обжалваното съдебно решение, както и срещу точка 2 от неговия диспозитив. Това основание може да бъде разделено на три части.

1.      По първата част от четвъртото основание

89.      С първата част от четвъртото основание жалбоподателят критикува Общия съд за приетото от него, че условията, позволяващи ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза, са били изпълнени.

90.      Първо, с оглед на доводите, изтъкнати в подкрепа на първото и третото основание на жалбата, констатацията, че спорното решение е опорочено от неправомерност, почивала на грешки при прилагане на правото.

91.      Второ, и при условията на евентуалност, EUIPO твърди, че в хипотезата, при която Съдът отмени обжалваното съдебно решение поради извода на Общия съд за нарушение на принципите на равни възможности и на прозрачност, Съдът трябвало да отмени решението и що се отнася до поправянето на претърпените от European Dynamics Luxembourg вреди. Всъщност, от една страна, както Общият съд признава в точка 142 от решението, не съществувала причинно-следствена връзка между установената от него липса на мотиви и тази вреда. От друга страна, доколкото Общият съд не е разгледал въздействието на установените в точки 91 и 102 от решението явни грешки в преценката върху крайния резултат от процедурата за възлагане, той не мотивирал в достатъчна степен извода, съдържащ се в точка 144 от обжалваното съдебно решение, че съществува причинно-следствена връзка между тези грешки и въпросната вреда.

92.      Ответниците отвръщат, че това решение в достатъчна степен установява изпълнението на условията, позволяващи ангажирането на отговорността на Съюза.

93.      Що се отнася, на първо място, до наличието на неправомерно поведение от страна на EUIPO, ще припомня, че от първото до третото основание на жалбата според мен не позволяват да се обезсилят констатациите на Общия съд относно, от една страна, явната грешка в преценката, опорочаваща оценката на въпросната оферта съгласно втория критерий за възлагане (т. 102 от решението), и от друга страна, липсата на мотиви относно оценката на тази оферта съгласно първия критерий за възлагане (т. 86, 89, 95 и 135 от решението). Ето защо жалбоподателят не е доказал, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал неправомерното поведение на възлагащия орган.

94.      На второ място, по отношение на мотивите за наличието на причинно-следствена връзка между установените от Общият съд явни грешки в преценката и претърпяната от European Dynamics Luxembourg вреда, доводът на EUIPO по същество се отнася до последиците, които следва да се изведат от приемането на първото основание. Тях ще разгледам в точки 107—128 от настоящото заключение. Отсега ще уточня, че тези доводи според мен са основателни.

2.      По втората част от четвъртото основание

95.      Съгласно втората част от четвъртото основание EUIPO поддържа, че обжалваното съдебно решение е опорочено от липсата на мотиви, поради това че съдържа противоречие между, от една страна, изложените в точки 144, 146 и 150 от решението мотиви, и от друга страна, точка 2 от неговия диспозитив. Докато тези мотиви установяват претърпените от European Dynamics Luxembourg вреди като загуба на възможност за класиране на първа или втора позиция в каскадния механизъм, то в диспозитива Европейският съюз е осъден да поправи претърпените вреди от загубата на възможност за сключването на рамковия договор в качеството на първа договаряща страна.

96.      Ответниците отричат съществуването на такова противоречие и подчертават, че упоменаването в диспозитива на загубата на възможност за сключването на рамковия договор в качеството на първа договаряща страна, отразява пълния обхват на претърпяната от European Dynamics Luxembourg загуба на възможност.

97.      Според мен жалбоподателят правилно е изтъкнал наличието на противоречие между, от една страна, точки 144, 146 и 150 от мотивите на обжалваното съдебно решение, и от друга страна, точка 2 от неговия диспозитив(42).

98.      Тази точка на диспозитива отразява обхвата на направеното пред Общия съд искане за обезщетение. Както е видно от точка 137 от решението, той е бил ограничен до обезщетяването, освен на неимуществените вреди, и на загубата на възможност за сключване на въпросната поръчка като класиран на първо място оферент.

99.      За сметка на това точки 144, 146 и 150 от решението погрешно се отнасят до загубата на възможност за сключване на договора като класиран на първо или на второ място оферент съгласно каскадния механизъм, докато тази загуба на възможност излиза извън периметъра на вредите, чието поправяне искат European Dynamics Luxembourg и др.

100. Това противоречие в определянето на претърпяната вреда впрочем има практически обхват, доколкото сред съображенията, които трябва да бъдат взети предвид, с цел да се определи обхватът на обезщетението, в точка 150 от обжалваното съдебно решение Общият съд упоменава процента на вероятност на въпросната оферта да бъде класирана, при липсата на установените от него правонарушения по същество, на първо или на второ място съгласно каскадния механизъм. Вероятността обаче тази оферта да бъде класирана на първа или на втора позиция несъмнено е по-голяма от тази да бъде класирана на първа позиция.

101. Ето защо втората част от четвъртото основание е обоснована(43).

3.      По третата част от четвъртото основание

102. Третата част от четвъртото основание, изтъкната при условията на евентуалност, е изведена от техническа грешка, опорочаваща точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, поради това че осъжда не EUIPO, а Европейския съюз да поправи понесената от European Dynamics Luxembourg вреда. Жалбоподателят счита, че съгласно член 115 и член 118, параграф 3 от Регламент № 207/2009 осъдена е трябвало да бъде EUIPO.

103. Според ответниците посочването на Европейския съюз не е погрешно, доколкото това образувание е като цяло отговорно за неправомерното поведение на неговите институции и органи. При всички положения, при все че това посочване съставлявало техническа грешка, то не можело да доведе до отмяната на обжалваното съдебно решение.

104. Според мен тази част е необоснована. Всъщност съгласно член 340, втора алинея, ДФЕС Европейският съюз е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Тази отговорност не остава засегната от факта, че член 118, параграф 3 от Регламент № 207/2009 предвижда също така, че EUIPO е длъжна да възстанови вредите, причинени от нейните отдели или от нейните служители при изпълнение на функциите им. Тази разпоредба според мен отразява факта, че институциите и агенциите на Съюза, каквато е EUIPO, го представляват съответно в своите области на компетентност(44). Тъй като едновременно както EUIPO, така и Европейският съюз впрочем имат юридическа правосубектност(45), следователно могат да носят отговорност за причинените от EUIPO вреди при изпълнение на нейните задължения. Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение е отредил на Европейския съюз задължението да поправи въпросните вреди.

105. При всички положения, макар в тази точка да е допусната техническа грешка, тя не е в състояние сериозно да попречи на разбирането на обжалваното съдебно решение, нито да засегне правото на защита на жалбоподателя, така че тя не може да доведе до отмяната на това решение(46).

106. Поради това третата част от четвъртото основание трябва да бъде отхвърлена.

6.      По отмяната на обжалваното съдебно решение и разглеждането на спора по същество

107. В края на анализа си на първата част от първото основание заключих, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като при разглеждането на искането за отмяна е приел, че при преценката на въпросната оферта съгласно първия критерий за възлагане има нарушение на принципите на равни възможности и на прозрачност (. 53 от обжалваното съдебно решение) и явна грешка в преценката (т. 91 от решението)(47). Съгласно установеното в анализа ми на втората част от четвъртото основание Общият съд, при разглеждането на искането за обезщетение, е нарушил задължението си за мотивиране(48).

108. Най-напред следва да се провери дали тези нередности водят до отмяната на въпросното решение в частта, в която с него се отменя спорното решение и/или в която уважава искането за обезщетение. При утвърдителен отговор след това ще се постави въпросът дали Съдът може да постанови окончателно решение по делото, или то трябва да бъде върнато на Общия съд.

1.      Обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено единствено в частта, в която с него Съюз е осъден да поправи вредите

109. Според мен грешките в преценката, опорочаващи точки 53 и 91 от обжалваното съдебно решение, не водят до отмяната му в частта, в която отменя спорното решение (т. 1 от диспозитива).

110. Така, следователно, ако мотивите на решение на Общия съд разкриват нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се оказва обоснован по други приети от този съд правни съображения, това нарушение не може да доведе до отмяната на въпросното решение, макар основанието, с което се изтъква, да е неотносимо(49).

111. В случая в точка 136 от обжалваното съдебно решение Общият съд е обосновал отмяната на спорното решение въз основа на всички установени от него нередности, опорочаващи оценката на въпросната оферта с оглед на първия и втория критерий за възлагане. При все това нередностите, различни от установените в точки 53 и 91 от това решение, доколкото те се отнасят до оценката на офертата както съгласно първия (т. 86, 89, 95 и 135 от обжалваното съдебно решение), така и съгласно втория критерий (т. 102 от решението) за възлагане, са достатъчни да обосноват заключението на Общия съд за отмяната на това решение.

112. Ето защо точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение остава обоснована въпреки допуснатите от Общият съд грешки при прилагане на правото.

113. За сметка на това считам, че решението трябва да бъде отменено в частта, в която разпорежда поправянето на претърпените от European Dynamics Luxembourg вреди поради загубата на възможност за получаване на поръчката в качеството на класирана на първо място в каскадния механизъм договаряща страна (т. 2 от диспозитива). Вследствие на това точки 4 и 5 от диспозитива, отнасящи се до определянето на размера на обезщетението, ще се окажат лишени от предмет и също ще трябва да бъдат отменени.

114. Това следва, на първо място, тъй като Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, доколкото решението съдържа противоречие между мотивите и диспозитива по отношение на определянето на подлежащата на обезщетяване вреда(50).

115. На второ място и при всички положения, изводът, че точки 53 и 91 от обжалваното съдебно решение са опорочени от грешки при прилагане на правото, има за последица — както жалбоподателят поддържа в рамките на първата част от четвъртото основание(51) — да лиши от всякакво основание съдържащата се в точка 144 от решението констатация за причинно-следствена връзка между неправомерното поведение, за което EUIPO е упреквана, и загубата на възможност, изтъкната от European Dynamics Luxembourg и др.

116. В тази връзка ще припомня извода, направен от Общия съд в точка 143 от обжалваното съдебно решение, че не може да се установи причинно-следствена връзка между липсата на мотиви (установена в точки 86, 89, 95 и 135 от решението) и тази загуба на възможност. Този извод не е оспорен в рамките на жалбата. От друга страна, в точка 144 от решението Общият съд приема, че съществува причинно-следствена връзка между правонарушенията по същество (установени в точки 53, 91 и 102 от решението) и тази вреда. Все пак точки 53 и 91 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд установява правонарушения по същество, засягащи оценката на въпросната оферта съгласно първия критерий за възлагане, според мен са опорочени от грешка при прилагане на правото.

117. При тези обстоятелства ангажирането на отговорността на Съюза би предполагало да е налице причинно-следствена връзка между самото правонарушение по същество, опорочаващо оценката на офертата с оглед на втория критерий за възлагане (установено в точка 102 от решението), и загубата на възможност за класиране на първо място в каскадния механизъм.

118. В обжалваното съдебно решение обаче по никакъв начин не е мотивирано наличието на такава причинно-следствена връзка.

119. Всъщност в точка 144 от решението Общият съд се ограничава до това да установи, първо, че въпросната оферта е получила едва 22,81 от общо 40 точки при сравнителната преценка съгласно първия критерий за възлагане. Това съображение има за цел единствено да установи причинно-следствена връзка между правонарушенията по същество във връзка с оценката на офертата с оглед на първия критерий за възлагане и изтъкнатата загуба на възможност.

120. Второ, съгласно счетеното от Общия съд „самото обстоятелство, че [European Dynamics Luxembourg] е бил[о] класиран[о] на трето място съгласно каскадния механизъм, с което е бил[о] приет[о] като възможна договаряща страна, прави слабо вероятна хипотезата възлагащият орган да не стигне до възлагане на поръчката на него“. Това съображение по мое мнение не е достатъчно да позволи на EUIPO да разбере причините, поради които Общият съд е заключил, че правонарушението по същество, опорочаващо оценката на въпросната оферта с оглед на втория критерий за възлагане е довело до тази загуба на възможност, и на Съда да упражни своя контрол по въпроса, както това се изисква от практиката на Съда(52).

121. Следователно определянето на наличието на причинно-следствена връзка между това правонарушение по същество и претърпяната от European Dynamics Luxembourg загуба на възможност, което изисква преценки от фактическо естество, трябва да бъде извършено в рамките на анализ по същество.

2.      Искането за обезщетение трябва да бъде отхвърлено съгласно анализ по същество

122. Според мен Съдът разполага с достатъчно данни, за да разгледа делото по същество, в съответствие с член 61, първа алинея от Статута, за да извърши самият той такъв анализ.

123. Всъщност от изложените в точки 12 и 20 от обжалваното съдебно решение числови данни може да се направи изводът, че дори и офертата на European Dynamics Luxembourg да е получила пълния брой налични точки (30) съгласно втория критерий за възлагане, тя е нямало да бъде класирана по-добре, освен това при всички еднакви условия, от офертите на първо и второ място в каскадния механизъм по силата на спорното решение.

124. В това отношение ще уточня, че ако тази оферта беше събрала наличните 30 точки съгласно този критерий, тя щеше да получи резултат „Общо точки (100)“ (вписан на предпоследния ред от таблицата, съдържаща се в точка 12 от обжалваното съдебно решение), равен на 72,81. След като коефициентът, приложен за „Общо точки (100)“, с цел да се получи резултат „Общо технически точки“ (вписан на последния ред от таблицата) на приетите оферти, е равен на 1,09736, въпросната оферта е щяла да получи резултат „Общо технически точки“, равен на 79,90.

125. Въпросната оферта освен това е получила 83,69 финансови точки (както се посочва в последната графа на съдържащата се в точка 20 от решението таблица). Видно от точка 150 от посоченото съдебно решение, общият брой технически и общият брой финансови точки всеки поотделно се отчита като 50 % при оценката на офертите.

126. Ето защо, ако тази оферта беше получила 30 точки съгласно втория критерий за възлагане, тя щеше да събере, освен това при всички еднакви условия, окончателен брой от 81,79/100 точки. Този резултат е по-нисък от окончателните резултати, дадени на класираните на първо и второ място оферти, които са съответно 87,99/100 и 83,40/100.

127. Следователно не е налице причинно-следствена връзка между установената в точка 102 от решението явна грешка в преценката и загубата на възможност за класиране на офертата на European Dynamics Luxembourg на първа позиция.

128. От това заключавам, с оглед на кумулативния характер на условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза(53), че отправеното от European Dynamics Luxembourg и др. искане за обезщетение трябва да бъде отхвърлено(54).

7.      По съдебните разноски

129. Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

130. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от Правилника, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. В случая жалбоподателят е поискал ответниците да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски и те са поискали жалбоподателят да бъде осъден да направи същото.

131. В член 138, параграф 3 от същия правилник се уточнява, че ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Все пак Съдът може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

132. В случая всяка от страните е загубила отчасти във въззивното и в първоинстанционното производство по обжалване. Все пак с оглед на обстоятелствата по случая EUIPO трябва да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, две трети от съдебните разноски на European Dynamics Luxembourg и др. и в двете производства. Последните следва да понесат една трета от направените от тях съдебни разноски, свързани с производствата пред двете инстанции. Такова разпределение ми се струва справедливо, доколкото съгласно предложението ми European Dynamics Luxembourg и др. са спечелили делото по отношение на искането си за отмяна както в първоинстанционното производство, така и в това по обжалване.

VI.    Заключение

133. Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда:

–        да отмени точки 2, 4 и 5 от диспозитива на решение на Общия съд на Европейския съюз от 7 октомври 2015 г., European Dynamics Luxembourg и др./СХВП (T‑299/11, EU:T:2015:757),

–        да отхвърли направеното от European Dynamics Luxembourg SA, Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE и European Dynamics Belgium SA искане за обезщетение,

–        да отхвърли жалбата в останалата ѝ част и

–        да осъди Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да понесе направените от нея съдебни разноски, както и две трети от съдебните разноски на тези дружества, и да осъди последните да понесат една трета от направените от тях съдебни разноски.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      Наричана преди Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), EUIPO е с настоящото си наименование от 23 март 2016 г. — датата на влизане в сила на Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година, за изменение на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21 и поправки в ОВ L 71, 2016 г., стр. 322, ОВ L 110, 2016 г., стр. 4 и ОВ L 267, 2016 г., стр. 1), в член 1, точка 7 от който е предвидена промяната на наименованието.


3      T‑299/11, EU:T:2015:757.


4      Регламент от 25 юни 2002 г. на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 на Съвета от 13 декември 2006 г. (ОВ L 390, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 137). Този регламент е отменен, считано от 1 януари 2013 г., с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент № 1605/2002 (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1). Фактите, довели до образуването на настоящото производство, обаче се уреждат от Регламент № 1605/2002.


5      Регламент от 23 декември 2002 г. на Комисията относно определянето на подробни правила за прилагането на Финансовия регламент № 1605/2002 (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 478/2007 на Комисията от 23 април 2007 г. (ОВ L 111, 2007 г., стр. 13).


6      Регламент на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) № 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21 и поправки в ОВ L 71, 2016 г., стр. 322, ОВ L 110, 2016 г., стр. 4 и ОВ L 267, 2016 г., стр. 1).


7      Вж. точки 38—43 и 47—50 от настоящото заключение.


8      Вж. точки 64—71 и 75—79 от настоящото заключение.


9      Вж. точки 109—121 от настоящото заключение.


10      Вж. точки 97—101 от настоящото заключение.


11      Вж. точки 122—128 от настоящото заключение.


12      Решение от 24 ноември 2005 г. (C‑331/04, EU:C:2005:718, т. 32).


13      Решения от 24 януари 2008 г., Lianakis и др. (C‑532/06, EU:C:2008:40, т. 43) и от 21 юли 2011 г., Evropaïki Dynamiki/EMSA (C‑252/10 P, непубликувано, EU:C:2011:512, т. 33).


14      В това отношение вж. решение от 29 ноември 2007 г., Stadtwerke Schwäbisch Hall и др./Комисия (C‑176/06 P, непубликувано, EU:C:2007:730, т. 17).


15      Вж. по-специално решение от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия (C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 126 и цитираната съдебна практика).


16      При всички положения тази констатация се основава на фактически преценки, изложени в точки 49—52 от това съдебно решение, които извън случаите на изопачаване на доказателствата по преписката (каквото не се твърди) биха били извън компетентността на Съда в рамките на производство по обжалване [вж. решение от 30 ноември 2016 г., Комисия/Франция и Orange (C‑486/15 P, EU:C:2016:912, т. 98 и цитираната съдебна практика)].


17      Решение от 24 януари 2008 г. (C‑532/06, EU:C:2008:40). Съгласно точка 38 от това решение „възлагащият орган не може да прилага правила за претегляне или подкритерии към критериите за възлагане, за които не е уведомил предварително оферентите“.


18      Решение от 24 ноември 2005 г. (C‑331/04, EU:C:2005:718, т. 32).


19      Решение от 24 януари 2008 г. (C‑532/06, EU:C:2008:40, т. 43).


20      Решение от 21 юли 2011 г. (C‑252/10 P, непубликувано, EU:C:2011:512, т. 33).


21      Решение от 14 юли 2016 г. (C‑6/15, EU:C:2016:555, т. 26).


22      В този смисъл вж. решение от 2 март 2010 г., Evropaïki Dynamiki/EMSA (T‑70/05, EU:T:2010:55, т. 155), потвърдено с решение от 21 юли 2011 г., Evropaïki Dynamiki/EMSA (C‑252/10 P, непубликувано, EU:C:2011:512, т. 34).


23      Решение от 24 ноември 2005 г. (C‑331/04, EU:C:2005:718, т. 32).


24      Вж. точка 41 от настоящото заключение.


25      Общият съд припомня тази констатация и в точки 95 и 96 от обжалваното решение.


26      С второто си основание по-специално жалбоподателят критикува не констатацията на Общия съд в точки 91 и 102 от обжалваното решение, съгласно която оспореното решение е опорочено от явни грешки в преценката, а изведените от Общия съд последствия от тази констатация (вж. т. 57 и 58 от настоящото заключение).


27      Решение от 11 април 2013 г., Mindo/Комисия (C‑652/11 P, EU:C:2013:229, т. 30 и 31). В това отношение вж. също заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело Комисия/Scott (C‑290/07 P, EU:C:2010:78, т. 36—45).


28      Вж. точки 75—79 от настоящото заключение.


29      Вж. точки 107—121 от настоящото заключение.


30      Решение от 24 ноември 2005 г. (C‑331/04, EU:C:2005:718, т. 32).


31      Вж. по-специално решение от 2 април 2009 г., France Télécom/Комисия (C‑202/07 P, EU:C:2009:214, т. 29 и цитираната съдебна практика), както и определение от 29 ноември 2011 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия (C‑235/11 P, непубликувано, EU:C:2011:791, т. 30).


32      Решение от 10 април 2014 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия (T‑340/09, непубликувано, EU:T:2014:208, т. 115 и 116).


33      Решение от 26 септември 2014 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия (T‑498/11, непубликувано, EU:T:2014:831, т. 196 и 197).


34      В този смисъл вж. решение от 2 февруари 2017 г., European Dynamics Luxembourg и Evropaïki Dynamiki/Комисия (T‑74/15, непубликувано, EU:T:2017:55, т. 69 и 81). Освен това в решение от 10 април 2014 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия (T‑340/09, непубликувано, EU:T:2014:208, т. 115) Общият съд по аналогия се позовава на практиката на Съда относно понятието за неотносимо основание в рамките на жалба (решение от 12 юли 2001 г., Комисия и Франция/TF1 (C‑302/99 P и C‑308/99 P, EU:C:2001:408, т. 26—29).


35      Решения от 10 април 2014 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия (T‑340/09, непубликувано, EU:T:2014:208, т. 116); от 9 септември 2010 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия (T‑387/08, непубликувано, EU:T:2010:377, т. 60), и от 12 юли 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Frontex (T‑476/07, непубликувано, EU:T:2012:366, т. 72).


36      Жалбоподателят цитира решение от 4 октомври 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия (C‑629/11 P, непубликувано, EU:C:2012:617, т. 21).


37      Става въпрос за забележката, съгласно която не за всеки посочен в разглежданата оферта проект са необходими главен ръководител на проект и ръководител на проект (т. 81 от обжалваното решение), за забележката, съгласно която „[к]ато цяло [тази оферта] е много оперативна, а не стратегическа, и се съсредоточава върху друг вид ръководител на проект вместо предвидения от [EUIPO]“ (т. 87 от решението), както и за отговора на EUIPO в писмото ѝ от 2 май 2011 г. по отношение на предоставените точки и сравнителната оценка на тази оферта в сравнение с офертите на другите оференти съгласно първия критерий за възлагане (т. 90 от решението).


38      Ще подчертая, че това дали мотивите на дадено решение на Общия съд са противоречиви, е правен въпрос, който може да бъде изтъкван в рамките на жалба (вж. по-специално определение от 29 ноември 2011 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия (C‑235/11 P, непубликувано, EU:C:2011:791, т. 29 и цитираната съдебна практика).


39      Вж. по-специално определение от 26 януари 2007 г., Righini/Комисия (C‑57/06 P, EU:C:2007:65, т. 56).


40      Всъщност, като прави заключение за отмяната на оспореното решение, обжалваното решение се основава на съвкупност от нередности, засягащи оценката на въпросната оферта (вж. т. 111 и 112 от настоящото заключение). Порокът в мотивите във връзка с точка 134 от решението не би оказал влияние върху този извод. Подобен порок освен това не би подложил на съмнение и извода на Общия съд относно искането за обезщетение: от една страна, констатацията за неправомерното поведение на EUIPO се основава на тази съвкупност от нередности; от друга страна, причинно-следствена връзка е установена единствено между претърпяната вреда и неправомерното поведение по същество (а не липсата на мотиви), опорочаващо оспореното решение (вж. т. 116 от настоящото заключение).


41      В този смисъл вж. решение от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия (C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 65 и 137).


42      Ще припомня, че противоречивият характер на мотивите на Общия съд произтича от правен въпрос, които може да бъде изтъкван в рамките на жалба (вж. бележка под линия 38 от настоящото заключение).


43      Не следва да се предвижда едно евентуално заместване на мотивите по този аспект, тъй като поради причините, които ще изложа в точки 113—120 от настоящото заключение, обжалваното решение при всички положения трябва да бъде отменено в частта, в която осъжда Европейския съюз да обезщети понесените от European Dynamics Luxembourg вреди.


44      В това отношение вж. член 335 ДФЕС.


45      Член 47 ДЕС и член 115, параграф 1 от Регламент № 207/2009.


46      В този смисъл вж. определение на председателя на Съда от 12 февруари 2003 г., Marcuccio/Комисия (C‑399/02 P(R), EU:C:2003:90, т. 17), както и определение от 8 септември 2016 г., Real Express/EUIPO (C‑309/15 P, непубликувано, EU:C:2016:671, т. 81).


47      Вж. точки 38—43 и 47—50 от настоящото заключение.


48      Вж. точка 101 от настоящото заключение.


49      Вж. по-специално решение от 26 април 2007 г., Alcon/СХВП (C‑412/05 P, EU:C:2007:252, т. 41 и цитираната съдебна практика).


50      Вж. точки 97—101 от настоящото заключение.


51      Вж. точка 91 от настоящото заключение.


52      Вж. точка 54 от настоящото заключение.


53      Вж. по-специално решение от 10 юли 2014 г., Nikolaou/Сметна палата (C‑220/13 P, EU:C:2014:2057, т. 52 и цитираната съдебна практика).


54      От това следва, че Съдът би могъл да си спести анализа на втората и третата част от четвъртото основание, който все пак извърших с цел изчерпателност.