Language of document : ECLI:EU:C:2017:203

Дело C157/15

Samira Achbita

и

Centrum voor gelijkheid van kansen en voor racismebestrijding

срещу

G4S Secure Solutions NV

(Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране — Дискриминация, основана на религия или убеждение — Правилник за вътрешния трудов ред в предприятие, съгласно който на работниците е забранено да носят на работното място видими политически, философски или религиозни символи — Пряка дискриминация — Липса — Непряка дискриминация — Забрана на работничка да носи ислямска забрадка“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 14 март 2017 г.

1.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Понятие за религия — Обхват

(член 10, параграф 1 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1 от Директива 2000/78 на Съвета)

2.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминация, основана на религия или убеждение — Вътрешно правило в частно предприятие, което забранява носенето по видим начин на какъвто и да било политически, философски или религиозен символ на работното място — Забрана за носене на ислямска забрадка — Липса на пряка дискриминация — Евентуално наличие на непряка дискриминация — Обосноваване със съображението, че се преследва законна цел — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка от страна на националната юрисдикция

(член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2000/78 на Съвета)

1.      Що се отнася до понятието „религия“, употребено в член 1 от Директива 2000/78, следва да се отбележи, че то не е определено в тази директива.

При все това в съображение 1 от Директива 2000/78 законодателят на Съюза посочва основните права, гарантирани с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“); член 9 от тази конвенция предвижда, че всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията, като това право включва свободата на всяко лице да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.

В същото съображение законодателят на Съюза посочва и общите за държавите членки конституционни традиции като основни принципи на правото на Съюза. Сред правата, произтичащи от тези общи традиции и утвърдени в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), е и правото на свобода на съвестта и религията, закрепено в член 10, параграф 1 от Хартата. Съгласно посочената разпоредба това право включва свободата на всяко лице да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Както е видно от Разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17), гарантираното в член 10, параграф 1 право съответства на правото, гарантирано в член 9 от ЕКПЧ, и съгласно член 52, параграф 3 от Хартата има същия смисъл и същия обхват.

Доколкото в ЕКПЧ, а впоследствие и в Хартата, понятието „религия“ се възприема в широк смисъл, тъй като в него се включва свободата на лицата да изповядват религията си, следва да се приеме, че волята на законодателя на Съюза е да възприеме същия подход и при приемане на Директива 2000/78, поради което понятието „религия“, употребено в член 1 от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както самите убеждения (forum internum), така и публичното изповядване на вярата (forum externum).

(вж. т. 25—28)

2.      Член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че забраната за носене на ислямска забрадка, произтичаща от вътрешно правило в частно предприятие, което забранява носенето по видим начин на какъвто и да било политически, философски или религиозен символ на работното място, не представлява пряка дискриминация, основана на религията или убежденията, по смисъла на тази директива.

В случая процесното вътрешно правило се отнася до носенето на видими символи, указващи политически, философски или религиозни убеждения, и следователно се отнася без разлика до всякакъв външен израз на такива убеждения. Поради това трябва да се приеме, че с посоченото правило всички работници в предприятието са третирани по един и същи начин, като от тях общо и без провеждане на разграничения се изисква по-специално да носят неутрално облекло, а това изключва носенето на такива символи.

За сметка на това такова вътрешно правило в частно предприятие може да представлява непряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78, ако се установи, че наложеното с това правило на пръв поглед неутрално задължение всъщност поставя в неблагоприятно положение лицата от определена религия или с определени убеждения, освен когато то е обективно оправдано от законна цел, като например провеждането от работодателя на политика на политически, философски или религиозен неутралитет в отношенията с клиентите, и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

На първо място, във връзка с условието да бъде налице законна цел следва да се отбележи, че волята за провеждане на политика на политически, философски или религиозен неутралитет в отношенията с клиентите както от публичния, така и от частния сектор трябва да се приеме за законна цел.

Всъщност стремежът на работодателя да се покаже неутрален пред клиентите си е израз на свободата на стопанска инициатива, призната в член 16 от Хартата, и по принцип е оправдан, по-специално когато работодателят включва в осъществяването на тази цел само работниците, които се предполага, че имат контакти с неговите клиенти.

На второ място, във връзка с изискването вътрешното правило да бъде подходящо, следва да се констатира, че забраната работниците да носят по видим начин символи, указващи политически, философски или религиозни убеждения, може да гарантира правилното прилагане на политика на неутралитет, ако тази политика действително се провежда последователно и системно (вж. в този смисъл решения от 10 март 2009 г., Hartlauer, C‑169/07, EU:C:2009:141, т. 55 и от 12 януари 2010 г., Petersen, C‑341/08, EU:C:2010:4, т. 53).

На трето място, що се отнася до изискването забраната да бъде необходима, следва да се провери дали тя е ограничена до строго необходимото. В случая трябва да се провери дали забраната за носене по видим начин на каквито и да било символи или облекло, които могат да бъдат свързани с определена религия или политически или философски убеждения, се отнася само до работниците на G4S, които имат контакти с клиентите. Ако е така, трябва да се приеме, че посочената забрана е строго необходима за постигане на преследваната цел.

В случая, що се отнася до отказа на работничка като г‑жа Achbita да спре да носи ислямска забрадка, когато при изпълнение на служебните си задължения обслужва клиентите на G4S, запитващата юрисдикция трябва да провери дали при такъв отказ — предвид задълженията на предприятието и без това да представлява допълнителна тежест за него — G4S е можело по-скоро да предложи на работничката длъжност, която не изисква зрителен контакт с клиентите му, вместо да я уволни. Запитващата юрисдикция следва, с оглед на всички данни по преписката, да вземе предвид наличните интереси и да сведе ограниченията на съответните свободи до строго необходимото.

(вж. т. 30, 37, 38, 40 и 42—44 и диспозитива)