Language of document : ECLI:EU:C:2017:551

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

H. SAUGMANDSGAARD ØE

представено на 13 юли 2017 година(1)

Дело C341/16

Hanssen Beleggingen BV

срещу

Tanja Prast-Knipping

(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд на Дюселдорф, Германия)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност и изпълнение на съдебни решения — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 2, параграф 1 — Компетентност по местоживеенето на ответника — Член 22, точка 4 — Изключителна компетентност за регистрация или действителност на марките — Спор относно самоличността на притежател на марка на Бенелюкс — Иск срещу формалния притежател на марка на Бенелюкс, с който се цели той да се откаже от правата върху марката в качеството на титуляр“






I.      Въведение

1.        С определение от 14 юни 2016 г., постъпило в Съда на 16 юни 2016 г., Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд на Дюселдорф, Германия) е отправил до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на член 22, точка 4 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричан по-нататък „Регламент Брюксел I“)(2).

2.        Запитването е отправено в рамките на спор между дружеството Hanssen Beleggingen BV и г‑жа Tanja Prast-Knipping относно марка на Бенелюкс, чийто формален притежател е г‑жа Prast-Knipping.

3.        Запитващата юрисдикция иска да се установи дали спорът, с който е сезирана, попада в обхвата на правилото за изключителна компетентност по член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I за споровете „във връзка с регистрацията или действителността на марките“, което би означавало, че германските юрисдикции, в това число и запитващата юрисдикция, не са компетентни да го разгледат. Ако, за сметка на това, този спор не попада в обхвата на посоченото правило за изключителна компетентност, германските съдилища биха били компетентни в приложение на общото правило за компетентност по член 2, параграф 1 от този регламент.

4.        По-нататък в изложението си ще посоча причините, поради които считам, че съдебен иск като този, предявен пред запитващата юрисдикция, с който се цели лице, което е формално регистрирано като притежател на марка, да заяви пред компетентния орган, че не притежава права върху тази марка и че се отказва да бъде регистриран като притежател на посочената марка, не попада в обхвата на правилото за изключителна компетентност по член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I.

II.    Правна уредба

5.        Според общото правило за компетентност, установено в член 2, параграф 1 от Регламент Брюксел I, „[п]ри условията на [този] регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

6.        Член 22, точка 4, първа алинея от посочения регламент, който се съдържа в глава II, раздел 6, озаглавен „Изключителна компетентност“, предвижда, че „по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти, марки, дизайни или други подобни права, за които се изисква да бъдат депозирани или регистрирани“ изключителна компетентност, независимо от местоживеенето, притежават юрисдикциите на държавата членка, на територията на която е била подадена заявката за депозиране или за регистрацията, или депозирането или регистрацията са извършени или се считат за извършени съгласно инструмент на Общността или по силата на международна конвенция.

III. Спорът по главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда

7.        Спорът по главното производство се отнася до правата, свързани с марка на Бенелюкс. Г‑жа Prast-Knipping, ответник в спора по главното производство, пребивава в Hamminkeln (Германия). Тя е регистрирана като притежател на фигуративна марка № 361604, възпроизведена по-долу, при Office Benelux de la propriété intellectuelle (OBPI) (Служба за интелектуална собственост на Бенелюкс).

Image not found

8.        Марката е заявена за регистрация на 7 септември 1979 г. в полза на дружеството Helmut Knipping. След представяне на удостоверение за наследство, в което е посочена като единствен наследник на г‑н Knipping, на 14 ноември 2003 г. г‑жа Prast-Knipping вписва спорната марка на свое име пред OBPI.

9.        Hanssen Beleggingen BV (наричано по-нататък „Hanssen Beleggingen“), ищец в спора по главното производство, е дружество със седалище в Нидерландия.

10.      С искането си Hanssen Beleggingen цели г‑жа Prast-Knipping да подаде декларация до OBPI, в която да посочи, че няма права върху спорната марка и се отказва от регистрацията си като неин притежател. В подкрепа на искането си Hanssen Beleggingen изтъква, че вследствие на поредица прехвърляния на спорната марка то е действителният титуляр на правата върху нея. Затова дружеството счита, че има законно право да иска от г‑жа Prast-Knipping подаването на съответните декларации до OBPI.

11.      С решение от 24 юни 2015 г. Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) отхвърля иска на основание, че не съществува произтичаща от неоснователно обогатяване претенция на Hanssen Beleggingen срещу г‑жа Prast-Knipping, тъй като г‑жа Prast-Knipping не е била вписана неправомерно като формален притежател на спорната марка в регистъра на марките на Бенелюкс. Този съд приема, че към момента на смъртта на г‑н Knipping спорната марка е била част от неговото имущество и затова чрез универсално правоприемство правата върху нея са преминали върху г‑жа Prast-Knipping като единствен наследник. Посоченият съд не се произнася по въпроса за международната компетентност на германските юрисдикции, която г‑жа Prast-Knipping не е оспорила.

12.      Hanssen Beleggingen обжалва това решение пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд на Дюселдорф). Този съд изразява съмнение относно международната компетентност на германските юрисдикции. В това отношение той подчертава, че тази компетентност би могла да се основава на член 2, параграф 1 от Регламент Брюксел I, тъй като г‑жа Prast-Knipping има постоянен адрес в Германия. При все това изключителна компетентност на нидерландските юрисдикции, основана на член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I, би могла да изключи международната компетентност на германските юрисдикции.

13.      Освен това посоченият съд уточнява, че в съответствие с член 66, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 приложим ratione temporis към спора по главното производство е Регламент Брюксел I, тъй като искът е бил предявен преди 10 януари 2015 г.

14.      При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд на Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Обхваща ли понятието за спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от регламент [Брюксел I] също иск, целящ вписаният в регистъра на марките на Бенелюкс формален притежател на марка на Бенелюкс да декларира пред OBPI, че няма права върху въпросната марка и че се отказва от регистрацията си като неин притежател?“.

15.      Писмени становища представят г‑жа Prast-Knipping и Европейската комисия. Не е проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

IV.    Анализ

16.      С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали в обхвата на член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I попада съдебен иск като този, предявен в спора по главното производство, целящ лице, което е формално регистрирано като притежател на марка на Бенелюкс, да декларира пред OBPI, че не притежава права върху тази марка и че се отказва от регистрацията си като притежател на посочената марка,.

17.      Както г‑жа Prast-Knipping, така и Комисията считат, че на този въпрос трябва да се даде отрицателен отговор. Споделям това становище поради следните съображения.

18.      Съдът вече имал възможност да се произнесе по обхвата на правилото за изключителна компетентност, предвидено в член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I, по-специално в решение Duijnstee(3). Един от разгледаните от Съда въпроси в това решение засяга тълкуването на понятието за „производства, свързани с регистрацията или действителността на патенти“ по смисъла на член 16, параграф 4 от Конвенцията от 27 септември 1968 година относно подведомствеността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право(4). Считам, че това решение, засягащо спор, аналогичен на спора по главното производство в настоящото дело, е релевантно в решаваща степен за последното. Подчертавам, че Съдът е потвърдил по същество изводите от посоченото решение в решение GAT(5).

19.      Делото Duijnstee се отнася за иск, предявен от г‑н Duijnstee, синдик в производството по несъстоятелност на Schroefboutenfabriek BV, срещу г‑н Goderbauer, бивш директор на това дружество, да му бъде разпоредено да прехвърли на дружеството в несъстоятелност подадените заявки за патенти и издадените патенти в двадесет и две държави за изобретение, което г‑н Goderbauer е направил, докато е бил служител на това дружество(6).

20.      Съдът е приел, че това понятие е автономно понятие, което трябва да се прилага еднакво във всички договарящи държави(7).

21.      При тълкуването на това понятие Съдът е подчертал, че изключителната компетентност за споровете във връзка с регистрацията или действителността на патенти, предоставена на юрисдикциите на договарящите държави, на териториите на които е заявен или е регистриран патентът, е обоснована от факта, че тези юрисдикции най-добре могат да преценят случаите, в които самият спор се отнася до действителността на патента или наличието на заявката или на регистрацията(8).

22.      Поради това Съдът е постановил, че обхватът на това правило за изключителна компетентност, тълкувано ограничително с оглед на споменатата по-горе цел за близост, е сведен до споровете относно действителността, наличието или отмяната на патента или претендирането на приоритет въз основа на по-ранна заявка(9).

23.      В края на разсъжденията си Съдът е констатирал, че висящият пред запитващата юрисдикция спор не спада в така очертания обхват на член 16, параграф 4 от Брюкселската конвенция, тъй като не засяга действителността или регистрацията на спорните патенти, а само въпроса дали притежателят на правото на патент е бил г‑н Goderbauer или дружеството в несъстоятелност Schroefboutenfabriek, което трябвало да се установи въз основа на съществувалите между заинтересованите лица правоотношения(10).

24.      Този начин на разсъждение ми се струва напълно приложим към настоящото дело поради следните причини.

25.      На първо място, Съдът вече е имал възможността да приеме, че предвид еквивалентността между тези две разпоредби е важно да се осигури приемствеността в тълкуването на член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I и на член 16, точка 4 от Брюкселската конвенция в съответствие със съображение 19 от този регламент(11). Всъщност член 22, точка 4 от посочения регламент отразява същата систематика като тази на член 16, точка 4 от Брюкселската конвенция и освен това е формулиран по почти идентичен начин(12). Съгласно постоянната съдебна практика обаче направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на Брюкселската конвенция важи и за тези на Регламент Брюксел I, когато разпоредбите на тези актове могат да бъдат определени като еквивалентни(13).

26.      На второ място, не виждам никаква причина критерият, установен от Съда за патентите в решение Duijnstee(14), да не се приложи към споровете за марки. Всъщност, от една страна, текстът на член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I не провежда никакво разграничение между споровете за патентите и тези за марките. От друга страна, понятията за действителност, наличие, отмяна или претендиране на приоритет въз основа на по-ранна заявка са релевантни и за марките.

27.      На трето място и в приложение на критерия, изведен от Съда в решение Duijnstee(15), отбелязвам, че спорът по главното производство в настоящото дело не засяга действителността, наличието или отмяната на марката или претендирането на приоритет въз основа на по-ранна заявка. Всъщност този спор засяга единствено въпроса дали притежателят на спорната марка е г‑жа Prast-Knipping или Hanssen Beleggingen, което трябва да се установи въз основа на съществувалите между заинтересованите страни правоотношения, подобно на спора в главното производство по дело Duijnstee. С други думи и както с основание подчертава Комисията, този спор се отнася не до марката като такава, а до определянето на притежателя ѝ — въпрос, който не се отнася до регистрацията или действителността на посочената марка по смисъла на член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I.

28.      В това отношение обстоятелството, че предявеният от Hanssen Beleggingen иск има по-специално за цел г‑жа Prast-Knipping да се откаже от регистрацията си като притежател на спорната марка, не означава, че спорът по главното производство попада в обхвата на понятието за „спор във връзка с регистрацията или действителността на марките“ по смисъла на горепосочената разпоредба. Всъщност това искане е само акцесорно спрямо главното искане, което има за цел да се признае, че спорната марка не принадлежи на г‑жа Prast-Knipping поради частно споразумение, с което било предвидено прехвърлянето на тази марка в полза на Hanssen Beleggingen(16). Както обясних в предишната точка, подобен спор не засяга действителността, наличието или отмяната на посочената марка, нито претендирането на приоритет на основание по-ранна заявка.

29.      На четвърто място, ще добавя, както твърдят г‑жа Prast-Knipping и Комисията, че преследваната с тази разпоредба цел за близост допуска спорът по главното производство да не попада в обхвата на предвиденото в нея правило за изключителна компетентност(17). Всъщност разгледаните в спора по главното производство доводи, отнасящи се по-специално до наличието на неоснователно обогатяване и до обхвата на споразуменията между частноправни субекти(18), нямат връзка с въпроса за действителността или регистрацията на спорната марка. Следователно юрисдикциите на държавата, на чиято територия е била извършена регистрацията на марката, не се намират в най-добро положение да преценят подобни доводи.

30.      От предходното правя извода, че спорът по главното производство не попада в обхвата на правилото за изключителна компетентност по член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I. Като последица от това германските юрисдикции, в това число и запитващата юрисдикция — в качеството на юрисдикции на държавата членка по местоживеене на г‑жа Prast-Knipping, ответник в спора по главното производство — притежават международна компетентност за разглеждане на този спор в приложение на общото правило за компетентност, предвидено в член 2, параграф 1 от този регламент.

31.      В това отношение трябва да уточня, че обстоятелството, че посоченият спор евентуално може да попадне в обхвата на член 5, точка 3 от посочения регламент с мотива, че предявеният от Hanssen Beleggingen иск бил основан по-конкретно на наличието на неоснователно обогатяване, не се отразява на компетентността на германските юрисдикции съгласно член 2, параграф 1 от същия регламент. Всъщност първата от тези разпоредби определя допълнително, а не изключително основание за компетентност спрямо това, което е предвидено във втората разпоредба.

32.      При условията на евентуалност, ако Съдът постанови, че спорът по главното производство попада в обхвата на член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I, единствено юрисдикциите на държавата членка, на чиято територия е била извършена регистрацията на марката, са компетентни да го разгледат. Всъщност тази разпоредба установява изключително основание за компетентност, което има за последица изключването на приложимостта на общото правило за компетентност по член 2, параграф 1 от този регламент.

33.      Според предоставените от запитващата юрисдикция данни прилагането на член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I би означавало, че германските съдилища не са компетентни да разгледат спора по главното производство(19).

34.      Искам да подчертая и значението на решение Brite Strike Technologies(20)в подобен контекст. Наистина, в това решение Съдът е постановил, че член 71 от Регламент Брюксел I, разглеждан с оглед на член 350 ДФЕС, допуска правилото за съдебна компетентност за споровете, свързани с марките, дизайните и моделите на Бенелюкс, прогласено в член 4.6 от Конвенцията на Бенелюкс за интелектуалната собственост (марки, дизайни или модели)(21) (наричана по-нататък „Конвенцията на Бенелюкс“), да се прилага към тези спорове.

35.      Тази съдебна практика обаче ми се струва ирелевантна за определянето на международната компетентност на германските юрисдикции — въпрос, който е предмет на спора по главното производство— тъй като Федерална република Германия не е страна по Конвенцията на Бенелюкс. Всъщност според мен трудно може да се приеме, че конвенция, по която Федерална република Германия не е страна, може да има задължителни последици за германските юрисдикции. Подчертавам, че за разлика от настоящото дело, решение Brite Strike Technologies(22) е постановено по спор, с който е била сезирана нидерландска юрисдикция.

36.      При необходимост това тълкуване се подкрепя от текста на член 71, параграф 2, буква a) от Регламент Брюксел I, който според собствения му текст се прилага за „съд на държава членка, която е страна по конвенция, отнасяща се до специфична област“(23).

37.      Следователно, ако Съдът постанови, че спорът по главното производство попада в обхвата на член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I, запитващата юрисдикция би била длъжна служебно да се обяви за некомпетентна в приложение на член 25 от този регламент. Само ако спорът по главното производство беше отнесен до юрисдикция на държава — членка на Бенелюкс, в приложение на решение Brite Strike Technologies(24) член 4.6 от Конвенцията на Бенелюкс би могъл да се вземе предвид от тази юрисдикция с цел тя да провери дали е компетентна.

V.      Заключение

38.      С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) преюдициален въпрос по следния начин:

„Съдебен иск като предявения в спора по главното производство, целящ лице, което е формално регистрирано като притежател на марка на Бенелюкс, да декларира пред Службата за интелектуална собственост на Бенелюкс (OBPI), че не притежава права върху тази марка и че се отказва от регистрацията си като притежател на посочената марка, не попада в обхвата на член 22, точка 4 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела“.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74. Запитващата юрисдикция е изложила съображенията, поради които този регламент, междувременно отменен от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1), се прилага ratione temporis към обстоятелствата на спора по главното производство. Вж. точка 13 от настоящото заключение.


3      Решение от 15 ноември 1983 г. (288/82, EU:C:1983:326).


4      ОВ L 299, 1972 г., стр. 32, наричана по-нататък „Брюкселската конвенция.“ Относно задължението да се вземе предвид съдебната практика във връзка с член 16, параграф 4 от Брюкселската конвенция при тълкуването на член 22, точка 4 от Регламент Брюксел I вж. точка 25 от настоящото заключение.


5      Решение от 13 юли 2006 г., GAT (C‑4/03, EU:C:2006:457, т. 14—23).


6      Решение от 15 ноември 1983 г., Duijnstee (288/82, EU:C:1983:326, т. 3).


7      Решения от 15 ноември 1983 г., Duijnstee (288/82, EU:C:1983:326, т. 19) и от 13 юли 2006 г., GAT (C‑4/03, EU:C:2006:457, т. 14).


8      Решения от 15 ноември 1983 г., Duijnstee (288/82, EU:C:1983:326, т. 22) и от 13 юли 2006 г., GAT (C‑4/03, EU:C:2006:457, т. 21—23).


9      Решения от 15 ноември 1983 г., Duijnstee (288/82, EU:C:1983:326, т. 23—25) и от 13 юли 2006 г., GAT (C‑4/03, EU:C:2006:457, т. 15).


10      Решение от 15 ноември 1983 г., Duijnstee (288/82, EU:C:1983:326, т. 26).


11      Решение от 12 юли 2012 г., Solvay (C‑616/10, EU:C:2012:445, т. 43 и цитираната съдебна практика).


12      Единствената разлика в текста е в позоваването „в съответствие с международна конвенция“ в член 16, параграф 4 от Брюкселската конвенция, станало позоваване „съгласно инструмент на Общността или по силата на международна конвенция“ в член 22, точка 4, първа алинея от Регламент Брюксел I.


13      Вж. по-специално решения от 16 юли 2009 г. по дело Zuid-Chemie (C‑189/08, EU:C:2009:475, т. 18), от 12 юли 2012 г. Solvay (C‑616/10, EU:C:2012:445, т. 42 и цитираната съдебна практика), от 10 септември 2015 г. Holterman Ferho Exploitatie и др. (C‑47/14, EU:C:2015:574, т. 38), както и от 16 юни 2016 г. Universal Music International Holding (C‑12/15, EU:C:2016:449, т. 22).


14      Решение от 15 ноември 1983 г., 288/82, EU:C:1983:326 (т. 24 и 25).


15      Решение от 15 ноември 1983 г. (288/82, EU:C:1983:326, т. 24 и 25)


16      Вж. точки 10 и 11 от настоящото заключение.


17      Вж. точка 21 от настоящото заключение.


18      Вж. точки 10 и 11 от настоящото заключение.


19      Вж. точка 12 от настоящото заключение.


20      Решение от 14 юли 2016 г. (C‑230/15, EU:C:2016:560, т. 66).


21      Конвенция от 25 февруари 2005 г., подписана в Хага от Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия. Тази конвенция влиза в сила на 1 септември 2006 г.


22      Решение от 14 юли 2016 г. (C‑230/15, EU:C:2016:560).


23      Курсивът е мой. Член 71 от Регламент Брюксел I гласи, че:


      „1.      Настоящият регламент не засяга действието на конвенции, по които държавите членки са страни и които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването или изпълнението на съдебни решения.


      2.      С цел да се осигури еднакво тълкуване, параграф 1 се прилага по следния начин:


      a)      настоящият регламент не пречи съд на държава членка, която е страна по конвенция, отнасяща се до специфична област, да се признае за компетентен по отношение на тази конвенция, дори когато ответникът е с местоживеене в друга държава членка, която не е страна по тази конвенция. Сезираният съд прилага във всички случаи член 26 от настоящия регламент.


      […]“.


24      Решение от 14 юли 2016 г. (C‑230/15, EU:C:2016:560)