Language of document : ECLI:EU:C:2017:419

Дело C529/15

Производство по дело, образувано по инициатива на Gert Folk

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Екологична отговорност — Директива 2004/35/ЕО — Член 17 — Времева рамка на прилагане — Експлоатация на водноелектрическа централа, пусната в експлоатация преди изтичането на срока за транспониране на тази директива — Член 2, точка 1, буква б) — Понятие „екологични щети“ — Национално законодателство, което изключва всякакви щети, попадащи в обхвата на дадено разрешение — Член 12, параграф 1 — Достъп до правосъдие по въпроси на околната среда — Процесуална легитимация — Директива 2000/60/ЕО — Член 4, параграф 7 — Директен ефект“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 1 юни 2017 г.

1.        Околна среда — Предотвратяване и отстраняване на екологични щети — Екологична отговорност — Директива 2004/35 — Прилагане във времето — Екологични щети, които са настъпили след датата на изтичане на срока за транспониране на Директивата, но произтичат от експлоатацията на съоръжение, пуснато в експлоатация преди тази дата — Приложимост на Директивата

(член 17 от Директива 2004/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/31)

2.        Околна среда — Предотвратяване и отстраняване на екологични щети — Екологична отговорност — Директива 2004/35 — Понятие „екологични щети“ — Национална правна уредба, която изключва от понятието „екологични щети“ всякакви щети, попадащи в обхвата на разрешение, издадено съгласно национални разпоредби в областта на водите — Недопустимост

(член 2, точка 1, буква б) от Директива 2004/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/31)

3.        Околна среда — Политика на Общността в областта на водите — Директива 2000/60 — Екологични цели — Задължение за прилагане на мерките, необходими за предпазването на повърхностен или подземен воден обект от влошаване на състоянието му — Възможност за дерогиране при проекти от преимуществен обществен интерес — Условия по член 4, параграф 7 от посочената директива — Задължение за национална юрисдикция да провери дали са изпълнени предвидените от тази разпоредба условия при проверката дали са налице екологични щети по смисъла на Директива 2004/35 в случай, когато е издадено разрешение, без да е проучено дали са спазени тези условия — Отсъствие

(член 4, параграф 7, букви а)—г) от Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета и член 2, точка 1, буква б) от Директива 2004/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/31)

4.        Околна среда — Предотвратяване и отстраняване на екологични щети — Екологична отговорност — Директива 2004/35 — Процедури за проверка — Национална правна уредба, която изключва възможността лицата, имащи право на риболов, да инициират провеждането на процедура за проверка във връзка с екологични щети — Недопустимост

(членове 12 и 13 от Директива 2004/35 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/31)

1.      Член 17 от Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети, изменена с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че без да се засягат проверките, които трябва да бъдат извършени от запитващата юрисдикция, посочената директива се прилага ratione temporis към екологичните щети, които са настъпили след 30 април 2007 г., но произтичат от експлоатацията на съоръжение, което преди тази дата е получило разрешение съгласно водното законодателство и е пуснато в експлоатация.

(вж. т. 25; т. 1 от диспозитива)

2.      Директива 2004/35, изменена с Директива 2009/31, и по-специално член 2, точка 1, буква б) от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която общо и автоматично изключва възможността щетите, имащи сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус, или екологичния потенциал на съответните води, да бъдат квалифицирани като „екологични щети“ единствено защото попадат в обхвата на разрешение, издадено в приложение на националното право.

(вж. т. 34; т. 2 от диспозитива)

3.      В случаите, когато е издадено разрешение съгласно националните разпоредби, без да е проучено дали са спазени условията по член 4, параграф 7, букви а)—г) от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, при проверката дали са налице екологични щети по смисъла на член 2, точка 1, буква б) от Директива 2004/35, изменена с Директива 2009/31, самата национална юрисдикция не е длъжна да провери дали условията по член 4, параграф 7, букви а)—г) от Директива 2000/60 са изпълнени.

Без да се засяга възможността за извършване на съдебен контрол, всъщност именно на националните органи, компетентни да издадат разрешение за проект, е възложено задължението да проверят, преди да предоставят такова разрешение, дали са изпълнени условията по член 4, параграф 7, букви а)—г) от Директива 2000/60. От друга страна, когато компетентният орган е издал разрешението, без да извърши тази проверка, правото на Съюза изобщо не задължава националните юрисдикции да заместват компетентния орган, като сами проверят тези условия.

(вж. т. 39 и 40; т. 3 от диспозитива)

4.      Членове 12 и 13 от Директива 2004/35, изменена с Директива 2009/31, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата по главното производство, която изключва възможността лицата, имащи право на риболов, да инициират провеждането на процедура за проверка във връзка с екологични щети по смисъла на член 2, точка 1, буква б) от посочената директива.

(вж. т. 50; т. 4 от диспозитива)