Language of document :

Жалба, подадена на 17 юли 2017 г. от Enercon GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 3 май 2017 г. по дело T-36/16, Enercon/EUIPO

(Дело C-433/17 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Enercon GmbH (представители: R. Böhm, Rechtsanwalt, M. Silverleaf QC)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Gamesa Eólica, SL

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени решението на Общия съд по дело T-36/16,

да отмени решението на Общия съд по дело T-245/12,

да върне делото на EUIPO с указание за приемане на решението на първи апелативен състав по преписка R 260/2011-1 и да отхвърли искането на Gamesa за отмяна на процесната регистрация,

да осъди ответника пред първата инстанция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага, че обжалваното решение по дело T-36/16 нарушава член 7, параграф 1, буква б) и/или член 52, параграф 1, буква a) oт Регламент (EО) № 207/20091 на Съвета и че е налице нарушение на процедурата пред Общия съд на следните основания:

Общият съд погрешно е приел, че регистрацията на процесната марка не притежава необходимия присъщ отличителен характер, позволяващ регистрацията, в противоречие с член 7, параграф 1, буква б) oт Регламент № 207/2009. По този начин Общият съд е допуснал грешка в правото.

Първата грешка в правото е разглеждането на обозначаването на марката като цветна марка като определящо естеството на марката от правна страна, засягайки по този начин преценката на присъщия ѝ отличителен характер. Съдът е трябвало да приеме, че обозначаването на марката като цветна марка във формуляра на заявката е направено главно за административно удобство на EUIPO, а не е правен въпрос. В резултат на това е трябвало да се вземе предвид не само обозначаването на марката във формуляра, а цялостното съдържание на формуляра на заявката, при определянето на естеството на марката, която се иска да бъде регистрирана. Изображението на марката в заявката показва фигуративна марка, притежаваща посочените в нея специфични характеристики.

Общият съд е трябвало също да вземе предвид формата на марката, така както е била регистрирана и по-специално така, както е отбелязана в удостоверението за регистрация, издадено от EUIPO при регистрацията на марката. Удостоверението за регистрация е доказателство за вписване, в което се посочва формата на регистрираната марка и би трябвало да бъде разглеждано от съда като определящо при установяването на естеството на регистрираната марка. От съдържанието на удостоверението за регистрация се установява ясно, че марката е регистрирана като фигуративна марка, във формата, видна в изображението, приложено към формуляра за заявка. Постъпвайки по различен начин, съдът е допуснал грешка в правото.

Втората грешка в правото и нарушение на процедурата са отказът да бъде приета необходимата информация за разбиране на съдържанието на удостоверението за регистрация за процесната марка. Този документ е публикация ST.60 на Световната организация за интелектуална собственост, установяваща значението на INID кодовете, използвани универсално в удостоверенията за регистрация, издавани от ведомствата за интелектуална собственост, включително и от EUIPO, за идентифициране на естеството и значението на вписванията в тях. Значението на INID кодовете може да бъде установено само чрез позоваване на публикация ST.60 или на еквивалентни източници и съдържанието на удостоверенията за регистрация може да бъде установено единствено чрез позоваване на INID кодовете в тях. Съдът погрешно е разгледал източника на такава информация като доказателство и следователно погрешно е отказал да приеме документа или съдържащата се в него информация, при положение, че в действителност той е правен текст, еквивалентен на речник. Ако съдът беше взел предвид предоставените му инструменти за тълкуване, той е щял да прецени, че удостоверението за регистрация е за фигуративна марка, включваща посоченото във формуляра за заявка изображение. Преди това правилно е било прието от първи апелативен състав на EUIPO, че такава марка е имала изискуемия отличителен характер, позволяващ регистрация и Общият съд е трябвало съответно да приеме същото.

____________

1 Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (кодифицирана версия) (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).