Language of document : ECLI:EU:C:2018:36

Дело C473/16

F

срещу

Bevándorlási és Állampolgársági Hivatal

(Преюдициално запитване,
отправено от Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság)

„Преюдициално запитване — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 7 — Зачитане на личния и семейния живот — Директива 2011/95/ЕС — Стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на лице под субсидиарна закрила — Опасение от преследване поради сексуалната ориентация — Член 4 — Оценяване на фактите и обстоятелствата — Прибягване до експертиза — Психологически тестове“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 25 януари 2018 г.

1.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Оценяване на фактите и обстоятелствата — Опасение от преследване поради сексуалната ориентация — Задължение да се разгледа сексуалната ориентация като факт, установен само въз основа на декларациите на молителя — Липса — Последици

(член 4 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Оценяване на фактите и обстоятелствата — Опасение от преследване поради сексуалната ориентация — Необходимост да се преценява систематично истинността на твърденията за сексуалната ориентация — Липса

(член 2, буква г), член 4 и член 10, параграф 1, буква г) и параграф 2 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Оценяване на фактите и обстоятелствата — Опасение от преследване поради сексуалната ориентация — Преценка посредством експертиза — Допустимост — Условия

(член 4 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

4.        Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Оценяване на фактите и обстоятелствата — Опасение от преследване поради сексуалната ориентация — Преценка посредством психологическа експертиза въз основа на проективни личностни тестове — Накърняване на правото на зачитане на личния и семейния живот — Недопустимост

(член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Необходимо е да се подчертае, че с оглед на особения контекст, в който се вписват молбите за международна закрила, декларациите на лице, което търси международна закрила относно сексуалната си ориентация, представляват само отправна точка при оценяването на фактите и обстоятелствата, предвидено в член 4 от Директива 2011/95 (вж. по аналогия решение от 2 декември 2014 г., A и др., C‑148/13—C‑150/13, EU:C:2014:2406, т. 49). Следователно, макар лицето, което търси международна закрила, да е длъжно да посочи тази ориентация, която е част от личния му живот, молбите за международна закрила, мотивирани с опасение от преследване поради посочената ориентация, също като молбите, в които се посочват други мотиви за преследване, могат да бъдат оценявани в съответствие с член 4 от този директива (вж. по аналогия решение от 2 декември 2014 г., A и др., C‑148/13—C‑150/13, EU:C:2014:2406, т. 52).

(вж. т. 28 и 29)

2.      В това отношение следва да се припомни, че сексуалната ориентация представлява характеристика, по която може да се определи принадлежността на молител към определена социална група по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2011/95, когато групата от лица, чиито членове споделят една и съща сексуална ориентация, се възприема от заобикалящото я общество като различна (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2013 г., X и др., C‑199/12—C‑201/12, EU:C:2013:720, т. 46 и 47), което впрочем се потвърждава от член 10, параграф 1, буква г) от тази директива. Въпреки това от член 10, параграф 2 от тази директива следва, че когато държавите членки преценяват основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с принадлежност към определена социална група, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика.

Следователно за произнасянето по молба за международна закрила, мотивирана с опасение от преследване поради сексуална ориентация, невинаги е необходимо да се преценява истинността на твърденията на молителя за сексуалната му ориентация при оценяването на фактите и обстоятелствата, предвидено в член 4 от посочената директива.

(вж. т. 30—32)

3.      Член 4 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила трябва да се тълкува в смисъл, че допуска органът, който отговаря за разглеждането на молбите за международна закрила, или евентуално юрисдикциите, сезирани с жалба срещу решение на този орган, да назначат експертиза при оценяването на фактите и обстоятелствата относно твърдяната сексуална ориентация на молителя, при положение че условията за такава експертиза са съобразени с основните права, гарантирани с Хартата на основните права на Европейския съюз, че посоченият орган и тези юрисдикции не основават решението си само на изводите от експертното заключение и че не са обвързани от тези изводи при преценката на декларациите на молителя за сексуалната му ориентация.

Не е изключено в особения контекст на преценката на декларациите на лице, търсещо международна закрила относно сексуалната си ориентация, някои форми на експертиза да се окажат полезни за оценяването на фактите и обстоятелствата и да могат да бъдат извършени, без да се засягат основните права на молителя. Въпреки това е необходимо да се отбележи, от една страна, че както от член 4, параграф 1 и от член 8, параграф 2 от Директива 2005/85, така и от член 4, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Директива 2013/32 следва, че решаващият орган отговаря за подходящото разглеждане на молбите, в резултат на което той постановява решението си по тях. Така тези органи трябва да извършват оценката на фактите и обстоятелствата, предвидена в член 4 от Директива 2011/95, под контрола на съда (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2015 г., Shepherd, C‑472/13, EU:C:2015:117, т. 40). Следователно решаващият орган не може да основава решението си само на изводите от експертно заключение и този орган не може a fortiori да бъде обвързан от същите изводи при преценката на декларациите на молител за сексуалната му ориентация.

Що се отнася до възможността за юрисдикция, сезирана с жалба срещу решение на решаващия орган, с което се отхвърля молба за международна закрила, да назначи експертиза, следва да се добави, че както член 39, параграф 1 от Директива 2005/85, така и член 46, параграф 1 от Директива 2013/32 предвиждат, че молителят разполага с право на ефективна правна защита пред юрисдикция срещу това решение, без да очертават конкретно процесуалните действия за събиране на доказателства, която тя има право да разпореди. Следователно, макар тези разпоредби да не изключват възможността юрисдикция да назначи експертиза, за да упражни ефективен контрол върху решението на решаващия орган, така или иначе, от една страна, с оглед на специфичната роля, възложена на юрисдикциите с член 39 от Директива 2005/85 и с член 46 от Директива 2013/32, и от друга страна, предвид свързаните с член 4 от Директива 2011/95 съображения, съдържащи се в точка 41 от настоящото решение, сезираната юрисдикция не може да основава решението си само на изводите от експертно заключение и не може a fortiori да бъде обвързана от преценката на декларациите на молител за неговата сексуална ориентация, съдържаща се в тези изводи.

(вж. т. 37, 40, 42, 43, 45 и 46; т. 1 от диспозитива)

4.      Член 4 от Директива 2011/95, разглеждан във връзка с член 7 от Хартата на основните права, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска при преценката на действителната сексуална ориентация, твърдяна от лице, търсещо международна закрила, да се извършва и използва психологическа експертиза като разглежданата в главното производство, която има за предмет въз основа на проективни личностни тестове да се създаде представа за сексуалната ориентация на това лице.

В това отношение следва да се посочи, че психологическа експертиза като разглежданата в главното производство се назначава от решаващия орган в рамките на процедурата по разглеждане на молбата за международна закрила, подадена от съответното лице. При това положение, дори когато извършването на психологически тестове, на които почива експертиза като разглежданата в главното производство, е формално обусловено от изразяването на съгласие от съответното лице, следва да се приеме, че това съгласие не е непременно свободно, тъй като de facto е наложено под натиска на обстоятелствата, в които се намират лицата, търсещи международна закрила (вж. по аналогия решение от 2 декември 2014 г., A и др., C‑148/13—C‑150/13, EU:C:2014:2406, т. 66). При тези обстоятелства, както посочва генералният адвокат в точка 43 от заключението си, извършването и използването на психологическа експертиза като разглежданата в главното производство представляват намеса по отношение на правото на лицето на зачитане на личния му живот.

В този контекст, ако намесата в личния живот на молител може да бъде обоснована от търсенето на елементи, позволяващи да се прецени действителната му нужда от международна закрила, решаващият орган следва да прецени, под контрола на съда, дали психологическата експертиза, която възнамерява да назначи или иска да вземе предвид, е подходяща и необходима за постигането на тази цел. В това отношение следва да се подчертае, че експертиза като разглежданата в главното производство може да се смята за подходяща само ако се основава на достатъчно надеждни методи и принципи по отношение на стандартите, признати от международната научна общност. Във всички случаи влиянието на експертиза като разглежданата в главното производство върху личния живот на молителя изглежда несъразмерно спрямо преследваната цел, тъй като представлява намеса по отношение на правото на зачитане на личния живот, тежестта на която не може да се счита за пропорционална на ползата, която евентуално може да има от нея за оценяването на фактите и обстоятелствата, предвидено в член 4 от Директива 2011/95.

(вж. т. 51, 53, 54, 57—59 и 71; т. 2 от диспозитива)