Language of document : ECLI:EU:C:2018:50

Дело C106/17

Paweł Hofsoe

срещу

LVM Landwirtschaftlicher Versicherungsverein Münster AG

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Okręgowy w Szczecinie)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Член 11, параграф 1, буква б) и член 13, параграф 2 — Компетентност в областта на застраховането — Действие по отношение на лицата — Понятието „увредена страна“ — Професионален участник в сектора на застраховането — Изключване“

Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 31 януари 2018 г.

1.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 1215/2012 — Компетентност в областта на застраховането — Искове срещу застрахователя — Специални правила за компетентност за защита на по-слабата страна — Обхват — Отношения между професионалисти от застрахователния и осигурителния сектор — Изключване

(член 11, параграф 1, буква б) и член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 1215/2012 — Компетентност в областта на застраховането — Искове срещу застрахователя — Пряк иск на увредената страна — Понятието „увредена страна“ — Професионален участник в сектора на застраховането — Събиране на вземания за обезщетения в качеството на договорен цесионер — Изключване

(съображения 15 и 18, член 11, параграф 1, буква б) и член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 41 и 42)

2.      Член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че на него не може да се позове физическо лице, чиято професионална дейност се изразява по-специално в събирането от застрахователи на вземания за обезщетение и което черпи основание от договор за прехвърляне на вземане, сключен с пострадалия от пътнотранспортно произшествие, с цел да привлече към гражданска отговорност застрахователя на виновното за произшествието лице, който е със седалище в държава членка, различна от тази по местоживеене на увредения, пред съд на последната държава членка.

Макар действително, както уточнява съображение 18 от Регламент № 1215/2012, целта на раздел 3 от глава II от него е по-слабата страна да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила, се установява, че искът, предмет на главното производство, се вписва в отношения между професионалисти и не може да засегне процесуалното положение на страна, която се счита за по-слаба (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2016 г., SOVAG, C‑521/14, EU:C:2016:41, т. 29 и 30). В тази връзка обстоятелството, че професионалист като г‑н Hofsoe упражнява дейността си в малка организация, не би могло да бъде основание да се приеме, че той може да се счита за по-слаба страна, отколкото застрахователя. Всъщност евентуалната преценка във всеки отделен случай дали подобен професионалист може да се счита за „по-слабата страна“, за да попадне в обхвата на понятието „увредена страна“ по смисъла на член 13, параграф 2 от Регламент № 1512/2012, би породила риск от правна несигурност и би противоречала на целта на посочения регламент, обявена в съображение 15 от него, съгласно което правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими (вж. в този смисъл решение от 20 юли 2017 г., MMA IARD, C‑340/16, EU:C:2017:576, т. 34).

(вж. т. 44, 45 и 47 и диспозитива)