Language of document : ECLI:EU:C:2018:157

Съединени дела C52/16 и C113/16

„SEGRO“ Kft.
срещу
Vas Megyei Kormányhivatal Sárvári Járási Földhivatala

и

Günther Horváth
срещу
Vas Megyei Kormányhivatal

(Преюдициални запитвания,
отправени от Szombathelyi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság)

„Преюдициално запитване — Член 63 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Права на ползване върху земеделски земи — Национална правна уредба, съгласно която занапред възможност за придобиване на такива права имат само близките родственици на собственика на земи и се отнемат, без да се предвижда обезщетение, правата, вече придобити от юридически лица или от физически лица, които не могат да докажат близка родствена връзка с този собственик“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 6 март 2018 г.

1.        Свободно движение на капитали — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Придобиване на права на ползване върху земеделски земи — Включване

(член 63 ДФЕС; приложение I към Директива 88/361 на Съвета)

2.        Свободно движение на капитали — Ограничения при сделките с недвижими имоти — Национална правна уредба, в която се предвижда погасяване на придобитите права на ползване върху земеделски земи, ако лицето не докаже качеството си на близък родственик на собственика на тези земи — Недопустимост — Липса на пряка дискриминация

(член 63 ДФЕС)

3.        Свободно движение на капитали — Ограничения при сделките с недвижими имоти — Национална правна уредба, в която се предвижда погасяване на придобитите права на ползване върху земеделски земи, ако лицето не докаже качеството си на близък родственик на собственика на тези земи — Недопустимост — Обосноваване — Липса

(член 63 ДФЕС)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 56—60)

2.      Съгласно постоянната съдебна практика с член 63, параграф 1 ДФЕС по общ начин се забраняват ограниченията върху движението на капитали между държавите членки (решение от 22 октомври 2013 г., Essent и др., C‑105/12—C‑107/12, EU:C:2013:677, т. 39 и цитираната съдебна практика). В разглеждания случай се налага изводът, че със самия си предмет правна уредба като разглежданата в главните производства, в която се предвижда погасяване на придобитите с договори права на ползване върху земеделски земи, сред които са правата, притежавани поради упражняване на правото на свободно движение на капитали, ограничава — само поради този факт —въпросната свобода. Евентуалното приемане, предвиждано от запитващата юрисдикция във втория ѝ въпрос по дело C‑52/16, на мярка за обезщетяване на лицата, които, след като са придобили такива права, съответно са били лишени от тях с посочената правна уредба, не може да засегне този извод.

Всъщност въпросната правна уредба лишава засегнатото лице както от възможността да продължи да се ползва от придобитото от него право, възпрепятствайки го по-специално да експлоатира съответните земеделски земи за целите, за които лицето е придобило това право, така и от възможността да отчужди последното. Лишавайки по този начин гражданите на държави членки, различни от Унгария — които граждани разполагат с право на свободно движение на капитали — от ползването на имуществото, в което са инвестирали капитали, разглежданата в главните производства национална правна уредба възпрепятства това свободно движение. Освен това съгласно постоянната съдебна практика мерките, забранени с член 63, параграф 1 ДФЕС като ограничения върху движението на капитали, по-специално обхващат мерките, които могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в дадена държава членка (решения от 25 януари 2007 г., Festersen, C‑370/05, EU:C:2007:59, т. 24 и цитираната съдебна практика, и от 1 октомври 2009 г., Woningstichting Sint Servatius, C‑567/07, EU:C:2009:593, т. 21). Следователно национална правна уредба като разглежданата в главните производства ограничава основна свобода, гарантирана в член 63 ДФЕС.

Що се отнася до това дали тази правна уредба освен това трябва да се счита за дискриминираща — за която проблематика се отнася вторият въпрос, поставен по дело C‑113/16 — трябва да се отбележи, както прави и генералния адвокат в точка 72 от заключението си, че изискване, което, както в разглеждания случай, е свързано с наличието на близка родствена връзка между носителя на правото на ползване и собственика на обработваемата земя, се основава на критерий, който видимо не зависи от гражданството на ползвателя и от произхода на капиталите и който поради това не е пряко дискриминационен.

(вж. т. 61—67)

3.      Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която правата на ползване, които вече са били учредени върху земеделски земи и чиито носители нямат качеството на близък родственик на собственика на тези земи, се погасяват ex lege и съответно се заличават в имотните регистри.

В това отношение, първо, следва да се отбележи, както по-специално твърди Комисията и генералният адвокат посочва в точки 111—113 от заключението си, че правна уредба като разглежданата в главните производства — която позволява запазването на съществуващи права на ползване върху обработваеми земи само при условие че ползвателят е близък родственик на собственика им — не изглежда подходяща за осъществяването на посочените от унгарското правителство цели, с които тя няма никаква пряка връзка. Всъщност наличието на изискваната родствена връзка не може да гарантира, че ползвателят лично ще експлоатира съответната земя и че не е придобил въпросното право на ползване с чисто спекулативни цели. Също така нищо не позволява да се приеме a priori, че трето за семейството на собственика лице, което е придобило правото на ползване върху такава земя, няма да може лично да я експлоатира и че придобиването непременно е извършено с чисто спекулативни цели, без каквото и да било намерение въпросната земя да се обработва.

Второ, дори да се допусне, че макар и отчасти при приемането на разглежданата в главните производства правна уредба водещо е било желанието да се санкционират нарушения на приложимите правила в областта на валутния контрол, което при необходимост запитващата юрисдикция трябва да провери, отново трябва да се провери дали мярката по отнемане на права на ползване, предвидена в посочената правна уредба, не е непропорционална спрямо тази цел. В това отношение, както генералният адвокат също отбелязва в точки 95 и 98 от заключението си, очевидно е било възможно да се приложат други мерки с по-ограничено действие, отколкото отнемането на разглежданите вещни права, за да се санкционират ab initio евентуални нарушения на приложимата правна уредба в областта на валутния контрол, като например административни глоби (вж. по аналогия решение от 1 декември 2005 г., Burtscher, C‑213/04, EU:C:2005:731, т. 60).

Що се отнася до противодействието на практики, с които се цели заобикаляне на националното законодателство, Съдът вече е приел, че национална мярка, която ограничава основна свобода, може евентуално да бъде обоснована, ако е предназначена за противодействие на напълно изкуствени схеми, чиято цел е да се избегне прилагането на съответното национално законодателство (решение от 1 април 2014 г., Felixstowe Dock and Railway Company и др., C‑80/12, EU:C:2014:200, т. 31 и цитираната съдебна практика). Напротив, за да съответства на принципа на пропорционалност, мярка, с която се преследва такава конкретна цел за противодействие на напълно изкуствени схеми, трябва да позволява на националната юрисдикция да разгледа всеки отделен случай, като вземе предвид конкретните му особености и се основе на обективни фактори, за да отчете злоупотребата или измамата, извършена от съответните лица (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2009 г., Glaxo Wellcome, C‑182/08, EU:C:2009:559, т. 99). Оказва се, че правна уредба като разглежданата в главните производства не отговаря на никое от изискванията, припомнени в точки 115—117 от настоящото решение.

Първо, макар видимо от възпроизведените в точка 25 от настоящото решение откъси от решение № 25 на Alkotmánybíróság (Конституционен съд) от 21 юли 2015 г. да следва, че с разглежданата в главните производства правна уредба поне частично се цели отстраняване на правните последици от практика на придобиване на земеделски земи, при която правото на ползване било прилагано нефункционално, от същите откъси става ясно, че това отстраняване е счетено за необходимо най-вече за да се осъществи изцяло преследваната стратегическа национална цел с въведения нов правен инструмент, а именно обработваемите земи да бъдат собственост само на физическите лица, които ги обработват. При това положение не може да се приеме, че такава правна уредба преследва конкретната цел за противодействие на операции, изразяващи се в създаване на изкуствени схеми, чиято цел била да се избегне прилагането на националното законодателство относно придобиванията на земеделските имоти. Второ, дори да се допусне, че е възможно разглежданата в главните производства правна уредба да е приета с такава конкретна цел за противодействие на изкуствените схеми, само въз основа на обстоятелството, че носителят на право на ползване върху земеделска земя е юридическо лице или физическо лице, което няма качеството на близък родственик на собственика на тази земя, не може разумно да се заключи, че лицето е злоупотребило в момента на придобиване на правото на ползване. Както бе припомнено в точка 116 от настоящото решение, въвеждането на обща презумпция за злоупотреби не може да се приеме.

(вж. т. 86, 87, 105, 106, 114, 117—121 и 129 и диспозитива)