Съединени дела T‑133/16—T‑136/16

Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence и др.

срещу

Европейска централна банка

„Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор над кредитните институции — Член 4, параграф 1, буква д) и параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Лице, което действително управлява дейността на кредитна институция — Член 13, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС и член L. 511‑13, втора алинея от френския паричен и финансов кодекс — Принцип на несъвместяване на председателството на ръководния орган на кредитна институция в рамките на надзорната му функция с функцията на главен изпълнителен директор в същата институция — Член 88, параграф 1, буква д) от Директива 2013/36 и член L. 511‑58 от френския паричен и финансов кодекс“

Резюме — Решение на Общия съд (втори разширен състав) от 24 април 2018 г.

1.      Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над кредитните институции — Съвместяване на функциите на председателя на ръководния орган на кредитна институция и на главния изпълнителен директор на институцията — Отказ на Европейската централна банка да издаде разрешение — Съдебен контрол — Обхват

(член 4, параграф 3 от Регламент № 1024/2013 на Съвета; член 13, параграф 1 от Директива 2013/36 на Европейския парламент и на Съвета)

2.      Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично, историческо и телеологическо тълкуване

3.      Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Надзор на финансовия сектор на Съюза — Единен надзорен механизъм — Пруденциален надзор над кредитните институции — Необходимост от поне две лица, които действително управляват дейността на кредитната институция — Понятие

(член 13, параграф 1 от Директива 2013/36 на Европейския парламент и на Съвета)

4.      Национално право — Тълкуване — Вземане под внимание на тълкуването, възприето от юрисдикциите на съответната държава членка — Съобразяване на решение на национална юрисдикция, постановено след решението, което се оспорва пред съда на Съюза — Допустимост

1.      Що се отнася до решение за посочването на председателя на управителен съвет на кредитна институция като фактически управител на посочената институция, Европейската централна банка е длъжна според член 4, параграф 3 от Регламент № 1024/2013 за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, да приложи не само член 13, параграф 1 от Директива 2013/36 относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, но и разпоредбата от националното право, която го транспонира.

Всъщност според член 4, параграф 3 от Регламент № 1024/2013 за изпълнението на задачите, които са ѝ възложени по силата на въпросния регламент, и с цел да гарантира високи стандарти на надзор, Банката прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато то се състои от директиви — националното законодателство за транспониране на тези директиви. Следователно член 4, параграф 3 от посочения регламент налага съдът на Съюза обезателно да направи преценка законосъобразни ли са решенията, с които се отказва председателят на управителен съвет да бъде одобрен и като фактически управител на кредитна институция, с оглед както на член 13, параграф 1 от Директива 2013/36, така и на релевантната разпоредба от въпросното национално право.

(вж. т. 47—49)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 54 и 55)

3.      От буквалното, историческото, телеологическото и контекстуалното тълкуване на член 13, параграф 1 от Директива 2013/36 относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници следва, че изразът „две лица[, които] действително управляват дейността на кредитната институция“ има предвид членовете на ръководния орган, които са и членове на висшето ръководство на ръководния орган.

Всъщност от това обезателно следва, че в структурата на Директива 2013/36 целта за доброто управление на кредитните институции преминава през търсенето на ефективен контрол върху висшето ръководство от членовете на ръководния орган, които нямат изпълнителни функции, което означава уравновесяване на правомощията в рамките на ръководния орган. Налага се обаче констатацията, че ефективността на подобен контрол би могла да бъде подкопана, ако евентуално председателят на ръководния орган в рамките на надзорната му функция, който едновременно с това не заема формално функцията на главен изпълнителен директор, би бил натоварен и с действителното управление на дейността на кредитната институция.

(вж. т. 79 и 83)

4.      Обхватът на националните законови, подзаконови или административни разпоредби трябва да се прецени според даденото им от националните юрисдикции тълкуване. В това отношение обстоятелството, че решението на национална юрисдикция е постановено след решението, което е оспорено пред съда на Съюза, не е пречка то да бъде взето предвид, тъй като жалбоподателят е имал възможността да представи становището си пред съда на Съюза.

(вж. т. 84 и 87)