Language of document :

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 9 август 2018 г. — DŚ/Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Jaśle

(Дело C-522/18)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Жалбоподател:

Ответник: Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Jaśle

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредбите на член 19, параграф 1, второ изречение ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трето изречение ДЕС, член 2 ДЕС, член 267, трета алинея ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че

е налице нарушение на принципа на несменяемост на съдиите, който е част от принципите на ефективна съдебна защита и на правова държава, когато националният законодател понижи възрастта за пенсиониране (пенсионната възраст) на съдиите в действащия като последна инстанция съд на държава членка (например от 70 на 65 години) и новата, по-ниска пенсионна възраст, се прилага спрямо действащи съдии, без да се дава възможност на съответния съдия сам да реши дали да се възползва от по-ниската пенсионна възраст?

Трябва ли разпоредбите на член 19, параграф 1, второ изречение ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трето изречение ДЕС, член 2 ДЕС, член 267, трета алинея ДФЕС и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че

се нарушават принципът на правовата държава и необходимата степен на независимост, гарантираща ефективна съдебна защита по делата, свързани с правото на Съюза, когато в нарушение на принципа на несменяемост на съдиите националният законодател понижи от 70 на 65 години обичайната възраст, до която съдия в действащия като последна инстанция съд на държава членка може да заема съдийска длъжност, а възможността му да продължи да изпълнява тази длъжност зависи от дискреционното съгласие на орган на изпълнителната власт?

Трябва ли разпоредбите на член 2 и на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите1 да се тълкуват в смисъл, че представляват дискриминация, основана на възраст, понижаването на възрастта за пенсиониране (пенсионната възраст) на съдиите в действащия като последна инстанция съд на държава членка и поставянето на възможността действащ съдия от този съд, достигнал новата, по-ниска възраст за пенсиониране, да продължи да изпълнява длъжността си в зависимост от съгласието на орган на изпълнителната власт?

Трябва ли разпоредбите на член 2 във връзка с членове 9 и 11 от Директива 2000/78, както и във връзка с членове 21 и 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че

при наличие на дискриминация, основана на възраст, по отношение на съдиите в действащия като последна инстанция съд на държава членка, дължаща се на понижаването на възрастта за пенсиониране (пенсионната възраст) от предвидените дотогава 70 на 65 години, този съд, когато разглежда дело в състав, включващ съдия, за когото тези национални дискриминационни норми пораждат последици и който не е изразил желание да се възползва от новата пенсионна възраст, е длъжен, за да се произнесе по предварителния въпрос относно съдебния състав, да откаже да приложи националните разпоредби, които са в противоречие с Директива 2000/78 и с член 21 от Хартата, и да продължи да заседава с участието на този съдия, когато този подход е единственият резултатен начин да се осигури ефективна съдебна защита на правата, които съдията черпи от правния ред на Съюза?

Трябва ли разпоредбите на член 19, параграф 1, второ изречение ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трето изречение ДЕС, член 2 ДЕС, член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че

правовата държава следва да се счита за основна ценност на Европейския съюз до такава степен, че при съмнение относно съвместимостта с тази ценност и свързания с нея принцип на ефективна съдебна защита — що се отнася до независимостта на съдилищата и действащите съдии — на национални разпоредби, понижаващи възрастта за пенсиониране (пенсионната възраст) на съдиите съгласно изложения в първите два въпроса ред, националният съд трябва да разполага с правомощието служебно да спре прилагането на национални разпоредби, поставящи под съмнение принципа на несменяемост на съдиите, по отношение на всички съдии, попадащи в приложното поле на тези разпоредби?

____________

1 ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.