Language of document : ECLI:EU:C:2018:1028

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

E. SHARPSTON

представено на 19 декември 2018 година(1)

Дело C431/17

Monachos Eirinaios, kata kosmon Antonios Giakoumakis tou Emmanouil

срещу

Dikigorikos Syllogos Athinon

(Преюдициално запитване, отправено от Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция)

„Директива 98/5/EО — Член 3 — Член 6 — Вписване на монах като адвокат в държава членка, различна от държавата, в която е придобил професионалната си квалификация — Национална правна уредба, която не допуска вписване“






1.        Може ли човек да служи на двама господари? Когато единият от тези господари е Бог, християнинът може да открие изначални насоки в Евангелието: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона [на богатството]“(2). (блестящият разговор между Иисус от Назарет и законника, запазен в притчата за Добрия Самарянин, обаче ясно показва, че е напълно възможно да служиш на Бог и да принадлежиш към адвокатската професия)(3). Когато монах желае да бъде вписан като адвокат в регистъра на адвокатска колегия в държава членка, различна от държавата, в която е придобил професионалното си звание, и по този начин да служи едновременно на правосъдието и на Бог, е необходимо също така да се разгледа Директива 98/5/ЕО(4).

2.        С настоящото преюдициално запитване Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция, наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“) иска да се установи дали е съвместим с Директива 98/5 отказът на компетентните органи да впишат Monachos Eirinaios(5) — монах в манастир в Гърция — като адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, с мотива, че според националното право монасите не могат да бъдат вписвани в регистрите на адвокатските колегии. Това повдига въпроса как разпоредбите на Директива 98/5 относно вписването на адвокати, практикуващи под професионалното звание по произход, които въвеждат задължителни изисквания, се съвместяват с разпоредбите относно правилата на професионалната етика, приложими към тези адвокати, които предоставят на държавите членки широка свобода на преценка. Тълкуването на Съда ще трябва да гарантира, че Директивата се тълкува по последователен и съгласуван начин.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Директива 98/5

3.        Съображение 1 от Директива 98/5 подчертава значението на възможността гражданите на държавите членки да упражняват професия като самостоятелно заети лица или заети лица в държава членка, различна от държавата, в която са придобили професионалната си квалификация. Съображения 2 и 3 поясняват, че Директивата предоставя алтернативен на Директива 89/48 способ за получаване на достъп до професията на адвокат в приемащата държава членка(6).

4.        Съгласно съображение 5 „на общностно равнище дейността в тази област е обусловена не само от обстоятелството, че в сравнение с общата система за признаване на дипломите тя осигурява на адвокатите по-удобен начин за включване в професионалното съсловие в приемащата държава членка, но и от обстоятелството, че като дава на адвокатите възможност за постоянна практика в приемащата държава членка под професионалното звание по произход, тя удовлетворява потребностите на потребителите на правни услуги, които поради нарасналите търговски потоци, в частност дължащи се на вътрешния пазар, търсят съвети при сключването на трансгранични сделки, при които международното право, общностното право и националните законодателства често пъти се припокриват“.

5.        В съображение 6 се пояснява, че дейността е обусловена и от обстоятелството, „че само няколко държави членки вече разрешават на тяхна територия упражняването на адвокатски дейности по друг начин, освен под формата на услуги, от адвокати от други държави членки, които практикуват под професионалното звание по произход; […] обаче има съществени различия между условията и реда в държавите членки, където съществува такава възможност, например по отношение на обхвата на дейността и задължението за вписване от компетентните органи; […] подобно разнообразие води до неравенство и нарушаване на конкуренцията между адвокатите от държавите членки и представлява пречка за свободното движение; […] само директива, която определя условията за упражняване на професията по друг начин, освен под формата на предоставяне на услуги, от адвокати, които практикуват под професионалното звание по произход, е в състояние да разреши тези трудности и да предостави еднакви възможности на адвокатите и потребителите на правни услуги във всички държави членки“.

6.        В съображение 7 се посочва, че Директивата не урежда чисто вътрешни положения и засяга националните правила на професията в рамките на необходимото с оглед ефективно постигане на своята цел. В частност Директивата не накърнява националното законодателство за достъп до адвокатската професия и нейното упражняване под професионалното звание в приемащата държава членка.

7.        В съображение 8 се пояснява, че „обхванатите от настоящата директива адвокати следва да спазват задължението за вписване от компетентния орган на приемащата държава членка с оглед той да се увери, че те спазват правилата на професионалната етика, които действат в тази държава; […] последиците от това вписване, що се отнася до съдебния район, степента и видовете съдилища, пред които адвокатите могат да упражняват професията си, са определени от приложимото към адвокатите право в приемащата държава членка“.

8.        В съображение 9 се посочва, че „адвокатите, които не са включени в професионалното съсловие на приемащата държава членка, са длъжни да практикуват в тази държава под професионалното звание по произход с оглед да се гарантира подходяща информация на потребителите и те да могат да разграничават тези адвокати от адвокатите на приемащата държава членка, които практикуват под възприетото в нея професионално звание“.

9.        Съгласно член 1, параграф 1 от Директивата целта ѝ е да улесни постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация. В член 1, параграф 2 понятието „адвокат“ се определя като „всяко лице, което е гражданин на държава членка и има правоспособност да упражнява професионалната си дейност под едно от посочените по-долу професионални звания: […] Гърция: Δικηγόρος [Dikigoros] […] Кипър: Δικηγόρος [Dikigoros]“.

10.      Член 2 установява правото на всеки адвокат да упражнява постоянно дейностите на адвокат, посочени в член 5, във всяка друга държава членка под званието по произход.

11.      Съгласно член 3:

„1. Адвокат, който желае да практикува в държава членка, различна от държавата, в която е придобил професионалната си квалификация, се вписва от компетентния орган на тази държава членка.

2. Компетентният орган на приемащата държава членка вписва адвоката след представяне на удостоверение за вписване от компетентния орган на държавата членка по произход. При представянето на това удостоверение той може да изисква то да е издадено от компетентния орган на държавата членка по произход преди не повече от три месеца. Той уведомява компетентния орган на държавата членка по произход за вписването“.

12.      Член 4 предвижда, че адвокат, който практикува в приемащата държава членка под своето професионално звание по произход, „е длъжен да практикува под това звание, което трябва да е посочено на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка по произход, в разбираема форма и по начин, по който се избягва всякакво объркване с професионалното звание в приемащата държава членка“.

13.      Член 5, параграф 1 определя сферата на дейност на адвокат, който практикува под своето професионално звание по произход, като „същите професионални дейности като адвокат, който практикува под съответното професионално звание в приемащата държава членка“. В частност той може „да дава съвети по правото на своята държава членка по произход, по общностно право, по международно право или по правото на приемащата държава членка. Във всички случаи той спазва процесуалните правила, приложими пред националните съдилища“.

14.      Член 6, параграф 1 предвижда, че „[н]езависимо от правилата на професионалната етика, на които се подчинява в своята държава членка по произход, адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, спазва същите правила на професионалната етика като адвокатите, които практикуват под професионалното звание в приемащата държава членка, по отношение на всички дейности, които той упражнява на нейна територия“. Съгласно член 6, параграф 3 приемащата държава членка „може да изисква адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, да сключи застраховка за професионална отговорност или да се включи в професионален гаранционен фонд в съответствие с правилата, които тази държава определя за упражняваните на нейна територия професионални дейности“.

15.      Член 7 от Директивата се отнася до дисциплинарното производство в случай на нарушение на действащите задължения в приемащата държава членка от страна на адвокат, който практикува под професионалното звание по произход. Съгласно член 7, параграф 1 „се прилагат процесуалните правила, наказанията и възможностите за обжалване, предвидени в приемащата държава членка“. Член 7, параграфи 2—5 предвижда:

„2. Преди да започне дисциплинарно производство срещу адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, компетентният орган на приемащата държава членка уведомява във възможно най-кратък срок компетентния орган на държавата членка по произход, като му предоставя всички необходими данни. [Това] се прилага mutatis mutandis, когато дисциплинарното производство е започнато от компетентния орган на държавата членка по произход […].

3. Без да се засягат правомощията на компетентния орган на приемащата държава членка да взема решения, той сътрудничи с компетентния орган на държавата членка по произход в хода на цялото дисциплинарно производство. […]

4. Компетентният орган на държавата членка по произход, в съответствие с процесуалните и материалноправните си правила, взема решение за изпълнение на решението на компетентния орган на приемащата държава членка по отношение на адвокат, който практикува под професионалното звание по произход.

5. Въпреки че не е предварително условие за решението на компетентния орган в приемащата държава членка, временното или окончателното отнемане на удостоверението за правоспособност от страна на компетентния орган на държавата членка по произход, автоматично води до временна или окончателна забрана съответният адвокат да практикува в приемащата държава членка под професионалното звание по произход“.

16.      Член 9 предвижда, че „[р]ешенията за отказ за извършване на вписването, посочено в член 3, или за заличаване на това вписване, както и решенията за налагане на дисциплинарни наказания, трябва да са мотивирани“. Тези решения подлежат на обжалване пред съда.

 Националното право

 Указ на президента на републиката № 152/2000

17.      Директива 98/5 е транспонирана в гръцкото право с Указ № 152/2000 на президента на Републиката, „Улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в Гърция от адвокати, придобили квалификацията си в друга държава — членка на ЕС“ (Proedriko Diatagma 152/2000, Diefkolynsi tis monimis askisis tou dikigorikoy epaggelmatos stin Ellada apo dikigorous pou apektisan ton epaggelmatiko tous titlo se allo kratos-melos tis EE, наричан по-нататък „президентският указ“).

18.      Член 5, параграф 1 предвижда, че за да практикува професията на адвокат в Гърция, съответното лице трябва да се впише в адвокатската колегия на съдебния район, в който възнамерява да осъществява дейността си, както и да притежава кантора в същия съдебен район. Член 5, параграф 2 посочва, че решението за вписване се взема от съвета на съответната адвокатска колегия, след като заинтересованото лице представи следните документи: i) удостоверение за гражданство на държава членка ii) свидетелство за съдимост и iii) удостоверение за вписване, издадено от компетентния орган на държавата по произход, който е предоставил професионалното звание, или от друг компетентен орган на държавата по произход.

19.      Освен това член 8, параграф 1 предвижда, че „[н]езависимо от професионалните и етични норми, които е длъжен да спазва в държавата си по произход, адвокатът е длъжен да спазва същите професионални и етични норми, които спазват останалите членове на съответната адвокатска колегия, за всички дейности, които осъществява на територията на Република Гърция. По-специално той е длъжен да спазва […] всички норми, които уреждат упражняването на адвокатската професия в Гърция, и по-специално нормите, които се отнасят до несъвместимостта и извършването на чужди на адвокатската професия дейности, до професионалната тайна, до професионалната етика, до рекламирането на професионалната дейност, до професионалното достойнство и до коректното упражняване на адвокатската професия“.

 Закон за адвокатурата

20.      Член 1 от Закон № 4194/2013 (Kodikas dikigoron, наричан по-нататък „Законът за адвокатурата“) предвижда, че адвокатът е обществен служител, чиято дейност е от фундаментално значение за правовата държава. При упражняване на професионалната си дейност и във връзка с работата по конкретно дело адвокатът се ръководи от професионалната си преценка и не приема съвети или нарeждания, които противоречат на закона или които са несъвместими с интересите на клиента му(7).

21.      Член 6 e озаглавен „условия за придобиване на правоспособност като адвокат — пречки“. Той предвижда две положителни условия, на които трябва да отговаря всеки адвокат, а именно i) да притежава гръцко гражданство или гражданство на друга държава членка или на държава от ЕИП и ii) да притежава диплома за висше образование по право, както и четири пречки, сред които изискването лицето да не бъде свещеник или монах.

22.      Член 7, параграф 1 е озаглавен „прекратяване на статута на адвокат ispo jure“. По-специално той предвижда, че лице, което е свещеник или монах или което е назначено или заеме каквато и да било платена длъжност по трудово или служебно правоотношение в публичноправно юридическо лице, губи ipso jure статута си на адвокат и се заличава от регистъра на колегията, на която е член(8). Адвокат, който попада в обхвата на член 7, параграф 1, е длъжен да декларира това пред адвокатската колегия, в чийто регистър е вписан, и да поиска да бъде заличен от регистъра(9).

23.      Член 23 предвижда, че адвокатът е длъжен да има седалище и кантора в съдебния район на първоинстанционния съд, към който е зачислен. Член 82 предвижда, че адвокатът не може да предоставя услугите си безвъзмездно освен в някои извънредни случаи, които са изрично изброени.

 Устав на гръцката църква

24.      Закон № 590/1977 относно Устава на гръцката църква (Katastatikos Chartis tis Ekklisias tis Ellados) предвижда в член 39, че манастирите са религиозни институции, предназначени за аскетичен живот на живеещите в тях мъже или жени в съответствие с монашеските обети, древните канони на монашеския живот и традициите на православната църква. Манастирите се намират под духовното ръководство на съответния митрополит.

25.      Член 56, параграф 3 забранява монахът да пътува извън границите на своята духовна околия без разрешението на своя висшестоящ. За да остане в друга околия за повече от два месеца в рамките на една календарна година, без или със прекъсване, той трябва да получи разрешение и от съответния митрополит.

 Закон за църковните фондове и управлението на манастирите

26.      Закон 3414/1909 (Peri Genikou Ekklisastikou Tameiou kai dioikiseos Monastirion, наричан по-нататък „Законът за църковните фондове и управлението на манастирите“) предвижда в член 18, че когато едно лице приеме монашески сан, цялото му имущество става собственост на манастира, с изключение на дела, запазен за неговите наследници съгласно Закона за наследството.

 Факти, производство и преюдициалният въпрос

27.      Monachos Eirinaios е монах в манастир в Гърция(10). Освен това той е правоспособен адвокат и от 11 декември 2014 г. е член на Pagkyprios Dikigorikos Syllogos (Кипърска адвокатска колегия, наричана по-нататък „КАК“).

28.      На 12 юни 2015 г. той подава молба да бъде вписан в регистъра на Dikigorikos Syllogos Athinon (Атинска адвокатска колегия, наричана по-нататък „ААК“) като адвокат, който е придобил професионалното си звание в друга държава членка. С решение от 18 юни 2015 г. Съветът на ААК отхвърля молбата му. Решението се основава на член 8, параграф 1 от Указа на президента, съгласно който разпоредбите на националното право относно несъвместимостта с упражняването на адвокатската професия (сред които е статутът на свещеник или монах) се прилагат и към адвокатите, които искат да упражняват адвокатска професия в Гърция под професионалното звание по произход.

29.      На 29 септември 2015 г. Monachos Eirinaios обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.

30.      Тази юрисдикция констатира, че правилата на професионалната етика, които се прилагат към гръцките адвокати, не позволяват упражняването на адвокатската професия от монаси поради съображения като посочените от ААК, а именно липсата на гаранции по отношение на тяхната независимост, съмнения относно способността им да се посветят изцяло на упражняването на професията и да се занимават със спорни производства, изискването за действително (а не фиктивно) седалище и кантора в съдебния район на съответния първоинстанционен съд и задължението да не предоставят услугите си безвъзмездно. Ако съответната адвокатска колегия би била длъжна да впише в своя регистър монах в съответствие с член 3 от Директива 98/5, за да може той да практикува под професионалното звание по произход, то тя би била длъжна незабавно да констатира, че той е нарушил установените в националното право правила на професионалната етика, посочени в член 6 от същата директива, тъй като тези правила забраняват монасите да упражняват професията на адвокат.

31.      Освен това запитващата юрисдикция се позовава на собствената си съдебна практика, според която разпоредбата на по-рано действащия Закон за адвокатурата, която предвижда, че свещениците не могат да придобиват статута на адвокат, не противоречи на принципа на равенството и на свободата на упражняване на професионална дейност. От една страна, общественият интерес изисква адвокатът да се посвети изцяло на упражняваната от него професия, а от друга, упражняването на адвокатската професия е свързано с противопоставяне, което е несъвместимо със статута на религиозен служител(11). Освен това запитващата юрисдикция в свое по-ранно решение е постановила, че тази разпоредба не противоречи на член 13 от гръцката Конституция, на член 52 от Договора за ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС) (тъй като фактите по предишното дело се отнасяли до изцяло вътрешно положение), нито на член 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи(12).

32.      В този контекст запитващата юрисдикция отправя следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 3 от Директива 98/5 да се тълкува в смисъл, че националният законодател може да забрани вписването на монах на гръцката църква като адвокат в регистъра на компетентната колегия на държава членка, различна от тази, в която е придобил професионалното си звание, с цел да практикува в рамките на тази държава под професионалното си звание по произход с мотива, че по смисъла на националното право монасите на гръцката църква не могат да бъдат вписвани в регистрите на адвокатските колегии, тъй като поради статута им не са налице необходимите гаранции за упражняване на адвокатска професия?“.

33.      Писмени становища представят Monachos Eirinaios, гръцкото и нидерландското правителство, както и Европейската комисия. В проведеното на 18 септември 2018 г. съдебно заседание са изслушани Monachos Eirinaios, AAK, гръцкото правителство и Комисията.

 Анализ

 Приложимото право

34.      Няколко директиви уреждат различни аспекти на положението на адвокат, който желае да упражнява професията си в друга държава членка. Така например Директива 2005/36 се отнася до признаването на професионалните квалификации, а Директива 77/249/ЕИО на Съвета се отнася до упражняването на свободата на предоставяне на услуги(13). Директива 2006/123/ЕО се отнася до широка гама от дейности в рамките на вътрешния пазар, включително предоставянето на правни консултации в контекста на установяването и на предоставянето на услуги(14). Директива 98/5 се прилага по отношение на адвокати, които желаят да упражняват постоянно адвокатската професия в приемащата държава членка.

35.      В писменото си становище нидерландското правителство посочва, че тъй като Директива 98/5 не предвижда правила на професионалната етика за адвокатите, насоки могат да се търсят в другите директиви, които са евентуално приложими.

36.      Не споделям това мнение.

37.      Директива 77/249/ЕИО се отнася до предоставянето на услуги от адвокатите, а не до свободата на установяване(15). Производството пред запитващата юрисдикция обаче се отнася до отказа на адвокатска колегия да впише в регистъра адвокат, който е придобил професионалната си квалификация в друга държава членка. Следователно предмет на преюдициалния въпрос не е свободното предоставяне на правни услуги, а установяването като адвокат, което се урежда от Директива 98/5(16).

38.      Директива 2005/36 се прилага по отношение на адвокатите, които желаят незабавно установяване с професионално звание на приемащата държава членка. Тя не засяга действието на Директива 98/5(17) и не е релевантна в настоящия случай. Monachos Eirinaios иска да бъде вписан в регистъра на адвокатската колегия, за да практикува под кипърското си професионално звание.

39.      Директива 2006/123 действително е приложима по отношение на правните услуги и обхваща не само предоставянето на услуги, но и установяването(18). Въпреки това обаче член 25 от същата директива, на който се позовава нидерландското правителство в писменото си становище, се прилага само към упражняването на мултидисциплинарни икономически дейности. Статутът на монах на Monachos Eirinaios — неговата „паралелна дейност“ наред с упражняването на адвокатската професия — не се вписва в тази категория.

40.      Положението на Monachos Eirinaios несъмнено попада в обхвата на Директива 98/5. Той е адвокат, притежаващ валидно професионално звание в една държава членка (поради което попада в персоналния обхват на Директива 98/5, определен в член 1, параграфи 1 и 2), който желае да практикува постоянно в друга държава членка под професионалното звание по произход (което изпълнява изискването за трансграничен елемент и отговаря на материалното приложно поле на Директива 98/5, определено в член 1, параграф 1). Следователно съвместимостта с правото на Съюза на национална правна уредба, която забранява монаси да бъдат вписвани като адвокати под професионалното си звание по произход на основание, че те не предоставят необходимите гаранции за упражняване на адвокатска професия, трябва да се преценява въз основа на тази директива.

 Предварителни бележки относно Директива 98/5

41.      Целта на Директива 98/5 е да подобри свободното движение на адвокатите, като улесни постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация(19) (в следващото изложение за удобство ще наричам тези адвокати „адвокати мигранти“).

42.      С оглед насърчаване на вътрешния пазар целта на Директивата е да предостави еднакви възможности на адвокатите и потребителите на правни услуги във всички държави членки. Тя по-специално се стреми да удовлетвори потребностите на потребителите на правни услуги, които поради нарасналите търговски потоци, дължащи се на вътрешния пазар, търсят съвети при сключването на трансгранични сделки, при които международното право, правото на Съюза и националните законодателства често пъти се припокриват(20).

43.      Следователно Директивата има намерение по-специално да премахне неравнопоставеността в националните разпоредби относно условията за вписване към компетентните органи, които са в основата на неравенствата и пречките пред свободното движение(21). Взаимното признаване на професионалните звания на адвокатите мигранти, които желаят да упражняват професията си под званието, получено в държавата членка по произход, подкрепя постигането на целта на Директивата(22).

44.      При все това, макар Директивата да се отнася до правото на установяване, тя не урежда достъпа до адвокатската професия, нито упражняването на тази професия под професионалното звание в приемащата държава членка(23).

45.      При постигане на целите на Директивата трябва да се установи баланс между различни интереси.

46.      На първо място, баланс се постига, като, от една страна, на адвокатите мигранти се предоставя „автоматично“ право да се впишат към компетентните органи на приемащата държава членка, без никаква предварителна проверка на професионалните им квалификации (член 3, параграф 2), а от друга страна, потребителите на правни услуги трябва да получат информация за обхвата на техния опит като адвокати — следователно адвокатите мигранти имат право да упражняват професията си само под професионалното звание по произход, което трябва да е посочено на езика на държавата членка по произход (член 4, параграф 1)(24).

47.      На второ място, на адвокатите мигранти се предоставя правото да дават съвети по правни въпроси и да представляват и защитават клиенти, при необходимост съвместно с адвокат, който практикува пред компетентен съдебен орган (член 5). На свой ред те трябва да бъдат вписани към компетентния орган на приемащата държава членка и да спазват задълженията и правилата на професионалната етика в тази държава (членове 3 и 6)(25).

48.      Освен това, макар член 3, параграф 2 от Директива 98/5 да хармонизира изискванията, на които трябва да отговарят адвокатите, желаещи да упражняват професията си под професионалното звание по произход, Директивата i) не урежда чисто вътрешни положения (съображение 7), ii) не засяга националното законодателство за достъп до адвокатската професия и нейното упражняване под професионалното звание в приемащата държава членка (съображение7) и iii) предвижда, че адвокатите трябва да спазват правилата на професионалната етика, които действат в тази държава (съображение 8 и член 6)(26).

49.      В крайна сметка Директива 98/5 е хибридна директива, която се отнася до свободата на установяване на адвокати мигранти, които желаят да упражняват професията под званието си по произход, като хармонизира някои аспекти и същевременно предоставя значителна самостоятелност на държавите членки в други отношения. Насърчаването на свободното движение се балансира от необходимостта да се гарантира защитата на потребителите и изпълнението от страна на адвокатите мигранти на професионалните им задължения в приемащата държава членка с оглед на доброто правораздаване. Поради това са налице условия за вътрешно присъщо напрежение между достъпа до професията (член 3) и правилата, уреждащи упражняването ѝ (член 6).

 По преюдициалния въпрос

50.      Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3 от Директива 98/5 следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която забранява вписването на монаси като адвокати под професионалното им звание по произход с мотива, че по отношение на монасите не са налице необходимите гаранции за упражняване на адвокатска професия.

51.      Monachos Eirinaios и Комисията твърдят, че съгласно практиката на Съда член 3 от Директива 98/5 осъществява пълна хармонизация на съответните правила. Представянето на удостоверение за вписване от компетентния орган на държавата членка по произход се оказва единственото условие, с което трябва да е обвързано вписването на заинтересуваното лице в приемащата държава членка(27). Едва на по-късен етап съответната адвокатска колегия проверява дали по отношение на него са налице всички необходими гаранции за упражняване на адвокатска професия.

52.      Комисията допълва, че въпросът дали член 7, параграф 1 от Директива 98/5 (който урежда дисциплинарното производство в случай на нарушение на действащите задължения в приемащата държава членка от страна на адвокат, който практикува под професионалното звание по произход) е приложим по отношение на Monachos Eirinaios, е извън обхвата на настоящото производство, което се отнася единствено до правото му да бъде вписан в регистъра на ААК.

53.      В съдебното заседание ААК посочва, че от систематичното тълкуване на член 3, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 98/5 с оглед на нейните съображения се налага изводът, че адвокатска колегия може да откаже да впише в регистъра си адвокат, който желае да практикува под професионалното си звание по произход, когато от представените документи е става ясно, че е налице пречка за извършване на вписването съгласно националното право.

54.      Гръцкото правителство твърди, че член 3 от Директива 98/5 трябва да се разглежда във връзка с член 6 от същата. Дори ако монахът бъде вписан в регистъра на ААК под професионалното си звание по произход, това вписване ще трябва незабавно да бъде заличено в съответствие с гръцките правила на професионалната етика. Резултатът би бил абсурден. Според гръцкото правителство монасите не притежават необходимата независимост, за да упражняват адвокатската професия.

55.      Нидерландското правителство твърди, че член 3 от Директива 98/5 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което забранява вписването на монах като адвокат и упражняването на адвокатската професия под неговото професионално звание по произход. Член 6 от Директивата не обхваща изцяло правилата на професионалната етика, поради което те следва да се разглеждат в светлината на други разпоредби на вторичното право, като например член 25, параграф 1, буква а) от Директива 2006/123.

 Вписването по член 3 от Директива 98/5

56.      Член 3, параграф 2 от Директива 98/5 се отнася единствено до вписването на адвокати мигранти в регистъра към компетентния орган на приемащата държава членка. В него се предвижда, че този орган „вписва адвоката“ след представяне на съответното удостоверение.

57.      Целта на тази разпоредба е да премахне неравнопоставеността в националните разпоредби относно условията за вписване към компетентните органи, като по този начин въвежда механизъм за взаимно признаване на професионалните звания на адвокатите мигранти (вж. т. 43 по-горе). Тя осъществява пълна хармонизация на предварителните изисквания за ползване на правото на установяване, предоставено с Директивата. Адвокатите, желаещи да практикуват постоянно в държава членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация, са длъжни да се впишат към компетентния орган на тази държава членка. Този орган трябва да извърши вписването „след представяне на удостоверение за вписване от компетентния орган на държавата членка по произход“(28).

58.      Съгласно постоянната практика на Съда представянето на това удостоверение пред компетентния орган на приемащата държава членка е единственото условие, с което трябва да е обвързано вписването на заинтересуваното лице в приемащата държава членка. Следователно вписването в приемащата държава членка е задължително условие, позволяващо на заинтересуваното лице да практикува в тази държава под професионалното звание по произход(29). Този анализ се потвърждава от предложението на Комисията, където в бележките по член 3 се уточнява, че „правото на вписване възниква автоматично, след като заявителят представи доказателство за вписване от компетентния орган в държавата членка по произход“ (курсивът е мой). Вписването на адвокат мигрант е първата стъпка към упражняване на професията в приемащата държава членка.

59.      Съгласно практиката на Съда трябва да се приеме, че италиански граждани, които след придобиването на университетска диплома по право в Италия са придобили съответно и университетска диплома по право в Испания и са вписани като адвокати в тази държава членка, отговарят на всички необходими условия за вписването им в регистъра на италианска адвокатска колегия при представяне на удостоверение за вписването им в Испания(30).

60.      В този смисъл в решение Wilson Съдът приема, че изискването адвокатите, практикуващи под професионалното си звание по произход, да бъдат изслушвани пред адвокатската колегия, за да се провери дали владеят свободно езиците на административните и съдебните производства в приемащата държава членка, противоречи на Директива 98/5(31).

61.      От тази съдебна практика следва, че държавите членки нямат право да въвеждат допълнителни изисквания за вписване на адвокатите мигранти под професионалното им звание по произход.

62.      Следователно дотук отговорът на въпроса на запитващата юрисдикция е ясен. Член 3, параграф 2 от Директива 98/5 забранява въвеждането на допълнително условие — като например лицето да не е монах — за вписването на адвокат под професионалното му звание по произход.

63.      Разколебава ли се този извод от взаимодействието на член 3 и член 6 от Директива 98/5, както и от съществуването на национална правна уредба, която предвижда незабавното заличаване от регистъра на адвокатската колегия на адвокати, които са (или стават) монаси, или налага определени задължения, като например изискването адвокатът да има седалище и кантора в съдебния район на първоинстанционен съд, към който е зачислен, или да получава възнаграждение за услугите си?

64.      От материалите, с които разполага Съдът, изглежда, че разпоредбата от националното право, която забранява монасите да стават адвокати, е повторно въведена като забрана лицата с монашески сан същевременно да упражняват адвокатска професия(32). Националната юрисдикция е компетентна да установи дали действително това е така с оглед правилното тълкуване на националната правна уредба. Други национални правни разпоредби, на които се позовават ААК и гръцкото правителство, включват задълженията адвокатите да бъдат независими, да се посветят изцяло на професионалните си задължения и да имат седалище и кантора в съдебния район на първоинстанционния съд, към който са зачислени, както и забраната за безвъзмездно предоставяне на услуги. Същината на довода е, че тъй като лице със статут на монах „ще“ нарушава правилата на професионалната етика, такова лице изобщо не следва да бъде вписвано като адвокат.

65.      В началото на тази част от анализа е важно да се припомни какво точно включва (и най-вече какво не включва) предметът на настоящото дело. Настоящото производство се отнася до адвокат мигрант, който желае да се установи и да практикува под професионалното звание по произход. То не се отнася до правото на Гърция или която и да е друга държава членка да определя условията, при които дадено лице може да се квалифицира като адвокат съгласно нейните национални разпоредби и да практикува под нейното професионално звание.

66.      Допуска ли член 6 от Директива 98/5 държавите членки да въвеждат забрана за лице, което отговаря на изискванията за вписване по член 3 от тази директива, да упражнява адвокатска професия в същата държава под званието си по произход на основание, че поради религиозните си задължения това лице по правило не е в състояние да предостави необходимите гаранции за упражняването на адвокатската професия?

67.      Според мен в рамките на този анализ трябва да се направи ясно разграничение между конкретната разпоредба, съгласно която свещениците и монасите не могат да бъдат адвокати, от една страна, и множеството отделни правила на професионалната етика, на които се позовава ААК (например лицето да се посвети изцяло на адвокатските си задължения или да има седалище и кантора в съответния съдебен район), от друга страна.

68.      Според мен е неправилно първата разпоредба да се определя като правило на професионалната етика, което попада в обхвата на компетентност на приемащата държава членка съгласно член 6 от Директива 98/5. Струва ми се, че тази разпоредба, разгледана по-детайлно, установява правилото, че лица с определени характеристики не трябва да имат достъп до упражняване на професията. Негласно се предполага, че тъй като лицето А притежава тези характеристики, след като започне да упражнява професията на адвокат, то непременно ще действа по определен начин, който е неприемлив съгласно кодекса на професионалната етика. Това обаче е само предположение, а правилата на професионалната етика имат за цел да регулират действително поведение, не предполагаемо бъдещо поведение. Ако в току-що дадения пример заменим „монах“ с израза „лице с червена коса“, веднага става ясно защо подобно правило не е същинско правило на професионалната етика.

69.      Ще добавя, че според мен такова правило на практика дори би лишило засегнатото лице от процесуалните гаранции, предоставени в членове 7 и 9 от Директива 98/5. Ако се приеме, че лице с червена коса автоматично (например) ще наруши поверителността на отношенията клиент—адвокат и поради това то предварително понася дисциплинарна отговорност, като бива заличено от регистъра на адвокатската колегия, преди дори да е започнало да практикува, как тогава ще се предостави ефективна защита чрез щателната двустранна процедура по член 7 между приемащата държава членка и държавата членка по произход или чрез правото на обжалване пред съда по член 9?

70.      Тъй като в приложното поле на член 6 от Директива 98/5 попадат единствено правилата на професионалната етика, от това следва, че национална разпоредба, която въвежда абсолютна забрана за упражняване на адвокатската професия от монах, не може да се приложи по отношение на адвокат мигрант, който отговаря на изискванията за вписване по член 3 и който желае да практикуват под званието си по произход.

71.      Какво да кажем за втората категория правила, посочени по-горе?

72.      От член 6, параграф 1 от Директива 98/5 следва, че адвокат, който практикува под своето професионално звание по произход в приемаща държава членка, спазва същите правила на професионалната етика като адвокатите, които практикуват под професионалното звание на посочената държава членка(33). От членове 6 и 7 от Директивата следва, че този адвокат трябва да спазва две групи правила на професионалната етика — правилата на своята държава членка по произход и тези на приемащата държава членка. Ако не изпълни това изискване, ще му бъдат наложени дисциплинарни санкции и може да понесе професионална отговорност(34).

73.      При това положение според мен компетентните органи на приемащата държава членка нямат право предварително да приемат, че тъй като въпросното лице е религиозен служител (или пък атеист, или член на определен политически или философски кръг), то автоматично и неизбежно ще има поведение, което нарушава дисциплинарните правила за адвокатите в тази държава членка. Напротив, те трябва да изчакат и да наблюдават какво ще бъде действителното поведение на въпросното лице. В крайна сметка точно това трябва да регулират правилата на професионалната етика.

74.      Както прие Съдът в решение Jakubowska, правилата на професионалната етика, за разлика от правилата, свързани с изискваните за вписването предварителни условия, не са хармонизирани и следователно могат значително да се различават от тези, които са в сила в държавата членка по произход. Неспазването на посочените правила може да доведе до заличаване на вписването в приемащата държава членка(35). В същото решение Съдът подчертава още, че липсата на конфликт на интереси е абсолютно необходима за упражняването на адвокатската професия, и по-специално предполага, че адвокатите се намират в положение на независимост по отношение на публичните власти и другите оператори, от които те не следва да бъдат повлияни по никакъв начин. Следователно обстоятелството, че определени правила на професионалната етика могат да бъдат разглеждани като ограничителни, само по себе си не може да бъде критикувано. Разбира се, освен да се прилагат еднакво за всички адвокати, вписани в съответната държава членка, тези правила също така следва да не надвишават необходимото за постигането на целта им(36).

75.      За нуждите на анализа трябва най-напред да се установят преследваните от националното законодателство цели(37). Запитващата юрисдикция сочи като основание за забраната монаси да извършват дейност като адвокати обстоятелството, че общественият интерес изисква адвокатът да се посвети изцяло на упражняваната от него професия, както и това, че упражняването на адвокатската професия е свързано с противопоставяне, което е несъвместимо със статута на религиозен служител. Запитващата юрисдикция посочва също изискването за професионална независимост и свобода за работа по делата. Специфичните допълнителни правила на посочената професионалната етика, за които се твърди, че не могат да се спазват от монаси, включват задължението адвокатът да има седалище и кантора в съдебния район на първоинстанционния съд, към който е зачислен, и забраната за безвъзмездно предоставяне на услуги.

76.      Струва ми се, че изложените доводи съчетават това, което правилно може да се определи като „цели“ (при това похвални цели) — защита на доброто правораздаване и гарантиране на достъпа на клиента до безпристрастни съвети и подходящо професионално представителство — с неизменното предположение, че лице, което е религиозен служител, „очевидно“ не би било в състояние да действа по начин, който съответства на тези цели. Това предположение може действително да е вярно по отношение на определени обстоятелства във връзка с професионалното поведение на конкретен адвокат. То обаче може и да е грешно. Това може най-добре да се демонстрира, като се разгледат два (въображаеми) примера.

77.      Монах X започва да упражнява адвокатската професия като второстепенна, спомагателна интелектуална дейност, допълваща религиозния му живот. Той системно отказва да поема дела на „лоши“ хора, правните му съвети винаги и във всяко отношение съответстват на това, което от морална гледна точка според него клиентът му трябва да направи, за да спази религиозното учение на църквата, но не се намира постоянно в съдебния район, към който е зачислен като адвокат. Поведението му на практика представлява явно нарушение на правилата на професионалната етика в приемащата държава членка и подкопава целите на тези правила, свързани с обществения интерес. Ясно е, че компетентните органи на приемащата държава членка могат (и даже би трябвало) да образуват дисциплинарно производство срещу монах Х. Въз основа на изложените накратко факти това производство ще приключи със заличаване от регистъра в приемащата държава членка (ще добавя, че той може да има проблеми и съгласно дисциплинарните правила на своята държава членка по произход). Всичко това обаче ще се случи при зачитане на правото на справедлив процес и монах Х ще може да обжалва пред съда решението за заличаването му от регистъра.

78.      Монах Y обсъжда с духовните си ръководители професионалните изисквания, на които трябва да отговаря, ако започне да упражнява професията на адвокат. Заедно те подробно разглеждат приложимите правила. Монахът получава необходимото специално разрешение да има кантора на територията на съдебния район, към който е зачислен. Постига се съгласие, че той ще начислява нормални такси за своите услуги и ще предава средствата за определена благотворителна дейност. Освобождава се от формално присъствие на молитвените общи служби през работните дни, за да може да се посвети изцяло на задълженията си като адвокат. Духовните му ръководители се съгласяват да зачитат професионалната му независимост. Въз основа на всичко това монах Y започва да практикува като адвокат и неговото поведение като такъв е безупречно. Въз основа на така очертаните факти явно би било обективно необосновано да се образува дисциплинарно производство срещу него, още по-малко да бъде заличено вписването му в регистъра. Въпреки че е монах, той спазва приложимите правила на професионалната етика.

79.      Умишлено давам въображаеми примери. Съдът не е компетентен да прави предположения какво ще се случи, ако или когато Monachos Eirinaios започне да упражнява адвокатската професия. Единственото заключение, до което стигам в настоящия случай — и смея да твърдя единственият аспект на случая, който Съдът следва да разгледа, за да се произнесе по преюдициалния въпрос — е, че член 6 от Директива 98/5 не допуска държава членка да въвежда автоматична забрана за лице, което отговаря на изискванията за вписване по член 3, да упражнява адвокатска професия в същата държава под званието си по произход на основание, че поради религиозните си задължения това лице по правило не е в състояние да предостави необходимите гаранции за упражняването на адвокатската професия.

 Заключение

80.      С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция) преюдициален въпрос, както следва:

„Член 3, параграф 2 от Директива № 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба, която забранява вписването на лице като адвокат под професионалното звание по произход с мотива, че лицето е монах. Член 6 от същата директива не допуска държава членка да въвежда автоматична забрана за лице, което отговаря на изискванията за вписване по член 3, да упражнява адвокатска професия в същата държава под званието си по произход на основание, че поради религиозните си задължения това лице по правило не е в състояние да предостави необходимите гаранции за упражняването на адвокатската професия“.


1      Език на оригиналния текст: английски.


2      „Οὐδεὶς δύναται δυσὶ κυρίοις δουλεύειν· ἢ γὰρ τòν ἕνα μισήσει καὶ τòν ἕτερον, ἀγαπήσει ἢ ἑνòς ἀνθέξεται καὶ τοῦ ἑτέρου καταφρονήσει. Οὐ δύνασθε Θεῷ δουλεύειν καὶ μαμωνᾷ“ — Евангелие от Матея, 6:24.


3      Евангелие от Лука, 10:25—37.


4      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията (OВ L 77, 1998 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 24), последно изменена с Директива 2013/25/ЕC на Съвета от 13 май 2013 година за адаптиране на някои директиви в областта на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги поради присъединяването на Република Хърватия (ОВ L 158, 2013 г., стр. 368).


5      Обичайният превод на „Monachos Eirinaios“ на английски, който е езикът на оригиналния текст на настоящото заключение, е „Brother Eirinaios“ (брат Ireneos). Въпреки това ще се придържам към термина „Monachos“ (монах), за да избегна различията в смисъла и допълнителните значения, които могат да съществуват в текстовете на отделните езици.


6      Директива 89/48/EИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (ОВ L 19, 1989 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 76), отменена с Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3).


7      Член 5.


8      Член 7, параграф 1, букви а) и в) съответно.


9      Член 7, параграф 2.


10      Запитващата юрисдикция посочва, че Monachos Eirinaios е монах в Петренския манастир, който се намира в Кардица. В съдебното заседание обаче адвокатът на Monachos Eirinaios заявява, че понастоящем последният е установен на остров Закинтос.


11      Решение № 2368/1988 на запитващата юрисдикция (пленум).


12      Решение № 1090/1989 на запитващата юрисдикция.


13      Директива на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги (ОВ L 78, 1977 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 46), последно изменена с Директива 2013/25/ЕC на Съвета от 13 май 2013 година за адаптиране на някои директиви в областта на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги поради присъединяването на Република Хърватия (ОВ L 158, 2013 г., стр. 368).


14      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50), съображение 33 и член 1, параграф 1.


15      Второ съображение и член 1 от Директива 77/249.


16      Вж. член 1, параграф 4 от Директива 98/5. Вж. също в този смисъл решение от 2 декември 2010 г., Jakubowska (C‑225/09, EU:C:2010:729).


17      Съображение 42 от Директива 2005/36. В решение от 3 февруари 2011 г., Ebert (C‑359/09, EU:C:2011:44) (дело относно Директива 89/48, която е отменена от Директива 2005/36 и Директива 98/5), Съдът е постановил, че тези двете директиви взаимно се допълват, като установяват за адвокатите от държавите членки два начина за достъп до адвокатската професия в приемаща държава членка под професионалното звание в последната (вж. т. 27—35).


18      Съображение 33 и член 1, параграф 1 от Директива 2006/123.


19      Съображения 1 и 5 и член 1, параграф 1 от Директива 98/5. Вж. също Предложение на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, COM(94) 572 окончателен (наричано по-нататък „предложението на Комисията“), точка 1.3.


20      Съображения 1, 5 и 6.


21      Съображение 6 от Директива 98/5 и решение от 17 юли 2014 г., Torresi (C‑58/13 и C‑59/13, EU:C:2014:2088, т. 37 и цитираната съдебна практика).


22      Вж. в този смисъл решение от 17 юли 2014 г., Torresi (C‑58/13 и C‑59/13, EU:C:2014:2088, т. 36 и цитираната съдебна практика).


23      Решение от 17 юли 2014 г., Torresi (C‑58/13 и C‑59/13, EU:C:2014:2088, т. 56).


24      Съображение 9. Вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2000 г., Люксембург/Парламент и Съвет (C‑168/98, EU:C:2000:598), където Съдът приема, че „с оглед улесняване упражняването на основното право на установяване от определена категория адвокати мигранти, вместо механизъм за предварителна проверка на квалификацията в областта на националното право на приемащата държава членка, законодателят на Общността е предпочел да възприеме план за действие, който съчетава информация за потребителите, ограничения в обхвата на дейностите или в подробните правила, уреждащи извършването на определени професионални дейности, няколко приложими правила на професионалната етика, задължителна застраховка, както и механизъм за дисциплинарна отговорност с участието на компетентните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка. Законодателят не отменя изискването съответният адвокат да познава националното право, приложимо по делата, по които работи, а само го освобождава от задължението да докаже предварително тези познания“ (точка 43). Ще допълня, че тъй като професионалното звание за правоспособен адвокат в Гърция и Кипър е едно и също (Δικηγόρος), според мен ще бъде уместно ААК да изиска от Monachos Eirinaios да посочи, че той не е гръцки адвокат — евентуално, като използва (Κύπρος) след званието си. Вж. точки 8 и 9 по-горе.


25      Вж. точка 2 от предложението на Комисията.


26      Вж. също точка 3.3 от предложението на Комисията, където се изтъква, че предложението определя само минималните изисквания, на които трябва да отговарят адвокатите мигранти. Във връзка с другите въпроси то се позовава по-специално на правилата на професионалната етика, приложими в приемащата държава членка за адвокати, упражняващи професията под званието на тази държава.


27      Решение от 19 септември 2006 г., Wilson (C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 66 и 67).


28      Решение от 17 юли 2014 г., Torresi (C‑58/13 и C‑59/13, EU:C:2014:2088, т. 38 и цитираната съдебна практика).


29      Решение от 17 юли 2014 г., Torresi (C‑58/13 и C‑59/13, EU:C:2014:2088, т. 39 и цитираната съдебна практика).


30      Решение от 17 юли 2014 г., Torresi (C‑58/13 и C‑59/13, EU:C:2014:2088, т. 9 и 40).


31      Решение от 19 септември 2006 г. (C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 77). Вж. още решение от 19 септември 2006 г., Комисия/Люксембург (C‑193/05, EU:C:2006:588, т. 40).


32      Член 7, параграф 1, буква а) от Закона за адвокатурата, вж. точка 22 по-горе.


33      Решение от 3 февруари 2011 г., Ebert (C‑359/09, EU:C:2011:44, т. 39 и цитираната съдебна практика).


34      Решение от 19 септември 2006 г.,Wilson (C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 74).


35      Решение от 2 декември 2010 г., Jakubowska (C‑225/09, EU:C:2010:729, т. 57).


36      Решение от 2 декември 2010 г., Jakubowska (C‑225/09, EU:C:2010:729, т. 59—62).


37      Вж. в този смисъл и само по аналогия решение от 21 октомври 1999 г., Zenatti (C‑67/98, EU:C:1999:514, т. 26 и 30).