Language of document : ECLI:EU:C:2019:15

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. SZPUNAR

представено на 10 януари 2019 година(1)

Дело C507/17

Google LLC, правоприемник на Google Inc.

срещу

Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL)

встъпили страни:

Wikimedia Foundation Inc.

Fondation pour la liberté de la presse

Microsoft Corp.

Reporters Committee for Freedom of the Press и др.,

Article 19 и др.

Internet Freedom Foundation и др.

Défenseur des droits

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция)

„Преюдициално запитване — Лични данни — Обхват на правото на премахване от резултатите при търсене — Решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12 — Премахване от резултатите при търсене за разширението на името на домейна, съответстващо на държавата членка, в която е направено искането, или за разширенията на името на домейна на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави членки“






I.      Въведение

1.        Настоящото преюдициално запитване, което Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) отправя след постановяването на решение Google Spain и Google(2), ще даде по-специално възможност на Съда да конкретизира териториалния обхват на Директива 95/46/ЕО(3). Както е добре известно, в това дело Съдът прогласява „правото да бъдеш забравен“, доколкото при определени условия лицето, което управлява интернет търсачка, може да премахне от резултатите при търсене интернет връзки с информация за лицето, отправило искането. В настоящото дело Съдът следва да конкретизира териториалния обхват на правото на премахване от резултатите при търсене и да определи дали разпоредбите на Директива 95/46 изискват премахване от резултатите при търсене в национален, европейски или световен мащаб.

2.        В настоящото дело ще предложа на Съда да възприеме премахване от резултатите при търсене на европейско равнище: от лицето, което управлява интернет търсачка, следва да се изисква да заличи хипервръзките от резултатите, които се показват при търсене, извършено от намиращо се в Европейския съюз място.

II.    Правна уредба

1.      Правото на Съюза

1.      Директива 95/46

3.        Съгласно член 1 Директива 95/46 има за цел защитата на основните права и свободи на физическите лица, и в частност правото им на личен живот, при обработването на лични данни, както и премахването на пречките пред свободното движение на тази данни.

4.        Член 2 от Директива 95/46 гласи, че „[п]о смисъла на [Директивата]:

а)      „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице („съответно физическо лице“); за подлежащо на идентифициране лице се смята това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификационен номер или един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа, физиологическа, психологическа, умствена, икономическа, културна или социална самоличност;

б)      „обработване на лични данни“ („обработване“) означава всяка операция или набор от операции, извършвани или не с автоматични средства, прилагани към личните данни, като събиране, запис, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните, актуализиране или комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване;

[…]

г)      „администратор“ означава физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни; когато целите и средствата на обработката се определят от национални или общностни законови или подзаконови разпоредби, администраторът или специфичните критерии за неговото назначаване могат да бъдат определени в националното право или в правото на Общността;

[…]

з)      „съгласие на съответното физическо лице“ означава всяко свободно изразено, конкретно и информирано указание за волята на съответното физическо лице, с което то дава израз на своето съгласие за обработка на личните данни, които се отнасят до него“.

5.        Член 3 от тази директива, озаглавен „Приложно поле“, гласи следното в параграф 1:

„Настоящата директива се прилага към пълната или частична обработка на лични данни с автоматизирани средства, както и към обработката със средства, които не са автоматизирани, на лични данни, съставляващи част от файлова система или които са предназначени да съставляват част от файлова система“.

6.        Член 4 от посочената директива е озаглавен „Приложимо национално право“ и предвижда:

„1.      Всяка държава членка прилага националните разпоредби, които приема в съответствие с настоящата директива, по отношение на обработването на лични данни, когато:

а)      обработването се извършва в контекста на дейностите на [установен] на територията на държавата членка [обект на администратора]; когато същият администратор е установен на територията на няколко държави членки, той трябва да вземе необходимите мерки, за да гарантира, че всеки от тези [негови обекти] спазва задълженията, установени от националното право;

[…]“.

7.        В глава II, раздел I („Принципи, отнасящи се до качеството на данните“) от Директива 95/46 член 6 предвижда:

„1.      Държавите членки предвиждат, че личните данни трябва:

a)      да се обработват [добросъвестно] и законно;

б)      да се събират за конкретни, ясно формулирани и законни цели и да не бъдат допълнително обработени по начин, който е несъвместим с тези цели. Допълнителната обработка на данните за исторически, статистически или научни цели няма да се разглежда като несъвместима, при условие че държавите членки предоставят необходимите гаранции за това;

в)      да бъдат адекватни, релевантни, и да не са прекомерни по отношение на целите, за които се събират и/или обработват допълнително;

г)      да бъдат точни и при необходимост да се актуализират; трябва да се предприемат всички възможни разумни стъпки, за да се гарантира, че данни, които са неточни или непълни по отношение на целите, за които са събрани, или за които се обработват допълнително, се изтриват или поправят;

д)      да се [съхраняват] във форма, която позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително. Държавите членки предвиждат подходящи гаранции за личните данни, съхранявани за по-дълъг срок за исторически, статистически или научни цели.

2.      Администраторът осигурява спазването на параграф 1“.

8.        В глава II, раздел II („Критерии за законосъобразност на обработването на лични данни“) от Директива 95/46 член 7 предвижда:

„Държавите членки предвиждат, че обработването на лични данни може да се извършва, само ако:

[…]

е)      обработването е необходимо за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните, с изключение на случаите, когато пред тези интереси имат преимущество интереси, свързани с основните права и свободи на съответното физическо лице, които изискват защита по силата на член 1, параграф 1“.

9.        Член 12 от тази директива е озаглавен „Право на достъп“ и предвижда:

„Държавите членки гарантират на всяко физическо лице правото да получи от администратора:

[…]

б)      според случая, поправянето, изтриването или блокирането на данните, чиято обработка не е в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, и по-конкретно поради непълнота или неточност на самите данни;

[…]“.

10.      Член 14 от посочената директива е озаглавен „Право на съответното физическо лице на възражение“ и в него се предвижда следното:

„Държавите членки предоставят на съответното физическо лице правото:

а)      най-малкото в случаите, упоменати в член 7, букви д) и е), на възражение по всяко време, въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение [срещу обработването на отнасящи се до него] данни, освен ако националното законодателство не е предвидило друго. В случаите, когато възражението е оправдано, обработването, започнато от администратора, не може вече да съдържа посочените данни;

[…]“.

11.      Текстът на член 28 от същата директива, озаглавен „Надзорен орган“, е следният:

„1.      „Всяка държава членка предвижда, че на нейната територия един или повече държавни органи отговарят за контрола на прилагането на разпоредбите, приети от държавите членки, съгласно настоящата директива.

[…]

3.      В частност, на всеки орган са предоставени:

–        правомощия по разследване, като право на достъп до данните, съставляващи предмет на операциите по обработка, както и право на събиране на цялата информация, необходима за изпълнението на функциите по надзора,

–        ефективни правомощия на намеса, като например […] право на разпореждане на блокиране, изтриване или унищожаване на данни, на въвеждане на временна или окончателна забрана върху обработването […],

[…]

Решенията на надзорния орган, предмет на жалби, могат да бъдат обжалвани по съдебен ред.

4.      Всеки надзорен орган разглежда [искания], подадени от което и да е лице, от [сдружение], представляващо това лице, отнасящи се до защита на неговите права и свободи при обработването на лични данни. Лицето се уведомява за хода на [искането].

[…]

6.      Независимо от националното право, приложимо към въпросната обработка, всеки надзорен орган може да упражнява на територията на своята държава членка правомощията, предоставени в съответствие с параграф 3. От всеки орган може да бъде поискано да упражни своите правомощия от страна на орган от друга държава членка.

Надзорните органи си сътрудничат, доколкото е необходимо за изпълнението на техните функции, в частност, чрез обмен на полезна информация.

[…]“.

2.      Регламент (ЕС) 2016/679

12.      Регламент (ЕС) 2016/679(4) е приложим от 25 май 2018 г. по силата на член 99, параграф 2 от него. Съгласно член 94, параграф 1 от този регламент Директива 95/46 се отменя, считано от тази дата.

13.      Текстът на член 17 от този регламент, озаглавен „Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“)“, е следният:

„1.      Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания:

а)      личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;

б)      субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;

в)      субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2;

г)      личните данни са били обработвани незаконосъобразно;

д)      личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;

е)      личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.

2.      Когато администраторът е направил личните данни обществено достояние и е задължен съгласно параграф 1 да изтрие личните данни, той, като отчита наличната технология и разходите по изпълнението, предприема разумни стъпки, включително технически мерки, за да уведоми администраторите, обработващи личните данни, че субектът на данните е поискал изтриване от тези администратори на всички връзки, копия или реплики на тези лични данни.

3.      Параграфи 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо:

а)      за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация;

б)      за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора[,] или за изпълнението на задача от обществен интерес[,] или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

в)      по причини от обществен интерес в областта на общественото здраве в съответствие с член 9, параграф 2, букви з) и и), както и член 9, параграф 3;

г)      за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, доколкото съществува вероятност правото, установено в параграф 1, да направи невъзможно или сериозно да затрудни постигането на целите на това обработване; или

д)      за установяването, упражняването или защитата на правни претенции“.

14.      Член 18 от Регламент 2016/679 е озаглавен „Право на ограничаване на обработването“ и гласи:

„1.      Субектът на данните има право да изиска от администратора ограничаване на обработването, [когато е налице едно от следните условия]:

а)      точността на личните данни се оспорва от субекта на данните, за срок, който позволява на администратора да провери точността на личните данни;

б)      обработването е неправомерно, но субектът на данните не желае личните данни да бъдат изтрити, а изисква вместо това ограничаване на използването им;

[…]

г)      субектът на данните е възразил срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 в очакване на проверка дали законните основания на администратора имат преимущество пред интересите на субекта на данните.

2.      Когато обработването е ограничено съгласно параграф 1, такива данни се обработват, с изключение на тяхното съхранение, само със съгласието на субекта на данните или за установяването, упражняването или защитата на правни претенции[,] или за защита на правата на друго физическо [или юридическо] лице[,] или поради важни основания от обществен интерес за Съюза или държава членка.

3.      Когато субект на данните е изискал ограничаване на обработването съгласно параграф 1, администраторът го информира преди отмяната на ограничаването на обработването“.

15.      Член 21 от този регламент е озаглавен „Право на възражение“ и параграф 1 от него предвижда:

„Субектът на данните има право[…] по всяко време и на основания, свързани с неговата конкретна ситуация, на възражение срещу обработване на лични данни, отнасящи се до него, което се основава на член 6, параграф 1, буква д) или буква е), включително профилиране, основаващо се на посочените разпоредби. Администраторът прекратява обработването на личните данни, освен ако не докаже, че съществуват убедителни законови основания за обработването, които имат предимство пред интересите, правата и свободите на субекта на данни, или за установяването, упражняването или защитата на правни претенции“.

16.      Член 85 от посочения регламент е озаглавен „Обработване и свобода на изразяване и информация“ и гласи:

„1.      Държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

2.      За обработването, извършвано за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, държавите членки предвиждат изключения или дерогации от глава II (принципи), глава III (права на субекта на данни), глава IV (администратор и обработващ лични данни), глава V (предаване на лични данни на трети държави и[ли] международни организации), глава VI (независими надзорни органи), глава VII (сътрудничество и съгласуваност) и глава IX (особени ситуации на обработване на данни), ако те са необходими за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация.

3.      Всяка държава членка уведомява Комисията за разпоредбите в правото си, които е приела съгласно параграф 2, и я уведомява незабавно за всеки последващ закон за изменение или за всяко изменение, които ги засягат“.

2.      Френското право

17.      Директива 95/46 е транспонирана във френското право с Loi nº 78‑17 du 6 janvier 1978 relative à l’informatique, aux fichiers et aux libertés (Закон № 78‑17 от 6 януари 1978 г. за информационните технологии, компютърните файлове и гражданските свободи (наричан по-нататък „Законът от 6 януари 1978 г.).

III. Фактите и главното производство

18.      С решение от 21 май 2015 г. председателят на Commission nationale de l’informatique et des libertés (Национална комисия по информационни въпроси и свободи, наричана по-нататък „CNIL“) отправя покана до дружеството Google LLC — когато изпълнява искане на физическо лице за заличаване на хипервръзки към уебстраници от списъка с резултатите, който се показва при търсене въз основа на името на същото лице — да приложи това заличаване за всички разширения на имена на домейни от своята интернет търсачка.

19.      Google отказва да изпълни тази покана, а само заличава въпросните хипервръзки единствено в резултатите, показвани в отговор на търсения, извършвани от имената на домейни, съответстващи на вариантите на търсачката му в държава — членка на Съюза.

20.      Освен това CNIL счита за недостатъчно така нареченото допълнително предложение за „блокиране на географски принцип“, което Google е направило след изтичането на срока на поканата за изпълнение и което се състои в премахване на възможността за достъп от IP адрес — за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава субектът на данните — до спорните резултати, които се показват при търсене по името на субекта, при това независимо в кой вариант на търсачката е търсил интернет потребителят.

21.      След като установява, че Google не е изпълнило в определения срок тази покана, с решение от 10 март 2016 г. CNIL му налага оповестена публично санкция в размер на 100 000 EUR.

22.      С жалба, подадена пред Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), Google иска отмяната на това решение.

23.      В рамките на това производство Conseil d’État (Държавен съвет) приема за допустими встъпванията на Wikimedia Foundation Inc., Fondation pour la liberté de la presse, Microsoft Corp., Reporters Committee for Freedom of the Press и др., Article 19 и др. и Internet Freedom Foundation и др., които доказват наличието на достатъчен интерес от отмяната на обжалваното решение.

24.      Conseil d’État (Държавен съвет) посочва, че обработването на лични данни, извършвано от управляваната от Google интернет търсачка, предвид дейностите, свързани с рекламирането и продажбата на рекламни пространства, които във Франция упражнява неговото дъщерно дружество Google France, попада в приложното поле на Закона от 6 януари 1978 г., който транспонира Директива 95/46 във френското право.

25.      Освен това Conseil d’État (Държавен съвет) констатира, че управляваната от Google интернет търсачка има разклонения под различни имена на домейни посредством географски разширения, с цел да пригоди показваните резултати с оглед на особеностите, по-специално езикови, на различните страни, в които това дружество упражнява дейността си. Когато търсенето се извършва от „google.com“, Google по принцип автоматично препраща това търсене към името на домейна, съответстващ на страната, от която се счита — благодарение на идентифицирането на IP адреса на интернет потребителя — че е извършено. Все пак, независимо от местонахождението му, интернет потребителят може да продължи да търси в останалите имена на домейни на интернет търсачката. Освен това, при все че резултатите може да се различават в зависимост от името на домейна, от който се извършва търсенето в търсачката, безспорно е, че показваните в отговор на търсене хипервръзки се извличат от общи бази данни и са резултат от обща работа по индексиране.

26.      Conseil d’État (Държавен съвет) счита, че като се има предвид, от една страна, че всички имена на домейни на интернет търсачката на Google са достъпни от територията на Франция, и от друга страна, че са налице портали, свързващи различните имена на домейни — което се илюстрира по-специално с автоматичното пренасочване, а също и с наличието на идентификатори, наричани „cookies“ („бисквитки“) в други разширения на търсачката, различни от това, на което те първоначално са били разположени — тази интернет търсачка, която впрочем е била обявена само веднъж пред CNIL, трябва да се разглежда като едно-единствено обработване на лични данни за целите на прилагането на Закона от 6 януари 1978 г. От това следва, че обработването на лични данни от управляваната от Google интернет търсачка се извършва в рамките на едно от неговите образувания, Google France, установено на територията на Франция, и поради това за него се прилага Законът от 6 януари 1978 г.

27.      Пред Conseil d’État (Държавен съвет) Google поддържа, че спорната санкция се основава на неправилно тълкуване на разпоредбите на Закона от 6 януари 1978 г., които транспонират член 12, буква б) и член 14, буква а) от Директива 95/46, на основание на които в решение Google Spain и Google(5) Съдът признава „право на премахване от резултатите при търсене“. Google изтъква, че това право не означава непременно, че спорните хипервръзки трябва да бъдат заличени, без ограничение на географски принцип, за всички имена на домейни на интернет търсачката му. Освен това, възприемайки подобно тълкуване, CNIL нарушила принципите на взаимно зачитане и ненамеса, признати в международното публично право, и накърнила непропорционално свободата на изразяване на мнение, свободата на информация, свободата на разпространяване на информация и свободата на печата, гарантирани по-специално с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

IV.    Преюдициалните въпроси и производството пред Съда

28.      След като констатира, че тези доводи повдигат въпроси, свързани с редица сериозни затруднения при тълкуването на Директива 95/46, Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в решение [Google Spain и Google(6)] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави — членки на Европейския съюз?

3)      Освен това, в допълнение към посоченото в[ъв втория въпрос] задължение, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи — чрез така наречената техника „блокиране на географски принцип“, от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ — спорните резултати от търсенията, извършени по името на последното лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?“.

29.      Писмени становища представят Google, CNIL, Wikimedia Foundation, Fondation pour la liberté de la presse, Reporters Committee for Freedom of the Press и др., Article 19 и др., Internet Freedom Foundation и др., Défenseur des droits (френския омбудсман), френското, ирландското, гръцкото, италианското, австрийското и полското правителство и Европейската комисия.

30.      Всички тези страни, с изключение на Défenseur des droits, италианското правителство и Microsoft, са изслушани в съдебното заседание от 11 септември 2018 г.

V.      Анализ

31.      Поставените от запитващата юрисдикция въпроси се отнасят до тълкуването не на разпоредбите на Регламент 2016/679, а на Директива 95/46. Този регламент обаче, който е приложим от 25 май 2018 г.(7), отменя Директивата, считано от тази дата(8).

32.      Доколкото е видно, че в областта на френското административно-процесуално право приложимият закон при спор е действащият към деня на постановяване на обжалвано решение, няма съмнение, че именно Директива 95/46 е приложима в главното производство. Следователно от Съда е поискано да тълкува именно разпоредбите на тази директива.

1.      По първия преюдициален въпрос

33.      С първия си преюдициален въпрос Conseil d’État (Държавен съвет) по същество иска от Съда да установи дали, когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене ,лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице.

34.      CNIL, Défenseur des droits, френското, италианското и австрийското правителство посочват необходимостта от ефикасна и пълна закрила на правото на защита на личните данни, гарантирано с член 8 от Хартата, и полезното действие на правото на премахване от резултатите при търсене, произтичащо от член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, като подчертават, че задължение за премахване от резултатите при търсене в световен мащаб е необходимо, за да се гарантира ефективното спазване на тези права. Доколкото разбирам, това е и позицията на „работната група „Article 29“ по въпроса за защитата на личните данни“(9) в нейните „Насоки относно изпълнението на решение [Google Spain и Google(10)]“ от 26 ноември 2014 г.(11) (наричани по-нататък „Насоките“). Всъщност тази работна група посочва, „[че] за да се осигури пълната ефективност на определените в решението на Съда права на субектите на данни, решенията за премахване от резултатите при търсене трябва да се изпълняват така, че да се гарантира ефикасна и пълна защита на правата на субектите на данни и европейското законодателство да не може да бъде заобиколено. Ето защо в този смисъл премахване от резултатите при търсене, ограничено само до отделни домейни в Европейския съюз по съображение, че обикновено потребителите осъществяват достъп до интернет търсачките чрез националните си домейни, не може да се приеме за достатъчно средство за гарантиране в задоволителна степен на правата на субектите на данни в съответствие с решението на Съда. На практика това означава, че всяко премахване от резултатите при търсене следва да се прилага и за всички релевантни домейни, включително и за домейните „.com“(12).

35.      За сметка на това Google, Wikimedia Foundation, Fondation pour la liberté de la presse, Reporters Committee for Freedom of the Press и др., Article 19 и др., Internet Freedom Foundation и др., ирландското, гръцкото и полското правителство и Комисията поддържат по същество, че въвеждането на право на премахване от резултатите при търсене в световен мащаб на основание на правото на Съюза няма да е съвместимо нито с правото на Съюза, нито с международното публично право и би било опасен прецедент, който би дал повод на авторитарни режими да изискват също прилагането в световен мащаб на решения, налагащи цензура.

36.      Идеята резултатите при търсене да бъдат премахвани в световен мащаб, би могла да изглежда изкушаваща със своята радикалност, яснота, опростеност и ефикасност. Според мен обаче това решение не е убедително, тъй като отчита само едната страна на въпроса, а именно защитата на личните данни на даден субект.

1.      Решение Google Spain и Google

37.      Отправната точка в моя анализ е решение Google Spain и Google(13).

38.      Това решение не определя географския обхват, в който се прилага премахването от резултатите при търсене. То съдържа обаче редица аспекти по-специално по въпроса за териториалния обхват на Директива 95/46, който следва да бъде припомнен.

39.      Един от въпросите е при какви условия Директива 95/46 има териториално приложение при обработването на лични данни, извършвано в рамките на дейността на интернет търсачка като Google Search, която се управлява от Google Inc. — дружество майка в групата Google със седалище в Съединените щати.

40.      В това отношение Съдът постановява — на основание член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46, който предвижда като критерий, че „обработването [на лични данни] се извършва в контекста на дейностите на [установен на територията на държава членка обект] на администратора“ — че териториалното приложно поле на Директива 95/46 обхваща случаи, когато лицето, което управлява интернет търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка (като Google Spain или в случая — Google France)(14).

41.      По този начин Съдът отхвърля довода на Google Spain и Google Inc., че разглежданото обработване на лични данни не е извършвано „в контекста на дейностите“ на Google Spain, а изключително от Google Inc., което явно управлява Google Search без никаква намеса от страна на Google Spain, чиято дейност се свежда до подпомагане на рекламната дейност на групата Google, която е самостоятелна по отношение на услугата за търсене в интернет.

42.      В това отношение Съдът пояснява, че целта на Директива 95/46 е да осигури ефикасна и пълна защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни, и че изразът „в контекста на дейностите“ не може да бъде тълкуван ограничително(15). Освен това от член 4 от Директива 95/46 следва, че като е предвидил особено широко териториално приложно поле, законодателят на Съюза е целял да се избегне възможността спрямо дадено лице да се изключи прилагането на гарантираната с тази директива защита и последната да бъде заобиколена(16).

2.      Мястото, откъдето се извършва търсенето

43.      Точно както в настоящото дело, по дело Google Spain и Google(17) спорът в главното производство е между Google(18), в качеството на жалбоподател, и държавна агенция за защита на данните(19) по повод на нейно решение.

44.      Все пак субектът в центъра на решение Google Spain и Google(20) определено е субектът, чиито лични данни трябва да бъдат защитени. Съдът отдава предимство именно на неговите права. В това решение гледната точка на лицето, което търси информация, присъства само инцидентно(21). При това положение, като споменава само „списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице“, Съдът не уточнява контекста, в който това търсене се извършва, от кого и откъде.

45.      Следователно, макар разпоредбите на Директива 95/46 да имат за цел в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата защитата на основните права на „търсеното“ лице и впоследствие „появяващо се в резултатите при търсене“, в тях обаче не се споменава нищо по въпроса за териториалността на премахването от резултатите при търсене. Например не е пояснено нито в тези разпоредби, нито в решение Google Spain и Google(22) дали търсене, извършено от Сингапур, следва да се третира различно от търсене, извършено от Париж или Катовице.

46.      Според мен се налага разграничение въз основа на мястото, откъдето се извършва търсенето. За търсене, направено извън територията на Съюза, не трябва да се позволява премахване от резултатите при търсене.

1)      Териториалното приложение на Директива 95/46

47.      По силата на член 52, параграф 1 ДЕС Договорите се прилагат в 28-те държави членки(23). Територията на държава членка се определя в съответствие с нормите на вътрешното и международното публично право(24). Член 52, параграф 2 ДЕС предвижда също, че териториалният обхват на Договорите е уточнен в член 355 ДФЕС(25). Извън тази територия по принцип правото на Съюза не може да се прилага, нито съответно да поражда права и задължения.

48.      Следователно въпросът е дали по изключение приложното поле на Директива 95/46 се простира отвъд посочените териториални граници, т.е. дали разпоредбите на тази директива следва да се тълкуват разширително, така че да пораждат действие отвъд тези граници.

49.      Според мен не.

50.      Вярно е, че при определени случаи екстериториално действие е допустимо в правото на Съюза.

51.      Както подчертава и френското правителство, съгласно установената съдебна практика в областта на правото на конкуренцията, ако предприятие, което участва в антиконкурентно споразумение или прилага антиконкурентна практика, се намира в трета държава, този факт не е пречка за прилагането на правилата на Съюза в областта на конкуренцията съгласно членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, при положение че последиците от споразумението или от практиката настъпват на територията на Съюза(26).

52.      В областта на правото относно марките Съдът приема, че ефикасността на нормите за защитата на правата върху марката(27) би била засегната, ако те не се прилагат по отношение на използването в оферта за продажба или реклама в интернет, насочена към намиращи се в Съюза потребители, на знак, сходен или идентичен с регистрирана в Съюза марка, само поради факта че третото лице, от което изхожда тази оферта или тази реклама, е установено в трета държава, че сървърът на сайта в интернет, който то използва, се намира в такава държава или още че стоката, предмет на офертата или на рекламата, се намира в трета държава(28).

53.      Според мен тези два вида случаи са изключителни по своя характер крайни положения. От решаващо значение в двата случая е ефектът върху вътрешния пазар (макар и други пазари да могат да бъдат засегнати). Вътрешният пазар е територия, чиито граници са ясно определени с Договорите. За сметка на това по естеството си интернет е мрежа за комуникации в световен мащаб и в известен смисъл е навсякъде. Следователно е трудно да се правят аналогии и сравнения.

2)      Екстериториалното действие на основните права

54.      Според мен също толкова неприемливо е да се прави позоваване, както посочва Défenseur des droits, на практиката на Европейския съд по правата на човека относно екстериториалното действие на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., при екстрадирането на дадено лице към трета държава(29), по две причини.

55.      Първо, приложното поле на Хартата следва приложното поле на правото на Съюза, а не обратното, и това е изрично предвидено в член 51, параграф 2 от Хартата(30).

56.      Второ, тази съдебна практика се отнася до особените случаи на смъртно наказание или на забрана на изтезанията — права на човека, които са в основата на всяка правова държава и от които не е възможна дерогация(31).

57.      От друга страна, и това в известен смисъл е централният въпрос по настоящото дело, правото „да бъдеш забравен“, трябва да се претегли спрямо други основни права.

3)      Претегляне на основните права

58.      Ключовият довод срещу задължение за премахване от резултатите при търсене в световен мащаб е доводът за претегляне на основните права, а също и изводите от решение Google Spain и Google в това отношение(32). В това дело Съдът отдава голямо значение на претеглянето между, от една страна, правото на защита на личните данни и на личния живот, и от друга страна, легитимния интерес на потребителите от достъп до търсената информация.

59.      Установено е, че правото на защита на личните данни и на личния живот са права, произтичащи от членове 7 и 8 от Хартата и трябва да имат връзка с правото на Съюза и неговото териториално действие. Същото важи и за легитимния интерес на потребителите от достъп до търсената информация. Що се отнася до Съюза, това право произтича от член 11 от Хартата. Визирани са не потребителите в целия свят, а онези, които попадат в приложното поле на Хартата, следователно европейските.

60.      Ако се допусне премахване от резултатите при търсене в световен мащаб, органите на Съюза не биха били в състояние да определят и установят право на получаване на информация, а още по-малко да го претеглят спрямо другите основни права за защита на личните данни и на личния живот. Още повече че такъв интерес на потребителите от достъп до информация неизбежно ще варира в различните трети държави в зависимост от географското местонахождение на потребителите.

61.      Освен това в този случай съществува опасност Съюзът да възпрепятства достъпа на лица в трети страни до информация. Ако орган на Съюза можеше да разпореди премахване от резултатите при търсене в световен мащаб, това би било неизбежно сигнал за третите страни, които също биха могли да разпоредят премахване от резултатите при търсене по силата на собствените си закони. Нека да си представим, че по някаква причина трети страни тълкуват някои от правата си по начин, който възпрепятства достъпа на лицата, намиращи се в държава — членка на Съюза, до търсена информация. Би имало реална опасност в европейски и световен мащаб от изравняване в посока надолу, в ущърб на свободата на изразяване на мнение(33).

62.      Следователно въпросните интереси не изискват разпоредбите на Директива 95/46 да се прилагат извън територията на Съюза. Това обаче не означава, че правото на Съюза никога не може да изисква от лице, което управлява интернет търсачка, каквото е Google, да предприема действия в световен мащаб. Не изключвам възможността да са налице случаи, при които интересът на Съюза да изисква прилагане на разпоредбите на Директива 95/46 извън територията на Съюза. В случай като настоящия обаче няма основание да се прилагат по такъв начин разпоредбите на Директива 95/46.

63.      Ето защо предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, че разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, буква а) от Директива 95/46 следва да се тълкуват в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, не е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице.

2.      По втория и третия преюдициален въпрос

64.      Тъй като предлагам на първия въпрос да се отговори отрицателно, вторият и третият въпрос следва да се разгледат заедно.

65.      С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали, когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от резултатите, които се показват при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави — членки на Съюза.

66.      Третият въпрос, който е поставен „в допълнение“ към втория, цели да установи дали, когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи — чрез така наречената техника „блокиране на географски принцип“, от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ — спорните резултати от търсенията, извършени по името на последното лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива 95/46, при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител.

67.      В преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция установява неделима връзка между, от една страна, името на домейна на интернет търсачка(34) и от друга страна, мястото, откъдето се извършва търсене в интернет по името на лице(35).

68.      Що се отнася до първия преюдициален въпрос, естествено е да се направи такава връзка: ако лицето, което управлява интернет търсачка, блокира достъпа до резултатите при търсене за всички имена на домейни на интернет търсачката, очевидно спорните хипервръзки не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето.

69.      Ако обаче отговорът на първия въпрос е отрицателен, както предлагам да приеме Съдът, отпада необходимостта от такава връзка. Всъщност, както посочва самата запитваща юрисдикция, дадено лице може да продължи да търси във всяко име на домейн на интернет търсачката. Например разширението google.fr не е ограничено до търсене, извършено от Франция.

70.      Тази възможност обаче може да се ограничава с така наречената технология „блокиране на географски принцип“.

71.      Блокирането на географски принцип е техника, която ограничава достъпа до интернет съдържанието в зависимост от географското местонахождение на потребителя. В система за „блокиране на географски принцип“ местонахождението на потребителя се определя с помощта на техники за геолокация като например проверка на IP адреса му. Блокирането на географски принцип, което е форма на цензура, се счита за необосновано в правото на вътрешния пазар на Съюза, където по-специално е уредено в регламент, чиято цел да е възпрепятства търговци, извършващи дейност в една държава членка, да блокират или ограничават достъпа до техния онлайн интерфейс за клиенти от други държави членки, желаещи да осъществяват трансгранични сделки(36).

72.      След като се допуска блокиране на географски принцип, името на домейна на лицето, което управлява използваната интернет търсачка, е без значение. Ето защо предлагам третият въпрос да се разгледа преди втория.

73.      В решение Google Spain и Google(37) Съдът постановява, че лицето, което управлява интернет търсачка, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че дейността на тази търсачка отговаря на изискванията на Директива 95/46, за да могат предвидените в нея гаранции да разгърнат цялостното си действие и за да може да се осъществи ефикасна и пълна защита на съответните лица, по-специално на тяхното право на зачитане на личния им живот(38).

74.      Ето защо, след като се установи право на премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, трябва да вземе всички мерки, с които разполага, за да се гарантира ефикасно и пълно премахване от резултатите при търсене(39). Лицето, което управлява търсачката, трябва да предприеме всички действия, които са технически възможни за него. Що се отнася до главното производство, това включва по-специално така наречената техника „блокиране на географски принцип“, при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител.

75.      Премахване от резултатите при търсене трябва да се извършва не на национално равнище, както ще обясня по-нататък, а на равнището на Европейския съюз.

76.      Тъй като Директива 95/46 има за „цел гарантиране на висока степен на защита в [Съюза]“(40), тя се стреми да въведе цялостна система за защита на личните данни, която излиза извън националните граници. Основана на предишния член 100a от ДЕО(41), тя се вписва в логика на вътрешен пазар, който обхваща — трябва ли да се припомня — пространство без вътрешни граници(42). От това следва, че премахване от резултатите при търсене на национално равнище би противоречало на тази цел за хармонизация и на полезното действие на разпоредбите на Директива 95/46(43).

77.      Освен това следва да се отбележи, че при действието на Регламент 2016/679 този въпрос изобщо не би възникнал, тъй като самият регламент „се прилага пряко във всички държави членки“(44). Основан на член 16 ДФЕС, Регламент 2016/679 надхвърля възприетия в Директива 95/46 подход на вътрешния пазар и има за цел да осигури завършена система за защита на личните данни в Съюза(45). В този регламент се говори системно за Съюза, за територията на Съюза или за държавите членки(46).

78.      Ето защо предлагам да се отговори на втория и третия преюдициален въпрос, че лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи спорните хипервръзки от резултатите, които се показват при търсене, извършено по името на подалото искането лице от намиращо се в Европейския съюз място. В този контекст лицето, което управлява интернет търсачката, е длъжно да вземе всички мерки, с които разполага, за да осигури ефикасно и пълно премахване от резултатите при търсене. Това включва по-специално така наречената техника „блокиране на географски принцип“ от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива 95/46, при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител.

VI.    Заключение

79.      Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) преюдициални въпроси по следния начин:

„1)      Разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, буква a) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни следва да се тълкуват в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, не е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице.

2)      Лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи спорните хипервръзки от резултатите, които се показват при търсене, извършено по името на подалото искането лице от намиращо се в Европейския съюз място. В този контекст лицето, което управлява интернет търсачката, е длъжно да вземе всички мерки, с които разполага, за да осигури ефикасно и пълно премахване от резултатите при търсене. Това включва по-специално така наречената техника „блокиране на географски принцип“ от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива 95/46, при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител“.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      Решение от 13 май 2014 г. (C‑131/12, EU:C:2014:317).


3      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).


4      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).


5      Решение от 13 май 2014 г. (C‑131/12, EU:C:2014:317).


6      Решение от 13 май 2014 г. (C‑131/12, EU:C:2014:317).


7      По силата на член 99, параграф 2 от Регламент 2016/679.


8      Вж. член 94, параграф 1 от Регламент 2016/679.


9      С влизането в сила на Регламент 2016/679 тази работна група е заменена от Европейски комитет по защита на данните (вж. член 68 и член 94, параграф 2 от Регламент 2016/679).


10      Решение от 13 май 2014 г. (C‑131/12, EU:C:2014:317).


11      Достъпни на http://ec.europa.eu/justice/article-29/documentation/opinion-recommendation/files/2014/wp225_fr.pdf.


12      Вж. точка 20 от Насоките.


13      Решение от 13 май 2014 г. (C‑131/12, EU:C:2014:317).


14      Вж. решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 60 и т. 2 от диспозитива).


15      Вж. решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 53).


16      Вж. решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 54).


17      Решение от 13 май 2014 г. (C‑131/12, EU:C:2014:317).


18      По-конкретно Google Spain SL и Google Inc.


19      Испанската агенция за защита на данните по дело Google Spain и Google и CNIL по настоящото дело.


20      Решение от 13 май 2014 г. (C‑131/12, EU:C:2014:317).


21      Както и лицето, което първоначално е качило онлайн информацията. Вж. също заключението ми по дело C‑136/17, G.C. и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), представено на същата дата како настоящото заключение, точка 67.


22      Решение от 13 май 2014 г. (C‑131/12, EU:C:2014:317).


23      Тази разпоредба потвърждава общия принцип на международното публично право, съобразно който международните организации не разполагат със собствена територия, а са съставени от териториите на съответните държави членки. Вж. Kokott, J. Artikel 52 EUV. — In: Streinz, R. (ed.), EUV/AEUV, Beck, 2. ed., München 2012, pt. 1.


24      В тази връзка вж. също решение от 29 март 2007 г., Aktiebolaget NN (C‑111/05, EU:C:2007:195, т. 54), в което Съдът е постановил във връзка с член 299 ЕО, понастоящем член 355 ДФЕС, че „[п]ри липса в Договора на по-точна дефиниция на територията, на която държавата упражнява своя суверенитет, всяка от държавите членки трябва да определи обхвата и границите на тази територия в съответствие с нормите на международното публично право“.


25      Относно член 355 ДФЕС вж. също заключението ми по дело The Gibraltar Betting and Gaming Association (C‑591/15, EU:C:2017:32, т. 54 и сл.).


26      Вж. решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 43).


27      В разглеждания случай и към онзи момент член 5, параграф 3, букви б) и г) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) и член 9, параграф 2, букви б) и г) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).


28      Вж. решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др. (C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 63).


29      Вж. решения на ЕСПЧ от 7 юли 1989 г., Soering с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1989:0707JUD001403888), от 11 юли 2000 г., Jabari с/у Турция (CE:ECHR:2000:0711JUD004003598), от 15 март 2001 г., Ismaili с/у Германия (№ 58128/00), и от 4 септември 2014 г., Trabelsi с/у Белгия (CE:ECHR:2014:0904JUD000014010).


30      Вж. също решение от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson (C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 19).


31      Вж. във връзка с член 4 от Хартата решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru (C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 85 и 86 и изрични препратки към член 3 и член 15, параграф 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи).


32      Решение от 13 май 2014 г. (C‑131/12, EU:C:2014:317).


33      Вж. също заключението по дело Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2013:424, т. 121), в което генералният адвокат Jääskinen е преценил, че основното право на информация заслужава специална защита в законодателството на ЕС, особено с оглед на все по-силната склонност на авторитарните режими в други части на света да ограничават достъпа до интернет или да цензурират съдържание, което е достъпно чрез него.


34      Например google.fr, google.lu, google.za или google.com.


35      Например Франция, Люксембург, Южна Африка или Съединените щати.


36      Вж. Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 година за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 601, 2018 г., стр. 1).


37      Решение от 13 май 2014 г. (C‑131/12, EU:C:2014:317).


38      Вж. решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 38).


39      В решение от 15 септември 2016 г., Mc Fadden (C‑484/14, EU:C:2016:689, т. 96), във връзка с нарушения на правото на интелектуална собственост Съдът подчертава, че мерките, взети от адресат на разпореждане за изпълнението му, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право. Вж. също решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien (C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62). Подобни съображения са относими и за настоящото дело.


40      Вж. съображение 10 от Директива 95/46.


41      Понастоящем член 114 ДФЕС.


42      Вж. член 26, параграф 2 ДФЕС.


43      За сметка на това ми се струва, че позоваването на Хартата в този случай, както правят някои страни, изглежда трудно, тъй като тя се прилага само в приложното поле на правото на Съюза. Следователно нейното приложно поле се определя от приложното поле на Директива 95/46, а не обратното.


44      Вж. член 288, параграф 2 ДФЕС, както и, декларативно, Регламент 2016/679 in fine.


45      Следва и е справедливо да се отбележи, че разпоредбата на член 16 ДФЕС не е съществувала към момента на приемането на Директива 95/46, поради което правното основание на последната е член 114 ДФЕС (тогава член 110a от ДЕО).


46      В множествено число.