Language of document : ECLI:EU:C:2019:37

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

G. HOGAN

представено на 17 януари 2019 година(1)

Дело C133/18

Sea Chefs Cruise Services GmbH

срещу

Ministre de l’Action et des Comptes publics

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой, Франция)

„Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 171 — Възстановяване на ДДС — Директива 2008/9/ЕО — Член 20 — Молба от държавата членка по възстановяване за предоставяне на допълнителна информация — Задължение за предоставяне на поисканата информация в срок от един месец от датата на получаване на молбата от нейния адресат — Правно естество на срока и последици от неспазването му“






1.        Когато данъчнозадължено лице не отговори в рамките на едномесечния срок, предвиден в Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка(2), на молба от съответните данъчни органи за предоставяне на допълнителна информация, означава ли, че с това правото му на кредит за ДДС автоматично се погасява? Това е основният въпрос, който се поставя в настоящото преюдициално запитване.

2.        Съответно настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 20, параграф 2 от Директива 2008/9. Преюдициалното запитване е отправено в производство пред Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой, Франция) между Sea Chefs Cruise Services GmbH (наричано по-нататък „Sea Chefs“) — дружество, установено в Германия, и Ministre de l’Action et des Comptes publics (министър на публичната дейност и финансите, Франция) относно решението на последния да отхвърли заявлението на Sea Chefs за възстановяване на кредит по ДДС за периода 1 януари—31 декември 2014 г.

3.        С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали едномесечният срок за предоставяне на информация, предвиден в член 20, параграф 2 от Директива 2008/9, представлява преклузивен срок, т.е. срок, чието неспазване води до загуба на правото за възстановяване, или напротив — тази разпоредба допуска тълкуване, при което е възможно да се отстранят нередовностите на заявлението за възстановяване на ДДС чрез представяне на доказателства в рамките на производство по обжалване съгласно член 23 от тази директива.

4.        Преди обаче тези въпроси да бъдат разгледани, първо е необходимо да бъдат установени приложимите правни разпоредби.

I.      Правна уредба

1.      Правото на Съюза

1.      Директива 2006/112

5.        Член 169 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност(3), изменена с Директива 2008/8/ЕО от 12 февруари 2008 г.(4), предвижда:

„В допълнение към приспадането, посочено в член 168, данъчнозадълженото лице има право да приспадне ДДС, посочен там, доколкото стоките и услугите се използват за целите на следното:

а)      сделки, свързани с дейностите, посочен в член 9, параграф 1, втора алинея, които се извършват извън държавата членка, в която този данък се дължи или е платен, по отношение на ко[и]то ДДС би могъл да бъде приспаднат, ако те са били извършени на територията на тази държава членка;

[…]“.

6.        Член 170 от тази директива предвижда:

„Всички данъчнозадължени лица, които по смисъла на член 1 от Директива 86/560/ЕИО, член 2, точка 1 и на член 3 от Директива 2008/9/ЕО и член 171 от настоящата директива, не са установени в държавата членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, имат право да получат възстановяване на този ДДС, доколкото стоките и услугите са използвани за следните цели:

а)      сделки, посочени в член 169;

б)      сделки, за които данъкът е платим единствено от [получателя на доставката] в съответствие с членове 194—197 или член 199“.

7.        Член 171 от тази директива предвижда:

„1. ДДС се възстановява на данъчнозадължени лица, които не са установени в държавата членка, в която купуват стоки и услуги или внасят стоки, подлежащи на облагане с ДДС, но са установени в друга държава членка, в съответствие с подробните правила, определени в Директива 2008/9/ЕО.

[…]“.

2.      Директива 2008/9

8.        Член 7 от Директива 2008/9 предвижда:

„За да получи възстановяване на ДДС в държавата членка по възстановяване, данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата членка, подава до тази държава членка заявление за възстановяване по електронен път, като го представя в държавата членка, в която е установено, посредством електронен портал, създаден от споменатата държава членка“.

9.        Член 8 от Директива 2008/9 предвижда:

„1. Заявлението за възстановяване съдържа следната информация:

а)      име и пълен адрес на заявителя;

б)      адрес за връзка по електронен път;

в)      описание на стопанската дейност на заявителя, за която [са] придобити стоките и услугите;

г)      периода на възстановяване, обхванат от заявлението;

д)      декларация от заявителя, че не е доставял стоки и услуги, смятани за доставени в държавата членка по възстановяване по време на периода на възстановяване, с изключение на сделките, посочени в член 3, буква б), i) и ii);

е)      регистрационния номер по ДДС на заявителя или референтния данъчен номер;

ж)      данни за банковата сметка, включително кодовете IBAN и BIC.

2. Освен информацията, определена в параграф 1, заявлението за възстановяване съдържа за всяка държава членка по възстановяване и за всяка фактура или документ за внос следните данни:

а)      име и пълен адрес на доставчика;

б)      освен в случаите на внос, идентификационния номер по ДДС или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на членове 239 и 240 от Директива 2006/112/ЕО;

в)      освен в случаите на внос — префикса на държавата членка по възстановяване, в съответствие с член 215 от Директива 2006/112/ЕО;

г)      дата и номер на фактурата или документа за внос;

д)      данъчна основа и размер на ДДС, изразени във валутата на държавата членка по възстановяване;

е)      размера на подлежащия на приспадане ДДС, изчислен в съответствие с член 5 и с член 6, втори параграф, изразен във валутата на държавата членка по възстановяване;

ж)      когато е приложимо, частта, която може да бъде приспадната, изчислена в съответствие член 6 и изразена като процент;

з)      естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете в член 9“.

10.      Член 15 от Директива 2008/9 предвижда:

„Заявлението за възстановяване се представя на държавата членка по установяване не по-късно от 30 септември на календарната година, следваща периода на възстановяване. Заявлението се смята за представено само ако заявителят е попълнил цялата информация, изисквана съгласно членове 8, 9 и 11.

[…]“.

11.      Член 20 от тази директива предвижда:

„1. Когато държавата членка по възстановяване смята, че не притежава цялата необходима информация, въз основа на която да вземе решение по отношение на цялото или част от заявлението за възстановяване, тя може да поиска по електронен път допълнителна информация, по-специално от заявителя или от компетентните органи на държавата членка по установяване, в четиримесечния срок, посочен в член 19, параграф 2. Когато допълнителната информация се иска от лице, различно от заявителя или от компетентен орган на държава членка, молбата се подава по електронен път само ако получателят разполага с електронни средства.

Ако е необходимо, държавата членка по възстановяване може да поиска нова допълнителна информация.

Когато държавата членка по възстановяване има разумни съмнения относно действителността или точността на определено искане, допълнителната информация, поискана в съответствие с настоящия параграф, може да включва оригинала или копие на съответната фактура или документ за внос. В тези случаи не се прилагат посочените в член 10 прагове.

2. Информацията, поискана съгласно параграф 1, се предоставя на държавата членка по възстановяване в срок един месец от датата на получаване на молбата от нейния адресат“.

12.      Член 21 от тази директива предвижда:

„Когато държавата членка по възстановяване поиска допълнителна информация, тя уведомява заявителя за своето решение да одобри или отхвърли заявлението в срок два месеца след получаването на исканата информация или, ако не е получила отговор на молбата си — в срок два месеца след изтичането на срока, определен в член 20, параграф 2.

[…]“.

13.      Член 23 от тази директива предвижда:

„1. Когато заявлението за възстановяване бъде отхвърлено изцяло или частично, основанията за отказа се съобщават на заявителя от държавата членка по възстановяване заедно с решението.

2. Заявителят може да обжалва решението за отхвърляне на заявление за възстановяване пред компетентните органи на държавата членка по възстановяване по реда и в рамките на сроковете, определени за обжалване във връзка със заявления за възстановяване от лица, установени в споменатата държава членка.

[…]“.

2.      Националното законодателство

14.      Член 242‑0 W от приложение II към Code général des impôts (Общ данъчен кодекс), с който член се транспонира член 20 от посочената по-горе Директива 2008/9, предвижда:

„I. — […] данъчната служба може да поиска по електронен път допълнителна информация — по-специално от заявителя или от компетентните органи на държавата — членка на Европейския съюз, в която той е установен — ако счита, че не разполага с цялата необходима информация, за да се произнесе по цялото подадено от заявителя заявление за възстановяване или по част от него. Ако тази допълнителна информация е поискана от друго лице, различно от заявителя или от компетентните органи на държава членка, искането трябва да се изпрати по електронен път, ако получателят на искането разполага със съответното оборудване. Ако счита за необходимо, данъчната служба може да поиска нова допълнителна информация. В рамките на тези искания данъчната служба може да изиска от заявителя да представи оригинала на фактура или на документ за внос, ако има причини да се съмнява в действителността или точността на конкретна претенция. Искането може да се отнася за всички сделки без значение какъв е размерът им.

II. — Изисканата допълнителна информация съгласно разпоредбите на параграф I се представя в едномесечен срок, считано от датата на получаване на искането за предоставяне на информация от получателя“.

II.    Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

15.      На 17 септември 2015 г. Sea Chefs подава заявление до френската данъчна администрация за възстановяване на кредит за ДДС в размер на 40 054,31 EUR за периода 1 януари—31 декември 2014 г. Сумата по заявлението в главното производство е сведена до 32 143,47 EUR.

16.      С решение от 29 януари 2016 г. заявлението на Sea Chefs е отхвърлено изцяло, тъй като дружеството не е отговорило на искането за предоставяне на допълнителна информация, изпратено му от френската данъчна администрация с електронно съобщение от 14 декември 2015 г.

17.      С жалба и писмено становище, постъпили на 7 април 2016 г. и 2 януари 2017 г., дружеството Sea Chefs иска от Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой, Франция) по-специално да признае правото на възстановяване на кредит за ДДС в размер на 32 143,47 EUR за съответния период.

18.      С писмени становища, постъпили на 24 октомври 2016 г. и 28 декември 2017 г., директорът на дирекцията, отговаряща за данъчното облагане на чуждестранните лица, иска жалбата да бъде отхвърлена като недопустима, тъй като едномесечният срок за отговор съгласно член 20, параграф 2 от Директива 2008/9, който е транспониран в последната алинея на член 242‑0 W от приложение II към Общия данъчен кодекс, не е спазен. Според директора неспазването на едномесечния срок води до преклудиране на правото на възстановяване. Директорът също заявява, че не е възможно да се отстранят нередовностите на заявление за възстановяване на ДДС чрез представяне непосредствено пред съда, разглеждащ данъчния спор, на доказателства, с които може да се докаже правото на възстановяване.

19.      С решение от 27 юни 2017 г. Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой) спира производството по жалбата на Sea Chefs и на основание член L. 113‑1 от Code de justice administrative (Административнопроцесуален кодекс) изпраща на Conseil d’Etat (Държавен съвет, Франция) преписката по делото, като му отправя редица въпроси.

20.      Conseil d’Etat (Държавен съвет) отговаря на тези въпроси със становище № 412053 от 18 октомври 2017 г.

21.      Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой) счита по-специално, че френските данъчни органи — ако не разполагат с всички данни, позволяващи им да се уверят, че данъчнозадължено лице, което не е установено във Франция, отговаря на условията, обуславящи правото на възстановяване на ДДС, начислен върху доставените му във Франция стоки или услуги — могат да изискат предоставянето на тази информация от данъчнозадълженото лице по електронен път. Данъчнозадълженото лице разполага с един месец, считано от датата на получаване на молбата, за да предостави информацията.

22.      Освен това тази юрисдикция счита, че с цел гарантиране на ефективността на системата на ДДС Директива 2008/9 установява срокове, които осигуряват бързото обработване на заявленията за възстановяване, и заявителите трябва да ги спазват. Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой) все пак обаче отбелязва, че нито в Директива 2008/9, нито в някоя национална разпоредба се уточняват последиците за правото на възстановяване на ДДС от неспазването на срока за отговор. По-специално, според тази юрисдикция в никоя от посочените правни разпоредби не се посочва по ясен начин дали данъчнозадълженото лице може да отстрани нередовностите в заявлението си пред съда, разглеждащ данъчния спор, или пък правото му се преклудира.

23.      Sea Chefs поддържа пред Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой), че евентуалната невъзможност да отстрани засягащите го нередовности в производството по обжалване, предвидено в член 23 от Директива 2008/9, противоречи на гарантирания в правото на Съюза принцип на неутралитет на ДДС. Неутралитетът на ДДС се осигурявал чрез право на пълно приспадане, като бил основен принцип на ДДС и обхващал и право на обжалване.

24.      Sea Chefs също твърди, че невъзможността да отстрани нередовностите на заявлението си за възстановяване на ДДС в производството пред съда противоречи на принципа на пропорционалност на ДДС. Според Sea Chefs данъчните органи — макар да трябва да се уверят, че данъчнозадълженото лице изпълнява задълженията си за деклариране и заплащане на ДДС, и макар да могат да налагат и други задължения, за да гарантират правилното събиране на ДДС и недопускането на измами — не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на посочените цели.

25.      Според Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой) въпросът за съвместимостта на разглежданото правило за преклудиране с принципите на неутралитет и на пропорционалност е ключов за разрешаването на спора, по който тази юрисдикция трябва да се произнесе, и се оказва доста труден.

26.      При тези обстоятелства Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой) решава да спре производството и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли разпоредбите на член 20, [параграф 2] от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година да се тълкуват в смисъл, че с тях се въвежда правило за преклудиране — съгласно което данъчнозадължено лице от държава членка, искащо да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от държава членка, в която то не е установено, не може да отстрани нередовностите в заявлението си за възстановяване в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор, ако не е спазило срока за отговор на молба за предоставяне на информация, отправена от администрацията в съответствие с разпоредбите на [параграф 1] от същия член — или, напротив, в смисъл, че в рамките на правото на обжалване, предвидено в член 23 от посочената директива, и предвид принципите на неутралитет и на пропорционалност на данъка върху добавената стойност данъчнозадълженото лице може да отстрани нередовностите в заявлението си в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор?“.

III. Производството пред Съда

27.      Писмени становища представят Sea Chefs, френското и испанското правителство, както и Европейската комисия. В края на писмената фаза на производството Съдът приема, че разполага с достатъчно данни, за да се произнесе без съдебно заседание за изслушване на устните състезания в съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

IV.    Анализ

28.      Съгласно член 1 от Директива 2008/9 предметът на тази директива е да определи подробните правила за възстановяването на ДДС, предвидено в член 170 от Директива 2006/112, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, които отговарят на условията, посочени в член 3 от Директива 2008/9. Уреденото в Директива 2008/9 право на данъчнозадължено лице, установено в една държава членка, да получи възстановяване на платен в друга държава членка ДДС, съответства на предоставеното му от Директива 2006/112 право да приспадне платения в собствената си държава членка ДДС по получени доставки(5).

29.      Съгласно постоянната практика на Съда правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС. Режимът на приспадане — и вследствие на това на възстановяване — цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира пълната неутралност при данъчното облагане на всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че посочените дейности сами по себе си подлежат по принцип на облагане с ДДС. Правото на приспадане на ДДС обаче се обуславя от изпълнението на изисквания или условия както от материалноправно, така и от процесуално естество(6).

30.      Въпреки направените в практиката на Съда аналогии между правото на приспадане на ДДС и правото на възстановяване на ДДС разпоредбите на Директива 2008/9, отнасящи се до информацията, която трябва да съдържа заявлението за възстановяване(7), и сроковете за подаване на заявление за възстановяване(8), са много по-подробни, отколкото тези на Директива 2006/112, отнасящи се до приспадането на ДДС(9).

31.      Например Директива 2006/112 не предвижда никакъв срок за приспадане на ДДС. В решение от 28 юли 2016 г., Astone(10), Съдът все пак постановява, че членове 167, 168 и 178, член 179, първа алинея и членове 180 и 182 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда преклузивен срок за упражняването на правото на приспадане, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност, което обстоятелство според Съда следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция. Освен това в решения от 8 май 2008 г., Ecotrade(11), и от 12 юли 2012 г., ЕМС-България транспорт(12), Съдът приема, че възможността правото на приспадане да се упражнява без никакво ограничение във времето, би била в противоречие с принципа на правната сигурност, който изисква да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице по отношение на правата и задълженията му спрямо данъчната администрация.

32.      За разлика от това Директива 2008/9 предвижда редица срокове по отношение на процедурата за подаване на заявление за възстановяване на ДДС и за неговото одобряване. В това отношение Съдът е приел в решение от 21 юни 2012 г., Elsacom(13), че член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/9 установява преклузивен срок за подаването на заявление за възстановяване на ДДС и че неспазването на този срок би довело до погасяване на правото на възстановяване.

33.      В този смисъл Съдът приема, че от използването на думата „до“ (au plus tard) в член 7, параграф 1, първа алинея от Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката(14), както и от използването на израза „не по-късно от“ (au plus tard) в член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/9 може да се направи изводът, че посочените срокове са преклузивни и че след посочените дати не може да се подава заявление за възстановяване на ДДС.

34.      Въпреки това следва да се отбележи, че в решението от 21 юни 2012 г., Elsacom(15), Съдът не отдава никакво значение на императивния характер на посочените разпоредби.

35.      За разлика от срока по член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/9 за едномесечния срок по член 20, параграф 2 от същата директива не става ясно дали е преклузивен, тъй като в текста на последната разпоредба липсват изрази като „[в срок] до“ или „не по-късно от“. В член 20, параграф 2 от Директивата действително се използва изразът „се предоставя“ (на английски език „shall be provided“), но не считам, че в този контекст той има решаващо значение.

36.      Напротив, според мен обстоятелството, че за разлика от срока по член 15, параграф 1 от Директива 2008/9 за срока по член 20, параграф 2 от същата директива липсват изрази като „не по-късно от“, има съществено значение, а не е просто случайност. Тази липса ясно показва, че законодателят на Съюза не е искал да предвиди преклузивен срок в разпоредбата на член 20, параграф 2(16). Предвид основополагащия характер на правото на възстановяване на ДДС в контекста на общата система на ДДС и принципа на неутралност, който е в основата на тази система, определянето на преклузивни срокове, имащи за последица погасяването на това право, по необходимост трябва да се предвиди по ясен и недвусмислен начин чрез включването на изричен текст в самата директива.

37.      Бих искал също да отбележа, че съгласно член 20, параграф 1 от Директива 2008/9 държавата членка, която разглежда заявлението за възстановяване, може да поиска допълнителна информация от заявителя, от компетентните органи на държавата членка по установяване или пък от трето лице. Член 20, параграф 2 от Директива 2008/9 обаче установява еднакъв едномесечен срок за предоставянето на поисканата информация, независимо от това кой е адресатът на молбата за предоставяне на информация.

38.      Според мен това обстоятелство само по себе си категорично показва, че възприетото от френските данъчни органи тълкуване на тази разпоредба(17) не може да бъде правилно. Въпреки че правото на приспадане е съществен елемент от цялостната система на ДДС, ако това тълкуване се приеме за правилно, това би означавало, че съществуването на това право за данъчнозадълженото лице е поставено изцяло в зависимост от действията на трети лица, като не всяко от тези лица би било в състояние да отговори на такова искане в рамките на този относително кратък срок. Би било явно несправедливо, ако обстоятелството, че трето лице —например данъчните органи на държавата членка по установяване — не е предоставило поисканата информация в рамките на предвидения в член 20, параграф 2 от тази директива срок, може да доведе до погасяване на правото на данъчнозадължено лице за възстановяване.

39.      Това заключение се подкрепя и от прочита на установената практика на Съда, която подчертава значимостта на правото на всички лица на добра администрация(18), както и на правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано от член 47 от Хартата(19). В този контекст считам, че правото на добра администрация и правото на ефективни правни средства за защита не допускат гарантирано от правото на Съюза материално право да бъде осуетено или погасено поради евентуално несправедливо или произволно прилагане на срок. Именно такъв би бил случаят, ако например правото на данъчнозадълженото лице за приспадане се погасява автоматично, поради това че друго лице не е отговорило на молбата за предоставяне на информация в рамките на едномесечния срок.

40.      Следва също да се припомни, че член 21, първа алинея от Директива 2008/9 установява срок за държавата членка по възстановяване, в който да уведоми заявителя дали решава да одобри или да отхвърли заявлението за възстановяване, след като е получила исканата съгласно член 20, параграф 1 от тази директива информация или евентуално не е получила отговор на молбата си. Следователно може да се приеме, че член 21 от Директива 2008/9 не изключва възможността държавата членка да одобри възстановяването на ДДС независимо от факта, че заявителят не е отговорил на молбата за допълнителна информация. Това още веднъж доказва, че предвиденият в член 20, параграф 2 срок не е предназначен да има преклузивен характер в смисъл, че неспазването му автоматично да погасява правото на приспадане.

41.      Освен това съгласно член 26, втора алинея от Директива 2008/9, ако заявителят не предостави допълнителната информация, поискана от държавата членка по възстановяване в рамките на определения срок, въпросната държава членка не дължи на заявителя лихва върху размера на сумата за възстановяване, която следва да бъде изплатена в рамките на срока по член 22, параграф 1 от Директива 2008/9. Член 26, втора алинея от Директива 2008/9 в този смисъл очевидно се основава на разбирането, че неспазването на срока за предоставяне на допълнителна информация съгласно член 20, параграф 2 не води до погасяване на правото на възстановяване на ДДС.

42.      С оглед на всички изложени съображения следва да се заключи, че предвиденият в член 20, параграф 2 от Директива 2008/9 срок не е преклузивен в смисъла, в който е приложен в случая от френските данъчни органи. Независимо от факта обаче, че предвиденият в член 20, параграф 2 от Директива 2008/9 срок не е преклузивен, може все пак да се отбележи, че неизпълнението на този срок не остава без последици.

43.      Първо, съгласно член 21, първа алинея от Директива 2008/9, когато държавата членка по възстановяване не е получила отговор на молбата си за предоставяне на допълнителна информация, тя уведомява заявителя за своето решение да одобри или отхвърли заявлението за възстановяване в срок два месеца след изтичането на срока, определен в член 20, параграф 2 от същата директива. Липсата на отговор в този смисъл по принцип води до приемането на решение по отношение на заявлението за възстановяване, което на свой ред може да бъде обжалвано от заявителя на основание член 23, параграф 2 от Директива 2008/9.

44.      Член 23, параграф 2 от Директива 2008/9 не съдържа подробни правила относно предвиденото в тази разпоредба право на обжалване. При липсата на каквото и да било указание или ограничение обхватът на правото обжалване следва да се определи от националното процесуално право при спазване на изискванията за равностойност и ефективност. От това по принцип следва, че най-малкото жалбата може да се подаде до административен и/или съдебен орган и да се разгледа, като се вземат предвид правните и фактически основания.

45.      Тъй като считам, че предвиденият в член 20, параграф 2 срок не е преклузивен и че заявителят не е загубил правото си на възстановяване на ДДС поради неизпълнение на молбата за предоставяне на допълнителна информация в рамките на определения срок, заявителят може да представи допълнителната информация, която преди това е поискана от държавата членка по възстановяване, в рамките на производството по обжалване с оглед отстраняване на нередовностите в заявлението си за възстановяване.

46.      За да се гарантира, че тази възможност няма да се използва системно и че установеният с член 20, параграф 2 от Директива 2008/9 срок все пак ще се спазва, считам, че държавата членка по възстановяване може — но не е длъжна — да предвиди, че разноските за производството по обжалване, произтичащо от невъзможността на заявителя да представи допълнителна информация в рамките на определения в тази разпоредба срок, се заплащат от него, отново обаче при условие че принципите на равностойност и ефективност са спазени.

47.      Второ, както беше посочено в точка 41 по-горе, липсата на отговор на молбата за предоставяне на допълнителна информация в срок може да има последици по член 26 от Директива 2008/9 по отношение на лихвите, дължими на заявителя, ако възстановяването на ДДС се изплаща със закъснение.

V.      Заключение

48.      С оглед на представените доводи предлагам на Съда да отговори на отправения от Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой, Франция) въпрос по следния начин:

„Член 20, параграф 2 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка, трябва да се тълкува в смисъл, че не установява задължителен срок, чието неспазване води до автоматично погасяване на правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност (ДДС) от държавата членка. Данъчнозадълженото лице може да отстрани нередовностите в своето заявление за възстановяване на ДДС, като представи доказателства в рамките на производство по обжалване съгласно член 23 от тази директива“.


1      Език на оригиналния текст: английски.


2      OB L 44, 2008 г., стр. 23.


3      OB L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 09, том 03, стр. 7.


4      OB L 44, 2008 г., стр. 1.


5      Решение от 21 март 2018 г., Volkswagen (C‑533/16, EU:C:2018:204, т. 34 и 36 и цитираната съдебна практика).


6      Решение от 21 март 2018 г., Volkswagen (C‑533/16, EU:C:2018:204, т. 37—40 и цитираната съдебна практика).


7      Вж. член 8 от Директива 2008/9. Видно от предоставената на Съда преписка по делото, заявлението на Sea Chefs за възстановяване на ДДС е подадено в срока по член 15, параграф 1 от тази директива. Освен това, при условие че бъде потвърдено от проверката на запитващата юрисдикция, в преписката няма данни за нарушение от страна на Sea Chefs на националните разпоредби, транспониращи член 8 от Директива 2008/9, така че то е представило валидно и пълно заявление за възстановяване на ДДС. Освен това нищо не сочи, че става въпрос за измама или злоупотреба с право.


8      Вж. член 15, параграф 1 от Директива 2008/9.


9      Вж. член 178 от Директива 2006/112 относно условията за правото на приспадане на ДДС.


10      C‑332/15, EU:C:2016:614, т. 39.


11      C‑95/07 и C‑96/07, EU:C:2008:267, т. 44.


12      C‑284/11, EU:C:2012:458, т. 48.


13      C‑294/11, EU:C:2012:382, т. 26 и 33.


14      ОВ L 331, 1979 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 34.


15      C‑294/11, EU:C:2012:382, т. 26 и 33.


16      Този подход би бил също така в съответствие с подхода на европейския законодател по отношение на процедурите, които уреждат правото на приспадане на ДДС, и с липсата на конкретен срок за подаване на заявление за приспадане в Директива 2006/112.


17      Вж. точка 18 по-горе.


18      Вж. по аналогия член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), който е задължителен по-специално и за институциите на Съюза. Макар и да не са обвързани от член 41 от Хартата, органите на държавите членки са длъжни да осигуряват добра администрация, както е посочено в посочената разпоредба на Хартата, когато прилагат правото на Съюза, тъй като тази разпоредба е проявление на общ принцип на правото на Съюза. Вж. решение от 8 май 2014 г., N. (C‑604/12, EU:C:2014:302, т. 49 и 50).


19      Вж. по аналогия решение от 19 септември 2018 г., C.E. и N.E. (C‑325/18 PPU и C‑375/18 PPU, EU:C:2018:739, т. 82). Що се отнася до правото на обжалване по член 23, параграф 2 от Директива 2008/9, вж. точки 44—46 по-долу.