Преюдициално запитване от Giudice di pace di L’Aquila (Италия), постъпило на 1 октомври 2018 г. — Gabriele Di Girolamo/Ministero della Giustizia
(Дело C-618/18)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Giudice di pace di L’Aquila
Страни в главното производство
Заявител: Gabriele Di Girolamo
Длъжник: Ministero della Giustizia
Преюдициални въпроси
Трябва ли, предвид съдебната практика на Съда на ЕС относно отговорността на италианската държава за явно нарушение на общностното законодателство от съд, действащ като последна инстанция, в съдебните решения [от 30 септември 2003 г., Köbler, C-224/01, EU:C:2003:513, от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo, C-173/03, EU:C:2006:391, и от 24 ноември 2011 г., Комисия/Италия, C-379/10, EU:C:2011:775], общите принципи на действащото право на Европейския съюз — а именно принципите на предимство на правото на Съюза, на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, на равни процесуални възможности, на ефективна съдебна защита, на независим съд, и по-общо на справедлив процес, по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз — да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби и посочената практика на Съда не допускат приемането от държава членка, с цел да облагодетелства себе си и своята публична администрация, както в конкретния случай, на правна уредба като въведената със Закон № 18/2015 г. — със заявеното намерение за изпълнение на посочените решения на Съда на ЕС, но с основната цел да се осуети действието им и да се обвърже с условия вътрешната компетентност — която в новия текст на член 2, алинеи 3 и 3-bis от Закон № 117 от 13 април 1988 г. за гражданската отговорност на магистратите въвежда понятие за отговорност поради умисъл или груба небрежност „в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на Европейския съюз“? В действителност посочената национална правна уредба поставя националния съд пред избора (чието упражняването във всички случаи е основание за гражданска и дисциплинарна отговорност пред държавата, когато главна страна е самата публична администрация) — както в конкретния случай — дали да наруши националната правна уредба, като я остави без приложение и приложи правото на Европейския съюз, така както се тълкува от Съда, или да наруши правото на Европейския съюз, като приложи националните разпоредби, които не допускат признаването на ефективна защита и противоречат на член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88, на клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70, и на член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в съответствие с възприетото тълкуване в практиката на Съда в решения [от 1 март 2012 г., O’Brien, C-393/10, EU:C:2012:110 и от 29 ноември 2017 г., King, C-214/16, EU:C:2017:914]
Само при утвърдителен отговор на първия въпрос и като се вземе предвид позицията на италианския Corte costituzionale (Конституционен съд) [в решение] № 269/2017 от 14 декември 2017 г. след решение [на Съда на ЕС от 5 декември 2010 г., M.A.S. и M.B., С-42/17, EU:C:2017:936], може ли, с оглед на член 31, параграф 2 и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 267 ДФЕС и на член 4 от Договора за Европейския съюз, решението, което Съдът ще постанови по настоящото преюдициално производство и в което евентуално ще установи противоречие между правото на Европейския съюз и член 2, алинеи 3 и 3-bis от Закон № 117 от 13 април 1988 г., в контекста на главно производство, при което ответник е държавна публична администрация, да се приравни на норма на правото на Европейския съюз с директен ефект и пряка приложимост от националния съд, която позволява да се остави без приложение националната възпрепятстваща разпоредба?
Само при утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли редовият магистрат или така нареченият магистрат „с тога“ да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, със същия професионален стаж като редовия магистрат, за целите на прилагане на клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/701 , ако изпълняваните от тях правораздавателни функции са еднакви, но конкурсните процедури за заемане на длъжността са различни за редовите магистрати (конкурс по документи и полагане на изпити с назначаване на постоянна длъжност при условията на несменяемост, освен в редките случаи на много тежки нарушения на служебните задължения) и за мировите съдии (конкурс само по документи с назначаване на срочен трудов договор, който подлежи на подновяване по преценка на Висшия съдебен съвет след периодична положителна оценка и който може да се прекрати незабавно в случай на отрицателна оценка на работата на почетния съдия)?
____________
1 Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 117).