Language of document : ECLI:EU:C:2019:182

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

G. HOGAN

представено на 7 март 2019 година(1)

Дело C32/18

Tiroler Gebietskrankenkasse

срещу

Michael Moser

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)

„Преюдициално запитване — Регламент (EО) № 883/2004 — Член 5 — Регламент (EО) № 987/2009 — Член 60 — Социална сигурност на работниците мигранти — Семейни обезщетения — Право да се получи разликата между обезщетението за родител, което се заплаща в държавата с първична компетентност, и обезщетението за отглеждане на дете в държавата членка с вторична компетентност“






I.      Въведение

1.        Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 60, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност(2). От Съда се иска също така да посочи кой „доход“ трябва да се вземе предвид при изчисляването на размера на съответното семейно обезщетение.

2.        Запитването е отправено в рамките на производство между г‑н Michael Moser и Tiroler Gebietskrankenkasse (Териториална здравноосигурителна каса на провинция Тирол, Австрия, наричана по-нататък „здравноосигурителната каса на Тирол“) относно искането на г‑н Moser да му бъде изплатена разликата между т.нар. Elterngeld (германското обезщетение за родители) и Kinderbetreuungsgeld (австрийското обезщетение за отглеждане на дете). При все това, преди да се пристъпи към разглеждане на фактите по този случай, е необходимо първо да се опише в подробности приложимото законодателство.

II.    Правна уредба

1.      Правото на Съюза

1.      Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност(3)

3.        Съображения 9, 10, 11 и 12 от Регламент № 883/2004 гласят:

„(9)      Съдът на Европейските общности по различни поводи дава становище относно възможността за равно третиране на обезщетения, доход и факти; този принцип трябва да се приеме изрично и да се развие, като се спазят същността и духа на съдебните решения.

(10)      Въпреки това, принципът да се третират някои факти или събития, настъпили на територията на друга държава членка все едно, че са настъпили на територията на държавата, чието законодателство се прилага, не следва да се противопоставя на принципа за сумиране на периоди на осигуряване, на заетост, на самостоятелна заетост или на пребиваване, завършени съгласно законодателството на друга държава членка с тези, завършени съгласно законодателството на компетентната държава членка. Поради това, периодите, завършени съгласно законодателството на друга държава членка[,] следва да се вземат под внимание единствено чрез прилагане принципа за сумиране.

(11)      Приравняването на факти или събития, настъпили в държава членка[,] по никакъв начин не може да предостави компетентност на друга държава членка или да доведе до приложимост на нейното законодателство.

(12)      В светлината на пропорционалността, следва да се положат усилия, за да се гарантира, че принципът на приравняване на факти или събития не води до обективно неоправдани резултати или до припокриване на обезщетения от един и същ вид за един и същ период“.

4.        В член 4 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Равно третиране“, се предвижда, че: „[о]свен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, лицата, за които се прилага настоящият регламент[,] получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството на която и да е държава членка, както нейните граждани“.

5.        По-нататък член 5 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Равно третиране на обезщетения, доходи, факти и събития“, предвижда следното:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент и в светлината на установените специални разпоредби по прилагането, се прилага следното:

a)      когато, съгласно законодателството на компетентната държава членка, получаването на обезщетения от социалното осигуряване и на други доходи има определени правни последици, съответните разпоредби от това законодателство се прилагат също така и към получаването на равностойни обезщетения, придобити съгласно законодателството на друга държава членка[,] или към доход, придобит в друга държава членка;

б)      когато, съгласно законодателството на компетентната държава членка, правните последици са резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава членка взема предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава членка, като настъпили на нейната територия“.

6.        В член 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се уточнява, че: „[о]свен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава членка[,] съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения, обхват[ът] на законодателството, или достъп[ът] до или освобождаването от задължително, доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето, зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство“.

7.        Дял III, глава 8 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се отнася до семейните обезщетения. Съгласно член 67 (озаглавен „Членове на семейството, които пребивават в друга държава членка“):

„Лице има право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава членка, включително за членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава членка, както ако те пребивават в предишната държава членка. Въпреки това, пенсионерът има право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка, компетентна за изплащането на неговата пенсия“.

8.        В член 68, който се намира в същата глава от Регламент (ЕО) № 883/2004, са определени правилата за предимство в случай на съвпадане на права:

„1. Когато през време на един и същи период и за едни и същи членове на семейството се предвиждат обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава членка, се прилагат следните правила за предимство:

a)      в случай на обезщетения, платими от повече от една държава членка на различни основания, редът на предимство е следният: първо, права, произтичащи от дейност като заето или като самостоятелно заето лице, второ, права, произтичащи от получаване на пенсия[,] и накрая, права, придобити на базата на пребиваване;

б)      в случай на обезщетения, платими от повече от една държава членка на едно и също основание, редът на предимство се урежда от следните допълнителни критерии:

i)      в случай на права, произтичащи от дейност като заето или като самостоятелно заето лице: мястото на пребиваване на децата, при условие […] че е налице такава дейност, и в допълнение, ако е необходимо, най-големият размер на обезщетенията, предвидени от съответните законодателства. В последния случай, сумата за обезщетенията се поделя в съответствие с критерии, установени от регламента по прилагането;

[…]

2. В случай на съвпадане на права, семейните обезщетения се предоставят в съответствие със законодателството, което е определено, че има предимство в съответствие с параграф 1. Правата на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства се спират до размера, предвиден от първото законодателство[,] и се предоставя диференцираща добавка, ако е необходимо, за сумата, надвишаваща този размер. […]

[…]“.

2.      Регламент (ЕО) № 987/2009

9.        Член 60, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 предвижда:

„Искането за семейни обезщетения се адресира до компетентната институция. За целите на прилагането на членове 67 и 68 от основния регламент [№ 883/2004] се отчита положението на цялото семейство, така както ако всички ангажирани лица биха се подчинявали на законодателството на съответната държава членка и пребиваваха там, по-специално по отношение на правото на лицето да подава искане за подобни обезщетения. […]“.

2.      Австрийското право

1.      Закон за обезщетението за отглеждане на дете

10.      Според запитващата юрисдикция Kinderbetreuungsgeldgesetz (австрийският Закон за обезщетението за отглеждане на дете, наричан по-нататък „KBGG“)(4) първоначално предвижда, че обезщетението за отглеждане на дете (Kinderbetreuungsgeld) представлява семейно обезщетение. Оттогава обаче Kinderbetreuungsgeld се изплаща като фиксирана сума независимо от евентуална предходна трудова дейност. Първоначално законът предоставя възможност за избор между три варианта за това обезщетение, при които под формата на три фиксирани по размер суми се предоставя възможност за получаване на обезщетение за периода до навършване на 30-месечна, респективно 36-месечна възраст, 20-месечна, респективно 24-месечна възраст, и 15-месечна, респективно 18-месечна възраст на детето, като размерът на фиксираната сума зависи от избрания вариант (период на получаване на обезщетение). С обнародвания в BGBl. I 116/2009 закон не само се въвежда четвърти вариант на обезщетението (12 + 2 месеца), но и се предвижда право на Kinderbetreuungsgeld, което да замества доходите от трудова дейност, като размерът на това обезщетение се определя въз основа на предходните доходи от трудова дейност.

11.      Член 6, параграф 3 (в редакцията, обнародвана в BGBl. I 116/2009) предвижда:

„В случай че е налице право на съпоставими семейни обезщетения в друга държава, правото на Kinderbetreuungsgeld се погасява частично до размера на чуждестранното обезщетение. След края на периода за получаване на съпоставимите семейните обезщетения в другата държава разликата между тези чуждестранни семейни обезщетения и Kinderbetreuungsgeld се приспада от Kinderbetreuungsgeld“.

12.      Член 24 (в редакцията, обнародвана в BGBl. I 117/2013) предвижда:

„(1)      За целите на прилагането на тази разпоредба родител […] има право да получи за своето дете Kinderbetreuungsgeld по този раздел […], ако:

1.      са изпълнени условията по член 2, параграф 1, точки 1, 2, 4 и 5;

2.      този родител е упражнявал трудова дейност съгласно параграф 2 без прекъсване през последните 6 месеца непосредствено преди раждането на детето, за което се дължи Kinderbetreuungsgeld, и в рамките на този период същият родител не е получавал обезщетения за безработица, като не се вземат предвид прекъсвания, продължили не повече от общо 14 календарни дни.

(2)      По смисъла на този федерален закон „трудова дейност“ означава фактическото упражняване на трудова дейност, за която се дължат социалноосигурителни вноски в Австрия.

[…]“.

13.      Член 24а (в редакцията съгласно BGBl. I 139/2011) предвижда:

„(1)      Дневното Kinderbetreuungsgeld е в размер, както следва:

1.      за жената, която получава обезщетение за бременност и раждане — 80 % от дневния размер на обезщетението за бременност и раждане съгласно австрийското законодателство, дължимо при раждането на детето, за което е заявено Kinderbetreuungsgeld;

[…]

3.      за баща — 80 на сто от фиктивно изчисленото дневно обезщетение за бременност и раждане, дължимо във връзка с раждането на детето, за което е заявено Kinderbetreuungsgeld, което дадена жена би получила вместо него.

(2)      При всички случаи Kinderbetreuungsgeld съгласно параграф 1 е в размер най-малко на дневната ставка съгласно параграф 1, точка 5, но не повече от 66 ЕUR на ден“.

14.      Съгласно член 24b (в редакцията, обнародвана в BGBl. I 116/2009) „когато само единият родител получава Kinderbetreuungsgeld, това обезщетение се дължи най-много до навършване на 12-месечна възраст на детето. Когато вторият родител също получава такова обезщетение, правото на обезщетение се продължава до изтичане на периода, за който вторият родител го получава, но не по-късно от навършване на 14-месечна възраст на детето. За периоди на получаване се считат само периодите на действително получаване на обезщетението“.

2.      Общ закон за социалното осигуряване

15.      Член 162, параграф 3 от Allgemeines Sozialversicherungsgesetz (австрийския Общ закон за социалното осигуряване) гласи следното:

„Обезщетението за бременност и раждане е в размер на среднодневното трудово възнаграждение за последните 13 седмици ([…] три календарни месеца) преди настъпването на осигурителния риск „майчинство“, намалено със законовите удръжки. […]

[…]“.

III. Фактите по спора в главното производство

16.      Господин и госпожа Moser живеят с двете си дъщери в Германия. От 1 юли 1996 г. г‑жа Moser упражнява дейност като трансграничен работник в Австрия. От 1992 г. г‑н Moser е зает по трудов договор в Германия.

17.      След раждането на втората дъщеря на 29 август 2013 г. г‑жа Moser се споразумява с австрийския си работодател да ползва „Karenz“ (родителски отпуск в Австрия) до 28 май 2015 г. Ответникът, Tiroler Gebietskrankenkasse (здравноосигурителната каса на Тирол), изплаща на г‑жа Moser някои допълнителни плащания в допълнение към зависещото от дохода австрийско Kinderbetreuungsgeld по отношение на втората дъщеря. Тези допълнителни плащания възлизат на 785,84 EUR за 188-дневния период от 25 октомври 2013 г. до 30 април 2014 г. и на 129,58 EUR за 31-дневния период от 1 до 31 май 2014 г.

18.      От своя страна в периода от 29 юни до 28 август 2014 г. г‑н Moser ползва „Elternzeit“ (родителски отпуск в Германия) за отглеждане на втората дъщеря в Германия и получава „Elterngeld“ (обезщетение за родител) в размер на 3 600 EUR.

19.      В първото производство пред Landesgericht Innsbruck (Областен съд Инсбрук, Австрия), правораздаващ като съд по трудови и социално осигурителни спорове, е уважена претенцията на г‑жа Moser за изплащане на допълнително компенсаторно обезщетение към Kinderbetreuungsgeld за периода от 25 октомври 2013 г. до 28 юни 2014 г., както и за периода от 29 август до 28 октомври 2014 г. Във второ производство пред същия съд г‑н Moser претендира допълнително обезщетение към зависещото от дохода Kinderbetreuungsgeld в размер на 66 EUR на ден за периода на ползвания от него родителски отпуск в Германия от 29 юни до 28 август 2014 г.

20.      Двете производства са обединени за общо разглеждане и решаване. Производството, образувано по иска на г‑жа Moser, приключва с решение на запитващата юрисдикция от 20 декември 2017 г. Правото ѝ на допълнително обезщетение e установено с влязло в сила съдебно решение. От друга страна обаче, Landesgericht Innsbruck (Областен съд Инсбрук), правораздаващ като съд по трудови и социално осигурителни спорове, отхвърля иска на г‑н Moser.

21.      След обжалване второинстанционният съд, Oberlandesgericht Innsbruck (Висш областен съд Инсбрук, Австрия), изменя решението на първоинстанционния съд. Той задължава здравноосигурителната каса на Тирол да изплати на г‑н Moser допълнително обезщетение към зависещото от дохода Kinderbetreuungsgeld в размер на 29,86 EUR на ден за периода от 29 юни до 28 август 2014 г. или общо 1821,46 EUR. Искът е отхвърлен за горницата, без да бъде обжалвано съдебното решение в тази му част.

22.      Здравноосигурителната каса на Тирол подава ревизионна жалба срещу посоченото съдебно решение пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия). С жалбата се претендира отхвърляне на иска в неговата цялост. В съответствие с това се поставя въпросът дали г‑н Moser има право да получи разликата между германското обезщетение за родител и зависещото от дохода австрийско Kinderbetreuungsgeld за периода на ползвания от него родителски отпуск в Германия от 29 юни до 28 август 2014 г.

23.      Според г‑н Moser вторичната компетентност на Австрия произтича от продължаващите трудови правоотношения между неговата съпруга и австрийски работодател. Член 24, параграф 2 от KBGG би бил в противоречие с правото на ЕС, ако изисква действително упражняване на трудова дейност, за която се дължат социалноосигурителни вноски в Австрия.

24.      Здравноосигурителната каса на Тирол оспорва твърдението, че има задължение за изплащане на допълнително обезщетение. Тя твърди, че бащата не отговаря на националните изисквания за получаване на такова обезщетение, тъй като не е упражнявал без прекъсване в период от 6 месеца преди раждането на втората дъщеря трудова дейност, за която се дължат социалноосигурителни вноски, или равностойна на нея дейност. Регламент № 883/2004 се ограничавал да координира само случаите, в които са налице права в различни държави членки. Здравноосигурителната каса твърди, че в случая липсва трансграничният елемент по смисъла на Регламент № 883/2004.

25.      Запитващата юрисдикция уточнява, че Oberster Gerichtshof (Върховен съд) е квалифицирал като противоречащо на правото на Съюза съдържащото се в член 24, параграф 1, точка 2 във връзка с член 24, параграф 2 от KBGG ограничение на значението на понятието „трудова дейност“ само до дейност, за която се дължат социалноосигурителни вноски и която се упражнява изключително в Австрия.

26.      Освен това запитващата юрисдикция приема, че г‑н Moser отговаря на предвидените в националното законодателство времеви предпоставки за предявяване на иска, които се изразяват в минимален двумесечен период на получаване на обезщетение (член 5, параграф 4 от KBGG) и упражняване без прекъсване на трудова дейност в продължение на поне 6 месеца преди раждането на детето (член 24, параграф 1, точка 1 и параграф 2 от KBGG).

27.      При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) изразява съмнения относно тълкуването, което следва да се даде на съответните разпоредби от Регламент № 883/2004 и от Регламент № 987/2009. Спорът в случая със семейство Moser се отнася по-специално до два въпроса.

28.      Първо, дали предвиденото в член 60, параграф 1, второ изречение от Регламент № 987/2009 отчитане на положението на цялото семейство предоставя на бащата право — съгласно правото на Съюза — да получи разликата със зависещото от дохода австрийско Kinderbetreuungsgeld, когато в качеството си на държава по местоработата на майката Австрия има само вторична компетентност и вече е изплатила на майката компенсаторно обезщетение за полагащото ѝ се зависещо от дохода Kinderbetreuungsgeld. Второ, дали от предвиденото в член 5 от Регламент № 883/2004 равно третиране на обезщетения, факти и събития може да се направи извод, че реализираният доход на г‑н Moser в Германия трябва да се вземе предвид при изчисляването на зависещото от дохода Kinderbetreuungsgeld и на диференциращата добавка.

IV.    Преюдициалното запитване и производството пред Съда

29.      При тези условия Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 60, параграф 1, второ изречение от Регламент № 987/2009 […] да се тълкува в смисъл, че държава членка с вторична компетентност (Австрия) следва да заплати на родител, който пребивава и упражнява трудова дейност в държавата членка с първична компетентност (Германия) по смисъла на член 68, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 883/2004, диференцираща добавка като семейно обезщетение в размер на разликата между обезщетението за родител, което се заплаща в държавата с първична компетентност, и зависещото от дохода Kinderbetreuungsgeld (обезщетение за отглеждане на дете), предоставяно в другата държава членка, ако и двамата родители пребивават заедно със своите деца в държавата членка с първична компетентност и само единият родител упражнява дейност като трансграничен работник в държавата членка с вторична компетентност?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2)      Изчислява ли се зависещото от дохода Kinderbetreuungsgeld въз основа на действително реализирания доход в държавата по месторабота (Германия) или въз основа на дохода, който може да бъде получен хипотетично от упражняване на сравнима трудова дейност в държавата членка с вторична компетентност (Австрия)?“.

30.      Ищецът и ответникът в главното производство, чешкото и австрийското правителство и Европейската комисия представят писмени становища.

31.      Ищецът, австрийското правителство и Европейската комисия също така присъстват на съдебното заседание, проведено на 30 януари 2019 г., и представят устни становища пред Съда.

V.      Анализ

32.      Без да се засяга отговорът, който Съдът може да даде на първия въпрос, и както беше поискано от Съда, в настоящото становище възнамерявам да огранича констатациите си до втория преюдициален въпрос на Oberster Gerichtshof (Върховен съд).

33.      Съдът е разгледал подобен въпрос в решение Bergström(5). По това дело Съдът приема, че размерът на семейно обезщетение за лицата, които са прослужили необходимите за това периоди на заетост изцяло в друга държава членка, се изчислява въз основа на хипотетичните доходи на лице, което притежава сравними квалификации и опит и полага сравним труд на територията на държавата членка, в която се иска това обезщетение.

34.      Според запитващата юрисдикция обаче от предвиденото в член 5 от Регламент № 883/2004 равно третиране на обезщетения, факти и събития може да се направи извод, че реализираният доход на г‑н Moser в Германия трябва да се вземе предвид при изчисляването на зависещото от дохода Kinderbetreuungsgeld и на диференциращата добавка. Аз обаче не споделям това тълкуване. Считам, че мотивите в решение от 15 декември 2011 г., Bergström, са в действителност от значение и за настоящия случай. Всяко друго заключение би означавало да се отменят последиците от това предходно решение без никакво правно или фактическо основание за това(6).

1.      Решение от 15 декември 2011 г., Bergström (C257/10, EU:C:2011:839)

35.      Както вече посочих, в решение от 15 декември 2011 г., Bergström, Съдът отказва да приравни получени в трета държава доходи на национални доходи, въз основа на които съгласно приложимото национално законодателство се изчислява размерът на съответното семейно обезщетение.

36.      В посочения случай ищцата е с шведско гражданство, живее в Швейцария и упражнява трудова дейност там до 2002 г., когато ражда дъщеря си. След това се завръща заедно със съпруга си в Швеция. Съпругът започва работа, а г‑жа Bergström остава вкъщи, за да се грижи за дъщеря си. Впоследствие г‑жа Bergström подава заявление за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете, изчислено въз основа на получавания от нея трудов доход в Швейцария.

37.      Съгласно приложимото национално законодателство размерът на въпросното семейно обезщетение се равнява на дневните обезщетения, определени съгласно правилата във връзка с обезщетението за общо заболяване. Разглежданото семейно обезщетение е свързано с годишните трудови доходи на осигуреното лице.

38.      При тези обстоятелства Съдът приема, че трябва да се вземат предвид приложимите правила във връзка с осигуряването при болест, определени в приложимия по онова време регламент, а именно Регламент (ЕИО) № 1408/71(7), за изчисляването на размера на семейните обезщетения от тази особена категория.

39.      Съгласно член 23 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 доходът се установява или въз основа на получените доходи през периодите, завършени съгласно законодателството на компетентната институция, или въз основа на стандартните доходи за периодите, завършени съгласно това законодателство (т.е. шведското право в случая на г‑жа Bergström).

40.      Тъй като г‑жа Bergström не получавала никакъв доход в Швеция през референтния период, Съдът постановява, че „за да се осигури полезното действие на […] член 72 от Регламент № 1408/71 […] и за да се спази изискването за еднакво третиране, установено в […] член 3, параграф 1 от посочения регламент, референтните доходи на г‑жа Bergström трябва да бъдат изчислени, като се вземат предвид доходите на лице, което полага в Швеция труд, сравним с нейния, и притежава професионални квалификации и опит, които също са сравними с нейните“(8).

41.      Истинското значение на решение Bergström обаче се изразява в това, че Съдът отхвърля довода, че Регламент № 1408/71 води до приравняване на доходите на г‑жа Bergström в Швейцария на националните доходи, въз основа на които в Швеция се изчислява размерът на съответното семейно обезщетение. Тъй като г‑жа Bergström не разполага с приложими за тази цел доходи в Швеция, Съдът постановява, че за да се осигури полезното действие на общите разпоредби на Регламент № 1408/71 и за да се спази изискването за еднакво третиране, установено в член 3, параграф 1 от Регламента, референтните доходи трябва да бъдат изчислени, като се вземат предвид условните доходи на хипотетично лице, което полага труд в Швеция и което притежава същите квалификации и опит.

2.      Приложение към конкретния случай

42.      При оценяване на значението на решение Bergström трябва да се припомни, че правилата, които Съдът приема като основа за своето заключение, а именно член 3, параграф 1, член 23 и член 72 от Регламент № 1408/71, продължават да се прилагат по отношение на Регламент № 883/2004(9).

43.      Фактът, че г‑н Moser не се премества от Германия в Австрия — за разлика от г‑жа Bergström, които се премества от Швейцария в Швеция — не променя тази гледна точка. За решение Bergström не е от значение обстоятелството, че ищцата по това дело е упражнила правото си на свободно движение. Отправените в доводите на Съда критики се отнасят по-скоро до факта, че не могат да се вземат предвид действителните доходи на г‑жа Bergström в Швейцария за изчисляването на дължимото ѝ семейно обезщетение в Швеция. Съответно правният въпрос в двете дела е сходен: обезщетението се определя в съответствие с правилата, уреждащи обезщетението за бременност и раждане (както е в главното производство) или обезщетението за общо заболяване (както е в дело Bergström), които на свой ред са свързани с получени преди това приходи от съответното лице и се регулират от едни и същи разпоредби на Регламент № 883/2004(10).

44.      Вярно е, че запитващата юрисдикция е на мнение, че от член 5 от Регламент № 883/2004 може да се направи извод, че доходът на г‑н Moser в Германия, т.е. полученият от него „реален“ доход, трябва да се вземе предвид при изчисляването на зависещото от дохода Kinderbetreuungsgeld и на диференциращата добавка.

45.      Съгласно член 5, буква б) от Регламент № 883/2004, „когато, съгласно законодателството на компетентната държава членка, правните последици са резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава членка взема предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава членка, като настъпили на нейната територия“. Несъмнено това правило не е било включено в Регламент № 1408/71. Независимо от това член 5 от Регламент № 883/2004 представлява просто пояснение на принципа на равно третиране, определен в член 4 от същия регламент.

46.      От тази гледна точка ми се струва, че тази разпоредба не може да повлияе на изчисляването на размера на семейните обезщетения, поне що се отнася до настоящия случай. Тук трябва да се отбележи, че в съображение 10 от Регламент № 883/2004 изрично се предвижда, че „принципът да се третират някои факти или събития, настъпили на територията на друга държава членка все едно, че са настъпили на територията на държавата, чието законодателство се прилага, не следва да се противопоставя на принципа за сумиране на периоди на осигуряване, на заетост, на самостоятелна заетост или на пребиваване, завършени съгласно законодателството на друга държава членка с тези, завършени съгласно законодателството на компетентната държава членка“(11). Именно този принцип, залегнал в член 72 от Регламент № 1408/71, е използван от Съда в решение от 15 декември 2011 г., Bergström (C‑257/10, EU:C:2011:839, т. 52), и е възпроизведен понастоящем в член 6 от Регламент № 883/2004.

47.      Освен това в член 67 от Регламент № 883/2004 по отношение на въпроса със семейните обезщетения се предвижда, че „[л]ице има право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава членка, включително за членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава членка, както ако те пребивават в предишната държава членка“(12).

48.      В допълнение към това в случай като настоящия, в който трябва да се прилага член 67 от Регламент № 883/2004, не може да се пренебрегне и фактът, че в член 60 от Регламент № 987/2009 се предвижда, че „се отчита положението на цялото семейство, така както ако всички ангажирани лица биха се подчинявали на законодателството на съответната държава членка и пребиваваха там, по-специално по отношение на правото на лицето да подава искане за подобни обезщетения“(13).

49.      Използването на израза „по-специално“ в този контекст ясно показва, че обстоятелствата, изброени в тази разпоредба, не претендират за изчерпателност.

50.      Нещо повече, с това тълкуване на член 5 от Регламент № 883/2004 и член 60 от Регламент № 987/2009 се гарантира финансовото равновесие на системата за социална сигурност на съответната държава членка, тъй като най-високите доходи от други държави членки са без значение(14). Освен това то е в съответствие със съображение 12 от Регламент № 883/2004, в което се предвижда, че принципът на приравняване на факти или събития не води до обективно неоправдани резултати.

51.      Всичко това води до заключението, че — по пряка аналогия с доводите в решение Bergström — референтният доход на г‑н Moser за изчисляването на размера на австрийското семейно обезщетение следва да се определи не въз основа на действително реализирания му доход в Германия, а въз основа на дохода, който може да бъде получен хипотетично от упражняване на сравнима трудова дейност в държавата членка с вторична компетентност (в случая Австрия).

VI.    Заключение

52.      Предвид изложеното предлагам на Съда да даде следния отговор на втория въпрос, поставен от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия):

„Зависещото от дохода Kinderbetreuungsgeld (австрийско обезщетение за отглеждане на дете) трябва да се изчислява въз основа на дохода, който може да бъде получен хипотетично от упражняване на сравнима трудова дейност в държавата членка с вторична компетентност“.


1      Език на оригиналния текст: английски.


2      ОВ L 284, 2009 г., стр. 1.


3      ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 7.2.2008 г., стр. 12.


4      Bundesgesetzblatt (BGBl.) I 103/2001.


5      Решение от 15 декември 2011 г. (C‑257/10, EU:C:2011:839).


6      Ще отбележа също, че никоя от страните, които са представили становища пред Съда, не е предявила претенция по отношение на евентуалните трудности при изчисляването на тези суми.


7      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, 1971 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 1386/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 г. (ОВ L 187, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 51).


8      Решение от 15 декември 2011 г., Bergström (C‑257/10, EU:C:2011:839, т. 52).


9      Вж. съответно член 4, член 21 и член 6 от Регламент № 883/2004.


10      Вж. Регламент № 883/2004, дял III, глава 1 — „Обезщетения за болест, за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата“.


11      Курсивът е мой.


12      Курсивът е мой.


13      Курсивът е мой.


14      Може да се отбележи също, че няма риск от сериозно подриване на финансовото равновесие в австрийската схема за социална сигурност, тъй като размерът на Kinderbetreuungsgeld е ограничен от законоустановен таван.