Language of document :

Решение на Съда (първи състав) от 12 февруари 2019 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam — Нидерландия) — Изпълнение на европейска заповед за арест, издадена срещу TC

(Дело C492/18 PPU)1

(Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Член 12 — Продължаване на задържането на лицето — Член 17 — Срокове за приемане на решение за изпълнение на европейска заповед за арест — Национално законодателство, предвиждащо служебно преустановяване на мярка за задържане 90 дни след задържането — Съответстващо тълкуване — Спиране на сроковете — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 6 — Право на свобода и сигурност — Различни тълкувания на националното законодателство — Яснота и предвидимост)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Amsterdam

Страна в главното производство

TC

Диспозитив

Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като разглежданата по главното производство, която предвижда общо и безусловно задължение за освобождаване на издирвано лице, задържано въз основа на европейска заповед за арест, след изтичането на 90-дневен срок, считано от задържането му, когато съществува много сериозна опасност то да се укрие, която не може да бъде сведена до приемливо равнище чрез налагането на подходящи мерки.

Член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, която позволява продължаване на задържането на издирваното лице след този 90-дневен срок, въз основа на тълкуване на тази национална разпоредба в смисъл, че посоченият срок се спира, когато изпълняващият съдебен орган реши да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване или да изчака отговора на преюдициално запитване, отправено от друг изпълняващ съдебен орган, или пък да отложи решението за предаване поради възможността в издаващата държава членка да съществува реална опасност от нечовешки или унизителни условия на задържане, доколкото тази съдебна практика не гарантира съответствието на посочената национална разпоредба с Рамково решение 2002/584 и поражда различия, които могат да доведат до продължаване на задържането с различна продължителност.

____________

1 ОВ C 381, 22.10.2018 г.