Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 18 януари 2019 г. — AT/Pensionsversicherungsanstalt
(Дело C-32/19)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberster Gerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподател: AT
Ответник: Pensionsversicherungsanstalt
Преюдициални въпроси
Следва ли член 17, параграф 1, буква а) от Директива 2004/38/ЕО1 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО да се тълкува в смисъл, че за да получат право на постоянно пребиваване преди изтичането на петгодишния период, работниците, които към момента на окончателно преустановяване на тяхната трудова заетост са навършили законово предвидената в държавата на тяхната заетост възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да са упражнявали последната си трудова дейност поне през последните 12 месеца и да са пребивавали в държавата на тяхната заетост непрекъснато най-малко в продължение на три години?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Разполагат ли работниците по член 17, параграф 1, буква a), първо предложение от Директива 2004/38 с право на постоянно пребиваване, при положение че са поели нова трудова дейност в друга държава членка в момент, в който е възможно да се предвиди, че ще могат да упражняват тази трудова дейност за относително кратък период, преди да навършат законоустановената пенсионна възраст и поради ниските си доходи при всички положения, след като преустановят упражняването на тази трудова дейност, ще трябва да разчитат на системата за социално подпомагане на приемащата държава членка?
____________
1 ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56.