Language of document : ECLI:EU:C:2018:881

Дело C171/17

Европейска комисия

срещу

Унгария

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 2006/123/ЕО — Членове от 15 до 17 — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Национална система за мобилни плащания — Монопол“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 7 ноември 2018 г.

1.        Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Услуги на вътрешния пазар — Директива 2006/123 — Приложно поле — Услуги от общ икономически интерес и създаден след влизането в сила на Директива 2006/123 монопол — Включване

(член 1, параграфи 2 и 3 от Директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Услуги на вътрешния пазар — Директива 2006/123 — Услуги от общ икономически интерес — Определяне — Право на преценка на държавите членки — Обхват — Услуга, вече предоставяна от действащи на съответния пазар оператори — Обстоятелство, което не е достатъчно, за да се установи липса на услуга от общ икономически интерес

(член 15, параграф 4 и член 17 от Директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Услуги на вътрешния пазар — Директива 2006/123 — Изисквания, които подлежат на оценка — Национална правна уредба в областта на услугите от общ икономически интерес — Изключване — Условия

(член 15 от Директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета)

4.        Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Услуги на вътрешния пазар — Директива 2006/123 — Изисквания, които подлежат на оценка — Национална правна уредба, която въвежда задължителна национална система на мобилни плащания, стопанисвана от публично предприятие — Допустимост — Условия — Спазване на условията за недискриминация, необходимост и пропорционалност — Липса

(член 15, параграф 2, буква г) и параграф 3 от Директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета)

5.        Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Национална правна уредба, която въвежда задължителна национална система на мобилни плащания, стопанисвана от публично предприятие — Обосноваване — Императивни съображения от общ интерес — Пропорционалност — Липса

(член 56 ДФЕС)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 41—43)

2.      Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар съдържа специфични разпоредби, що се отнася до прилагането на тези разпоредби към услугите от общ икономически интерес, а именно, от една страна, член 15, параграф 4, и от друга страна, член 17.

В този контекст държавите членки имат право при спазване на правото на Съюза да определят обхвата и организацията на своите услуги от общ икономически интерес, като по-специално вземат предвид присъщи за националната им политика цели. В това отношение държавите членки разполагат с широко право на преценка, което може да бъде поставено под съмнение от Комисията само в случай на явна грешка.

Единствено обстоятелството обаче, че дадена услуга, квалифицирана от държава членка като услуга от общ икономически интерес, вече е била предоставяна от действащи на съответния пазар оператори, не е достатъчно, за да се докаже, че тази квалификация е опорочена от явна грешка в преценката. Всъщност обстоятелството, че дадена услуга вече се предоставя на пазара, но при условия, които са незадоволителни и несъвместими с общия интерес, така както е определен от съответната държава членка, може да обоснове квалификацията на тази услуга като услуга от общ икономически интерес.

(вж. т. 47, 49, 55 и 56)

3.      Всъщност член 15, параграф 4 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар не изключва автоматично услугите от общ икономически интерес от приложното поле на тази разпоредба. Всъщност посоченият параграф 4 предвижда, че параграфи 1, 2 и 3 от член 15 се прилагат към законодателството в областта на услугите от общ икономически интерес само доколкото тяхното прилагане не пречи на осъществяването правно и фактически на възложените им специални задачи.

Следователно посоченият член 15 допуска национална правна уредба, която поставя изискване по смисъла на член 15, параграф 2, буква г), доколкото посоченото изискване е необходимо за упражняването в икономически жизнеспособни условия на разглежданата специална задача от обществен интерес.

(вж. т. 62 и 85)

4.      Не е изпълнила задълженията си по член 15, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар държава членка, която въвежда и оставя в сила национална система за мобилни плащания, стопанисвана от едно-единствено предприятие, контролирано от държавата, която се използва задължително за мобилни плащания в различни области, а именно за обществен паркинг, за предоставянето на достъп до обществената пътна мрежа за движение по нея, за превоза на хора, извършван от държавно предприятие, и за други услуги, предоставяни от държавни образувания.

Всъщност система, която запазва достъпа до дейността по предоставяне на услугата за мобилни плащания за публично предприятие чрез създаването на монопол, е изискване по смисъла на член 15, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123, което държавите членки следва да проверят дали е съвместимо с условията за недискриминация, необходимост и пропорционалност, предвидени в член 15, параграф 3 от посочената директива. Ако обаче такова изискване не притежава необходимите характеристики, за да отговаря на условието за липса на по-малко ограничителни мерки, с които да се постигне преследваната цел, тъй като съществуват мерки, които ограничават в по-малка степен свободата на установяване, които позволяват да се постигнат посочените цели, като например система за концесии, основана на отворени за конкуренцията процедури. Тъй като условията по член 15, параграф 3 от Директива 2006/123 са предвидени кумулативно, този факт е достатъчен, за да се установи, че посочената разпоредба не е била спазена.

(вж. т. 76, 79, 81—83 и 87; т. 1 от диспозитива)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 88—92 и 96; т. 1 от диспозитива)