РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
20 юни 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 4, точка 1 — Принцип на недопускане на дискриминация — Публичен сектор на образованието — Национална правна уредба, която предвижда определено допълнително възнаграждение само в полза на преподавателите, които са държавни служители с безсрочно служебно правоотношение — Изключване на преподавателите, които са срочни договорно наети служители с публичноправен статут — Понятие за обективни причини — Присъщи особености на статута на държавния служител“
По дело C‑72/18
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo n° 1 de Pamplona (Административен съд № 1, Памплона, Испания) с акт от 26 януари 2018 г., постъпил в Съда на 5 февруари 2018 г., в рамките на производство по дело
Daniel Ustariz Aróstegui
срещу
Departamento de Educación del Gobierno de Navarra,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: Aл. Арабаджиев (докладчик), председател на състава, R. Silva de Lapuerta, заместник-председател на Съда, изпълняваща функцията на съдия във втори състав, и C. Vajda, съдия,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: L. Carrasco Marco, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 януари 2019 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за D. Ustariz Aróstegui, от J. Araiz Rodríguez, procurador, и J. Martínez García, abogado,
– за Departamento de Educación del Gobierno de Navarra, от I. Iparraguirre Múgica, letrado,
– за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител,
– за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo, T. Larsen, N. Gabriel и J. Marques, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от M. van Beek и N. Ruiz García, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 март 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Daniel Ustariz Aróstegui и Departamento de Educación del Gobierno de Navarra (Министерство на образованието към правителството на Навара, Испания, наричано по-нататък „министерството“) по повод на отказа на министерството да му отпусне допълнително възнаграждение за служебна степен.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно член 1 от Директива 1999/70 тя има за цел „да въведе в действие рамковото споразумение […], сключено […] между общите междуотраслови организации [Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)], приложено по-долу“.
4 Съгласно клауза 1 от Рамковото споразумение целта му е, от една страна, да подобри качеството на срочната работа чрез гарантиране на прилагането на принципа на недискриминация, и от друга, да създаде рамка за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.
5 Клауза 3 от Рамковото споразумение е озаглавена „Определения“ и гласи:
„1. По смисъла на настоящото споразумение терминът „работник на срочен трудов договор“ означава лице, което има трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника, където изтичането на срока на трудовия договор или правоотношение е обусловено от обективни условия, такива като достигане на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на определен случай.
2. По смисъла на настоящото споразумение терминът „работник на постоянен трудов договор за сравнение“ означава работник с трудов договор или правоотношение с неопределена продължителност, в същото ведомство, ангажиран със същата или подобна работа/занятие, като се отдава дължимото внимание на квалификациите/уменията […]“.
6 Клауза 4 от Рамковото споразумение е озаглавена „Принцип на недискриминация“ и точка 1 от нея предвижда:
„По отношение на условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор за сравнение, само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини“.
Испанското право
7 Член 3, параграф 1 от Texto Refundido del Estatuto del Personal al Servicio de las Administraciones Públicas de Navarra (преработен текст на Статута на служителите на публичната администрация на Навара), одобрен с Decreto Foral Legislativo 251/1993 (Регионален законодателен указ 251/1993) от 30 август 1993 г. (наричан по-нататък „DFL 251/93“), гласи:
„Служители на публичната администрация на Навара са:
a) държавните служители;
b) служителите със спомагателни функции;
c) договорно наетите служители“.
8 Член 12 от DFL 251/93 гласи:
„Държавните служители в публичната администрация на Навара се разпределят в следните групи в зависимост от изискваната образователно-квалификационна степен за назначаването им и в зависимост от изпълняваните функции […]“.
9 Член 13 от DFL 251/93 гласи:
„1. Всяка от групите по предходния член включва седем степени.
2. Новоназначените държавни служители се класират в степен 1 на съответната група.
3. Държавните служители подлежат на повишаване последователно от степен 1 до степен 7 в съответната група в съответствие с разпоредбите на член 16 от настоящия статут“.
10 Член 16 от DFL 251/93 предвижда:
„1. Държавните служители подлежат на повишаване последователно от степен 1 до степен 7 в съответната група, независимо по каква специалност имат образователна степен, завършено обучение или придобита професия.
2. Повишаването в степен се извършва годишно по следния ред:
a) необходимо условие за повишаването е притежаването на най-малко две години прослужено време на предходната степен;
b) не се разрешава задържане на държавния служител на една и съща степен в продължение на повече от осем години, освен ако не е достигнал степен 7;
c) доколкото от разпоредбите по предходните две букви не следва друго, 10 % от държавните служители от степени от 1 до 6 включително се повишават в следващата по-горна степен по реда на прослуженото време;
d) до 10 % от държавните служители от степени от 1 до 6 включително подлежат на повишаване в следващата по-горна степен след конкурс по документи, правилата за който се определят с наредба“.
11 Четвърта преходна разпоредба от DFL 251/93 гласи:
„1. Считано от 1 януари 1992 г. и до приемането на нормативната уредба по член 13 от [Ley Foral 5/1991 de Presupuestos Generales de Navarra para 1991 (Регионален закон 5/1991 за общия бюджет на Навара за 1991 г.) от 26 февруари 1991 г.] за изменението на съществуващата система на служебните степени и прослуженото време, временно се спира прилагането на системата за повишаване в степен, установена с член 16 от този статут; от посочената дата повишаването се извършва поотделно за всеки държавен служител в зависимост от прослуженото време на съответната степен, както следва:
а) държавните служители от степен 1 до 6 включително се повишават автоматично в степен след шест години и седем месеца прослужено време на непосредствено по-ниската степен;
b) първоначалното класиране по новата система се извършва въз основа на прослуженото време на всеки държавен служител на съответната му степен към 31 декември 1991 г. Ако към тази дата държавният служител има над шест години и седем месеца прослужено време на степента, разликата се отчита като прослужено време на следващата степен. Изчислението за прослуженото време и икономическото му отражение имат временен характер до разрешаването на съдебните спорове във връзка с допълнителното възнаграждение за всеки пет прослужени години.
2. Вследствие от установеното в предходната точка, считано от същата дата, степента и прослуженото време на тази степен в началната група също временно се запазват в случай на повишаване в по-горна група в една и съща администрация на регионална общност Навара съгласно член 17 от този статут“.
12 Член 40, параграф 2 от DFL 251/93 предвижда, че основното персонално възнаграждение на държавните служители се състои от основната заплата за групата, към която принадлежи държавният служител, възнаграждение за достигнатата степен и допълнително възнаграждение за прослужено време. Съгласно този член основните персонални възнаграждения съставляват придобито право, присъщо за статута на държавните служители.
13 Член 11 от Decreto Foral 68/2009 por el que se regula la contratación de personal en régimen administrativo en las Administraciones Públicas de Navarra (Регионален указ 68/2009 за договорно наетите служители с публичноправен статут в публичната администрация на Навара) от 28 септември 2009 г., в редакцията му съгласно Decreto Foral 21/2017 (Регионален указ 21/2017) от 29 март 2017 г. (наричан по-нататък „Регионален указ 68/2009“), гласи:
„Договорно наетите служители с публичноправен статут получават възнагражденията, съответстващи на заеманата от тях длъжност или изпълняваните функции, допълнителното възнаграждение за прослужено време и семейните надбавки. Те нямат право на [допълнителното възнаграждение] за степен, което е основно персонално възнаграждение, присъщо за статута на държавните служители“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
14 Считано от септември 2007 г., министерството наема г‑н Ustariz Aróstegui като учител на срочен договор с публичноправен характер. Оттогава той изпълнява служебните си задължения към няколко центъра за обучение.
15 На 1 юли 2016 г. г‑н Ustariz Aróstegui подава молба до министерството на основание на Регионален указ 68/2009 да му отпусне със задна дата отпреди четири години допълнителното възнаграждение за степен, изплащано на учителите със статут на държавни служители, които имат същото прослужено време като него.
16 На 18 октомври 2016 г. той подава жалба по административен ред срещу мълчаливия отказ по молбата му. Тази жалба е отхвърлена на 23 декември 2016 г. със заповед на министерството.
17 На 28 февруари 2017 г. г‑н Ustariz Aróstegui подава жалба срещу тази заповед до запитващата юрисдикция, Juzgado de lo Contencioso-Administrativo n° 1 de Pamplona (Административен съд № 1, Памплона, Испания).
18 Запитващата юрисдикция отбелязва, че действащият понастоящем в Навара правен режим предвижда само едно обективно условие за изплащането на допълнителното възнаграждение за степен, а именно шест години и седем месеца прослужено време на непосредствено по-ниската степен, така че повишаването в степен настъпва автоматично във времето. Тя пояснява, че тъй като съгласно националното право степените са част от специфичния за държавните служители механизъм за кариерно развитие, допълнителното възнаграждение за степен се счита за персонално възнаграждение, присъщо за статута на държавния служител, като по този начин се създава субективно условие във връзка с предоставянето му.
19 Г‑н Ustariz Aróstegui отговаря на обективното условие да има шест години и седем месеца прослужено време, но не отговаря на субективното условие да има статута на държавен служител.
20 Като пояснява, че няма разлика между функциите, службата и професионалните задължения на учителите — държавни служители, и на учителите — договорно наети служители с публичноправен статут, запитващата юрисдикция поставя въпроса дали естеството и целта на допълнителното възнаграждение за степен могат да са обективна причина за по-неблагоприятното третиране на договорно наетите служители с публичноправен статут.
21 При тези условия Juzgado de lo Contencioso-Administrativo n° 1 de Pamplona (Административен съд № 1, Памплона) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска регионална норма като разглежданата в главното производство, която изрично изключва признаването и изплащането на допълнително възнаграждение за степен на служителите на публичната администрация на Навара от категорията „договорно наети служители“ — които са със срочни договори — тъй като това допълнително възнаграждение е възнаграждение за израстване и напредък в система за кариерно развитие, която е присъща и специфична само за служителите от категорията „държавни служители“ — които имат безсрочно назначение?“.
По преюдициалния въпрос
22 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която право на определено допълнително възнаграждение имат само преподавателите, които са държавни служители с безсрочно служебно правоотношение, но не и в частност преподавателите, които са срочни договорно наети служители с публичноправен статут.
23 Важно е да се припомни, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение въвежда забрана работниците на срочни трудови договори да се третират — само защото работят по срочен договор — по по-неблагоприятен начин по отношение на условията за наемане на работа спрямо намиращите се в сходно положение работници на постоянен трудов договор, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.
24 За настоящия случай следва да се отбележи, първо, че доколкото работи за министерството като учител на срочен договор с публичноправен характер, г‑н Ustariz Aróstegui безспорно попада в обхвата на понятието „работник на срочен трудов договор“ по смисъла на клауза 4, точка 1 във връзка с клауза 3, точка 1 от Рамковото споразумение, а съответно и под действието на тези разпоредби.
25 Второ, що се отнася до понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, съгласно практиката на Съда решаващият критерий, за да се определи дали дадена мярка се обхваща от това понятие, е именно наемането на работа, тоест трудовото правоотношение, установено между работника и неговия работодател (решение от 5 юни 2018 г., Grupo Norte Facility, C‑574/16, EU:C:2018:390, т. 41 и цитираната съдебна практика).
26 В този смисъл Съдът приема за попадащи в обхвата на това понятие например допълнителните възнаграждения за всеки три прослужени години (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 50 и определение от 18 март 2011 г., Montoya Medina, C‑273/10, непубликувано, EU:C:2011:167, т. 32), шестгодишните допълнителни възнаграждения за продължаващо обучение (вж. в този смисъл определение от 9 февруари 2012 г., Lorenzo Martínez, C‑556/11, непубликувано, EU:C:2012:67, т. 38), участието в план за професионално оценяване и материалния стимул при положителна оценка (определение от 21 септември 2016 г., Álvarez Santirso, C‑631/15, EU:C:2016:725, т. 36), както и участието в режим за хоризонтално кариерно развитие, при което се предвижда допълнително възнаграждение (определение от 22 март 2018 г., Centeno Meléndez, C‑315/17, непубликувано, EU:C:2018:207, т. 47).
27 В настоящия случай, доколкото според предоставената от запитващата юрисдикция информация натрупването на шест години и седем месеца прослужено време е единственото обективно условие за предоставянето на въпросното допълнително възнаграждение, същото се отпуска именно заради служебното правоотношение, така че при тези условия предоставянето му трябва да се смята за „условие за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение.
28 Трето, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда принципът на недопускане на дискриминация, който е намерил конкретен израз в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 5 юни 2018 г., Grupo Norte Facility, C‑574/16, EU:C:2018:390, т. 46 и цитираната съдебна практика).
29 В това отношение в писменото си становище министерството изтъква, че що се отнася до делото в главното производство, сочената от г‑н Ustariz Aróstegui разлика в третирането на държавните служители и на договорно наетите служители с публичноправен статут не попада под действието на забраната по клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, доколкото съгласно националното право критерият за придобиването на право на обсъжданото в главното производство допълнително възнаграждение е не дали служебното правоотношение е срочно или безсрочно, а дали е същинско или договорно.
30 Освен това в съдебното заседание пред Съда испанското правителство и министерството посочват, че преподавателите, наемани по частноправни трудови договори за неопределено време, също не получават обсъжданото допълнително възнаграждение.
31 Следва обаче да се подчертае, че съгласно текста на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение е достатъчно работниците на срочни договори да са третирани по по-неблагоприятен начин от намиращите се в сходно положение работници на постоянен договор, за да е налице основание за първите работници да предявят правата си по тази клауза.
32 Ето защо, както отбелязва генералният адвокат в точка 31 от заключението си, за тази цел не е необходимо работниците на срочни договори да са третирани по по-неблагоприятен начин спрямо всички категории постоянно назначени работници.
33 Следователно трябва да се прецени дали държавните служители и договорно наетите служители с публичноправен статут, за които става дума в главното производство, се намират в сходно положение.
34 За да се прецени дали работниците извършват същата или подобна работа по смисъла на Рамковото споразумение, в съответствие с клауза 3, точка 2 и клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение следва да се установи дали — предвид съвкупност от фактори като естеството на работата, изискванията за квалификация и условията на труд — може да се приеме, че тези лица се намират в сходно положение (решение от 5 юни 2018 г., Grupo Norte Facility, C‑574/16, EU:C:2018:390, т. 48 и цитираната съдебна практика).
35 В настоящия случай запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени фактите, следва да определи дали държавните служители и договорно наетите служители с публичноправен статут се намират в сходно положение (вж. по аналогия решение от 5 юни 2018 г., Grupo Norte Facility, C‑574/16, EU:C:2018:390, т. 49 и цитираната съдебна практика).
36 При все това от акта за преюдициално запитване следва, че няма разлика между функциите, службата и професионалните задължения на учителите — държавни служители, и на учителите — договорно наети служители с публично правен статут като г‑н Ustariz Aróstegui.
37 Ето защо, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго при преценката на всички относими факти, следва да се приеме, че положението на работник на срочен договор като г‑н Ustariz Aróstegui е сходно с положението на постоянно назначените работници в министерството.
38 При тези условия следва да се констатира, както отбелязва генералният адвокат в точка 44 от заключението си, че е налице разлика в третирането, която се състои в това, че обсъжданото в главното производство допълнително възнаграждение не се предоставя на договорно наетите служители в публичния сектор, докато държавните служители в сходно положение имат право на това допълнително възнаграждение.
39 Четвърто, следва да се провери дали е налице обективна причина по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, която да може да оправдае подобна разлика в третирането.
40 Съгласно постоянната практика на Съда понятието „обективни причини“ изисква констатираното неравно третиране да е оправдано от наличието на точни и конкретни характеристики на съответното условие за наемане на работа в особения му контекст и въз основа на обективни и прозрачни критерии, позволяващи да се провери дали това третиране отговаря на реална потребност, дали е годно за постигане на преследваната цел и дали е необходимо в това отношение. Посочените характеристики могат да произтичат по-специално от специфичното естество на задачите, за чието изпълнение са сключени срочни трудови договори, и от присъщите на тези задачи особености или евентуално от преследването на законосъобразна цел на социалната политика на държава членка (решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso, C‑307/05, EU:C:2007:509, т. 53, от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres, C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 55 и от 5 юни 2018 г., Grupo Norte Facility, C‑574/16, EU:C:2018:390, т. 54).
41 За сметка на това позоваването единствено на временния характер на работата на договорно наетите служители с публичноправен статут като г‑н Ustariz Aróstegui не съответства на тези изисквания и следователно не може да представлява само по себе си обективна причина по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение. Всъщност ако се приеме, че самият временен характер на дадено трудово правоотношение е достатъчен, за да се оправдае разлика в третирането между работници на срочни трудови договори и работници на трудови договори с неопределен срок, това би обезсмислило целите на Директива 1999/70, както и на Рамковото споразумение, и би означавало да се запази за дълго време положение, неблагоприятно за работниците на срочни трудови договори (решение от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 74 и цитираната съдебна практика).
42 В това отношение в писмените си становища испанското правителство и министерството поддържат, че обсъжданото в главното производство допълнително възнаграждение съставлява основно персонално възнаграждение, присъщо за статута на държавните служители. По-конкретно, въпросното допълнително възнаграждение служело като награда за израстването на държавния служител в системата за кариерно развитие, а това оправдавало изключването в частност на договорно наетите служители с публичноправен статут от кръга на лицата с право на такова възнаграждение, тъй като тези договорно наети служители не подлежали на повишаване в степен.
43 В това отношение следва да се напомни, че като се има предвид свободата на преценка, с която разполагат държавите членки относно организацията на собствената си публична администрация, те по принцип могат, без да нарушават нито Директива 1999/70, нито Рамковото споразумение, да предвидят условията, при които се придобива качеството на държавен служител, както и условията за наемане на работа на такива държавни служители (решения от 18 октомври 2012 г., Valenza и др., C‑302/11—C‑305/11, EU:C:2012:646, т. 57 и от 20 септември 2018 г., Motter, C‑466/17, EU:C:2018:758, т. 43). В този смисъл, ако това отговаря на необходимостта да се вземат предвид обективни изисквания, свързани със съответната длъжност и нямащи отношение към срочния характер на служебното правоотношение, държавите членки имат право да предвидят условия за прослужено време за получаването на достъп до определени длъжности или пък да ограничат достъпа до вътрешно повишаване, като предоставят такъв достъп само на държавните служители (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 76 и 79).
44 При все това, общо и абстрактно условие, съгласно което лицето трябва да разполага със статут на държавен служител, за да има право на условие на работа като обсъжданото в главното производство, без по-специално да се вземат предвид специфичното естество на подлежащите на изпълнение задачи, нито пък присъщите им особености, не съответства на изискванията, припомнени в точки 40 и 41 от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 80).
45 Също така Съдът е приел, че общественият интерес, сам по себе си свързан с реда и условията за достъп до служба в публичната администрация, не може да оправдае различно третиране (вж. в този смисъл решение от 25 юли 2018 г., Vernaza Ayovi, C‑96/17, EU:C:2018:603, т. 46).
46 Затова, както отбелязва генералният адвокат в точка 51 от заключението си, произтичащото от член 11 от Регионален указ 68/2009 изключване на договорно наетите служители с публичноправен статут от кръга на лицата с право на обсъжданото в главното производство допълнително възнаграждение не може да е оправдано, освен ако присъщите особености на статута на държавните служители не са действително определящи за предоставянето на това право.
47 В настоящия случай от преписката по делото пред Съда следва, че предоставянето на допълнителното възнаграждение е свързано не с повишаването на държавния служител в степен, а с прослуженото време. В това отношение обстоятелството, че обсъжданото в главното производство допълнително възнаграждение отначало е служело като признание за заслугите на държавните служители в рамките на системата за кариерно развитие и тогава се е отличавало от мерките, съставляващи само награда за прослужено време, не би могло да обоснове извод, че това допълнително възнаграждение е присъщо за статута на държавните служители, тъй като съгласно преходните разпоредби, приложими към меродавния за делото в главното производство момент, прилагането на системата на повишаване в по-горна степен е било временно спряно и тя е била заменена с уредба, съгласно която правото на такова допълнително възнаграждение се придобива просто с натрупването на определен служебен стаж, а по този начин е била премахната всяка разлика спрямо обикновените допълнителни възнаграждения за прослужено време. В този смисъл, освен ако проверката на запитващата юрисдикция не покаже друго, обсъжданото в главното производство допълнително възнаграждение се предоставя на държавните служители само заради натрупването на изисквания служебен стаж и няма отношение към ранга им в системата за кариерно развитие.
48 Освен това, що се отнася до довода на испанското правителство и на министерството, че има разлика в естеството на задачите на държавните служители, която би могла да обоснове преференциалното им третиране спрямо намиращите се в сходно положение договорно наети служители с публичноправен статут, следва да се констатира, че от предоставената на Съда преписка по делото не се установяват никакви конкретни и точни факти в това отношение. При всички положения подобна разлика би могла да е релевантна само ако допълнителното възнаграждение е предвидено като награда за изпълнението на задачи, които могат да се изпълняват единствено от държавни служители, но не и от договорно наети служители със срочни договори. Същевременно обстоятелството, че придобитият стаж на срочен договор с публичноправен характер изцяло се зачита в случай на назначаване на договорно наетия служител като държавен служител — обстоятелство, което министерството потвърди в съдебното заседание пред Съда — по-скоро опровергава тезата, че изпълнението на такива задачи било решаващият фактор за предоставянето на допълнителното възнаграждение, защото договорно наетият служител не можел да изпълнява такива задачи, преди да стане държавен служител (вж. по аналогия определение от 22 март 2018 г., Centeno Meléndez, C‑315/17, непубликувано, EU:C:2018:207, т. 75).
49 Ето защо следва да се приеме, че освен ако проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, не покажат друго, в настоящия случай няма „обективни причини“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, които да оправдават изключването на натрупалите изисквания служебен стаж договорно наети служители с публичноправен статут от кръга на лицата с право на обсъжданото в главното производство допълнително възнаграждение.
50 По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която право на определено допълнително възнаграждение имат само преподавателите, които са държавни служители с безсрочно служебно правоотношение, но не и в частност преподавателите, които са срочни договорно наети служители с публичноправен статут, ако натрупването на определен служебен стаж е единственото условие за предоставянето на това допълнително възнаграждение.
По съдебните разноски
51 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която право на определено допълнително възнаграждение имат само преподавателите, които са държавни служители с безсрочно служебно правоотношение, но не и в частност преподавателите, които са срочни договорно наети служители с публичноправен статут, ако натрупването на определен служебен стаж е единственото условие за предоставянето на това допълнително възнаграждение.
Подписи