Language of document : ECLI:EU:C:2019:524

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

H. SAUGMANDSGAARD ØE

представено на 20 юни 2019 година(1)

Дело C213/18

Adriano Guaitoli

Concepción Casan Rodriguez

Alessandro Celano Tomassoni

Antonia Cirilli

Lucia Cortini

Mario Giuli

Patrizia Padroni

срещу

easyJet Airline Co. Ltd

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия)

„Преюдициално запитване — Въздушен транспорт — Регламент (ЕО) № 261/2004 — Членове 5, 7, 9 и 12 — Иск за обезщетение с предварително определен размер и за поправяне на индивидуални вреди, претърпени от пътници при отмяна или голямо закъснение на полет — Съдебна международна и вътрешна териториална компетентност — Приложими разпоредби — Конвенция от Монреал — Член 33 — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Член 7, точка 1 — Връзка между тези разпоредби“






I.      Въведение

1.        Преюдициалното запитване, отправено от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия), се отнася главно до тълкуването на член 33 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз(2) (наричана по-нататък „Конвенцията от Монреал“), който определя компетентната юрисдикция по искове за обезщетение срещу въздушни превозвачи, попадащи в приложното поле на този инструмент.

2.        По същество запитващата юрисдикция иска от Съда да установи какво е съотношението между посочената конвенция и Регламент (ЕС) № 1215/2012(3), който урежда съдебната компетентност в обхванатата от него облас(4), в случаите на иск за обезщетение на различни по характер вреди, предявен от пътници във въздушния транспорт.

3.        Това запитване е отправено в рамките на трансграничен спор между авиокомпания и множество пътници във връзка със сумите, които последните претендират да получат както въз основа на стандартизираните обезщетения по Регламент (ЕО) № 261/2004(5), така и като индивидуални обезщетения за вредите, причинени им с отмяната на полет на отиване и със закъснението на обратен полет, всеки от които е изпълнен от посочената авиокомпания.

4.        На първо място, Съдът ще трябва да установи дали при подобни обстоятелства териториално компетентната юрисдикция трябва да се определи чрез прилагане на член 33 от Конвенцията от Монреал и/или на член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012. Поради съображенията и при условията, които ще изложа по-нататък, подкрепям дистрибутивното прилагане на тези два инструмента в зависимост от предмета на разглежданите искове.

5.        На второ място, в случай че член 33 от Конвенцията от Монреал бъде обявен за приложим в подобен случай, както възнамерявам да предложа, Съдът ще трябва да се произнесе дали тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че диктува разпределението на съдебната компетентност само на международно равнище, между съответните държави, или и на вътрешно равнище — между юрисдикциите на дадена държава. Избирам последното тълкуване.

6.        На трето място, ако постанови, че член 33 от Конвенцията от Монреал не посочва териториално компетентната юрисдикция на вътрешно равнище, Съдът ще бъде приканен да уточни дали тази разпоредба следва да се прилага изключително или съвместно с член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 за установяването на тази юрисдикция. Предвид отговорите, които според мен следва да се дадат на двата предходни преюдициални въпроса, считам, че няма да е необходимо произнасяне по третия въпрос, който е поставен само при условията на евентуалност.

II.    Правна уредба

1.      Конвенцията от Монреал

7.        Конвенцията от Монреал влиза в сила за Европейския съюз на 28 юни 2004 г.

8.        В трета алинея от преамбюла на тази конвенция се посочва, че държавите — страни по нея, „признават значението на осигуряването на защита на интересите на потребителите при международния въздушен превоз и необходимостта от справедливо обезщетение въз основа на принципа на възстановяване“. Освен това съгласно пета алинея от преамбюла „колективните действия на държавите за по-нататъшна хармонизация и систематизиране на някои правила, уреждащи международния въздушен превоз, чрез нова конвенция са най-подходящото средство за постигане на справедливо равновесие на интересите“.

9.        Член 19 („Закъснение“), който се съдържа в глава III от тази конвенция, озаглавена „Отговорност за превозвача и размер на обезщетението за вреди“, предвижда, че: „[п]ревозвачът е отговорен за вреда, причинена от закъснение при въздушния превоз на пътници, багаж или товари. Независимо от това превозвачът не носи отговорност за вреда, причинена от закъснение, ако докаже, че той и неговите служители и агенти са взели всички мерки, които разумно биха могли да се изискват за избягване на вредата, или че е било невъзможно той или те да вземат такива мерки“.

10.      Член 33, който се съдържа в същата глава III и е озаглавен „Юрисдикция“, предвижда в параграфи 1 и 4:

„1.      Дело за обезщетение трябва да се заведе по избор на ищеца на територията на една от държавите — страни по конвенцията[,] било пред съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност, или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или пред съда в местоназначението.

[…]

4.      Процедурните въпроси се уреждат от правото на съда, сезиран по случая“.

2.      Правото на Съюза

1.      Регламент № 261/2004

11.      Член 1 от Регламент № 261/2004, озаглавен „Предмет“, предвижда в параграф 1, букви б) и в), че с този регламент „се признават, при посочени в него условия, минимални права за пътниците, [по-специално] когато […] техният полет е отменен [и] техният полет е закъснял“.

12.      Член 5 от този регламент, озаглавен „Отмяна“, гласи в параграфи 1 и 2:

„1.      При отмяна на полет съответните пътници:

а)      получават помощ от опериращия въздушен превозвач по член 8; и

б)      получават помощ от опериращия въздушен превозвач по член 9, параграф 1, буква a), и член 9, параграф 2, както и при премаршрутиране, когато нормално очакваното начало на новия полет е най-малко в деня след заминаването, така както е било планирано за отменения полет, помощта, посочена в член 9, параграф 1, буква б), и член 9, параграф 1, буква в); и

в)      имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7 […].

2.      Когато пътниците са информирани за отмяната, се дава обяснение относно възможния алтернативен транспорт“.

13.      Член 7 от същия регламент, озаглавен „Право на обезщетение“, предвижда в параграф 1, буква а), че „пътниците получават обезщетение, възлизащо на […] 250 EUR за всички полети до 1 500 километра“, при посочените в този член условия.

14.      Член 9 от посочения регламент, озаглавен „Право на грижа“, предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.      Когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага безплатно:

а)      храна и напитки според времето за изчакване;

б)      настаняване в хотел в случаите,

–        когато се налага престой за една или повече нощи, или

–        когато се налага допълнителен престой към първоначално предвидения от пътника;

в)      превоз между летището и мястото за настаняване (хотел или друго място).

2.      Освен това, на пътниците се предлагат две безплатни телефонни обаждания, телекс или факс съобщения, или електронни съобщения“.

15.      Член 12 от Регламент № 261/2004, озаглавен „Допълнително обезщетяване“, предвижда в параграф 1, че този регламент „се прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Обезщетението, предоставено по [посочения] регламент, може да се приспадне от такова обезщетение“.

2.      Регламент № 1215/2012

16.      Регламент № 1215/2012 е приложим ratione temporis към спора в главното производство съгласно член 66, параграф 1, тъй като искът, с който е сезирана запитващата юрисдикция, е предявен след 10 януари 2015 г.(6).

17.      Член 7, точка 1, букви а) и б), който се съдържа в глава II „Компетентност“, раздел 2 „Специална компетентност“ от Регламент № 1215/2012, предвижда, че „[с]рещу лице, ко[е]то има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:

1)      а)      по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;

б)      за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е […] в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени“.

18.      Член 17, параграф 3 от този регламент, който се съдържа в раздел 4 „Компетентност при потребителски договори“ от същата глава, предвижда, че посоченият раздел „не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване“.

19.      Член 67, който се съдържа в глава VII „Връзка с други инструменти“ от същия регламент, гласи, че този инструмент „не засяга приложението на разпоредби, регламентиращи компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения в специфични области, които се съдържат в инструменти на Съюза или в национално законодателство, хармонизирано съобразно тези инструменти“.

20.      Член 71, параграф 1, който се съдържа в глава VII от същия регламент, предвижда, че този инструмент „не засяга действието на конвенции, по които държавите членки са страни и които във връзка със специфични области уреждат компетентността или признаването или изпълнението на съдебни решения“.

III. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

21.      Г‑н Adriano Guaitoli, г‑н Alessandro Celano Tomassoni, г‑н Mario Giuli, г‑жа Concepción Casan Rodriguez, г‑жа Antonia Cirilli, г‑жа Lucia Cortini, г‑жа Patrizia Padroni (наричани по-нататък „Guaitoli и др.“) закупуват самолетни билети за двупосочни полети между Фиумичино (Италия) и Корфу (Гърция), изпълнявани от easyJet Airline Company Ltd (наричано по-нататък „easyJet“) — въздушен превозвач със седалище в Лутън (Обединеното кралство).

22.      При полета на отиване, предвиден за 20,20 ч. на 4 август 2015 г., Guaitoli и др. са засегнати от увеличаващо се закъснение, а след това и от отмяна на полета, който е отложен за 16,45 ч. на следващия ден. Докато чакат, те не получават предложение да се качат на полет на друга компания, не са им предоставени храна и напитки или друга помощ, нито каквато и да е форма на възстановяване на разходите или на обезщетение въпреки отправеното до easyJet официално искане в този смисъл.

23.      При обратния полет, предвиден за 23,25 ч. на 14 август 2015 г., те отново са засегнати от голямо закъснение с неуточнена в преюдициалното запитване продължителност.

24.      На 28 юни 2016 г. Guaitoli и др. предявяват иск пред Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим), в чийто район имат местоживеене, с искане на основание членове 5, 7, 9 и 12 от Регламент № 261/2004 easyJet да бъде осъдено да им заплати парично обезщетение с предварително определен размер за вредите, причинени от отмяната на полета на отиване и закъснението на обратния полет, да им възстанови недължимо понесените разходи, както и да ги обезщети за допълнителните имуществени и неимуществени вреди(7).

25.      В защитата си easyJet повдига две предварителни възражения за липса на компетентност. Първото от тях, свързано с цената на иска, е отхвърлено от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим). Що се отнася до второто, свързано с териториалната компетентност, този съд приема, че следва да се определят приложимите правила, по-специално с оглед на съотношението между член 33 от Конвенцията от Монреал и член 5 от Регламент № 44/2001 (понастоящем член 7 от Регламент № 1215/2012), както и на мястото, което евентуално е отредено на националните правила за компетентност, с уточнението, че местоживеенето на ищците в главното производство е в неговия съдебен район, докато летище Фиумичино е разположено в района на Tribunale di Civitavecchia (Съд на Чивитавекия, Италия).

26.      При това положение с акт от 26 февруари 2018 г., постъпил в Съда на 26 март 2018 г., Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/04, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или „компетентната юрисдикция“ (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/01?

2)      В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?

3)      В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/01, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?“.

27.      Писмени становища пред Съда представят Guaitoli и др., easyJet, италианското правителство и Европейската комисия. Не е провеждано съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

IV.    Анализ

1.      Предварителни бележки

28.      Преди да разгледам трите поставени от запитващата юрисдикция въпроси по същество, съгласно изложеното по-горе(8), считам, че е полезно да изложа някои изведени от практиката на Съда съображения, които имат отношение и към трите въпроса.

29.      Най-напред, що се отнася до тълкуването на Конвенцията от Монреал, бих искал да припомня, че нейните разпоредби са неделима част от правния ред на Съюза(9), така че Съдът е компетентен да се произнесе по нейното тълкуване, като спазва правилата на международното право, които обвързват Съюза, и по-специално член 31 от Виенската конвенция(10), съгласно който договорът трябва да се тълкува добросъвестно в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на думите в техния контекст, и в духа както на неговия предмет, така и на целта му(11). Освен това, предвид целта на Конвенцията от Монреал, която е да се уеднаквят правилата за международния въздушен превоз, Съдът вече е постановил, че на понятията, които се съдържат в тази конвенция, но не са определени в нея, „трябва да се даде еднакво и самостоятелно тълкуване, независимо от различното значение на [тези понятия] във вътрешното право на държавите, които са страни по тази конвенция“(12).

30.      По-нататък бих искал да подчертая, че макар в акта за преюдициално запитване като цяло, и конкретно в първия и третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция формално да посочва член 5 от Регламент № 44/2001, е уместно да се препрати към разпоредбите с еквивалентно съдържание на член 7 от Регламент № 1215/2012(13), който е приложим ratione temporis към настоящия случай(14). В това отношение бих искал да подчертая, че съгласно постоянната съдебна практика може да се наложи Съдът, за да даде полезен отговор на националните съдилища, да вземе предвид норми от правото на Съюза, които те не са посочили в преюдициалните си въпроси(15).

31.      След като изложих тези общи съображения, следва да анализирам последователно всеки от поставените в настоящото дело въпроси.

2.      По съотношението между Конвенцията от Монреал и Регламент № 1215/2012 при иск за обезщетение, който попада в приложното поле на тази конвенция и на Регламент № 261/2004 (първи въпрос)

1.      По предмета на първия преюдициален въпрос

32.      По същество с първия преюдициален въпрос Съдът е приканен да се произнесе дали когато пътник, засегнат от закъснение или отмяна на международен полет, поиска по съдебен ред не само обезщетението с предварително определен размер и възстановяването на разходите по членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, но и обезщетението за допълнителни вреди по смисъла на член 12 от същия регламент(16), компетентната юрисдикция ratione loci трябва да се установи чрез прилагане на член 33 от Конвенцията от Монреал и/или на член 7 от Регламент № 1215/2012.

33.      Guaitoli и др. предлагат да се даде общ отговор на трите преюдициални въпроса, като твърдят, че и член 33 от Конвенцията от Монреал, и член 7 от Регламент № 1215/2012 установяват само критериите за привързване, позволяващи да се определи държавата членка, в която трябва да се разреши спорът, но не и териториално компетентната юрисдикция(17). От своя страна easyJet твърди, че член 33 от тази конвенция трябва да се взема предвид всеки път, когато пътник иска обезщетение за вредите, причинени от закъснение на полет на основание на тази конвенция. Според италианското правителство компетентността на сезирания съд трябва да се прецени, от една страна, чрез прилагане на Регламент № 1215/2012, що се отнася до искането за обезщетение, основано на Регламент № 261/2004, и от друга страна, на Конвенцията от Монреал, що се отнася до искането за поправяне на вредите, произтичащи от неизпълнението на разглеждания договор за превоз. Комисията също счита, че съдебната компетентност трябва да се урежда, от една страна, от член 7, точка 1, буква б) от Регламент № 1215/2012 за частта от иска, в която се претендират обезщетения въз основа на Регламент № 261/2004, и от друга страна, от член 33 от Конвенцията от Монреал за частта от иска, в която се претендира и допълнително обезщетение за вреди, причинени от закъснение и попадащи в приложното поле на тази конвенция.

34.      Споделям тези последни становища. Преди да изложа как според мен следва — в производство като главното — да се разпредели прилагането на правилата за компетентност, предвидени съответно в Регламент № 1215/2012 и в член 33 от Конвенцията от Монреал, считам, че е необходимо да се проследи по какъв начин се съотнасят помежду си нормите на материалното право, отнасящи се до отговорността на въздушните превозвачи, които се съдържат съответно в Регламент № 261/2004 и в Конвенцията. Всъщност според мен именно от съчетаването на режимите на отговорност, предвидени в последните два инструмента, произтича съответно и необходимостта от успоредно прилагане на правилата за компетентност, установени с Регламент № 1215/2012, и тези, установени с член 33 от посочената конвенция.

2.      По двата правни режима на отговорност на въздушния превозвач, приложими към спор като разглеждания в главното производство

35.      Както посочват повечето заинтересовани страни, представили становища по настоящото дело, от постоянната практика на Съда е видно, че съществуват два режима на отговорност на въздушния превозвач по отношение на пътниците — първият е основан на Регламент № 261/2004, а вторият на Конвенцията от Монреал, като всеки от тези режими може да се приложи към спора в главното производство.

36.      Припомням, че Съдът многократно постановява, че правата, които се основават съответно на разпоредбите на Регламент № 261/2004 и на Конвенцията от Монреал, спадат към различни „правни уредби“. Той изтъква, че Регламент № 261/2004 установява режим на стандартизирано и незабавно поправяне(18) на вредите, изразяващи се в неудобствата, причинени от закъснения и отмяна на полети, който действа в по-ранен момент от механизма, създаден с Конвенцията от Монреал, и следователно е самостоятелен спрямо установения от нея режим(19).

37.      За разлика от разпоредбите на Регламент № 261/2004, член 19 и сл. от Конвенцията от Монреал уреждат условията, при които в случай на закъснение на полет засегнатите пътници могат да предприемат действия, насочени към получаване на обезщетение за индивидуални вреди, при което се изисква преценка на мащаба на причинените вреди за всеки отделен случай и съответно може да се получи само последващо и индивидуално обезщетение(20).

38.      Член 1 от Регламент № 261/2004 подчертава минималния характер на правата, които предоставя в полза на пътниците във въздушния транспорт. Освен това член 12 предвижда, от една страна, че този регламент се прилага, без да се засягат правата им за допълнително обезщетяване въз основа на други инструменти(21), и от друга страна, че обезщетението, предоставено по посочения регламент, може да се приспадне от такова обезщетение(22). При това положение националният съд може да осъди въздушния превозвач да обезщети пътниците за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението на договорните му задължения, на различно от Регламент № 261/2004 правно основание, и по-специално въз основа на Конвенцията от Монреал или на разпоредби на националното право(23). Съдът уточнява, че както е предвидено и в разпоредбите на глава III от посочената конвенция, вредата, подлежаща на „допълнително“ обезщетяване въз основа на член 12 от посочения регламент, може да бъде както имуществена, така и неимуществена(24).

39.      По-специално в случая е установено, че правото на общо обезщетение с предварително определен размер за пътниците вследствие на отмяна или голямо закъснение на полет, което е изведено от членове 5—7 от Регламент № 261/2004(25), е независимо от правото на индивидуално обезщетение за вредата, причинена от закъснение на полет, което може да се поиска в рамките на член 19 от Конвенцията от Монреал(26).

40.      Освен това Съдът е постановил, че когато даден въздушен превозвач не изпълни задълженията си за поемане на разходи по член 5, параграф 1, буква б) и член 9 от Регламент № 261/2004, пътник може да поиска обезщетение въз основа на тези разпоредби, без подобно искане за изпълнение посредством равностойна престация на посочените задължения да може да се схваща като целящо да се получи обезщетение, предназначено да компенсира на принципа на индивидуалното поправяне вредата, понесена в резултат от отмяната на съответния полет, при условията, предвидени в Конвенцията от Монреал. Всъщност исканията на пътниците във въздушния транспорт, основани на предоставените им с посочения регламент права, не могат да бъдат разглеждани като искания за „допълнително обезщетяване“ по смисъла на член 12(27).

41.      След това необходимо припомняне на основните насоки на съдебната практика относно съотношението между материалноправните норми, съдържащи се съответно в Регламент № 261/2004 и в Конвенцията от Монреал, следва да пристъпим към установяването на разпоредбите, които трябва да се приложат, за да се идентифицира юрисдикцията, компетентна да разгледа различните искания в главното производство, които са особени с това, че попадат в приложното поле едновременно на Регламент № 261/2004 и на Конвенцията от Монреал.

3.      По правилата за компетентността, приложими в зависимост от основанието на различните искания, предявени с оглед на отговорността на въздушния превозвач

42.      Поради изложените по-долу съображения считам, че при иск за обезщетение от смесен характер, какъвто е искът в главното производство, компетентната юрисдикция трябва да се определи, от една страна, съгласно относимите разпоредби на Регламент № 1215/2012, що се отнася до исканията, уредени с Регламент № 261/2004, и от друга страна, съгласно член 33 от Конвенцията от Монреал, що се отнася до исканията, уредени с тази конвенция. Ще разгледам и практическите последици от предложеното тълкуване.

1)      По правилата за компетентността, приложими към исканията, основани на Регламент № 261/2004

43.      Съдът вече е приел, че „[т]ъй като правата, основани съответно на разпоредбите на Регламент № 261/2004 и на клаузите на Конвенцията от Монреал спадат към различни правни уредби, правилата за международна компетентност по споменатата конвенция не се прилагат към молби, които са подадени на основание само на Регламент № 261/2004 и които трябва да бъдат разгледани съгласно Регламент № 44/2001“(28). Текстът, който съм отбелязал с курсив, може да наведе на мисълта, че този анализ, както посочва запитващата юрисдикция, може би важи само за искове, основани единствено на разпоредбите на Регламент № 261/2004.

44.      Според мен обаче възприетите в тази съдебна практика съображения се отнасят mutatis mutandis към спор като този в главното производство, в който претенциите на ищците се основават едновременно отчасти на разпоредбите на Регламент № 261/2004 и отчасти на други правни норми. Всъщност наличието на различни правни уредби предполага в този случай и възможност за прилагане на различни правила за международна компетентност към правата, изведени съответно от Регламент № 261/2004 и от Конвенцията от Монреал(29).

45.      От това според мен следва, че международната компетентност на юрисдикция на държава членка да се произнесе по първата част от посочените претенции зависи от съответните разпоредби на Регламент № 44/2001, или по-скоро в настоящия случай на Регламент № 1215/2012, който е приложим ratione temporis, а не от член 33 от посочената конвенция. С други думи, считам, що се отнася до исканията за обезщетение с предварително определен размер и за възстановяване на разходи, чието правно основание са разпоредбите на Регламент № 261/2004, че сезираната юрисдикция трябва да преценява компетентността си с оглед на Регламент № 1215/2012, и по-специално, в спора в главното производство, с оглед на членове 4 и 7 от последния(30).

46.      Бих искал да припомня, че съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 искове срещу ответник, който има местоживеене в държава членка, може да се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Член 7, точка 1 от този регламент обаче установява правило за специална компетентност по дела, свързани с договор, което дава възможност на ищеца да избере друг фактор на привързване, а именно този по мястото на изпълнение на задължението, на което се основава искът, което съгласно посочената точка 1, буква б) е мястото, където услугата е била предоставена или е трябвало да бъде предоставена. Както посочва запитващата юрисдикция в първия си преюдициален въпрос, Съдът е постановил, че това правило определя компетентната юрисдикция както на международно, така и вътрешно равнище(31). Що се отнася по-специално до услугите за международен въздушен транспорт, той тълкува посочената разпоредба в смисъл, че ищецът може да избира между съда, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в съответния договор(32).

2)      По правилата за компетентността, приложими към исканията, основани на Конвенцията от Монреал

47.      Подобно на easyJet, италианското правителство и Комисията, считам, че към исковете, основани на Конвенцията от Монреал или по-точно, в настоящия случай, към исканията, попадащи в приложното поле на тази конвенция, се прилагат правилата за компетентност по член 33(33).

48.      Всъщност прилагането на член 33 от Конвенцията от Монреал е възможно с оглед на разпоредбите на Регламент № 1215/2012, които регламентират връзката с другите инструменти, уреждащи съдебната компетентност на територията на Съюза, а именно член 67 и член 71, параграф 1 от този регламент. Последните позволяват прилагането на правила за съдебната компетентност, съдържащи се съответно в актове на Съюза или в конвенции, по които държавите членки са страни, и отнасящи се до специфични области, сред които несъмнено се нарежда въздушният транспорт. Впрочем Конвенцията от Монреал вече е неделима част от правния ред на Съюза(34) и в областите, попадащи в собственото ѝ приложно поле, се ползва дори с предимство пред актовете на вторичното право на Съюза, какъвто е Регламент № 261/2004(35).

49.      Поради това считам, че при иск, част от който попада в приложното поле на разпоредбите на Конвенцията от Монреал, и по-специално на член 19 относно обезщетението за вредите, причинени от закъснение на полет(36), сезираната юрисдикция трябва да определи компетентността си да се произнесе по тази част от иска с оглед на член 33 от посочената конвенция, който дава възможност на ищеца да избере да предяви иск срещу съответния въздушен превозвач, в рамките на територията на една от държавите — страни по Конвенцията, било пред съда, в чийто район се намира седалището на превозвача или съобразно друг равностоен критерий за привързване(37), било пред съда по местоназначението на съответния полет.

3)      По практическите последици от предложеното тълкуване

50.      От изложеното дотук следва, че в контекста на иск за обезщетение срещу въздушен превозвач като разглеждания в главното производство сезираната юрисдикция според мен трябва да прецени собствената си компетентност чрез дистрибутивно прилагане, от една страна, на член 4, параграф 1 във връзка с член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 — що се отнася до исканията, основани на разпоредбите на Регламент № 261/2004, и от друга страна — на член 33 от Конвенцията от Монреал, що се отнася до исканията, които се основават на член 19 от нея.

51.      Бих искал да подчертая, че ако Съдът приеме предложеното тълкуване, според мен опасността от разпиляване между юрисдикциите на различни държави на компетентността да се произнасят по подобни хибридни искове на практика е относително ограничена. Всъщност може да се констатира, че съществуват два критерия за съдебна компетентност, които са общи за Регламент № 1215/2012 и Конвенцията от Монреал, а именно не само местоживеенето на ответника, но и местоназначението на полета(38) — критерии, между които пътниците могат свободно да избират(39), когато предявяват иск срещу въздушен превозвач, така че всички техни искания да бъдат разгледани от една-единствена юрисдикция. Освен това посредством евентуалното прибягване до правилата за свързани искове, предвидени в член 30 от Регламент № 1215/2012, би могло да се избегне съществуването на множество или дори конкуриращи се съдебни производства.

52.      Предвид всички тези съображения считам, че на първия поставен въпрос следва да се отговори, че когато пътници във въздушния транспорт предявяват иск за обезщетенията с предварително определен размер по членове 5, 7, 9 и 12 от Регламент № 261/2004 и за обезщетение за допълнителни вреди, попадащо в приложното поле на Конвенцията от Монреал, сезираната юрисдикция на държава членка трябва да прецени компетентността си в първия случай с оглед на приложимите разпоредби на Регламент № 1215/2012, а за втория — с оглед на член 33 от тази конвенция.

3.      По определянето съгласно член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал едновременно на международната и на вътрешната териториална компетентност (втори въпрос)

1.      По предмета на втория преюдициален въпрос

53.      Вторият преюдициален въпрос се отправя до Съда в случай на отговор на първия въпрос в предложения от мен по-горе смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство за определянето на съдебната компетентност по отношение на обхванатите от Конвенцията от Монреал искания за индивидуално обезщетяване на вреди се прилага член 33 от нея, а не Регламент № 261/2004.

54.      По същество от Съда за първи се иска да установи дали в тази хипотеза посоченият член 33, и по-специално параграф 1 от него(40) има за предмет да разпредели компетентността ratione loci при трансграничен спор само на международно равнище, т.е. между държавите — страни по посочената конвенция, или също и на вътрешно равнище, т.е. между юрисдикциите на всяка от тези държави.

55.      Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) изразява съмнения относно тълкуването на член 33 от Конвенцията от Монреал, което изглежда е възприето от Corte suprema di cassazione (Касационен съд, Италия)(41) и съгласно което при трансгранични спорове тази разпоредба посочва само коя е държавата — страна по Конвенцията, която има юрисдикция, без да засяга прилагането на действащите в тази държава национални норми за определянето на компетентната юрисдикция в рамките на нейната територия.

56.      Посоченият съд изтъква, че ако това тълкуване е правилно, прилагането на италианските процесуални норми ще доведе до признаването на собствената му компетентност да разреши спора в главното производство(42). От друга страна, ако този член 33 бъде тълкуван в смисъл, че определя пряко компетентната юрисдикция в рамките на всяка държава — страна по Конвенцията, без да засяга прилагането на националното процесуално право по останалата част, компетентност ще има Tribunale di Civitavecchia (Съд на Чивитавекия), в чийто район се намира летището на излитане на полета на отиване и летището на пристигане на полета на връщане.

57.      Конфликтът между двата горепосочени подхода, който съществува в съдебната практика на други държави — страни по Конвенцията от Монреал(43), личи и от представените становища по настоящото дело. Всъщност Guaitoli и др. и италианското правителство поддържат, че член 33 от Конвенцията от Монреал урежда единствено разпределението на съдебната юрисдикция между държавите, подписали Конвенцията(44), докато easyJet и Комисията считат, че установените в тази разпоредба критерии определят също и вътрешната териториална компетентност в рамките на всяка държава. Аз също споделям последното становище поради съображенията, които ще изложа по-долу и които следват горепосочените правила за тълкуване(45).

2.      По буквалното тълкуване

58.      Що се отнася до текста член 33 от Конвенцията от Монреал, бих искал да посоча, че за достоверни се считат само шестте, определени като „автентични“, три от които са съставени на езици, съответстващи на официални езици на Съюза, а именно английски, испански и френски(46). От това следва, че представените в настоящия случай съображения с оглед по-специално на превода на посочения член 33 на италиански език не са определящи.

59.      Освен това бих искал да припомня, че понятията, съдържащи се в Конвенцията от Монреал, трябва да се тълкуват еднакво и самостоятелно, което означава, че когато тълкува тези понятия в отговор на преюдициално запитване, Съдът трябва да взема предвид не различните значения, които може да са им дадени във вътрешното право на държавите — членки на Съюза, а правилата за тълкуване на общото международно право, които обвързват Съюза(47).

60.      В конкретния случай ми се струва, обратно на поддържаното от италианското правителство и на становището, което изглежда е възприето от Corte suprema di cassazione (Касационен съд)(48), че заглавието на член 33 от Конвенцията от Монреал, поне в текстовете на английски, испански и френски език(49), не означава, че съставителите на тази разпоредба са искали да сведат обхвата на съдържащите се в нея правила до разпределението на съдебната юрисдикция единствено на равнището на държавите — страни по Конвенцията. Напротив, считам по-специално че изразът „Juridiction compétente“, възприет в текста на френски език, навежда по-скоро на мисълта за възлагане на компетентност не на държава, а на „юрисдикция“ — термин, обичайно използван на този език за обозначаване най-общо на всеки вид орган, упражняващ съдебни правомощия.

61.      Убеждението ми се потвърждава от текста на член 33, параграф 1(50), поне на английски, испански и френски език. Всъщност подобно на запитващата юрисдикция, easyJet и Комисията констатирам, че тази разпоредба възлага компетентността на конкретна юрисдикция, преминавайки през различни етапи. Най-напред този параграф 1 насочва към „територията на една от държавите — страни по Конвенцията“(51), по-нататък уточнява коя юрисдикция измежду онези, чийто район се намира на тази територия, може да се обяви за компетентна ratione loci, като на два пъти използва думата в единствено число — „съда“(52), а не в множествено число(53), за да установи различните критерии за привързване, на които ищецът може да основе иска си за обезщетение и всеки от които освен това посочва съвсем конкретно място(54).

62.      Впрочем използването на такава терминология не е случайно, както е изтъкнато в доста подобния контекст на Брюкселската конвенция(55), в която също се съдържат правила за компетентност, приложими към исковете за гражданска отговорност. С текст от този вид на ищеца се дава възможност да сезира пряко едно от посочените по този начин съдилища, без да се налага да взема под внимание действащите в съответната държава вътрешни правила за географска компетентност, включително в случаите, когато прилагането им не би довело до предоставянето на компетентност на този съд(56).

63.      Впрочем Съдът тълкува разпоредби на правото на Съюза, уреждащи съдебната компетентност и формулирани по начин, аналогичен на визирания в настоящия преюдициален въпрос, а именно чрез установяване на критерий за привързване към дадена юрисдикция, посочена в единствено число, в смисъл, че „определя[т] както международната, така и териториалната компетентност“ и „има[т] за цел да уеднакв[ят] правилата за конфликт на юрисдикции и съответно да определ[ят] директно компетентния съд, без да препраща[т] към вътрешните норми на държавите членки“(57). Според мен и в настоящия случай следва да се подходи по същия начин(58).

64.      В крайна сметка считам, подобно на запитващата юрисдикция, easyJet и Комисията, че ако член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал действително целеше да установи само компетентността на юрисдикциите на дадена държава — страна по Конвенцията, взети заедно, оставяйки на посочената държава свободата да определи териториално компетентния съд съгласно вътрешните си норми, както предлагат Guaitoli и др. и италианското правителство, съставителите на тази разпоредба без съмнение щяха да изберат други, по-подходящи за тази цел формулировки.

3.      По телеологичното тълкуване

65.      С оглед на заявените цели на Конвенцията от Монреал и на очевидните цели на член 33, параграф 1 считам, че тълкуването на тази разпоредба, което предлагам, ще допринесе в по-голяма степен за постигането на посочените цели, отколкото тълкуването в обратен смисъл.

66.      Всъщност Съдът вече многократно е отбелязвал, че както е видно от преамбюла на Конвенцията от Монреал(59), основните цели на държавите, които са страни по нея, са не само „осигуряването на защита на интересите на потребителите при международния въздушен превоз“, но и „по-нататъшна хармонизация и систематизиране на някои правила, уреждащи [този превоз с цел] постигане на справедливо равновесие на [наличните интереси]“, и по-специално интересите на въздушните превозвачи и тези на пътниците(60).

67.      В настоящия случай, ако член 33, параграф 1 от посочената конвенция бъде тълкуван в смисъл, че съдържащите се в него правила възлагат съдебна компетентност само на една от държавите — страни по Конвенцията, а не пряко на конкретен съд, това според мен не би било в съответствие с желанието за засилено уеднаквяване, заявено от авторите на този инструмент(61), намерение, което предполага да се избегне, доколкото е възможно, препращане към различните национални законодателства. Считам освен това, че подобно тълкуване не позволява да се защитят в достатъчна степен интересите на потребителите и едновременно с това да се предложи справедливо равновесие с интересите на въздушните превозвачи.

68.      В това отношение бих искал да подчертая, че с приемането на правила, определящи пряко териториално компетентния съд, обикновено се цели, от една страна, да се улесни прилагането на тези правила както от органите на държавите, така и от съответните правни субекти, и от друга страна, да се гарантира подходяща близост между този съд и предмета на спора, който той трябва да разреши(62). Освен това считам, че правила от този вид осигуряват в интерес както на ищците, така и на ответниците по-висока степен на предвидимост и по-голяма правна сигурност, отколкото в случаите, когато компетентни могат да бъдат всички съдилища на дадена държава и съответно страните трябва да анализират вътрешните норми, за да определят кой е териториално компетентният съд(63). Изглежда ми разумно впрочем да се приеме, че такива са били намеренията на съставителите на посочения член 33, параграф 1, когато са избрали споменатия по-горе текст. Ето защо считам, че тълкуване, обратно на застъпеното от мен, би засегнало полезното действие на тази разпоредба.

4.      По контекстуалното тълкуване

69.      Начинът, по който предлагам да се тълкува член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал, според мен ни най-малко не противоречи на контекста, в който се вписва тази разпоредба.

70.      В това отношение бих искал да отбележа, че италианското правителство се позовава на посочената по-горе съдебна практика на Corte suprema di cassazione (Касационен съд)(64), съгласно която посоченият член 33, параграф 1 трябва да урежда само разпределението на компетентността между държавите — страни по Конвенцията от Монреал, по-специално предвид съдържанието на параграф 4 от същия член, съгласно който „[п]роцедурните въпроси се уреждат от правото на съда, сезиран по случая“(65). От последната разпоредба това правителство прави извода, че грижата да уредят в рамките на процесуалната си автономия всеки процедурен въпрос, който не е изрично регламентиран с тази конвенция, е оставена на държавите — страни по нея, и следователно че за определянето на териториално компетентния национален съд трябва да се прилагат вътрешните процесуалноправни норми.

71.      В същия дух Guaitoli и др. изтъкват по същество, че ако авторите на член 33 от Конвенцията от Монреал са искали да регламентират вътрешната териториална компетентност на всяка държава — страна по Конвенцията, е трябвало да установят разпоредби, които да уреждат и компетентността с оглед на цената на исковете, но те са пропуснали да направят това.

72.      Според мен обаче тези доводи трябва да се отхвърлят. Всъщност подобно на запитващата юрисдикция и easyJet считам, че член 33, параграф 1 във връзка с параграф 4 от него трябва да се тълкува в смисъл, че изричната цел на първата разпоредба е да уреди компетентността ratione loci не само на равнището на държавите — страни по Конвенцията, но и на равнището на техните юрисдикции, без да се засяга прилагането на действащите правните норми на държавата, в която се намира районът на сезирания съд по отношение на останалите процедурни въпроси.

73.      С други думи, считам, че препращането в член 33, параграф 4 от Конвенцията от Монреал към националното право трябва да се разбира като остатъчно, що се отнася до процесуалноправните норми, различни от уеднаквените критерии за привързване в този параграф 1, уреждащи компетентността ratione loci. Целта на другите препращания към правото на сезирания съд в членове 35 и 45 от тази конвенция(66) подкрепя моето становище.

74.      По силата на оставената по този начин автономия по процедурни въпроси на държавите — страни по посочената конвенция, същите според мен са свободни да определят обхвата на географската и материалноправната компетентност на юрисдикциите на своя територия(67). Бих искал да уточня обаче, че тази автономия според мен трябва да се подчинява на необходимостта да не се застрашава постигането на целите на тази конвенция и да не се лишават от полезно действие на разпоредбите ѝ чрез прибягването до нормите, произтичащи от правото на сезирания съд(68).

75.      Ето защо според мен на втория преюдициален въпрос трябва да се отговори, че член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на исковете за обезщетение за вреди, попадащи в приложното поле на тази конвенция(69), той урежда не само разпределението на съдебната компетентност между държавите, които са страни по нея, но също и разпределението на териториалната компетентност между юрисдикциите на всяка от тези държави.

4.      По прилагането на Конвенцията от Монреал изключително или съвместно с Регламент № 1215/2012 (трети въпрос)

76.      Третият преюдициален въпрос се поставя, в случай че Съдът постанови, обратно на предложението ми по-горе, че член 33 от Конвенцията от Монреал, приложим към иск, предявен въз основа на нейните разпоредби, урежда единствено разпределението на съдебната юрисдикция между държавите — страни по тази конвенция.

77.      Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) иска да се установи по същество дали в този случай член 33 от посочената конвенция следва да се прилага изключително, така че да изключва приложението на член 7 от Регламент № 1215/2012, или тези две разпоредби следва да се прилагат едновременно за прякото определяне както на съдебната компетентност на дадена държава, така и на териториалната компетентност на юрисдикциите на нейната територия.

78.      Този съд уточнява, че в случай на изключително прилагане на Конвенцията от Монреал и определяне на вътрешната териториална компетентност от националното право в съответствие с тълкуването на Corte suprema di cassazione (Касационен съд)(70), той ще бъде компетентен да разреши спора в главното производство. Обратно, в случай на съвместно прилагане на тази конвенция за разпределяне на компетентността между държавите и, субсидиарно, на посочения регламент за определянето на вътрешната компетентност, компетентен ще е Tribunale di Civitavecchia (Съд на Чивитавекия).

79.      С оглед на предложените от мен отговори на първите два въпроса относно начина, по който трябва да се определи съотношението между Конвенцията от Монреал и Регламент № 1215/2012, считам, че не е необходимо да се отговаря на третия въпрос, тъй като той остава без предмет, нито дори да се излагат по-подробни съображения по него.

V.      Заключение

80.      Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия), по следния начин:

„1)      Когато пътници във въздушния транспорт предявяват едновременно искове за обезщетенията с предварително определен размер по членове 5, 7, 9 и 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и за обезщетението за допълнителни вреди, попадащо в приложното поле на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г., сезираната юрисдикция на държава членка трябва да прецени компетентността си в първия случай с оглед на приложимите разпоредби на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а във втория — с оглед на член 33 от тази конвенция.

2)      Член 33, параграф 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на исковете за обезщетение за вреди, попадащи в приложното поле на тази конвенция, той урежда не само разпределението на съдебната компетентност между държавите, които са страни по нея, но също и разпределението на териториалната компетентност между юрисдикциите на всяка от тези държави“.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      ОВ L 194, 2001 г., стр. 39; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 113. Тази конвенция, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г. (ОВ L 194, 2001 г., стр. 38).


3      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).


4      Бих искал да уточня, че преюдициалните въпроси се отнасят до Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), но към спора в главното производство е приложим Регламент № 1215/2012 (вж. т. 16 от настоящото заключение).


5      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).


6      Вж. точка 24 от настоящото заключение.


7      По-конкретно, според тази юрисдикция Guaitoli и др. искат easyJet да бъде осъдено съгласно „членове 5, 7, 9 и 12 от Регламент [№ 261/2004 да им заплати, от една страна,] обезщетенията, направените разходи и допълнителните вреди, свързани с отмяната на полет[а на отиване] (изчислени за всеки от тях в размер на 815,00 EUR), както и [от друга страна,] обезщетенията, дължими вследствие на закъснението на полет[а на връщане] (равняващи се на 250,00 EUR за всеки един от ищците) и следователно […] да заплати общата сума от 7 455,00 EUR (съответстваща на 1 065,00 EUR за всеки един от ищците), наред с обезщетение за неимуществените вреди по справедливост“. Засегнатите лица „включват сред вредите, за които искат обезщетение (в допълнение към общите обезщетения) поради отмяната на полета на отиване, възстановяването на разходите, направени за трансфери от и до летището, храната и неизползваното хотелско настаняване, дневната цена на резервирания круиз, заминаващ от Корфу за един ден, който е платен, но изгубен, както и плащане на 200,00 EUR на човек като обезщетение за изгубения почивен ден и неимуществените вреди, които следва да се определят по справедливост“ (курсивът е мой).


8      Вж. точка 1 и сл. от настоящото заключение.


9      От датата на влизане в сила, припомнена в точка 7 от настоящото заключение.


10      Конвенция за правото на договорите, сключена във Виена на 23 май 1969 г. (Recueil des traités des Nations unies, Vol. 1155, p. 331).


11      Вж. по-специално решения от 22 ноември 2012 г., Espada Sánchez и др. (C‑410/11, EU:C:2012:747, т. 20—22), от 17 февруари 2016 г., Air Baltic Corporation (C‑429/14, EU:C:2016:88, т. 23 и 24) и от 12 април 2018 г., Finnair (C‑258/16, EU:C:2018:252, т. 19—22).


12      Вж. в този смисъл решение от 6 май 2010 г., Walz (C‑63/09, EU:C:2010:251, т. 21 и 22). Вж. също по аналогия, що се отнася до понятията, съдържащи се в Регламент № 44/2001, решения от 16 май 2013 г., Melzer (C‑228/11, EU:C:2013:305, т. 34 и сл.) и от 7 март 2018 г., flightright и др. (C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16, EU:C:2018:160, т. 56 и 58). Ще се върна на последиците от тази съдебна практика за разглеждания случай в точка 58 и сл. от настоящото заключение.


13      Относно сходствата в текстовете на тези два члена, по-специално с оглед на точка 1 от тях, и относно факта, че предоставеното от Съда тълкуване на разпоредбите на Регламент № 44/2001 важи и за еквивалентните разпоредби на Регламент № 1215/2012, вж. по-специално решения от 15 юни 2017 г., Kareda (C‑249/16, EU:C:2017:472, т. 8 и 27), от 7 март 2018 г., flightright и др. (C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16, EU:C:2018:160, т. 13, 57, 61, 70 и 78) и от 15 ноември 2018 г., Kuhn (C‑308/17, EU:C:2018:911, т. 31).


14      Вж. също точка 16 от настоящото заключение.


15      Вж. по-специално решения от 22 октомври 2015 г., Impresa Edilx и SIEFC (C‑425/14, EU:C:2015:721, т. 20) и от 19 декември 2018 г., AREX CZ (C‑414/17, EU:C:2018:1027, т. 34 и 35).


16      Относно точното съдържание на различните искания, с които е сезирана запитващата юрисдикция, вж. бележка под линия 7 от настоящото заключение.


17      Според мен този довод е по-релевантен за втория преюдициален въпрос, който ще бъде разгледан в точка 53 и сл. от настоящото заключение, отколкото за първия.


18      Тоест без пътниците да трябва да понасят неудобствата, свързани с предявяването на искове за обезщетения пред национална юрисдикция.


19      Вж. по-специално решения от 9 юли 2009 г., Rehder (C‑204/08, EU:C:2009:439, т. 27), от 23 октомври 2012 г., Nelson и др. (C‑581/10 и C‑629/10, EU:C:2012:657, т. 46, 49—55, 57 и 74), от 22 ноември 2012 г., Cuadrench Moré (C‑139/11, EU:C:2012:741, т. 32) и от 10 март 2016 г., Flight Refund (C‑94/14, EU:C:2016:148, т. 46).


20      Вж. по-специално решения от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA (C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 42 и сл.), от 10 юли 2008 г., Emirates Airlines (C‑173/07, EU:C:2008:400, т. 42) и от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771, т. 32). По този въпрос вж. Grigeriff, C.‑I. „Le régime d’indemnisation de la convention de Montréal“ — Revue européenne de droit de la consommation, 2012, n° 4, p. 670 et sq.


21      Бих искал да подчертая, че целта на член 12 от Регламент № 261/2004 не е да даде сам по себе си правно основание за получаване на обезщетение, а да изясни съотношението между обезщетенията, дължими съгласно този регламент, и обезщетенията, които могат да бъдат искани освен тях.


22      От това следва, че пътниците имат право да получат едновременно и стандартизираното обезщетение, предвидено с разпоредбите на Регламент № 261/2004, и обезщетение за действителните вреди съгласно други разпоредби, без обаче да се допуска свръхкомпенсация.


23      Вж. решения от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA (C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 47) и от 13 октомври 2011 г., Sousa Rodríguez и др. (C‑83/10, EU:C:2011:652, т. 37 и 38).


24      Вж. решения от 6 май 2010 г., Walz (C‑63/09, EU:C:2010:251, т. 29 и 39) и от 13 октомври 2011 г., Sousa Rodríguez и др. (C‑83/10, EU:C:2011:652, т. 41).


25      Бих искал да отбележа, че видно от акта за преюдициално запитване, ищците в главното производство са засегнати от голямо закъснение на обратния полет, но не се позовават изрично на член 6 от Регламент № 261/2004, който предвижда правото да получат грижи от въздушния превозвач в подобен случай. Освен това Съдът тълкува членове 5, 6 и 7 от същия регламент „в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети [и] че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа“ (решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C‑402/07 и C‑432/07, EU:C:2009:716, т. 69 и от 26 февруари 2013 г., Folkerts, C‑11/11, EU:C:2013:106, т. 32).


26      Вж. по-специално решения от 9 юли 2009 г., Rehder (C‑204/08, EU:C:2009:439, т. 27), от 22 ноември 2012 г., Cuadrench Moré (C‑139/11, EU:C:2012:741, т. 28) и от 10 март 2016 г., Flight Refund (C‑94/14, EU:C:2016:148, т. 45).


27      Вж. решения от 13 октомври 2011 г. Sousa Rodríguez и др. (C‑83/10, EU:C:2011:652, т. 38, 42—44 и 46) и от 31 януари 2013 г., McDonagh (C‑12/11, EU:C:2013:43, т. 19—24).


28      Вж. решения от 9 юли 2009 г., Rehder (C‑204/08, EU:C:2009:439, т. 27 и 28) и от 10 март 2016 г., Flight Refund (C‑94/14, EU:C:2016:148, т. 43 и 46).


29      Относно прилагането на различни правила за компетентност в зависимост от материалноправната норма, на която се позовава ищецът, вж. по аналогия, що се отнася до искове за обезщетение по дела, „свързани с договор“, и/или, числящи се към „деликтната материя“, по смисъла на член 5 от Регламент № 44/2001, заключението ми по дело Bosworth и Hurley (C‑603/17, EU:C:2019:65, т. 70—90).


30      Бих искал да уточня, че съгласно член 17, параграф 3 от Регламент № 1215/2012 предвидените от него специални правила за компетентност в полза на потребителите, които позволяват срещу търговеца да бъде предявен иск „в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят“, не се прилагат, когато закупената услуга, както е в спора по главното производство, представлява полет, невключващ в цената си предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване (вж. също решение от 11 април 2019 г., Ryanair, C‑464/18, EU:C:2019:311, т. 28).


31      Вж. решение от 3 май 2007 г., Color Drack (C‑386/05, EU:C:2007:262, т. 30).


32      Вж. по-специално решения от 7 март 2018 г., flightright и др. (C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16, EU:C:2018:160, т. 67 и 68) и от 11 юли 2018 г., Zurich Insurance и Metso Minerals (C‑88/17, EU:C:2018:558, т. 15—18).


33      Вж. също в този смисъл заключенията на генералния адвокат Szpunar по дело Prüller-Frey (C‑240/14, EU:C:2015:325, т. 29) и на генералния адвокат Sharpston по дело Flight Refund (C‑94/14, EU:C:2015:723, т. 52).


34      Вж. също точка 29 от настоящото заключение.


35      Вж. решения от 10 юли 2008 г., Emirates Airlines (C‑173/07, EU:C:2008:400, т. 43) и от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771, т. 28).


36      Бих искал да уточня, с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, че тази конвенция не съдържа разпоредби, отнасящи се до отмяната на полет (вж. също заключението на генералния адвокат Sharpston по дело Emirates Airlines, C‑173/07, EU:C:2008:145, т. 58).


37      А именно „основно[то] място на дейност“ на съответния превозвач или „мястото на дейност на [същия], чрез което е сключен договорът“.


38      В това отношение Комисията, позовавайки се в този смисъл на заключението на генералния адвокат Sharpston по дело Emirates Airlines (C‑173/07, EU:C:2008:145, т. 47 и сл.), поддържа, че понятието „местоназначение“ по смисъла на член 33 от Конвенцията от Монреал не трябва да се тълкува прекалено ограничително, което означава, че при двупосочен полет, като този в главното производство, то може да обхваща и местоназначението на обратния полет. Макар подобен подход да ми изглежда правилен, бих искал да отбележа, че тълкуването на това понятие не е необходимо в настоящото дело, тъй като запитващата юрисдикция така или иначе не може да е компетентна съгласно този критерий, доколкото Фиумичино не се намира в нейния съдебен район.


39      От друга страна, бих искал да подчертая, че мястото на излитане на съответния полет, друг критерий за привързване, който се допуска с член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 съгласно тълкуването му от Съда, не е предвиден в член 33 от Конвенцията от Монреал.


40      Разбира се, трите преюдициални въпроса се отнасят до „член 33 от Конвенцията от Монреал“ в неговата цялост. Считам обаче, че в настоящото дело параграфи 2 и 3 от него, които се отнасят само до „вреди, възникнали в резултат на смърт или увреждане на пътник“, не трябва да се тълкуват както предвид предмета на спора в главното производство, който се отнася до вредите, свързани с отмяна и закъснение на полети, така и с оглед на мотивите на акта за преюдициално запитване, които препращат единствено към съдържанието на член 33, параграф 1. За сметка на това, ще разгледам накратко съдържанието на параграф 4 от посочения член в качеството му на елемент, свързан с контекста на тълкуването на параграф 1 от него (точка 70 и сл. от настоящото заключение).


41      В това отношение запитващата юрисдикция се позовава на две решения на посочения съд, цитирани както следва: „съдебно решение № 15028/05 и определение № 11183/05“.


42      Guaitoli и др. посочват, че прилагането на Codice di procedura civile (италианския Граждански процесуален кодекс), както и на Codice del consumo (италианския Кодекс за потребителите) водело до признаването на компетентността на Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим) в настоящия случай въз основа съответно на мястото, където е възникнало или трябва да бъде изпълнено спорното задължение, и на местоживеенето на засегнатите потребители.


43      Вж. Dettling-Ott, R. „Article 33“ — In Montreal Convention, под ръководството на Giemulla, E. и Schmid, R., Kluwer, Pays-Bas, 2010, p. 21 et sq., както и Dettling-Ott, R. „Artikel 33“ — In Montrealer Übereinkommen, под ръководството на Giemulla, E. и Schmid, R., Luchterhand, Allemagne, 2016, p. 21 et sq.


44      Италианското правителство посочва, че това тълкуване е в съответствие с преобладаващата практика на Corte suprema di cassazione (Касационен съд), като се позовава на определение № 8901 от 4 май 2016 г., съгласно което „член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал […], както ясно личи от неговото заглавие („Юрисдикция“), не разглежда материалната компетентност при спорове между пътници и въздушни превозвачи, а урежда […] разпределението на компетентността между съдилищата на различни държави. Това се потвърждава от параграф 4 от същия член, който предвижда, че споровете между въздушните превозвачи и пътниците „се уреждат от правото на съда, сезиран по случая“, следователно включително и от правото, отнасящо се до разпределението на компетентността между различните съдилища на същата държава в зависимост от цената на иска“. Guaitoli и др. също цитират това и други решения, както следва: „Cass. S.U.6630/1993, Cass. Ord. za 11183/2005, Cass. 15028/2005, Cass. S.U. 13689/2006, Cass. S.U. 22035/2014 и Cass. Ord. za 8901/2016“.


45      Вж. точка 29 от настоящото заключение.


46      Относно вземането предвид на текстовете на шестте езика, на които е съставена Конвенцията от Монреал (а именно английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език), вж. решения от 6 май 2010 г., Walz (C‑63/09, EU:C:2010:251, т. 24) и от 17 февруари 2016 г., Air Baltic Corporation (C‑429/14, EU:C:2016:88, т. 23 и 31—34).


47      Вж. в този смисъл решение от 6 май 2010 г., Walz (C‑63/09, EU:C:2010:251, т. 21 и 22).


48      Вж. съдебната практика, цитирана в бележка под линия 44 от настоящото заключение.


49      А именно съответно „Jurisdiction“, „Jurisdicción“ и „Juridiction compétente“. Бих искал да уточня, че заглавието, избрано за превода на посочения член 33 на италиански език (който сам по себе си не е автентичен), е: „Competenza giurisdizionale“.


50      Тълкуването на параграф 1 е от особено значение за настоящото дело по причините, посочени в бележка под линия 40 от настоящото заключение.


51      Също „the territory of one of the States Parties“ в текста на английски език и „el territorio de uno de los Estados Partes“ в текста на испански език.


52      Също „the court“ в текста на английски език и „el tribunal“ в текста на испански език.


53      Бих искал да отбележа, че този текст възпроизвежда текста на член 28, параграф 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г. (наричана по-нататък „Варшавската конвенция“), която е заменена с Конвенцията от Монреал (вж. първата алинея от преамбюла и член 55 от последната).


54      Нека припомня, че ищецът може да избере да сезира „било […] съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност, или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или […] съда в местоназначението“.


55      Конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, сключена в Брюксел на 27 септември 1968 г. (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), последвана от Регламенти № 44/2001 и № 1215/2012.


56      Вж. доклада на г‑н Jenard относно Брюкселската конвенция (ОВ C 59, 1979 г., стр. 22) по въпроса за „специалните правила за компетентност“, съдържащи се по-специално в член 5, параграф 1 от нея, съгласно който „[с]рещу лице с местоживеене в една договаряща държава може да бъде предявен иск в друга договаряща държава […] при дела, свързани с договор — в съдилищата по местоизпълнението на съответното задължение“; това контрастира с общото правило за компетентност по член 2 от нея, което се отнася до „съдилищата на държава[та по местоживеене на ответника]“ (курсивът е мой). Същото важи и за Регламенти № 44/2001 и № 1215/2012.


57      Вж. по въпроса за член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001 (който е еквивалентен на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция) решение от 3 май 2007 г., Color Drack (C‑386/05, EU:C:2007:262, т. 30) и по въпроса за член 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (ОВ L 7, 2009 г., стр. 1), решение от 18 декември 2014 г., Sanders и Huber (C‑400/13 и C‑408/13, EU:C:2014:2461, т. 30).


58      Относно остатъчното място, което е отредено на вътрешните процесуални правила с член 33, параграф 4 от Конвенцията от Монреал, вж. точка 70 и сл. от настоящото заключение.


59      По-точно с оглед на третата и петата алинея от посочения преамбюл.


60      Вж. решения от 6 май 2010 г., Walz (C‑63/09, EU:C:2010:251; 30 и сл.), от 22 ноември 2012 г., Espada Sánchez и др. (C‑410/11, EU:C:2012:747, т. 29 и 30), от 17 февруари 2016 г., Air Baltic Corporation (C‑429/14, EU:C:2016:88, т. 38 и 48) и от 12 април 2018 г., Finnair (C‑258/16, EU:C:2018:252, т. 34 и 43).


61      Като се има предвид, че с Конвенцията от Монреал се цели да се хармонизират максимален брой аспекти както на материалното право, така и на правото относно компетентността в областта, попадаща в приложното ѝ поле.


62      Вж. в същия смисъл доклада на г‑н Jenard относно Брюкселската конвенция (стр. 22), цитиран по-горе в бележка под линия 56.


63      Вж. по аналогия по въпроса за член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 и член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 решения от 3 май 2007 г., Color Drack (C‑386/05, EU:C:2007:262, т. 22—30), от 9 юли 2009 г., Rehder (C‑204/08, EU:C:2009:439, т. 45), от 7 март 2018 г., flightright и др. (C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16, EU:C:2018:160, т. 70—75), от 11 юли 2018 г., Zurich Insurance и Metso Minerals (C‑88/17, EU:C:2018:558, т. 15—24) и от 4 октомври 2018 г., Feniks (C‑337/17, EU:C:2018:805, т. 44).


64      Вж. бележка под линия 44 от настоящото заключение.


65      В текста на този параграф 4 на английски език: „[q]uestions of procedure shall be governed by the law of the court seised of the case“ и на испански език:„[l]as cuestiones de procedimiento se regirán por la ley del tribunal que conoce el caso“. Текстът, избран за превода на тази разпоредба на италиански език (който сам по себе си не е автентичен), е: „[s]i applicano le norme procedurali del tribunale adito“. Освен това още в член 28, параграф 2 от Варшавската конвенция се посочва, че: „Процедурните въпроси се регламентират от правото на сезирания съд“ [неофициален превод].


66      Съответно относно изчисляването на срока за предявяване на иск и относно последиците от искане за встъпване и приложимата към него процедура.


67      Така че тези държави биха могли например да създават специализирани съдилища. Вж. по аналогия, що се отнася до Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183), решение от 9 януари 2015 г., RG (C‑498/14 PPU, EU:C:2015:3, т. 41 и 51—54).


68      Вж. по аналогия, що се отнася до взаимодействието между действащите процесуалноправни норми в държавите — членки на Съюза, и правилата за компетентност, предвидени с Регламент № 44/2001 или с Регламент № 1215/2012, или още с Регламент № 4/2009, решения от 15 март 2012 г., G (C‑292/10, EU:C:2012:142, т. 44 и сл.), от 18 декември 2014 г., Sanders и Huber (C‑400/13 и C‑408/13, EU:C:2014:2461, т. 30—32), от 10 март 2016 г., Flight Refund (C‑94/14, EU:C:2016:148, т. 62 и 66) и от 31 май 2018 г., Nothartová (C‑306/17, EU:C:2018:360, т. 28).


69      От друга страна, поради съображенията, изложени в отговора на първия въпрос (точка 32 и сл. от настоящото заключение), съдебната компетентност трябва да се определи чрез прилагане на разпоредбите на Регламент № 1215/2012 за съдебните искове за обезщетенията с предварително определен размер, предвидени в разпоредбите на Регламент № 261/2004.


70      Вж. съдебната практика, посочена в бележки под линия 41 и 44 от настоящото заключение.