Language of document : ECLI:EU:C:2019:650

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

G. HOGAN

представено на 29 юли 2019 година(1)

Дело C432/18

Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena

срещу

BALEMA GmbH

(Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)

„Преюдициално запитване — Земеделие — Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета — Регламент (EО) № 1151/2012 — Закрила на географски указания и наименования за произход — Член 13, параграф 1 — Регламент (EО) № 583/2009 на Комисията — Регистрация на наименованието „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“ — Закрила на понятията от това указание“






I.      Въведение

1.        Балсамът е ароматна и мазна субстанция, която се извлича като сок от различни растения. В продължение на хилядолетия се използва като основа за лекарства, мехлеми и благоухания. В европейската традиция и култура използването на балсами за тези цели е широко разпространено. Както в Библията, така и в Шекспировите пиеси има препратки към използването на балсам (или мехлем) за лечебни цели, а разбира се, от последната опера на Вагнер, Парсифал, научаваме, че страданието и силната болка от иначе неизлечима рана на цар Амфортас може да бъде облекчена единствено с помощта на стъкленица с балсам, получена от Арабия.

2.        Така в съвременните ни разбирания исторически е навлязла думата „балсам“ (и сходни думи като „мехлем“). Днес, разбира се, думата „балсам“ често се свързва с известния продукт „Aceto Balsamico di Modena“. Това е много тъмен, концентриран и ароматизиран оцет, направен от подправено (и частично ферментирало) грозде, което отлежава няколко години в редица дървени бъчви(2). Впрочем самият продукт не съдържа балсам, но италианската дума „balsamico“ означава „подобен на балсам“. Поради това при описването на оцета („aceto“) се използва прилагателното „balsamico“, за да се подчертаят целебните или лечебните и като цяло балсамоподобните качества, каквито първоначално се е смятало, че продуктът притежава.

3.        Всичко това повдига въпроса дали думата „balsamico“ е предмет на защита като самостоятелно географско указание. Това е основният въпрос, който се поставя в настоящото преюдициално запитване, подадено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) до секретариата на Съда на 2 юли 2018 г., и който се отнася до тълкуването на член 1 и приложение I към Регламент № 583/2009. Именно с този регламент наименованието „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“ се вписва в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания.

4.        С въпроса си запитващата юрисдикция иска да установи дали защитата, предоставена с регистрацията на цялото наименование „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“, обхваща и използването на отделни негеографски понятия(3) от съставното наименование, по-конкретно термините „Aceto“, „Balsamico“ и „Aceto Balsamico“. Преди да се разгледат тези въпроси, е необходимо да се посочат релевантните правни разпоредби.

II.    Правна уредба

5.        Регламент № 583/2009 е приет въз основа на Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни(4). Регламент № 510/2006 е отменен, считано от 3 януари 2013 г. с член 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012(5). Съгласно член 58, параграф 2 от Регламент № 1151/2012 позоваванията inter alia на отменения Регламент № 510/2006 се считат за позовавания на Регламент № 1151/2012(6).

1.      Регламент № 1151/2012

6.        Съгласно член 3, точка 6 от Регламент № 1151/2012 „родови термини“ „означава наименованията на продукти, които въпреки че са свързани с мястото, региона или държавата, където продуктът е бил първоначално произвеждан или продаван, са се превърнали в общо наименование на продукта в Съюза“.

7.        Член 5, параграф 2 от Регламент 1151/2012 гласи:

„За целите на настоящия регламент „географско указание“ е наименование, което идентифицира продукт:

a)      с произход от специфично място, регион или държава;

б)      чието качество, репутация или други характеристики се отдават предимно на неговия географски произход; и

в)      на който поне един етап от производствения процес се осъществява в определения географски район“.

8.        Член 6, параграф 1 от Регламент № 1151/2012 гласи:

„Родовите термини не се регистрират като защитени наименования за произход или защитени географски указания“.

9.        Член 13 от Регламент № 1151/2012, озаглавен „Защита“, гласи:

„1. Защитата на регистрираните наименования обхваща забрана за:

a)      всяко пряко или косвено използване за търговски цели на регистрирано наименование по отношение на продукти, които не попадат в обхвата на регистрацията, в случай че тези продукти са сходни с продуктите, регистрирани под това наименование, или в случай че използването му води до ползи от репутацията на защитеното наименование, включително когато тези продукти са използвани като съставка;

б)      всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване, дори ако е посочен истинският произход на продуктите или услугите или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз, като „стил“, „тип“, „метод“, „както се произвежда във“, „имитация“ или друг подобен израз, включително когато тези продукти са използвани като съставка;

в)      всяко друго фалшиво или подвеждащо означение по отношение на потеклото, произхода, естеството или съществените качества на продукта, което е използвано върху вътрешната или външната опаковка, рекламен материал или документи, касаещи въпросния продукт, и опаковането на продукта в опаковка, която може да създаде погрешна представа за произхода му;

г)      всяка друга практика, която би могла да подведе потребителя относно истинския произход на продукта.

Когато защитено наименование за произход или защитено географско указание съдържа смятано за родово име на продукт, не се смята, че използването на това родово име е в противоречие с първа алинея, буква а) или буква б).

2. Защитените наименования за произход и защитените географски указания не могат да станат родови.

[…]“.

10.      Член 41 от Регламент № 1151/2012, озаглавен „Родови термини“, гласи:

„1. Без да се засяга член 13, настоящият регламент не засяга употребата на термини, които са родови в Съюза, дори и родовият термин да е част от наименование, което е защитено по схема за качество.

2. За да се установи дали един термин е станал родов или не, се вземат предвид всички имащи отношение фактори и по-специално:

a)      настоящото положение в районите на потребление;

б)      съответните законодателни актове на национално равнище или на равнището на Съюза.

3. За да се защитят напълно правата на заинтересованите страни, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 56 за установяване на допълнителни правила за определяне на родовия характер на термините, посочени в параграф 1 от настоящия член“.

2.      Регламент № 583/2009

11.      Съображения 2—5, 7, 8 и 10 от Регламент № 583/2009 предвиждат:

„(2) „Германия, Гърция и Франция представиха възражения относно регистрацията […]

(3) Възражението на Германия се дължеше конкретно на опасенията, че регистрацията на „Aceto Balsamico di Modena“ като защитено географско указание може да нанесе щети на други продукти, които поне от пет години са пуснати законно на пазара и са продавани под наименованието „Balsamessig/Aceto balsamico“, както и във връзка с изтъквания от така посочените наименования родов характер. […]

(4) Възражението на Франция се дължи конкретно на факта, че „Aceto Balsamico di Modena“ не притежава своя собствена репутация, която да се различава от тази на „Aceto balsamico tradizionale di Modena“, вече регистрирано като защитено наименование за произход въз основа на Регламент (ЕО) № 813/2000 на Съвета. Франция твърди, че потребителите могат да бъдат подведени по отношение на естеството и произхода на въпросния продукт.

(5) Гърция подчерта значението, което има производството на балсамов оцет на нейна територия, продаван под имена като „balsamico“ или „balsamon“, както и отрицателното въздействие, което регистрацията на „Aceto Balsamico di Modena“ би имала върху тези продукти, които се продават законно на пазара от поне пет години. Освен това Гърция твърди, че наименованията „aceto balsamico“, „balsamic“ и т.н. са родови понятия.

[…]

(7) Тъй като Франция, Германия, Гърция и Италия не постигнаха съгласие в рамките на предвидения срок, Комисията трябва да приеме решение в съответствие с процедурата, предвидена в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006.

(8) Комисията поиска становището на Научния комитет за наименованията за произход, географските указания и сертификатите за специфичен характер, създаден съгласно Решение 93/53/ЕО, относно това дали са спазени изискванията за регистрация. В своето единодушно становище, представено на 6 март 2006 година, комитетът посочи, че наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ притежава неоспорима репутация на вътрешния и международния пазар, за което свидетелства честата му употреба в кулинарни рецепти от различни държави членки, силното му присъствие в интернет, както и в пресата и медиите. Следователно „Aceto Balsamico di Modena“ изпълнява основното условие продуктът да има специфична репутация, която да отговаря на посоченото наименование. Комитетът отбеляза факта, че разглежданите видове продукти присъстват съвместно на пазара от столетия насам. Комитетът констатира също, че „Aceto Balsamico di Modena“ и „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ са различни продукти по своите характеристики, клиентела, използване, начин на дистрибуция, представяне и цена, което гарантира справедливо отношение към съответните производители, както и избягване на подвеждане на потребителите. Комисията изцяло потвърждава тези съображения.

[…]

(10) Изглежда, че възражението на Германия и Гърция по отношение на родовия характер на предложеното за регистрация наименование не се отнася до цялото наименование, т.е. „Aceto Balsamico di Modena“, а само до някои негови елементи, по-конкретно понятията „aceto“, „balsamico“ и „aceto balsamico“, както и техния превод. Защита се предоставя на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“. Отделните негеографски понятия от съставното наименование както използвани заедно, така и техните преводи, могат да се използват на територията на Общността в съответствие с принципите и правилата, приложими съгласно правния ред на Общността“.

12.      Член 1 от Регламент № 583/2009 гласи:

„Регистрира се наименованието, посочено в приложение I към настоящия регламент“.

13.      Приложение I към Регламент № 583/2009 се отнася до „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“.

III. Спорът в главното производство и преюдициалното запитване

14.      BALEMA GmbH (наричано по-нататък „BALEMA“) произвежда продукти на основата на оцет и ги продава в района на Баден (Германия). От повече от 25 години дружеството разпространява продукти с наименованието „Balsamico“ и „Deutscher balsamico“. Етикетите на продуктите носят надписа „Theo der Essigbrauer, Holzfassreifung, Deutscher Balsamico traditionell, naturtrüb aus badischen Weinen“ [Theo — производителят на оцет, отлежаване в дървена бъчва, традиционно германско balsamico, естествена мътност, произведено от вино от Баден] или „1. Deutsches Essig-Brauhaus, Premium, 1868, Balsamico, Rezeptur No 3“ [първи германски завод за оцет, премиум, 1868 г., balsamic, рецепта № 3].

15.      Не се спори, че продуктите на BALEMA, обозначени като „Balsamico“, не са обхванати от регистрацията „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“ съгласно член 1 и приложение I към Регламент № 583/2009, тъй като не отговарят на спецификациите на продукта, съдържащи се в приложение II към същия регламент.

16.      Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena (наричан по-нататък „Consorzio“) е консорциум на производителите на продукти с наименованието „Aceto Balsamico di Modena“. Според този консорциум използването на наименованието „Balsamico“ от BALEMA нарушава защитеното географско указание „Aceto Balsamico di Modena“. Поради това Consorzio отправя към BALEMA предупреждение за преустановяване на нарушението. От своя страна BALEMA предявява пред германските съдилища отрицателен установителен иск срещу Consorzio, с който иска да се установи, че не е налице нарушение при използване на търговска марка. Искът е отхвърлен.

17.      В производството по обжалване BALEMA иска да се установи, че не е задължено да се въздържа от използването на наименованието „Balsamico“ за произведени в Германия продукти на основата на оцет. Жалбата по същество е уважена, като съдът постановява, че използването на наименованието „Balsamico“ по отношение на оцет не нарушава член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012. Според този съд защитата на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“, предоставена с Регламент № 583/2009, се отнася до цялото наименование, а не до негеографските понятия от съставното наименование, дори да се използват съвместно.

18.      Решението е обжалвано пред запитващата юрисдикция.

19.      Запитващата юрисдикция счита, че ревизионната жалба би била уважена, ако използваните от BALEMA наименования „Balsamico“ и „Deutscher Balsamico“ нарушават член 13, параграф 1, буква а) или б) от Регламент № 1151/2012. Според нея за такъв извод е необходимо защитата на цялото наименование „Aceto Balsamico di Modena“, предоставена съгласно член 1 от Регламент № 583/2009, да обхваща и използваните отделни негеографски понятия от съставното наименование („Aceto“, „Balsamico“, „Aceto Balsamico“).

20.      Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) отбелязва, че от член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 и от практиката на Съда несъмнено е видно, че съгласно член 13, параграф 1, буква а) или б) от посочения регламент защитеното географско указание, което се състои от няколко понятия, може да бъде защитено не само срещу използването на съставното указание, но и срещу използването на отделни понятия от това указание. Член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 урежда специфичния случай, в който защитеното географско указание съдържа в себе си името на продукт, което се счита за родово. Тази разпоредба предвижда, че използването на това родово име не е в противоречие с член 13, параграф 1, първа алинея, буква а) или буква б) от посочения регламент. Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) посочва и обстоятелството, че регламентът на Комисията за вписване на наименованието може да ограничи обхвата на закрилата на защитено географско указание, което се състои от няколко понятия, така че да не обхваща използването на отделни понятия от това указание. В това отношение фактът, че заявител може да декларира, че не търси защита за всички елементи на дадено наименование, показва, че закрилата, предоставена от неговата регистрация, може да бъде ограничена.

21.      Според Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) изводът за ограничаване на обхвата на защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ по отношение на отделните негеографски понятия се подкрепя и от съображения 3, 5 и 10 от Регламент № 583/2009. Запитващата юрисдикция също така счита, че противно на становището, изложено в ревизионната жалба, предположението, че защитата е предоставена на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ като цяло, не е довело до несъответствие с регистрацията на защитеното наименование за произход „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ и „Aceto balsamico tradizionale di Reggio Emilia“ съгласно Регламент (ЕО) № 813/2000 на Съвета от 17 април 2000 година за допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията относно регистрацията на географските указания и наименованията за произход на основание процедурата, предвидена в член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92(7). За разлика от Регламент № 583/2009, позоваванията на ограничения обхват на защитата в Регламент № 813/2000, което би могло да се обясни с обстоятелството, че в предшестващата процедура по регистрация не са направени възражения от държавите членки съгласно член 7 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета(8) (понастоящем членове 51 и 52 от Регламент № 1151/2012), не изключва ограничаване на защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“.

22.      При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да отправи към Съда следния преюдициален въпрос:

„Обхваща ли закрилата на общото наименование „Aceto Balsamico di Modena“ използването на отделни негеографски понятия от съставното наименование („Aceto“, „Balsamico“, „Aceto Balsamico“)?“.

IV.    Производството пред Съда

23.      Consorzio, италианското, гръцкото и испанското правителство и Комисията представят писмени становища. В съдебното заседание, проведено на 23 май 2019 г., устни становища представят Consorzio, BALEMA, германското, гръцкото, испанското и италианското правителство и Комисията.

V.      Анализ

1.      Предварителни бележки

24.      В самото начало може да се отбележи, че част от трудностите в този, а всъщност и в други подобни случаи, произтичат от донякъде безразборното използване на израза „родови термини“ в два различни смисъла. Както вече отбелязах, изразът „родови термини“ е дефиниран в член 3, точка 6 от Регламент № 1151/2012 в смисъл на наименованията на продуктите, „които въпреки че са свързани с мястото, региона или държавата, където продуктът е бил първоначално произвеждан или продаван, са се превърнали в общо наименование на продукта в Съюза“. Изразът обаче се използва и от съдилищата, съдиите, адвокатите и в доктрината, когато се имат предвид просто обичайни или често срещани думи, които именно поради родовия си характер не могат да бъдат регистрирани като ЗГУ/ЗНП(9). Тъй като е необходимо тези понятия да бъдат разграничени, предлагам изразът „родови термини“ да се използва в специфичния смисъл, който е дефиниран в член 3, точка 6 от Регламент № 1151/2012, а в противен случай просто да се използва терминът „обичайни думи“, за да се опишат думи или фрази, които в друг контекст биха могли или вероятно щяха да бъдат описани като родови по своя характер.

25.      Член 13, параграф 1, букви а)—г) от Регламент № 1151/2012 съдържа степенувано изброяване на забранените деяния по отношение на наименования, регистрирани съгласно този регламент(10). Член 13, параграф 1, букви а)—г) от Регламент № 1151/2012 се отнася до различни хипотези, при които търговското разпространение на даден продукт е съпроводено от изрично или мълчаливо посочване на географско указание или наименование при условия, при които потребителите могат да бъдат въведени в заблуждение, или най-малкото в съзнанието им да се породи асоциация относно произхода на продукта, или да се допусне операторът да се възползва по неправомерен начин от репутацията на съответното географско указание или наименование(11).

26.      В решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association (C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 29), Съдът постановява, че терминът „употреба“ в член 16, буква а) от Регламент № 110/2008 във връзка с „всяко пряко или косвено използване за търговски цели на регистрирано наименование по отношение на продукти“(12) „налага по дефиниция спорният знак да използва самото защитено географско указание във формата, в която то е регистрирано, или поне във форма, с която има толкова тесни връзки с нея, във фонетично и/или визуално отношение, че спорният знак очевидно не може да бъде разграничен от нея“. В точка 44 от същото решение Съдът посочва, че понятието „пресъздаване“(13) „обхваща хипотезата, в която понятието, използвано за обозначаване на продукт, включва част от защитено географско указание, така че онова, което потребителят си представя, когато срещне наименованието на продукта, е ползващата се от това указание стока“(14).

27.      Член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 обаче предвижда, че когато дадено наименование(15), вписано в регистъра на защитените наименования за произход (наричани по-нататък „ЗНП“) и защитените географски указания (наричани по-нататък „ЗГУ“), съдържа родово понятие, използването на това родово понятие не нарушава защитата на посоченото по-горе регистрирано наименование съгласно член 13, параграф 1, букви а) и б) от този регламент. Следователно от самия текст на член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 следва, че съставно наименование, вписано в регистъра на ЗНП и ЗГУ, може да съдържа родови или по друг начин незащитени понятия.

28.      Следователно, когато ЗНП или ЗГУ е съставено от няколко понятия/наименования, едно или повече, от които е наименованието на продукт, което се счита за родово, използването от трета страна на родовото понятие/наименование по принцип не нарушава защитата, предоставена от член 13, параграф 1, букви а) и б)(16) от Регламент № 1151/2012(17), срещу всяко пряко или косвено използване за търговски цели на регистрирано наименование, както и спрямо всяка злоупотреба, имитация или пресъздаване на регистрирано наименование(18). Това може да бъде онагледено с много ясен пример. Prosciutto di Parma (Пармска шунка) е вписана в регистъра на ЗНП(19), но никой не би предположил, че думата „прошуто“/„шунка“ не може да се използва и от други производители и доставчици.

29.      Този важен принцип е потвърден с определение от 6 октомври 2015 г., Schutzgemeinschaft Milch und Milcherzeugnisse/Комисия (C‑517/14 P, EU:C:2015:700), в което Съдът е посочил, че като се има предвид, че Комисията е приела в член 1 от Регламент (ЕС) № 1121/2010 на Комисията от 2 декември 2010 година за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Edam Holland (ЗГУ)](20) за вписването на наименованието „Edam Holland“, че наименованието „Edam“ представлява родово наименование, тази дума може, независимо от регистрацията на ЗГУ „Edam Holland“, да продължи да се използва на територията на Европейския съюз, при условие че се спазват приложимите принципи и правилата на правния му ред. Така Съдът установява, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, inter alia, че Регламент № 1121/2010 предвижда, че наименованието „Edam“ може да продължи да се използва при предлагането на пазара на сирена(21).

30.      Предвид много широкия обхват на защитата, предоставена от член 13, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 1151/2012(22), доколкото се отнася до настоящото дело, е наложително, преди да се прецени дали е извършено нарушение на тези разпоредби, да се провери дали съставното наименование, вписано в регистъра на ЗНП и ЗГУ, съдържа родови, и следователно, незащитени понятия.

2.      Понятието „родови термини“ съгласно Регламент № 1151/2012 и практиката на Съда

31.      Както вече посочих, според мен определението за „родови термини“, съдържащо се в член 3, точка 6 от Регламент № 1151/2012, е особено специфично и ограничено по обхват. То „означава наименованията на продукти, които въпреки че са свързани с мястото, региона или държавата, където продуктът е бил първоначално произвеждан или продаван, са се превърнали в общо наименование на продукта в Съюза“(23). Следователно определението се отнася до термини, които с времето са загубили географския си смисъл. В решение от 2 юли 2009 г., Bavaria и Bavaria Italia  (C‑343/07, EU:C:2009:415, т. 107), Съдът постановява, че „що се отнася до ЗГУ, дадено означение се превръща в родово наименование само ако изчезне пряката връзка между, от една страна, географския произход на продукта, а от друга страна, определено качество на този продукт, репутацията му или друга негова характеристика, която може да се отдаде на посочения произход, в който случай означението описва единствено род или вид продукти“.

32.      Както вече посочих, част от трудностите в настоящия случай, а и в подобни такива, произтичат от специфичния и ограничен начин, по който е определен терминът „родов“ в Регламент № 1151/2012. Независимо от това е ясно, че в допълнение към „родовите термини“ в тесния смисъл на определението, съдържащо се в член 3, точка 6 от Регламент № 1151/2012, използването на общо наименование или обичайно означение, които понастоящем нямат географски смисъл, и които също често се описват като родови термини в малко по-различен смисъл на това понятие, не нарушава защитата на регистрирано наименование, предвидена съгласно член 13, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 1151/2012.

33.      В това отношение следва да се отбележи, че в точка 80 от решение от 16 март 1999 г., Дания и др./Комисия  (C‑289/96, C‑293/96 и C‑299/96, EU:C:1999:141) Съдът приема, че понятието „наименование, което е станало родово“ — съдържащо се в разпоредба, еквивалентна на член 41 от Регламент № 1151/2012, която се отнася до употребата на родови термини — се прилага и за наименования, които винаги са били родови.

34.      Освен това в решение от 9 юни 1998 г., Chiciak и Fol  (C‑129/97 и C‑130/97, EU:C:1998:274, т. 37), Съдът установява, че защитата, предоставена с разпоредба, еквивалентна на член 13, параграф 1 от Регламент № 1151/2012, обхваща не само съставните наименования като цяло, но и всеки от съставните му елементи, стига те да не са родови или общи термини(24).

35.      Германското, гръцкото и испанското правителство и Комисията считат, че „Aceto“, „Balsamico“ и „Aceto Balsamico“ са родови и/или общи термини. Пред Съда се поддържа например, че терминът „Balsamico“ произлиза от латинската дума „balsamun“ или от гръцката „βάλσαμον“(25) и че се използва на италиански, испански и португалски и се отнася, inter alia, до препарат с успокояващо действие, използван за лечебни цели.

36.      При преценката дали понятието е родово в специфичния контекст на определението, съдържащо се в член 3, точка 6 от Регламент № 1151/2012, или дали е общ термин (и следователно родов в по-широкия смисъл, който току-що описах), според мен определящото е не дали терминът има конкретно значение на даден език(26), а по-скоро дали днес е лишен от географски смисъл.

37.      В тази връзка следва да се отбележи, че въпреки че думата „feta“ означава „резен“ на италиански(27) и по този начин, най-малкото prima facie, изглежда, че е обичаен термин, в решение от 25 октомври 2005 г., Германия и Дания/Комисия (C‑465/02 и C‑466/02, EU:C:2005:636, т. 88 и т. 94), Съдът постановява, че наименованието „feta“ като ЗНП за сирене не е родово(28). Съдът приема, че Комисията има право да приеме, че „feta“ е наименование за произход по отношение на сирене, произвеждано в Гърция. Това решение обаче трябва да се разбира с оглед на конкретните и специфични фактически изводи, направени по делото.

38.      В посоченото дело Федерална република Германия и Кралство Дания искат отмяната на Регламент (EО) № 1829/2002 на Комисията от 14 октомври 2002 година за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 1107/96 относно наименованието „Feta“(29), като твърдят, inter alia, че то е родово по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 2081/92, т.е. предшественикът на настоящите член 3, точка 6 и член 41, параграф 2 от Регламент № 1151/2012. При преценката на родовия характер на термина „Feta“ Съдът взима предвид местата на производство на съответния продукт, съществуващи както вътре, така и извън държавата членка, която е получила регистрацията на въпросното наименование, потреблението на този продукт и начинът, по който е възприемано това наименование от потребителите вътре и извън посочената държава членка, съществуването на особено национално законодателство относно споменатия продукт, както и начинът, по който споменатото наименование е било използвано в общностното право(30).

39.      Както Съдът отбелязва в точки 86—90 от решението си:

„86. Представената на Съда информация показва, че мнозинството от потребители в Гърция счита, че наименованието „feta“ носи географски, а не родов смисъл. Обратно, в Дания мнозинството от потребители смятат, че наименованието е родово. Съдът не разполага с убедителни доказателства за останалите държави членки.

87. Представените пред Съда доказателства показват още, че в държави членки, различни от Гърция, feta обикновено се продава с етикети, препращащи към гръцката традиция и цивилизация. Въз основа на това следва да се приеме, че потребителите в тези държави членки възприемат feta като сирене, свързано с Република Гърция, дори в действителност то да е било произведено в друга държава членка.

88. Тези различни фактори, свързани с консумацията на feta в държавите членки, показват, че наименованието „feta“ не е родово по характера си.

89. Що се отнася до довода на германското правителство, отнасящ се до второто изречение от съображение 20 от преамбюла на оспорения регламент, от т. 87 на настоящото решение следва, че има основание да се приеме, че по отношение на потребителите извън Република Гърция „връзката между наименованието „Feta“ и Гърция е целенасочено предлагана и търсена като част от стратегията за продажби, която се възползва от репутацията на оригиналния продукт, като по този начин се създава и реален риск от объркване на потребителите“.

90. Ето защо изтъкнатият от германското правителство довод в обратния смисъл е неоснователен“(31).

40.      Следователно на практика в основата на делото е фактът, както Съдът установява, че за огромното мнозинство от европейски потребители думата „feta“ е незаличимо свързана с конкретно сирене, произведено в Гърция. Всъщност с изключение на италианоговорещите терминът няма друго значение за тези потребители. Следователно Комисията е имала право да приеме, че думата „feta“ не е родов термин по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 2081/92, тъй като в момента тя има географски смисъл.

41.      Ако ставаше дума за чисто лично решение, в настоящия случай аз бих стигнал до обратния извод. „Aceto“ очевидно е често срещана италианска дума и макар със сигурност в съзнанието на много потребители на продукта, произвеждан от Consorzio, думата „balsamico“ да е тясно свързана с него, то думата/думите „balsam“ и „balm“, които са в основата ѝ, според мен са твърде често срещани и утвърдени като думи, за да са годни сами по себе за индивидуална защита като ЗГУ. Според мен не може и да се каже, че тези думи в момента имат географски смисъл, така че на това основание да представляват „родови термини“ за целите на член 3, точка 6 от Регламент № 1151/2012.

42.      Въпреки това в крайна сметка следва да се прецени начинът, по който тези думи ще бъдат възприети от „среден потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“(32). Това е въпрос, който в крайна сметка ще бъде от компетентността на националната юрисдикция, която да го провери и прецени, вероятно въз основа на подходящи проучвания сред потребителите и други подобни(33).

43.      При тези обстоятелства и при липсата на такива изводи от страна на запитващата юрисдикция смятам, че Съдът просто не е в състояние сам да прецени дали думите „aceto“ и „balsamico“ са често срещани в смисъла, който описах, или дали думите са „родови термини“ съгласно специфичния смисъл на член 3, точка 6 от Регламент № 1151/2012. Въпреки тази уговорка, все пак считам, че Съдът може да се произнесе с окончателно решение по въпроса, ако към него се подходи от малко по-различна гледна точка, а именно въз основа на анализ на разпоредбите на Регламент № 583/2009. В това отношение според мен съображенията в преамбюла му са много показателни. Това е въпросът, към който смятам да се насоча сега.

3.      Тълкуване на Регламент № 583/2009

44.      Съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“ е вписано в регистъра на основание член 1 и приложение I към Регламент № 583/2009. В тях не се съдържат никакви ограничения или резерви по отношение на обхвата на защитата на съставното наименование.

45.      Все пак от съображения 2, 3, 5 и 7 от преамбюла на Регламент № 583/2009 е видно, че Германия, Гърция(34) и Франция са представили възражения относно регистрацията на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“. По-конкретно е видно, че Германия и Гърция считат, че термините, inter alia, „Aceto balsalmico“ са родови по характер. (От контекста следва изводът, че изразът „родови термини“ е използван като синоним в смисъл на обичайна или често срещана дума.)

46.      Нещо повече, съображение 10 от преамбюла на Регламент № 583/2009 предвижда, inter alia, че „защита се предоставя на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“. Отделните негеографски понятия от съставното наименование, използвани както заедно, така и техните преводи, могат да се използват на територията на Общността в съответствие с принципите и правилата, приложими съгласно правния ред на Общността“(35).

47.      Въпреки съдържанието на съответните съображения и очевидните противоречия около регистрацията на ЗГУ „Aceto Balsamico di Modena“ следва да се припомни, че в член 1 или приложение I към Регламент № 583/2009 Комисията не посочва изрично дали някои от термините „Aceto“, „Balsamico“ или „Aceto Balsamico“ са родови наименования (било в специфичния смисъл на Регламента или в алтернативния и по-широк смисъл на термина, поради факта че са просто често срещани думи) или негеографски понятия, поради което може да продължават да се използват на територията на Европейския съюз в съответствие с член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 въпреки регистрацията на съответното ЗГУ.

48.      Този подход се различава от положението, например в Регламент № 1121/2010, където не само в съображение 8 от преамбюла, но и в разпоредителната част ясно е посочено, че наименованието „Edam“ е родово(36).

49.      Трябва обаче да се отбележи, че в решение от 9 юни 1998 г., Chiciak и Fol  (C‑129/97 и C‑130/97, EU:C:1998:274, т. 39), Съдът постановява по отношение на използването на съставните термини в наименование за произход(37), че фактът, че в приложението към Регламента за регистрирането на съответното наименование няма бележка под линия, която да уточнява, че не е била искана регистрация на една от частите на наименованието(38), не означава непременно, че всяка една от частите му е защитена(39). За разлика от това, в решение от 26 февруари 2008 г., Комисия/Германия (C‑132/05, EU:C:2008:117, т. 31), Съдът отхвърля довода, че ЗНП се ползва от закрила само под точната форма, под която е регистрирано(40).

50.      Накратко, не може да се направи извод от факта, че член 1 и приложение I към Регламент № 583/2009 не посочват изрично дали някои от термините „Aceto“, „Balsamico“ или „Aceto Balsamico“ са родови наименования (било то в специфичния смисъл на член 3, точка 6 от Регламента или поради факта че са често срещани думи) или негеографски понятия.

51.      Тъй като от текста на член 1 и приложение I към Регламент № 583/2009, тълкуван с оглед на посочената по-горе съдебна практика, не е ясно дали някои от термините „Aceto“, „Balsamico“ или „Aceto Balsamico“ са родови наименования (и отново било то в специфичния смисъл на член 3, точка 6 от Регламента или поради факта че са често срещани думи) или негеографски понятия, считам, че тези разпоредби трябва да се тълкуват с оглед на съображенията в преамбюла на Регламента. Съгласно постоянната съдебна практика разпоредителната част на акт на Европейския съюз е неразривно свързана с мотивите към него, така че, когато се налага тълкуването му трябва да се вземат предвид мотивите, които са довели до неговото приемане(41).

52.      В това отношение съображения 2—5, 7, 8 и 10 от преамбюла на Регламент № 583/2009 ясно и недвусмислено посочват, че европейският законодател (в този случай Комисията) въз основа на изрични възражения, отправени от Германия, Гърция и Франция, е приел, че термините „Aceto“, „Aceto Balsamico“ и „Balsamico“ са родови наименования или негеографски понятия и че защитата трябва да бъде предоставена само на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“, а не на отделни негеографски понятия от него.

53.      В съображение 8 от преамбюла на Регламент № 583/2009 е подчертана репутацията на „Aceto Balsamico di Modena“, а в съображение 10 се посочва, че въпреки възраженията на Германия, Гърция и Франция относно регистрацията на термините „Aceto“, „Aceto Balsamico“ и „Balsamico“ не е направено възражение по отношение на цялото наименование „Aceto Balsamico di Modena“. Както беше посочено по-горе, съображение 10 гласи, че „защита се предоставя на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“(42) и че по принцип отделните негеографски понятия от съставното наименование могат да бъдат използвани.

54.      Ето защо считам, че от съображение 10 от Регламент № 583/2009 ясно е видно, че според европейския законодател термините „Aceto“, „Aceto Balsamico“ и „Balsamico“ са родови (и в двата смисъла на термина) или негеографски понятия, които са незащитени и биха могли да продължат да се използват при спазване на принципите и правилата, приложими в правния ред на Европейския съюз.

55.      Тълкуване на Регламент № 583/2009, което по-скоро би ограничило обхвата на закрилата, предоставяна от него на цялото наименование „Aceto Balsamico di Modena“, отколкото да я разшири до отделните му негеографски понятия, несъмнено се подкрепя от Съда в решенията му от 9 декември 1981 г., Комисия/Италия (193/80, EU:C:1981:298) и от 15 октомври 1985 г., Комисия/Италия  (281/83, EU:C:1985:407). По тези дела Съдът отбелязва, че терминът „Aceto“ е италианската дума за оцет и приема, че това е родов термин. Тъй като тези дела се отнасят до свободното движение на стоки, Съдът очевидно използва думите „родов термин“ в смисъл, че думата „aceto“ просто е обичайната италианска дума за оцет.

56.      Въпреки липсата на каквото и да е указание в член 1 или приложение I към Регламент № 583/2009, което конкретно да ограничава предоставянето на закрила на понятието „Aceto“, този обичаен термин не може да се ползва със закрилата на Регламента с оглед на посочената по-горе съдебна практика(43).

57.      Освен това според мен регистрацията на наименованието „Aceto balsamico tradizionale di Modena (ЗГУ)“ съгласно Регламент № 813/2000, което е почти идентично със ЗГУ „Aceto Balsamico di Modena“, с изключение на допълнителната дума „tradizionale“(44) и главната буква „b“ в „balsamico“, очевидно, по мое мнение, е в подкрепа на довода, че е защитено единствено съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ и че термините „Aceto“, „balsamico“ и „Aceto balsamico“ са просто обичайни думи. Такъв подход недвусмислено се подкрепя и от съображения 8 и 9 от Регламент № 583/2009.

58.      Също така считам, че и регистрацията на наименованието „Aceto balsamico tradizionale di Reggio Emilia (ЗГУ)“ съгласно Регламент № 813/2000 показва, че термините „Aceto“, „balsamico“ и „Aceto balsamico“ са обичайни думи.

59.      За разлика от това, предвид очевидния географски смисъл, свързан с думата „Modena“(45), считам, че използването на този термин или термините „di Modena“ по отношение на оцет или всъщност на други подправки могат да пресъздават не само „Aceto balsamico di Modena“, но и „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012.

60.      Ето защо считам, че защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ съгласно Регламент № 583/2009 не се отнася до използването на отделни обичайни думи или негеографски понятия, по-специално „Aceto“, „Balsamico“ и „Aceto Balsamico“(46). Тези отделни обичайни думи или негеографски понятия могат да бъдат използвани при спазването на принципите и правилата, приложими в правовия ред на Европейския съюз.

VI.    Заключение

61.      С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на отправеното от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) преюдициално запитване, както следва:

„Защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ съгласно Регламент (ЕО) № 583/2009 от 3 юли 2009 г. не обхваща използването на отделни обичайни думи или негеографски понятия, по-специално „Aceto“, „Balsamico“ и „Aceto Balsamico“.


1      Език на оригиналния текст: английски.


2      Вж. приложение II към Регламент (ЕО) № 583/2009 на Комисията от 3 юли 2009 година за вписване на наименование в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ), ОВ L 175, 2009 г., стр. 7.


3      Не се поставя въпрос относно термина „Модена“.


4      ОВ L 93, 2006 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114.


5      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (OВ L 343, 2012 г., стр. 1).


6      За целите на настоящото производство релевантните разпоредби на Регламент № 510/2006 по същество са идентични на тези на Регламент № 1151/2012. Ето защо за удобство в това производство ще се позовавам на Регламент № 1151/2012.


7      OВ L 100, 2000 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 32, стр. 94.


8      Регламент от 14 юли 1992 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 208, 1992 г., стр. 1).


9      Тъй като понастоящем вече нямат географски смисъл.


10      Вж. решение от 2 май 2019 г., Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego (C‑614/17, EU:C:2019:344, т. 25).


11      Вж. по аналогия решение от 14 юли 2011 г., Bureau national interprofessionnel du Cognac (C‑4/10 и C‑27/10, EU:C:2011:484, т. 46), което се отнася до член 16 от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 2008 г., стр. 16), който по същество е еквивалентен на член 13, параграф 1, букви а)—г) от Регламент № 1151/2012.


12      Вж. по аналогия член 13, параграф 1, буква а) от Регламент 1151/2012.


13      Вж. по аналогия член 13, буква б) от Регламент № 1151/2012.


14      Курсивът е мой. В точки 45 и 46 от това решение Съдът обаче отбелязва, че частичното включване на защитено географско указание в знак не представлява задължително условие, за да се установи „пресъздаване“. „Определящ критерий е този дали онова, което потребителят пряко си представя, когато срещне спорно наименование, е ползващата се от защитеното географско указание стока, което националният съд има задачата да прецени, като отчита при необходимост частичното включване на защитено географско указание в спорното наименование, фонетичното и/или визуалното сродство на това наименование с указанието, или още концептуалната близост между посочените наименование и указание“. Решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association (C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 51).


15      Считам, че „наименование“, „понятие“ или „термин“ могат да се използват като синоними в настоящия контекст.


16      В решение от 2 май 2019 г., Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego (C‑614/17, EU:C:2019:344, т. 24), Съдът постановява, „че [член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012] предвижда защита срещу „всяко“ пресъздаване, дори ако защитеното наименование е придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както е произведено в“, „имитация“, поставен на опаковката на съответния продукт“. В допълнение може да е налице „пресъздаване“, дори ако е посочен действителният произход на продукта (решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association, C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 57).


17      Член 13, букви в) и г) от Регламент № 1151/2012, които не са предмет на изключението, съдържащо се в член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 по отношение на родовите наименования, се отнасят до положения, в които използването на фалшиви или подвеждащи означения за потеклото на продукт, който не отговаря на спецификациите, определени за това указание, е такова, че да доведе до погрешна представа за произхода на този продукт или до практики, които могат да подведат потребителя относно истинския произход на продукта.


18      Вж. по аналогия решение от 12 септември 2007 г., Consorzio per la tutela del formaggio Grana Padano/СХВП — Biraghi (GRANA BIRAGHI) (T‑291/03, EU:T:2007:255, т. 58). Съгласно решение от 4 март 1999 г., Consorzio per la tutela del formaggio Gorgonzola (C‑87/97, EU:C:1999:115, т. 25), терминът „пресъздаване“, съдържащ се в член 13, параграф 1, буква б) от Регламент 1151/2012, обхваща положение, при което терминът, използван за обозначаване на даден продукт, включва част от защитено наименование, така че, когато потребителят е изправен пред името на продукта, изображението, което си представя, е това на продукта, чието наименование е защитено. Смятам, че по принцип използването на наименование на продукт, което се счита за родово и което е част от ЗНП или ЗГУ, не може само по себе си да представлява пресъздаване съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012. Трябва да се отбележи, че според мен използването на такова родово наименование заедно с други термини, изображения и т.н. при определени обстоятелства въпреки това може да представлява пресъздаване. Вж. по аналогия решение от 7 юни 2018 г., Scotch Whisky Association (C‑44/17, EU:C:2018:415, т. 46). Ето защо споделям становището на Consorzio, че за да се направи преценка дали е налице нарушение съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012, може да не е достатъчно да се разгледа изолирано въпросът дали понятие от ЗНП или ЗГУ е родово. В това отношение италианското правителство е поискало от Съда да се произнесе не само по въпроса дали ЗГУ „Aceto Balsamico di Modena“ обхваща използването на отделни негеографски понятия на това указание, но също и по отношение на условията, съгласно които е разрешено и не е разрешено термините „Aceto Balsamico“ или „Balsamico“ да се използват за продажба на подправки на основата на оцет. Считам, че такъв въпрос е извън обхвата на настоящото производство пред Съда, тъй като изисква познаването на факти и обстоятелства, които дори не са били наведени в настоящото производство. Такива въпроси обаче могат да бъдат релевантни в главното производство пред запитващата юрисдикция. Бих отбелязал обаче, че в неотдавнашното си решение от 2 май 2019 г. Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego (C‑614/17, EU:C:2019:344), Съдът предоставя важни разяснения относно приложимата съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012 правна уредба.


19      Регламент за изпълнение (ЕС) № 1208/2013 на Комисията от 25 ноември 2013 година за одобрение на несъществено изменение в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания [Prosciutto di Parma (ЗНП)] (OВ L 317, 2013 г., стр. 8).


20      ОВ L 317, 2013 г., стр. 14. Вж. също съображение 8 от преамбюла на този регламент.


21      Вж. също Регламент (ЕС) № 1122/2010 на Комисията от 2 декември 2010 година за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Gouda Holland (ЗГУ)], OВ L 317, 2010 г., стр. 22 и определение от 6 октомври 2015 г., Schutzgemeinschaft Milch und Milcherzeugnisse/Комисия (C‑519/14 P, EU:C:2015:702). В това определение Съдът посочва, че в член 1 от Регламент № 1122/2010, свързан с регистрацията на наименованието „Gouda Holland“, Комисията е приела, че тъй като наименованието „Gouda“ представлява родово наименование, то може, въпреки регистрацията на ЗГУ „Gouda Holland“, да продължи да се използва на територията на Европейския съюз, при условие че са спазени принципите и правилата, приложими в правния му ред. Така Съдът установява, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, inter alia, че Регламент № 1122/2010 предвижда, че наименованието „Gouda“ може да продължи да се използва при предлагането на пазара на сирена.


22      По отношение на широкия обхват на защитата, предоставяна от член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012, вж. неотдавнашното решение от 2 май 2019 г., Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego (C‑614/17, EU:C:2019:344).


23      Курсивът е мой.


24      Вж. също решение от 10 септември 2009 г., Severi (C‑446/07, EU:C:2009:530, т. 50).


25      Гръцкото правителство посочва, че едно от значенията на гръцката дума „βάλσαμον“ е „нещо, което носи удоволствие или облекчава болката или тъгата“.


26      Поради това се твърди по подразбиране, че това е термин, лишен от географски смисъл. Това не означава, че доказателство, че даден термин има конкретно значение, е неотносимо. Само по себе си обаче то може да не е достатъчно, за да докаже, че терминът от регистрирано ЗГУ/ЗНП е родов.


27      Самият термин „feta“, за разлика от термини като „Bayerisches Bier“ (решение от 2 юли 2009 г., Bavaria и Bavaria Italia (C‑343/07, EU:C:2009:415) и „Parmesan“ (решение от 26 февруари 2008 г., Комисия/Германия (C‑132/05, EU:C:2008:117), не се отнася per se до определено географско място. Въз основа на конкретни доказателства обаче е установено, че има географски смисъл. В решение от 12 септември 2007 г., Consorzio per la tutela del formaggio Grana Padano/СХВП — Biraghi (GRANA BIRAGHI) (T‑291/03, EU:T:2007:255, т. 81), Общият съд постановява, че „понятието „grana“ не обозначава географски район като такъв, Biraghi цели по същество да докаже, че означението „grana“ не може по никакъв начин да се ползва от защитата, предоставена с Регламент № 2081/92, тъй като то не отговаря на определението за наименование за произход по член 2 от Регламента. Без значение е обаче дали означението „grana“ води началото си от факта, че сиренето, което обозначава, има зърнеста структура, или от факта, че първоначално то е било произвеждано във Valle Grana, тъй като по силата на член 2, параграф 3 от Регламент № 2081/92 дадено ЗНП може да се състои и от традиционно негеографско означение, обозначаващо хранителен продукт, произхождащ от район или определено място, които се характеризират с хомогенни природни фактори, разграничаващи ги от съседните райони […]. Във връзка с това не се оспорва, че сиренето grana произхожда от района на равнината на По. Следователно в това отношение то отговаря на условията, предвидени в член 2, параграф 3 от Регламент № 2081/92“. В точка 41 от решение от 14 декември 2017 г., Consejo Regulador de la Denominación de Origen „Torta del Casar“/EUIPO — Consejo Regulador „Queso de La Serena“ (QUESO Y TORTA DE LA SERENA) (T‑828/16, непубликувано, EU:T:2017:918), Общият съд отново потвърждава, че не е достатъчно само да се установи, че термин, който е част от ЗНП и който не обозначава географска зона per se, за да се изключи защитата, предоставена от Регламент № 510/2006. Така след анализ на представените подробни доказателства, Общият съд приема, че не може да се изключи възможността терминът „Torta“, който е част от ЗНП „Torta del Casar“, да е родов термин и че е защитен сам по себе си. Това е така, въпреки факта че терминът „Torta“ се отнася до формата на въпросния продукт (сирене), и бих отбелязал, че означава „торта“ на няколко езика.


28      Вж. още решение от 14 декември 2017 г., Consejo Regulador „Torta del Casar“/EUIPO — Consejo Regulador „Queso de La Serena“ (QUESO Y TORTA DE LA SERENA) (T‑828/16, непубликувано, EU:T:2017:918).


29      ОВ L 277, 2002 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 44, стр. 214.


30      Решение от 25 октомври 2005 г., Германия и Дания/Комисия (C‑465/02 и C‑466/02, EU:C:2005:636, т. 76—99). По въпроса дали терминът „Parmesan“ е станал родово наименование, чието използване не би представлявало незаконосъобразно пресъздаване на ЗНП „Parmigiano Reggiano“, в решение от 26 февруари 2008 г., Комисия/Германия (C‑132/05, EU:C:2008:117, т. 54), Съдът постановява, че „Федерална република Германия се ограничава до представяне на извадки от речници и от специализирана литература, които не дават цялостен поглед върху начина, по който думата „Parmesan“ е възприемана от потребителите в Германия и в други държави членки, без дори да представи никакви данни относно производството или потреблението на сирене, предлагано на пазара под наименованието „Parmesan“ в Германия или в други държави членки“.


31      Решение от 25 октомври 2005 г., Германия и Дания/Комисия  (C‑465/02 и C‑466/02, EU:C:2005:636, т. 86—90).


32      Вж. по аналогия решение от 2 май 2019 г., Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego (C‑614/17, EU:C:2019:344, т. 50).


33      За изчерпателен преглед на доказателствата, които следва да бъдат изследвани от националната юрисдикция, вж. решение от 12 септември 2007 г., Consorzio per la tutela del formaggio Grana Padano/СХВП — Biraghi (GRANA BIRAGHI), T‑291/03, EU:T:2007:255,, т. 65—67).


34      Германия и Гърция отбелязват, че други продукти са пуснати законно на пазара от поне пет години под наименования като „Balsamessig“, „Aceto Balsamico“, „balsamico“ и „balsamon“. В становището си испанското правителство посочва, че член 3 от Кралски указ 661/2012 от 13 април за установяване на правила за стандартите за качество, регулиращи производството и търговията с оцет (Real Decreto 661/2012, de 13 de abril, por el que se establece la norma de calidad para la elaboración y comercialización de los vinagres) дава определение на термина „balsamic vinegar“. Освен това според същото правителство посоченият кралски указ е съобщен в съответствие с Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (OВ L 204, 1998, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207). Ето защо посоченото правителство твърди, че в продължение на много години продукти, които са в съответствие с този кралски указ и не са обхванати от ЗГУ „Aceto Balsamico di Modena“ или всъщност от ЗНП „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ и „Aceto balsamico tradizionale di Reggio Emilia“ са продавани като балсамов оцет.


35      Курсивът е мой.


36      Италианското правителство изрично набляга на факта, че в разпоредителната част на Регламент № 583/2009 не се посочва конкретно, че термините „Aceto Balsamico“ или „Balsamico“ са родови.


37      В този случай „Époisses de Bourgogne“ по отношение на сирене.


38      Именно терминът „Époisses“.


39      Поради това считам, че позоваването на италианското правителство на факта, че термините „Edam“ и „Gouda“ изрично са приети за родови в съответните регламенти, само по себе си не е решаващо.


40      В точка 29 от решение от 26 февруари 2008 г., Комисия/Германия (C‑132/05, EU:C:2008:117), като цитира решението си от 9 юни 1998 г., Chiciak и Fol  (C‑129/97 и C‑130/97, EU:C:1998:274, т. 38), Съдът постановява, че липсата на декларация, че за някои съставки на едно наименование не е искана закрилата, предоставена от член 13, не може да представлява достатъчно основание за определяне на обхвата на посочената закрила.


41      Решение от 29 април 2004 г., Италия/Комисия  (C‑298/00 P, EU:C:2004:240, т. 97 и цитираната съдебна практика). Освен това Съдът последователно приема, че при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза следва да се имат предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решения от 23 януари 2018 г., Piotrowski, C‑367/16, EU:C:2018:27, т. 40 и от 7 февруари 2018 г., American Express, C‑304/16, EU:C:2018:66, т. 54). Също така е вярно, че съгласно практиката на Съда съображенията в преамбюла на актове на Европейския съюз нямат задължителна правна сила и не могат надлежно да обосноват дерогиране на самите разпоредби на съответния акт, нито тълкуване на тези разпоредби в смисъл, който явно противоречи на тяхното съдържание (решение от 2 април 2009 г., Tyson Parketthandel  (C‑134/08, EU:C:2009:229, т. 16). В настоящия случай обаче при липсата на яснота по въпроса, която се вижда от член 1 и приложение I към Регламент № 583/2009, позоваването на съображенията от този регламент, което далеч не води до тълкуване contra legem, ще послужи да се изясни намерението на законодателя на Европейския съюз.


42      Курсивът е мой.


43      Вж. член 3, точка 6, член 6, параграф 1, член 13, параграф 1, втора алинея и член 41 от Регламент № 1151/2012.


44      Италианската дума за „традиционен“.


45      Което напомня на италианския град Модена.


46      В точка 70 от определение от 7 юли 2011 г., Acetificio Marcello de Nigris/Комисия (T‑351/09, непубликувано, EU:T:2011:339), Общият съд постановява, че съображение 10 от Регламент № 583/2009 гарантира, че тази защита се предоставя на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ като цяло. Следователно отделните негеографски термини от това съставно наименование могат да се използват във всички държави членки, дори и заедно, както и техния превод. Макар Съдът да не е обвързан с този извод на Общия съд, аз съм напълно съгласен с него.