Language of document : ECLI:EU:C:2019:644

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

H. SAUGMANDSGAARD ØE

представено на 29 юли 2019 година(1)

Дело C421/18

Ordre des avocats du barreau de Dinant

срещу

JN

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de première instance de Namur (Първоинстанционен съд Намюр, Белгия)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Член 1, параграф 1 — Понятие „граждански и търговски дела“ — Член 7, точка 1 — Специална компетентност по дела, свързани с договор — Понятие „дела, свързани с договор“ — Искане за плащане на годишните вноски, дължими от адвокат на адвокатска колегия — Правно задължение, поето доброволно“






I.      Въведение

1.        Настоящото преюдициално запитване, отправено от Tribunal de première instance de Namur (Първоинстанционен съд Намюр, Белгия), се отнася до тълкуването на член 7, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричан по-нататък „Регламент „Брюксел Iа“)(2).

2.        Запитването се вписва в рамките на спор между Ordre des avocats du barreau de Dinant (Адвокатската колегия Динан, Белгия) и г‑н JN във връзка с неплащането от страна на последния на дължимите на адвокатската колегия годишни вноски. Тези годишни вноски произтичат от вписването на г‑н JN в адвокатската колегия на Динан, което съгласно белгийския Съдебен кодекс е задължително за упражняване на адвокатската професия в Белгия.

3.        Г‑н JN е с местоживеене във Франция, поради което оспорва международната компетентност на запитващата юрисдикция да разгледа спора.

4.        В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи дали предявеният от адвокатска колегия иск за осъждане на един от членовете ѝ да заплати дължимите на колегията годишни вноски, представлява иск, „свързан с договор“, по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“.

5.        В края на изложението си ще предложа на Съда да отговори на този въпрос в смисъл, че иск относно задължение за заплащане на годишните вноски, включващи основно застрахователни премии и произтичащи от решение на адвокатска колегия — което следва да се провери от запитващата юрисдикция — като вписването в колегията е задължително за адвокатите по силата на националното законодателство, трябва да се разглежда като попадащо в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“, по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“.

II.    Правна уредба

1.      Регламент „Брюксел Iа“

6.        Съображение 16 от Регламент „Брюксел Iа“ гласи:

„Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. […]“.

7.        Член 1, параграф 1 от този регламент гласи:

„Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)“.

8.        Раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“, предвижда следното в член 7, точка 1:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:

1.      a)      по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;

б)      за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е:

–        в случая на продажба на стоки, мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени,

–        в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени;

в)      ако не се прилага буква б), тогава се прилага буква а)“.

2.      Белгийският съдебен кодекс

9.        Член 428, първа алинея от белгийския Съдебен кодекс (Code judiciaire) гласи:

„Право да носят званието адвокат и да упражняват адвокатска професия имат само белгийските граждани или гражданите на държава — членка на Европейския съюз, които имат квалификационна степен доктор по право или са дипломирани юристи, положили клетвата по член 429 и вписани в регистъра на адвокатска колегия или в списъка на младшите адвокати“.

10.      Член 443 предвижда, че съветът на адвокатската колегия може да задължи вписаните в регистъра на колегията адвокати, адвокати от Европейския съюз, младши и почетни адвокати да плащат вноски в определен от него размер.

III. Спорът по главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда

11.      Г‑н JN е вписан в регистъра на Адвокатска колегия Динан на неуточнена дата.

12.      Г‑н JN заявява, че през 90-те години се е установил във Франция, като същевременно е останал вписан в адвокатската колегия на Динан, към която е плащал годишни вноски до 2012 г.

13.      С писмо от 29 май 2015 г. председателят на адвокатската колегия на Динан приканва г‑н JN да плати вноските, дължими за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. В това отношение от писмото следва, от една страна, че вписването на адвокатите в адвокатската колегия „предоставя предимства в областта на застраховането, които не са незначителни“, и че дължимите на колегията вноски „всъщност включват главно застрахователните премии, платени от колегията“, и от друга страна, тъй като г‑н JN е много слабо активен като адвокат, но все още е вписан в адвокатската колегия, председателят на същата му предлага да намали размера на тези вноски до частта от тях, съответстваща на вноските по застрахователните премии, заплащани от колегията, както и да изплати сумата разсрочено.

14.      Тъй като г‑н JN не отговаря на това писмо и не заплаща сумата, на 11 декември 2015 г. и на 21 декември 2016 г. са му изпратени нови писма. Тези писма остават без отговор, поради което адвокатската колегия на Динан приканва г‑н JN да плати годишните си вноски, като на 23 януари 2017 г. му изпраща покана за доброволно изпълнение.

15.      В отговор на тази покана г‑н JN изпраща писмо на адвокатската колегия, в което обяснява наличието на финансови затруднения, които не му позволяват да плаща повече от 100 EUR месечно, за да изплати претендираните вноски.

16.      Тъй като обаче от страна на г‑н JN не са направени плащания, на 17 май 2017 г. адвокатската колегия на Динан предявява иск срещу него пред Tribunal de première instance de Namur (Първоинстанционен съд Намюр, Белгия) — запитващата юрисдикция, като претендира той да бъде осъден да заплати сумата от 7 277,70 EUR, ведно с лихвите, както и разноските в производството пред тази инстанция.

17.      На 16 май 2017 г. г‑н JN изпраща писмо до председателя на адвокатската колегия на Динан, като иска, от една страна, да бъде отписан от регистъра, и от друга, да му бъде дадена възможност да изплати сумата разсрочено в срок от двадесет и четири месеца.

18.      Пред запитващата юрисдикция г‑н JN оспорва компетентността ѝ, като се основава на Регламент „Брюксел Ia“. Според него вписването в адвокатската колегия на Динан с цел упражняването на адвокатската професия няма договорен характер по смисъла на член 7, точка 1 от този регламент, тъй като не става въпрос за договор, при който са налице автономия на волята и свобода на договаряне, а за административна формалност и законово задължение.

19.      Обратно на това, адвокатската колегия на Динан твърди, че оставайки вписан в тази колегия, г‑н JN е поел задължение към нея да плаща определените от колегията годишни вноски, поради което това задължение трябва да бъде приравнено на договорно задължение по смисъла на член 7 от Регламент „Брюксел Ia“.

20.      В този контекст запитващата юрисдикция поставя въпроса за приложимостта на член 7, точка 1 от посочения регламент към случая, и по-специално за това дали може да се приложи тълкуването, възприето от Съда в решение Peters Bauunternehmung(3). Съгласно тази съдебна практика задълженията, произтичащи от връзките, които съществуват между сдружение и неговите членове, попадат в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“, по смисъла на тази разпоредба.

21.      При тези условия с акт от 21 юни 2018 г., постъпил в Съда на 28 юни 2018 г., Tribunal de première instance de Namur (Първоинстанционен съд Намюр, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Попада ли предявеният от адвокатска колегия иск за осъждане на един от членовете ѝ да заплати дължимите на колегията годишни вноски в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“, по смисъла на член 7, точка 1 от [Регламент „Брюксел Iа]?“.

22.      Писмени становища представят италианското и литовското правителство, както и Европейската комисия.

IV.    Анализ

23.      С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали искът на адвокатска колегия за осъждането на един от членовете ѝ да заплати дължимите на колегията годишни вноски, представлява иск, „свързан с договор“, по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“.

24.      В самото начало бих искал да отбележа, че Комисията изразява съмнения относно приложимостта на Регламент „Брюксел Iа“ в главното производство, тъй като някои спорове между публичноправен и частноправен субект са изключени от приложното поле на този регламент, а Ordre des barreaux francophones et germanophone (Обединение на френскоговорещите и немскоговорещите колегии, наричано по-нататък „OBFG“), в което участва адвокатската колегия на Динан, е публичноправно юридическо лице.

25.      Тъй като запитващата юрисдикция не поставя въпрос в това отношение, нито го коментира в акта за преюдициално запитване, предполагам, че според нея Регламент „Брюксел Iа“ е напълно приложим към главното производство.

26.      Все пак, с оглед на становището на Комисията, най-напред ще изложа съображения по този въпрос (част A). Доколкото националната преписка, с която разполага Съдът, не включва достатъчно данни в това отношение, съображенията ми ще се ограничат до общи бележки, за да може запитващата юрисдикция да провери дали Регламент „Брюксел Iа“ се прилага към спора в главното производство.

27.      След това ще направя анализ на поставения въпрос, който има за цел да се установи дали иск като разглеждания в главното производство попада в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“, по смисъла на член 7, точка 1 от този регламент (част Б).

1.      Относно приложно поле на Регламент „Брюксел Iа“

28.      Съгласно член 1, параграф 1, първо изречение от Регламент „Брюксел Iа“ той се прилага „по граждански и търговски дела“.

29.      В съответствие с постоянната практика на Съда понятието „граждански и търговски дела“ е самостоятелно понятие, което следва да се тълкува, от една страна, в зависимост от целите и системата на Регламент „Брюксел Iа“, и от друга страна, в зависимост от основните принципи, които произтичат от всички национални правни системи. Освен това необходимостта да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар и в интерес на хармоничното упражняване на правосъдието да се избегне в държавите членки да се постановяват противоречиви съдебни решения, изисква понятието „граждански и търговски дела“ да се тълкува широко(4).

30.      Тълкуването на понятието „граждански и търговски дела“ води до изключването на определени съдебни решения от приложното поле на Регламент „Брюксел Iа“ поради обстоятелства, които характеризират естеството на правоотношенията между страните по спора или неговия предмет(5).

31.      В този смисъл Съдът приема, че макар някои спорове между органи на публичната власт и частноправни субекти да могат да бъдат обхванати от приложното поле на Регламент „Брюксел Iа“, това не се отнася за случаите, когато действията на органа на публична власт са свързани с упражняването на публична власт(6). Всъщност проявлението на публична власт от една от страните по спора, поради това че упражнява правомощия, простиращи се отвъд правните норми, приложими към правоотношенията между частни лица, изключва такъв спор от гражданските и търговски дела по смисъла на член 1, параграф 1 от този регламент(7).

32.      В случая, както посочих в точка 24 от настоящото заключение, Комисията отбелязва, че OBFG, в което участва адвокатската колегия на Динан, е публичноправно юридическо лице със собствена правосубектност, чиято организация и функциониране са уредени в белгийския Съдебен кодекс(8).

33.      Следва да се отбележи, че съгласно тази правна уредба OBFG има за задача да следи за престижа, правата и общите професионални интереси на адвокатите и разполага с определени правомощия за тази цел(9).

34.      От това следва, че на адвокатската колегия на Динан, като част от OBFG, е възложена задача за обществена услуга, а именно предоставянето на крайните потребители на правни услуги гаранции за почтеност и за опит, както и осигуряването на доброто правораздаване(10).

35.      Ако приемем, че това в действителност е така — което следва да се провери от запитващата юрисдикция — за да се определи дали Регламент „Брюксел Iа“ се прилага към спора в главното производство, следва да се извърши преценка дали, като изисква заплащането на годишните вноски, предмет на спора в главното производство, адвокатската колегия на Динан действа при упражняване на публичноправни правомощия.

36.      За целите на тази преценка следва да се разгледа естеството на годишните вноски(11), както и основанието и условията за предявяване на иска(12).

37.      Що се отнася до естеството на годишните вноски, според мен те не са израз на публичноправни правомощия.

38.      Всъщност съгласно член 433 от белгийския Съдебен кодекс съветът на адвокатската колегия може да задължи вписаните в регистъра на колегията адвокати да плащат вноски в определен от него размер. В това отношение Комисията отбелязва, че съгласно член 2 от Правилника на OBFG би следвало вноските да са конкретно определени от общото събрание на обединението.

39.      Припомням, че от писмото от 29 май 2015 г., изпратено от председателя на адвокатската колегия на Динан до г‑н JN, е видно, че дължимите на колегията годишни вноски се състоят основно от застрахователни премии, заплащани от тази колегия, и че вписването в посочената колегия предоставя преимущества в областта на застраховането(13). Така както разбирам тази констатация, OBFG сключва със застрахователна компания договор за задължителна застраховка за професионална отговорност в полза на адвокатите, вписани в OBFG.

40.      Освен това припомням, че от същото писмо е видно, че колегията се е съгласила да се намали размерът на вноските до частта от тях, съответстваща на застрахователните премии, заплащани от нея(14).

41.      При тези обстоятелства най-малкото ми се струва, че не става въпрос за вземания, дължими за обществена услуга, които са изключени от приложното поле на Регламент „Брюксел Ia“(15), а за възнаграждение за услуга, предоставяна от адвокатската колегия, което, струва ми се, твърди и Комисията.

42.      Що се отнася до основанието и условията за предявяване на иска, считам че, както посочва Комисията в становището си, те също не са израз на публичноправно правомощие.

43.      Всъщност, както отбелязва Комисията, изглежда, че за да ѝ бъдат заплатени дължимите годишни вноски, адвокатската колегия е принудена да предяви иск по съдебен ред, а тази колегия не разполага с възможността да получи плащането по друг начин, например като приеме публичноправен акт, който има изпълнителна сила.

44.      С оглед на всичко изложено по-горе запитващата юрисдикция трябва да провери дали спорът в главното производство попада в приложното поле на Регламент „Брюксел Ia“. На пръв поглед изглежда, че това е така.

45.      В изложението, което следва, изхождам от предпоставката, че предмет на спора в главното производство е иск по граждански и търговски дела по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент „Брюксел Iа“ и следователно попада в приложното поле на този регламент.

2.      Относно приложимостта на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“

46.      Преюдициалният въпрос се вписва в рамките на съдебна практика относно тълкуването на понятието „дела, свързани с договор“, по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“(16). Тъй като преюдициалният въпрос трябва да получи отговор в светлината на тази съдебна практика, считам за необходимо да припомня най-напред някои нейни аспекти (раздел 1), преди да пристъпя към анализ на преюдициалния въпрос (раздел 2).

1.      Относно практиката на Съда във връзка с понятието „дела, свързани с договор, по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“

47.      В самото начало ще припомня, че правилата относно компетентността, предвидени в глава II от Регламент „Брюксел Iа“, се основават на общия принцип, прогласен в член 4, параграф 1 от този регламент, съгласно който искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава(17).

48.      Този принцип обаче е допълнен от други правила относно компетентността поради тясната връзка между съда и съответния спор или с оглед да се улесни доброто правораздаване, сред които е предвиденото в член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“ правило относно „дела, свързани с договор“(18).

49.      Понятието „дела, свързани с договор“, посочено в член 7, точка 1, е самостоятелно понятие, което трябва да се тълкува главно с оглед на системата и целите на посочения регламент(19).

50.      В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че макар член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“ да не изисква да е сключен договор, идентифицирането на дадено задължение е все пак абсолютно необходимо за прилагането му, като се има предвид, че съдебната компетентност по силата на тази разпоредба е установена в зависимост от мястото, където съответното задължение е изпълнено или е трябвало да бъде изпълнено. Така понятието „дела, свързани с договор“, по смисъла на посочената разпоредба не може да се схваща като визиращо положение, в което не съществува никакъв ангажимент, поет свободно от една страна към друга(20).

51.      Следователно прилагането на предвиденото в член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“ правило за специална компетентност по делата, свързани с договор, предполага определянето на правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго и на което се основава искът на ищеца(21).

52.      В това отношение най-напред припомням, че съгласно решение Peters Bauunternehmung, на което се позовава запитващата юрисдикция(22), задълженията, основаващи се на връзката, която съществува между сдружение и неговите членове, трябва да се разглеждат като доброволно поети задължения.

53.      Делото, по което е постановено това решение, се отнася до квалификацията на задължение за плащане, основано на доброволното членство на предприятие в сдружение от предприятия. Въпросното плащане е наложено на това предприятие при прилагането на вътрешно правило, прието от органите на сдружението, което е задължително за неговите членове(23).

54.      В това отношение Съдът приема, че „членството в сдружение създава между членовете на сдружението същите връзки като тези между страните по договор“, така че има основание да се счита, че разглежданите задължения са свързани с договор за целите на прилагането на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“. Той добавя, че в това отношение е без значение дали съответното задължение произтича непосредствено от членството в сдружението, или произтича едновременно от членството и от решение на орган на сдружението(24).

55.      Впоследствие Съдът прилага по аналогия тази съдебна практика в решение Powell Duffryn(25), като приема, че уставът на дадено дружество трябва да се разглежда като договор, който урежда едновременно отношенията между акционерите и отношенията между тях и дружеството, което те създават. Всъщност според Съда учредяването на дружество отразява съществуването на общност на интереси между акционерите в преследването на обща цел и за да се осъществи тази цел, всеки акционер разполага по отношение на останалите акционери и на органите на управление на дружеството с права и задължения, произтичащи от устава на дружеството. Съдът заключава, че клауза за предоставяне на компетентност, съдържаща се в устава на акционерно дружество, представлява споразумение, което обвързва всички акционери(26).

56.      Както обяснява Съдът, придобивайки качеството на акционер в дружество и оставайки такъв, акционерът се съгласява да изпълнява всички разпоредби, съдържащи се в устава на дружеството, и решенията, приемани от органите за управление на дружеството, в съответствие с разпоредбите на приложимото национално право и на устава дори ако не е съгласен с някои от тези разпоредби или решения(27).

57.      Според мен съображенията, които стоят в основата на посочената съдебна практика, са свързани с това, че когато юридическо или физическо лице членува доброволно в юридическо лице (например сдружение или дружество), това юридическо или физическо лице се съгласява да изпълнява всички произтичащи от членството задължения, определени в устава и в решенията на органите за управление на това юридическо лице, като така между посоченото юридическо лице и неговите членове се създават тесни връзки, които могат да бъдат приравнени на договорни отношения.

58.      На последно място, в неотдавнашното решение Кер(28)Съдът имаше повод да се произнесе по квалификацията на задължение за плащане, произтичащо от решение на лишеното от правосубектност и специално създадено по силата на закона да упражнява определени права общо събрание на етажната собственост — решение, взето с мнозинство от членовете на общото събрание, но обвързващо всички негови членове, с което се определя размерът на годишните парични вноски в бюджета на етажната собственост за поддръжката на общите части на сградата.

59.      Като се позовава на посочените по-горе решения, Съдът приема, че макар членството в етажна собственост да се изисква по закон, тъй като приложимото в случая българско право прави задължително управлението на общите части от етажна собственост, това не променя факта, че конкретните правила за управление на общите части на съответната сграда са уредени с договор, както и че членството в етажната собственост възниква чрез акт за доброволно придобиване на самостоятелен имот заедно с дял от тези общи части от етажната собственост, поради което задължението за спорното плащане представлява правно задължение, което е поето доброволно по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“(29).

60.      Съдът добавя, че фактът, че съответните етажни собственици не са участвали в приемането на решението или са му се противопоставили, но по силата на закона решението и произтичащото от него задължение са обвързващи и им се налагат, е без значение за прилагането на член 7, точка 1, тъй като, придобивайки качеството на етажен собственик на сграда и оставайки такъв, всеки етажен собственик се съгласява да изпълнява всички разпоредби на акта, регулиращ съответната етажна собственост, и решенията, приемани от общото събрание на собствениците на сградата в режим на етажна собственост(30).

61.      Преюдициалният въпрос, повдигнат по настоящото дело, следва да се разгледа с оглед на тази съдебна практика.

2.      Относно приложимостта на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“ в положение като разглежданото в главното производство

62.      Съгласно посочената по-горе съдебна практика, за да се отговори на преюдициалния въпрос, е от решаващо значение да се определи дали задължението за заплащане на годишни вноски представлява правно задължение, което е поето доброволно по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“.

63.      В конкретния случай следва по-специално да се постави въпросът дали фактът, че вписването в адвокатската колегия се изисква от белгийския Съдебен кодекс за упражняването на адвокатска професия, не е пречка задължението за плащане на вноските, произтичащи от това членство, да може да се разглежда като правно задължение, което е поето доброволно.

64.      Според италианското и литовското правителство на този въпрос следва да се отговори отрицателно.

65.      Тези правителства по същество считат, че задължението за плащане на вноските по естеството си представлява правно задължение, което е поето доброволно, тъй като лицето, което става адвокат, свободно изразява волята си да упражнява тази професия, от което произтича задължението му да членува в професионална колегия, а оттам и задължението за плащане на определените от нея вноски. Като прилагат принципа, възприет в решение Peters Bauunternehmung(31), тези правителства поддържат, че съществуващите правоотношения между колегията и адвокатите са от същия вид като тези, които се установяват между страните по договор. Всъщност професионалната колегия можела да се приравни на сдружение, а задълженията на членовете ѝ се основавали на споразумението, създаващо това членствено правоотношение. Чрез това споразумение съдоговорителите изразявали волята си да приемат вътрешните правила, от които се ръководи въпросната организация, а това включвало и задължението за плащане на определените от нея вноски.

66.      Освен това тези правителства посочват, че предлаганото от тях тълкуване е обосновано от особената връзка между мястото на изпълнение на задължението и съда на това място, тъй като съдът на държавата членка по седалището на адвокатската колегия е най-подходящ да се произнесе по спора(32).

67.      Комисията, обратно, счита, че иск като разглеждания в главното производство, не представлява иск, „свързан с договор“, по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“, тъй като вписването в адвокатската колегия, от което произтича задължението за заплащане на годишни вноски, е законово изискване за упражняването на адвокатската професия, без каквато и да е възможност за избор или за освобождаване. В това отношение Комисията подчертава по-специално че за разлика от настоящия случай разглежданото предприятие в делото, по което е постановено решение Peters Bauunternehmung(33), доброволно е решило да стане член на сдружението.

68.      Освен това според Комисията не било уместно да се заобикаля условието за доброволно поето задължение, основавайки се на общите цели на Регламент „Брюксел Iа“ в областта на специалната компетентност, поради опасността да се стигне на практика твърде лесно до компетентност по местоживеенето на съда на ищеца, което би било в противоречие с общото правило, установено в член 4, параграф 1 от този регламент.

69.      Следва да се отбележи, че отговорът на преюдициалния въпрос не е очевиден.

70.      Наистина ситуацията в спора по главното производство разкрива известна аналогия с делата, по които са постановени решения Peters Bauunternehmung(34) и Powell Duffryn(35), припомнени по-горе, тъй като главното производство също засяга отношения между юридическо лице и неговите членове и се отнася до задължение за плащане, наложено на членовете на това юридическо лице и произтичащо от взето от последното решение.

71.      Все пак, както правилно отбелязва Комисията, ситуацията в спора по главното производство се различава от тази по посочените дела, тъй като вписването в регистъра на адвокатите, от което произтича задължението за заплащане на определените от колегията годишни вноски, е задължително по силата на член 428, първа алинея от белгийския Съдебен кодекс с оглед на упражняването на адвокатската професия.

72.      Напомням, че това задължително вписване в адвокатската колегия е свързано с факта, че същата изпълнява задача за обществена услуга(36). От тази гледна точка според мен тази колегия не може да бъде приравнена на частноправно сдружение или дружество, като тези в посочените по-горе решения на Съда, от които се подразбира, че всички връзки между тези юридически лица и съответните им членове са с договорен характер(37).

73.      Ето защо не мога да споделя съображенията, изтъкнати от италианското и литовското правителство, че връзките между колегията и нейните членове по принцип са от същото естество като тези, които се установяват между страните по договор.

74.      Всъщност, както посочих в точки 28—45 от настоящото заключение във връзка с приложното поле на Регламент „Брюксел Iа“, що се отнася до адвокатска колегия, следва да се разграничат два вида спорове: от една страна, споровете, свързани с връзките, съществуващи между колегията и нейните членове, които имат публичноправен характер и поради това са изключени от приложното поле на този регламент, и от друга страна, споровете, свързани с връзките, съществуващи между колегията и нейните членове, които имат частноправен характер и поради това попадат в приложното поле на посочения регламент.

75.      Само в рамките на тази втора категория спорове даден иск може да представлява иск, свързан с договор, ако се отнася до задължение, което е поето доброволно.

76.      По този въпрос, що се отнася до делото в главното производство, което спада към тази втора категория, съм склонен да приема, че задължението за заплащане на вноските, определени от колегията, действително е задължение, което е поето доброволно по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“, и затова иск относно това задължение попада в обхвата на делата, свързани с договор, по смисъла на тази разпоредба.

77.      Всъщност според мен по въпросите, припомнени в точка 63 от настоящото заключение, в решение Кер(38) се съдържат важни насоки за тълкуване.

78.      В този смисъл, доколкото решение Кер(39) се отнася до задължение за плащане на разходите за поддържане на общите части, считам, че от него следва да се направи извод, че обстоятелството, че националното законодателство поставя упражняването на определена дейност в зависимост от членството в дадена организация, не изключва непременно възможността произтичащото от това задължение да може да се квалифицира като правно задължение, което е поето доброволно по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“.

79.      За тази цел подчертавам, че в посоченото решение, като отбелязва, че членството в етажната собственост се изисква по закон, Съдът изтъква два аспекта във връзка със задължението за плащане на разходите за поддържане на общите части, които обосновават квалифицирането на това задължение като поето доброволно: от една страна, членството в етажната собственост възниква чрез акт за доброволно придобиване на самостоятелен имот заедно с дял от тези общи части от етажната собственост, и от друга страна, че конкретните правила за управлението на общите части се уреждат с договор, т.е. по общо съгласие между етажните собственици.

80.      Според мен фактите в спора по главното производство са сходни с тези по делото, по което е постановено решение Кер(40).

81.      Наистина вписването в адвокатската колегия е законово изискване и изразява начина на регламентиране на адвокатската професия съгласно националното право.

82.      При все това е било извършено вписване, от една страна, чрез доброволно действие, извършено от г‑н JN, за да стане адвокат и да упражнява тази професия в Белгия до отписването му от регистъра през 2017 г. С този избор той приема спрямо него да се прилагат правилата, регламентиращи упражняването на тази професия, включително правилата, които дават възможност на съвета на колегията да задължава вписаните в регистъра адвокати да заплащат годишни вноски. Що се отнася до периода, за който се отнасят спорните вноски, бих искал да отбележа впрочем, че макар да изглежда, че г.‑н JN е бил много слабо активен като адвокат(41), той доброволно е решил да остане член на колегията. Всъщност не е съществувала пречка да поиска да бъде отписан от регистъра преди 2017 г., ако според него запазването на вписването му не му е предоставяло никакво предимство.

83.      От друга страна, задължението за плащане на вноските не е наложено от закона, след като белгийският Съдебен кодекс не определя нито естеството, нито размера на вноските.

84.      Всъщност вноските, чието плащане е поискано в главното производство, са били определени като предмет и размер от адвокатската колегия, към която принадлежи ищецът и в рамките на която е имал възможност да упражнява влияние върху колективните правила, установени за упражняването на тази професия, което следва да провери запитващата юрисдикция. В този смисъл исканите вноски произтичат от тесните връзки, съществуващи между колегията и г‑н JN, сходни с тези при договор. Като се вписва като адвокат в колегията и остава вписан, г‑н JN доброволно приема да се обвърже със задължението да плаща вноски.

85.      Във връзка с това напомням, че вноските съответстват на предоставяна от колегията услуга, а именно колективното сключване на професионална застраховка, от която се ползва ищецът при упражняването на професията си, избирайки да остане вписан в адвокатска колегия на Динан.

86.      Следователно не става въпрос за положение, при което задължението за плащане е едностранно определено със закон, какъвто е случаят в решение Austro-Mechana(42).

87.      По делото, по което е постановено това решение и което се отнася до квалификацията на задължението на предприятие да заплати възнаграждение на организация за колективно управление на авторски права, Съдът приема, че такова задължение за плащане не е било поето доброволно по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“, тъй като му е наложено от националното право поради пускането на пазара на информационни носители в съответствие с австрийската правна уредба(43).

88.      В заключение, при все че поставеният в настоящото дело въпрос е ограничен, съм склонен да приема, че с оглед на практиката на Съда, която впрочем показва, че понятието „дела, свързани с договор“, не се тълкува стеснително(44), изложените в настоящото заключение обстоятелства позволяват да се приеме, че задължението за заплащане на годишни вноски по настоящото дело представлява доброволно поето задължение по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“.

89.      В допълнение, това разрешение се подкрепя от целите на Регламент „Брюксел Iа“.

90.      Напомням, че компетентността на съдилищата по местоживеенето на ответника се допълва от алтернативни основания за компетентност, които са основани, от една страна, на тясна връзка между съда и правния спор, или, от друга страна, с оглед да се улесни доброто правораздаване.

91.      По този първи въпрос Съдът подчертава в решение Peters Bauunternehmung(45), че „предвид обстоятелството, че в националните правни системи най-често се посочва мястото на седалището на сдружението като място на изпълнение на задълженията, произтичащи от членството, прилагането [на правилото за компетентния съд по дела, свързани с договор] […] има практически предимства: всъщност, съдът по мястото на седалището на сдружението обикновено е [в състояние] най-добре да разбере устава, правилниците и решенията на сдружението, както и обстоятелствата, които се отнасят до възникването на спора“.

92.      В случая, тъй като запитващата юрисдикция счита, че е юрисдикцията по мястото на изпълнение на въпросното задължение по смисъла на разпоредбите, съдържащи се в член 7, точка 1, букви а)—в) от Регламент „Брюксел Iа“, което според мен вярно(46), тя е компетентна да разгледа спора в главното производство.

93.      Както отбелязват италианското и литовското правителство в това отношение, трябва да се приеме, че тази юрисдикция е в състояние най-добре да разбере устава, правилниците и решенията на адвокатска колегия на Динан, както и обстоятелствата, които се отнасят до възникването на спора. С други думи, съображението за наличието на тясна връзка между съда и правния спор, която обосновава специалната компетентност, предвидена в член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“, е налице в спора по главното производство.

94.      Освен това, както правилно отбелязва италианското правителство, това разрешение позволява също да се избегне възможността претенциите за плащане към адвокати, които евентуално имат местоживеене в различни държави членки, и въпросите относно действителността на решенията, на които се основават тези искания, да бъдат разглеждани от различни съдилища(47). С други думи, предлаганото от мен разрешение също така е в съответствие с целта за добро правораздаване.

V.      Заключение

95.      С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Tribunal de première instance de Namur (Първоинстанционен съд Намюр, Белгия) преюдициален въпрос по следния начин:

„Член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че иск относно задължение за заплащане на годишни вноски, включващи основно застрахователни премии и произтичащи от решение на адвокатска колегия — което следва да се провери от запитващата юрисдикция — като вписването в колегията е задължително за адвокатите по силата на националното законодателство, трябва да се разглежда като попадащ в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“, по смисъла на член 7, точка 1 посочения регламент“.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. (OВ L 351, 2012 г., стр. 1).


3      Решение от 22 март 1983 г. (34/82, EU:C:1983:87).


4      Вж. по-специално решение от 28 февруари 2019 г., Gradbeništvo Korana (C‑579/17, EU:C:2019:162, т. 46 и 47 и цитираната съдебна практика). Отбелязвам, че съдебната практика, установена в рамките на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) и на Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции за присъединяването към нея на новите държави членки, важи и за Регламент „Брюксел Iа“, когато въпросните разпоредби могат да се квалифицират като еквивалентни (вж. в този смисъл по-специално решения от 14 март 2013 г., Česká spořitelna, C‑419/11, EU:C:2013:165, т. 27 и от 9 март 2017 г., Pula Parking, C‑551/15, EU:C:2017:193, т. 31). Такъв е случаят с относимите в случая разпоредби, а именно член 1, параграф 1 от Регламент „Брюксел Iа“ (вж. по-специално решения от 11 април 2013 г., Sapir и др., C‑645/11, EU:C:2013:228, т. 31 и 32 и от 15 ноември 2018 г., Kuhn (C‑308/17, EU:C:2018:911, т. 31 и 32) и член 7, точка 1 от този регламент (вж. по-специално решения от 14 март 2013 г., Česká spořitelna, C‑419/11, EU:C:2013:165, т. 43 и 44 и от 8 май 2019 г., Кер, C‑25/18, EU:C:2019:376, т. 20). Поради това по-нататък в настоящото заключение ще се позовавам единствено на Регламент „Брюксел Iа“, като същевременно ще цитирам съдебната практика относно актовете, които го предшестват.


5      Вж. по-специално решения от 14 октомври 1976 г., LTU (29/76, EU:C:1976:137, т. 4), и от 28 април 2009 г., Apostolides (C‑420/07, EU:C:2009:271, т. 42 и цитираната съдебна практика).


6      Вж. по-конкретно решение от 11 април 2013 г., Sapir и др. (C‑645/11, EU:C:2013:228; т. 33 и цитираната съдебна практика).


7      Вж. по-специално решение от 28 февруари 2019 г., Gradbeništvo Korana (C‑579/17, EU:C:2019:162, т. 49).


8      В това отношение Комисията препраща по-специално към уебсайта https://avocats.be/sites/default/files/texte_apropos_avocatsBE3.pdf (актуализиран на 26 август 2014 г.).


9      Вж. член 495, параграф 1 от белгийския Съдебен кодекс.


10      В това отношение отбелязвам, че Съдът е признал необходимостта от разработване на правила относно организацията, квалификацията, професионалната етика, контрола и отговорността, които осигуряват такива гаранции (вж. по-специално решения от 12 декември 1996 г., Reisebüro Broede (C‑3/95, EU:C:1996:487, т. 38), и от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 97).


11      Вж. съдебната практика, цитирана в бележка под линия 15 от настоящото заключение.


12      Вж. в този смисъл по-специално решение от 28 февруари 2019 г., Gradbeništvo Korana (C‑579/17, EU:C:2019:162, т. 48 и цитираната съдебна практика).


13      Вж. точка 13 от настоящото заключение.


14      Вж. точка 13 от настоящото заключение.


15      Всъщност Съдът е постановил, че публичен орган действа при упражняване на правомощия на публична власт, когато спорът се отнася до събирането на вземания, които частноправен субект дължи на публичен орган срещу използването на съоръженията и услугите на този орган, по-специално когато това използване е задължително и изключително, което е така още повече когато размерът на таксите, начините за изчисление, както и процедурите за събирането им са определени едностранно по отношение на ползвателите (вж. по-специално решения от 14 октомври 1976 г., LTU, 29/76, EU:C:1976:137, т. 4, от 15 февруари 2007 г., Lechouritou и др., C‑292/05, EU:C:2007:102, т. 32 и от 11 юни 2015 г., Fahnenbrock и др., C‑226/13, C‑245/13 и C‑247/13, EU:C:2015:383, т. 52).


16      Относно тази съдебна практика вж. бележка под линия 4 от настоящото заключение.


17      Вж. в този смисъл съображение 15 от Регламент „Брюксел Iа“ и решение от 12 септември 2018 г., Löber (C‑304/17, EU:C:2018:701, т. 18 и цитираната съдебна практика).


18      Вж. в този смисъл съображение 16 от Регламент „Брюксел Iа“ и решение от 4 октомври 2018 г., Feniks (C‑337/17, EU:C:2018:805, т. 36).


19      Вж. по-специално решения от 22 март 1983 г., Peters Bauunternehmung (34/82, EU:C:1983:87, т. 10), и от 17 юни 1992 г., Handte (C‑26/91, EU:C:1992:268, т. 10).


20      Вж. по-специално решения от 14 март 2013 г., Česká spořitelna (C‑419/11, EU:C:2013:165, т. 46), от 28 януари 2015 г., Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 39), и от 21 април 2016 г., Austro-Mechana (C‑572/14, EU:C:2016:286, т. 35).


21      Вж. по-специално решения от 14 март 2013 г., Česká spořitelna (C‑419/11, EU:C:2013:165, т. 47), от 18 юли 2013 г., ÖFAB (C‑147/12, EU:C:2013:490, т. 33), и от 21 април 2016 г., Austro-Mechana (C‑572/14, EU:C:2016:286, т. 36).


22      Решение от 22 март 1983 г. (34/82, EU:C:1983:87). Вж. точка 20 от настоящото заключение.


23      Вж. решение от 22 март 1983 г., Peters Bauunternehmung (34/82, EU:C:1983:87, т. 2).


24      Вж. решение от 22 март 1983 г., Peters Bauunternehmung (34/82, EU:C:1983:87, т. 13—18).


25      Решение от 10 март 1992 г. (C‑214/89, EU:C:1992:115).


26      Вж. решение от 10 март 1992 г., Powell Duffryn (C‑214/89, EU:C:1992:115, т. 16—18).


27      Вж. решение от 10 март 1992 г., Powell Duffryn (C‑214/89, EU:C:1992:115, т. 19). Освен това Съдът приема, че е налице такова свободно съгласие при упражняването на правомощията на управител в съответствие с дружественото право, като счита, че дейността на един управител създава същите тесни връзки като тези, които се установяват между страните по договор, поради което искът на дружество срещу бившия му управител поради твърдяно неизпълнение на задълженията му по силата дружественото право попада в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“. В това отношение Съдът подчертава, че управителят и дружеството „доброволно са поели насрещни задължения в смисъл, че [управителят] е избрал да ръководи и управлява дружеството, а то е поело задължението да го възнагради за тази работа, така че може да се приеме, че правоотношението им има характер на договор“ (решение от 10 септември 2015 г., Holterman Ferho Exploitatie и др., C‑47/14, EU:C:2015:574, т. 53 и 54).


28      Решение от 8 май 2019 г. (C‑25/18, EU:C:2019:376). Следва да бъде уточнено, че решението е прието след приключването на писмената фаза на настоящото производство.


29      Вж. решение от 8 май 2019 г., Кер (C‑25/18, EU:C:2019:376, т. 26—28).


30      Решение от 8 май 2019 г., Кер (C‑25/18, EU:C:2019:376, т. 29).


31      Решение от 22 март 1983 г. (34/82, EU:C:1983:87).


32      В този смисъл посочените правителства изхождат от принципа, че запитващата юрисдикция е мястото на изпълнение на въпросното задължение по смисъла на правилата, предвидени в член 7, точка 1, букви а)—в) от Регламент „Брюксел Iа“. Вж. в това отношение бележка под линия 46.


33      Решение от 22 март 1983 г. (34/82, EU:C:1983:87).


34      Решение от 22 март 1983 г. (34/82, EU:C:1983:87).


35      Решение от 10 март 1992 г. (C‑214/89, EU:C:1992:115).


36      Вж. точка 34 от настоящото заключение.


37      Отбелязвам също така, че Европейският съд по правата на човека е приел, че адвокатските колегии не могат да се считат за сдружения по смисъла на член 11 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., който защитава свободата на сдружаване, включително свободата, свързана с отрицателното право дадено лице да не бъде принуждавано да членува в сдружение. Ето защо адвокатите не могат да се ползват от тази защита, що се отнася до вписването в професионална колегия (вж. ЕСПЧ, решение от 2 юли 1990 г., M.A. и др. c/у Испания, CE:ECHR:1990:0702DEC001375088).


38      Решение от 8 май 2019 г. (C‑25/18, EU:C:2019:376).


39      Решение от 8 май 2019 г. (C‑25/18, EU:C:2019:376).


40      Решение от 8 май 2019 г. (C‑25/18, EU:C:2019:376).


41      Вж. точка 13 от настоящото заключение.


42      Решение от 21 април 2016 г. (C‑572/14, EU:C:2016:286, т. 37).


43      Вж. решение от 21 април 2016 г., Austro-Mechana (C‑572/14, EU:C:2016:286, т. 18 и 37), в което, държа да уточня, тази правна уредба определя също и условията за плащане. Освен това Съдът е постановил, че задълженията на акционера в дружество спрямо трети лица по силата на националното право не са поети при свободно съгласие по смисъла на член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“ (вж. решение от 18 юли 2013 г., ÖFAB, C‑147/12, EU:C:2013:490, т. 34—36).


44      Вярно е наистина, че Съдът често споменава член 7, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“ като изключение от предвиденото в член 4, параграф 1 от този регламент общо правило за компетентност на съда на ищеца и че първата разпоредба, като изключение, подлежи на стриктно тълкуване (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2018 г., Löber (C‑304/17, EU:C:2018:701, т. 17 и 18 и цитираната съдебна практика). За сметка на това обаче според мен прилагането от Съда на член 7, точка 1 от посочения регламент показва, че понятието „дела, свързани с договор“, по смисъла на тази разпоредба не подлежи на стриктно тълкуване, което впрочем е потвърдено от Съда в решение от 20 януари 2005 г., Engler (C‑27/02, EU:C:2005:33, т. 48), като той се позовава конкретно на решения Peters Bauunternehmung и Powell Duffryn (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Kokott по дело Кер, C‑25/18, EU:C:2019:86, т. 51).


45      Решение от 22 март 1983 г. (34/82, EU:C:1983:87, т. 14).


46      Подчертавам, че отговорът на поставения въпрос не е достатъчен, за да се определи дали запитващата юрисдикция е компетентна да разгледа спора в главното производство, като се има предвид, че за да се отговори на този въпрос, следва да се постави и въпросът дали запитващата юрисдикция е юрисдикцията по мястото на изпълнение на задължението, предмет на иска по смисъла на правилата по член 7, точка 1, букви а)—в) от Регламент „Брюксел Iа“. Запитващата юрисдикция не поставя въпрос в този смисъл, нито представя коментари в това отношение, което според мен означава, че всъщност тя се счита за юрисдикция по мястото на изпълнение на спорното задължение по смисъла на посочения член 7, точка 1.


47      Вж. в този смисъл решение от 10 март 1992 г., Powell Duffryn (C‑214/89, EU:C:1992:115, т. 20).