Language of document : ECLI:EU:C:2019:905

Неокончателна редакция

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (състав по допускането на обжалване)

24 октомври 2019 година(*)

„Обжалване — Промишлен дизайн на Общността — Допускане на обжалване — Член 170б от Процедурния правилник на Съда — Молба, в която не е доказано значението на въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза — Недопускане на обжалване“

По дело C‑613/19 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 14 август 2019 г.,

Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG, установено в Щутгарт (Германия), за което се явява C. Klawitter, Rechtsanwalt,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO),

ответник в първоинстанционното производство,

Autec AG, установено в Нюрнберг (Германия),

встъпила страна в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (състав по допускането на обжалване),

състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, заместник-председател на Съда, J. Malenovský (докладчик) и F. Biltgen, съдии,

секретар: A. Calot Escobar,

като взе предвид предложението на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат M. Szpunar,

постанови настоящото

Определение

1        С жалбата си Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 юни 2019 г., Porsche/EUIPO — Autec (моторни превозни средства) (T‑209/18, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2019:377), с което е отхвърлена жалбата му за отмяна на решение на трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 19 януари 2018 г. (преписка R 945/2016‑3), постановено в производство за обявяване на недействителност между Autec AG и Dr. Ing. h.c. F. Porsche.

 По молбата за допускане на обжалване

2        По силата на член 58а, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз жалба срещу решение на Общия съд, което се отнася до решение на независим апелативен състав на EUIPO, се разглежда само при условие че Съдът предварително е допуснал това обжалване.

3        Съгласно член 58а, трета алинея от този статут обжалването, изцяло или частично, се допуска в съответствие с подробните правила, установени в Процедурния правилник на Съда, когато с жалбата се повдига въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.

4        Съгласно член 170а, параграф 1 от Процедурния правилник в случаите по член 58а, първа алинея от посочения статут жалбоподателят прилага към жалбата си молба за допускане на обжалване, в която излага повдигнатия с жалбата въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза и която съдържа всички необходими данни, за да може Съдът да се произнесе по тази молба.

5        По смисъла на член 170б, параграф 3 от този правилник Съдът се произнася по молбата за допускане на обжалване с мотивирано определение.

6        В настоящия случай в подкрепа на молбата си за допускане на обжалване жалбоподателят твърди, че повдигнатите с жалбата въпроси са от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, като излага шест аргумента.

7        С първия си аргумент той упреква Общия съд за това, че не се е съобразил с относимата практика на Съда, като е приел, че оригиналността на промишления дизайн трябва да е следствие от липсата на „дежавю“. Въпросът дали критерият „дежавю“ е от значение за преценката на оригиналността, бил от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.

8        Във връзка с втория аргумент жалбоподателят упреква Общия съд за това, че като е изключил от наблюдението по-малко отличаващите или по-малко проявени характерни особености при преценката на оригиналността на промишлен дизайн, не се е съобразил с относимата практика на Съда. Така тази грешка при прилагане на правото поставяла въпрос от съществено значение за единството и съгласуваността на правото на Съюза.

9        По отношение на третия аргумент жалбоподателят поддържа, че обратно на възприетото от Общия съд становище, в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70) проверката на оригиналността на промишлен дизайн предполага първо да се установи общото впечатление, което създава един промишлен дизайн, и след това — общото впечатление, което създава другият промишлен дизайн. Поради това становището на Общия съд поставяло под въпрос съгласуваността и единството на правото на Съюза.

10      С четвъртия си аргумент жалбоподателят изтъква, че като определя информирания потребител независимо от точните промишлени дизайни или продукти и без да вземе предвид действителните характерни особености на съответния пазар, Общият съд допуска грешка при прилагане на правото. Въпросът дали такъв подход е правилен, бил свързан с единството и съгласуваността на правото на Съюза.

11      С петия си аргумент жалбоподателят поддържа, че информираният потребител взема решението, основано на предпочитанието между два промишлени дизайна, в зависимост от степента си на информираност и на внимание. Поради това той се пита дали в настоящия случай е възможно установяването на оригиналността според описанието на продукта, който представлява съответният промишлен дизайн, да се основе на моторните превозни средства изобщо, или е уместно, поне когато става въпрос за моторни превозни средства, които евентуално са на пазара от десетилетия, определението на информирания потребител да бъде по-тясно, и то в зависимост от действителните характерни особености на пазара. Според жалбоподателя изглежда, че Съдът още не е имал повод да се произнесе по такъв въпрос и поради това този въпрос е от съществено значение за развитието на правото на Съюза.

12      С шестия и последен аргумент, като се основава на Зелената книга на Европейската комисия за правната защита на промишлените дизайни, жалбоподателят подчертава, че свободата на автора, която в съответствие с член 6 от Регламент № 6/2002 трябва да се вземе предвид, за да се прецени оригиналността, може също да бъде ограничена от „търговски съображения“ и от „задължителните изисквания на клиента“, което предполага, когато такива са налице, че малки различия между промишлени дизайни спрямо познатите вече форми може да са достатъчни, за да обосноват оригиналността на промишлен дизайн. Според жалбоподателя обаче Съдът още не се е произнесъл по такъв въпрос, така че той бил от съществено значение за развитието на правото на Съюза.

13      В началото трябва да се отбележи, че в тежест на жалбоподателя е да установи, че повдигнатите в жалбата му въпроси са от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза (определение от 16 септември 2019 г., Kiku/OCVV, C‑444/19 P, непубликувано, EU:C:2019:746, т. 11).

14      Освен това, както следва от член 58а, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 170б, параграф 4 от Процедурния правилник, молбата за допускане на обжалване трябва да съдържа всички данни, необходими, за да може Съдът да се произнесе по допускането на обжалването и да уточни, в случай на частично допускане на същото, до кои основания или части на жалбата трябва да се отнася писменият отговор. Наистина, като се вземе предвид, че целта на механизма на предварително допускане на обжалване по член 58а от Статута е да се ограничи контролът на Съда до въпросите от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, само основанията, с които се повдигат такива въпроси и са установени от жалбоподателя, трябва да бъдат разгледани от Съда в производството по обжалване (определение от 10 октомври 2019 г., KID‑Systeme/EUIPO, C‑577/19 P, непубликувано, EU:C:2019:854, т. 12 и цитираната съдебна практика).

15      При всяко положение в молбата за допускане на обжалване трябва да са посочени ясно и точно основанията на жалбата, да се посочи със същата точност и яснота правният въпрос, повдигнат с всяко основание, да се уточнява дали този въпрос е от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза и да се изложат конкретно причините, поради които този въпрос е от съществено значение с оглед на посочения критерий, Що се отнася по-конкретно до основанията на жалбата, в молбата за допускане на обжалване трябва да се уточни разпоредбата от правото на Съюза или съдебната практика, която се твърди, че е нарушена с обжалваното решение, да се изложи накратко в какво се състои грешката при прилагане на правото, която се твърди, че е допуснал Общият съд, и да се посочи в каква степен тази грешка е повлияла на резултата от обжалваното съдебно решение (определение от 10 октомври 2019 г., KID‑Systeme/EUIPO, C‑577/19 P, непубликувано, EU:C:2019:854, т. 13 и цитираната съдебна практика). Когато сочената грешка при прилагане на правото е следствие от нарушаване на съдебната практика, в молбата за допускане на обжалване трябва да се изложи накратко, но ясно и точно, първо, в какво се състои твърдяното противоречие, като се посочат както точките от обжалваното решение или определение, които жалбоподателят оспорва, така и тези от решението на Съда или на Общия съд, които се твърди, че не са взети предвид, и второ, конкретните причини, поради които такова противоречие поставя въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза (вж. в този смисъл определение от 7 октомври 2019 г., L’Oréal/EUIPO, C‑586/19 P, непубликувано, EU:C:2019:845, т. 16).

16      Всъщност с молба за допускане на обжалване, която не съдържа посочените в предходната точка от настоящото определение данни, не може веднага да се установи, че повдигнатият с жалбата въпрос е от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, което обосновава допускането на обжалването (определение от 10 октомври 2019 г., KID‑Systeme/EUIPO, C‑577/19 P, непубликувано, EU:C:2019:854, т. 14).

17      В това отношение, когато става въпрос за изложените в точки 7 и 8 от настоящото определение аргументи, че Общият съд се е отклонил от относимата практика на Съда, е важно да се подчертае, че в съответствие с възложената на автора на молба за допускане на обжалване тежест на доказване такива доводи сами по себе си не са достатъчни, за да се установи, че повдигнатият с жалбата въпрос е от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, тъй като за целта молителят трябва да спази всички посочени в точка 15 от настоящото определение изисквания (вж. в този смисъл определение от 7 октомври 2019 г., L’Oréal/EUIPO, C‑586/19 P, непубликувано, EU:C:2019:845, т. 16). В настоящия случай обаче, без да спази тези изисквания, жалбоподателят само заявява, че Общият съд е нарушил относимата практика на Съда.

18      На второ място, що се отнася до аргументите в точки 9 и 10 от настоящото определение относно грешки при прилагане на правото, които се твърди, че са допуснати от Общия съд, следва да се отбележи, че недостатък на разглежданата в настоящото производство молба за допускане на обжалване е липсата на точно посочване на разпоредбата от правото на Съюза или на съдебната практика, която се твърди, че Общият съд е нарушил, като е определил информирания потребител независимо от точните промишлени дизайни или продукти и без да вземе предвид действителните характерни особености на съответния пазар. При всяко положение фактът, че в жалба са повдигнати някои правни въпроси, присъщи на обжалваното съдебно решение, сам по себе си не позволява да се приеме, че това обжалване трябва да се допусне от Съда. Наистина жалбоподателят трябва да докаже, че независимо от правните въпроси, които повдига в жалбата си, в нея се поставят един или няколко въпроса от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, тъй като обхватът на този критерий излиза от рамките на обжалваното съдебно решение и в крайна сметка от рамките на жалбата му (вж. в този смисъл определение от 7 октомври 2019 г., L’Oréal/EUIPO, C‑586/19 P, непубликувано, EU:C:2019:845, т. 11 и 12). Това обаче не се установява от молбата, предмет на настоящото производство.

19      Що се отнася, на трето и последно място, до аргументите в точки 11 и 12 от настоящото определение относно факта, че в жалбата се поставят нови от гледна точка на практиката на Съда правни въпроси, следва да се отбележи, че недостатък на молбата за допускане на обжалване, предмет на настоящото производство, е липсата на точност също и по отношение на разпоредбата от правото на Съюза или съдебната практика, която се твърди, че Общият съд е нарушил, като приел, че следва да се основе общо на моторните превозни средства, за да установи оригиналността според описанието на продукта, представляван от промишления дизайн. Освен това фактът, че правен въпрос не е бил предмет на разглеждане от Съда, не означава все пак че този въпрос непременно има съществено значение за развитието на правото на Съюза, тъй като жалбоподателят трябва винаги да установи това значение, като представи точни указания не само относно новостта на този въпрос, но също и относно причините, поради които посоченият въпрос е от съществено значение с оглед на това развитие (определение от 30 септември 2019 г., All Star/EUIPO, C‑461/19 P, непубликувано, EU:C:2019:797, т. 16). В случая обаче жалбоподателят само заявява, че интересът от посочените в рамките на тези доводи правни въпроси се състои в развитието на правото на Съюза, и във връзка с това се позовава на липсата на практика на Съда, без при това да направи друго уточнение.

20      От това следва, че жалбоподателят не доказва факта, за който носи тежестта на доказване, че повдигнатите в жалбата му въпроси са от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза.

21      По изложените по-горе съображения не следва да се допуска обжалване.

 По съдебните разноски

22      Съгласно член 137 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз, приложим към производството по обжалване пред Съда по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в определението, с което слага край на производството.

23      Тъй като настоящото определение е постановено, преди жалбата да бъде връчена на другите страни в първоинстанционното производство и следователно преди те да са направили съдебни разноски, следва да се постанови, че жалбоподателят ще понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (състав по допускането на обжалване) определи:

1)      Не допуска обжалване по делото.

2)      Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG понася направените от него съдебни разноски.

Подписи


*      Език на производството: немски.