Language of document : ECLI:EU:C:2020:121

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

27 февруари 2020 година(*)

„Преюдициално запитване — Директива 2001/23/ЕО — Член 1, параграф 1 — Прехвърляне на предприятие — Гарантиране на правата на работниците и служителите — Обслужване на автобусни линии — Преназначаване на персонала — Непоемане на средствата за осъществяване на дейността — Мотиви“

По дело C‑298/18

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Arbeitsgericht Cottbus — Kammern Senftenberg (Съд по трудови спорове Котбус — отделение Зенфтенберг, Германия) с акт от 17 април 2018 г., постъпил в Съда на 2 май 2018 г., по дело

Reiner Grafe,

Jürgen Pohle

срещу

Südbrandenburger Nahverkehrs GmbH,

OSL Bus GmbH,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: M. Vilaras, председател на състава, S. Rodin, D. Šváby, K. Jürimäe и N. Piçarra (докладчик), съдии,

генерален адвокат: E. Sharpston,

секретар: M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 март 2019 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Südbrandenburger Nahverkehrs GmbH, от A.‑K. Pfeifer, M. Sandmaier и O. Grimm, Rechtsanwälte,

–        за OSL Bus GmbH, от A. Braun и D. Ledwon, Rechtsanwälte,

–        за Европейската комисия, от M. Kellerbauer и C. Hödlmayr, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 юли 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО на Съвета от 14 февруари 1977 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (OВ L 61, 1977 г., стр. 26).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Reiner Grafe и г‑н Jürgen Pohle, от една страна, и Südbrandenburger Nahverkehrs GmbH (наричано по-нататък „SBN“) и OSL Bus GmbH (наричано по-нататък „OSL“), от друга страна, относно законосъобразността на уволнението им от SBN.

 Правна уредба

3        Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82 г., 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20), влязла в сила на 11 април 2001 г., кодифицира Директива 77/187, както се уточнява в съображение 1 от нея.

4        Съображение 3 от Директива 2001/23 гласи, че е „[н]еобходимо […] да се осигури закрила на работниците и служителите при смяна на работодателя, в частност, за да се гарантират техните права“.

5        Според съображение 8 от тази директива „[с]ъображенията във връзка с правната сигурност и прозрачността наложиха изясняване на правната концепция за прехвърляне в светлината на практиката на Съда“ и „[т]ова изясняване не променя приложното поле на Директива [77/187], както тя беше разтълкувана от Съда“.

6        Член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 предвижда:

„a)      Настоящата директива се прилага към всички прехвърляния на предприятия, стопански дейности или обособени части от предприятия или стопански дейности на друг работодател в резултат на юридическо прехвърляне или сливане.

б)      Съгласно буква а) и следващите разпоредби на настоящия член по смисъла на настоящата директива прехвърляне е налице, когато има прехвърляне на стопански субект, който запазва своята идентичност, което означава организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или спомагателна.

[…]“.

7        Член 2, параграф 1 от тази директива гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

а)      „прехвърлител“ означава физическо или юридическо лице, което поради прехвърляне по смисъла на член 1, параграф 1 престава да бъде работодател по отношение на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност;

б)      „приобретател“ означава физическо или юридическо лице, което поради прехвърляне по смисъла на член 1, параграф 1 става работодател по отношение на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност;

[…]

г)      „работник или служител“ означава лице, което в съответната държава членка е защитено съгласно националното трудово законодателство“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

8        От 1 август 2008 г., за сметка на Landkreis Oberspreewald-Lausitz (окръг Обершпреевалд-Лаузиц, Германия), SBN обслужва обществения превоз на пътници с автобус, когато през септември 2016 г. този окръг открива процедура за възлагане на нова обществена поръчка за съответните транспортни услуги.

9        SBN предпочита да не подава оферта, като смята, че не може да предложи икономически изгодна оферта. Същото прекратява дейността си и уведомява работниците си, че ще бъдат уволнени. На 19 януари 2017 г. това дружество сключва споразумение за реорганизация и социален план със своя работнически съвет, като споразумението предвижда изплащане на обезщетения за уволнение при липса на предложение за преназначаване от новия изпълнител на обществената поръчка или при загуба на възнаграждение в случай на преназначаване от последния.

10      Считано от 1 август 2017 г., на Kraftverkehrsgesellschaft Dreiländereck mbH е възложена разглежданата в главното производство обществена поръчка за услуги по обществен автобусен транспорт. За да предоставя тези услуги, дружеството учредява дъщерно дружество OSL, което притежава изцяло. Последното наема на работа голяма част от водачите на автобуси и от служителите на ръководни длъжности на SBN.

11      През април 2017 г. Kraftverkehrsgesellschaft Dreiländereck уведомява SBN, че не възнамерява нито да закупи, нито да наеме автобусите, депата и други оперативни съоръжения на последното, нито да използва работилниците му.

12      Г‑н Grafe е работил в SBN, както и в неговия законен праводател, на пълно работно време като водач на автобус и ръководител на работници от юли 1978 г. С писмо от 27 януари 2017 г. SBN го уволнява, считано от 31 август 2017 г. От 1 септември 2017 г. той е назначен от OSL като водач на автобус. Тъй като последното дружество не признава прослуженото време на заинтересованото лице, го третира като новоназначен работник съгласно приложимия колективен трудов договор.

13      В този смисъл г‑н Grafe оспорва уволнението си от SBN и претендира, че за целите на определяне на професионалната му категория OSL е длъжно да вземе предвид прослуженото от него време в SBN. Както този ищец в главното производство, така и предишният му работодател смятат, че трудовият договор на заинтересованото лице е прехвърлен на OSL в рамките на прехвърляне на предприятие по смисъла на Директива 2001/23.

14      Г‑н Pohle също е работил в SBN на пълно работно време като водач на автобус и ръководител на работници от ноември 1979 г. С писмо от 27 януари 2017 г. това дружество го известява, че ще бъде уволнен, считано от 31 август 2017 г. Той не е нает за работа от новия изпълнител на обществената поръчка. В този смисъл той оспорва уволнението си и при условията на евентуалност иска да му бъде изплатено обезщетение в размер на 68 034,56 EUR съгласно социалния план на SBN. С насрещен иск последното твърди, че трудовият договор на г‑н Pohle е прехвърлен при прехвърлянето на предприятието на OSL и че следователно то не е длъжно да плати обезщетение.

15      OSL се позовава на решение от 25 януари 2001 г., Liikenne (C‑172/99, EU:C:2001:59), в подкрепа на твърдението си, че тъй като в случая материалните активи, и по-специално автобусите, не са били поети, не може да има прехвърляне на предприятие по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23.

16      SBN изтъква, че поемането на автобусите от новия изпълнител на съответната обществена поръчка е изключено с оглед на действащите технически и екологични стандарти. Всъщност предписанията във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки изискват автобусите да не бъдат на повече от 15 години. Трябва също да отговарят поне на екологичния стандарт „Евро 6“. Към датата на възлагане на тази обществена поръчка обаче, договорът за която е сключен за срок от десет години, средната възраст на автобусите според SBN е 13 години. Освен това те отговарят само на стандартите „Евро 3“ или „Евро 4“. От друга страна, не отговарят на изискванията да бъдат достъпни за лица с увреждания. SBN добавя, че използването на услуги по автобусни депа вече не е необходимо, доколкото поддръжката или поправката на последните могат да бъдат поверени на специализирани работилници.

17      Според SBN от съответната процедура за възлагане на обществена поръчка следва, че водачите на автобуси трябва да имат валидно разрешение, да притежават познания за действащата правна рамка и професионална уредба, да могат да предоставят на пътниците информация, да познават добре мрежата и пътищата, маршрутите и разписанията в обслужваната зона, регионалните автобусни линии, транспортните връзки, както и влаковите линии и ценовите условия. Дружеството добавя, че тези водачи представляват „рядък ресурс“ в селските райони. Тяхното ноу-хау и познанията им за мрежата позволяват водачите на автобуси на SBN да започнат работа на 1 август 2017 г., осигурявайки по този начин непрекъснатостта на услугата за обществен транспорт в окръга. От това SBN прави извода, че именно водачите характеризират стопанския субект.

18      В този смисъл запитващата юрисдикция, която счита за точно представеното от SBN описание на правната и фактическа рамка, иска да установи дали разрешението, изведено в решение от 25 януари 2001 г., Liikenne (C‑172/99, EU:C:2001:59), намира приложение в настоящото дело в главно производство.

19      При тези условия Arbeitsgericht Cottbus — Kammern Senftenberg (Съд по трудови спорове Котбус — отделение Зенфтенберг, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Представлява ли прехвърлянето на стопанска дейност по обслужването на автобусни линии от едно дружество за автобусни превози на друго въз основа на процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги [ОВ L 209, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50], прехвърляне на стопанска дейност по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива [77/187], независимо че между двете посочени предприятия не се прехвърлят значими материални активи, по-специално автобуси?

2)      Дава ли твърдението — че при възлагането на обществена поръчка за услуга за определен срок автобусният парк повече не е от съществено значение за стойността на стопанската дейност въз основа на икономически разумно решение, предвид продължителността на експлоатацията му и по-строгите технически изисквания (допустимо равнище на отработените газове, автобуси с нисък под) — основание да не се следва практиката на [Съда], установена в решение от 25 януари 2001 г. (C‑172/99), в смисъл че при тези условия запазването на съществена част от трудовите правоотношения на персонала също може да доведе до прилагане на Директива [77/187]?“.

 По преюдициалните въпроси

20      В началото следва да се отбележи, че макар въпросът да се отнася до тълкуването на Директива 77/187, приложимият към момента на настъпване на фактите в главното производство текст е Директива 2001/23, която има за цел по-точно, както се посочва в съображение 8 от нея, да кодифицира Директива 77/187, за да изясни правната концепция за прехвърляне на предприятие в светлината на практиката на Съда.

21      С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че при поемане от стопански субект на дейност чрез процедура за възлагане на обществена поръчка непоемането от негова страна на средствата за осъществяване на дейността, притежавани от стопанския субект, който преди това е упражнявал тази дейност, е пречка тази сделка да бъде квалифицирана като прехвърляне на предприятие.

22      Следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 1, буква б) от тази директива прехвърляне е налице, когато има прехвърляне на стопански субект, който запазва своята идентичност, което означава организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или спомагателна. Така понятието за стопански субект препраща към организирано групиране на хора и средства, което позволява упражняването на стопанска дейност с определена цел.

23      От практиката на Съда следва, че за да се определи дали е налице такова прехвърляне, определящ критерий е дали стопанският субект запазва своята идентичност, като това по-специално е видно от действителното продължаване на дейността или от поемането ѝ (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C‑160/14, EU:C:2015:565, т. 25 и цитираната съдебна практика).

24      За да се прецени дали това условие е изпълнено, трябва да се вземе предвид съвкупността от фактически обстоятелства, характеризиращи съответната сделка, сред които фигурират по-специално видът на съответното предприятие или стопанска дейност, наличието на прехвърляне на материални активи като сгради и движимо имущество, стойността на нематериалните активи към момента на прехвърлянето, поемането на съществена част от заетите лица от новия работодател, наличието на прехвърляне на клиенти, както и степента на сходство между дейностите, упражнявани преди и след прехвърлянето, и продължителността на евентуалното преустановяване на тези дейности. Тези елементи обаче са само отделни аспекти от задължителната цялостна оценка и поради това не могат да се преценяват поотделно (решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C‑160/14, EU:C:2015:565, т. 26 и цитираната съдебна практика).

25      Така съответното значение, което следва да се отдаде на различните критерии, по необходимост ще варира в зависимост от осъществяваната дейност, използваните методи на работа или управление в предприятието или съответната част от стопанската дейност (решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C‑160/14, EU:C:2015:565, т. 27 и цитираната съдебна практика).

26      Следва също да се уточни, че простото поемане от стопански субект на дейността на друг субект не позволява да се направи изводът за запазването на идентичността на последния. Всъщност идентичността на подобен субект не би могла да се сведе до дейността, за която отговаря. Тази идентичност се извежда от множество неразривно свързани елементи, като персонала, който го изгражда, неговия управленски състав, организацията на неговата работа, методите на работа или евентуално средствата за осъществяване на дейността му, които са на негово разположение (решения от 20 януари 2011 г., CLECE, C‑463/09, EU:C:2011:24, т. 41 и от 20 юли 2017 г., Piscarreta Ricardo, C‑416/16, EU:C:2017:574, т. 43).

27      От изложеното по-горе следва, че квалификацията прехвърляне предполага определен брой фактически констатации, като този въпрос трябва да се прецени конкретно от националната юрисдикция в светлината на изведените от Съда критерии (вж. в този смисъл решение от 7 август 2018 г., Colino Siguënza, C‑472/16, EU:C:2018:646, т. 45), както и на целите, преследвани с Директива 2001/23, както са посочени по-специално в съображение 3.

28      В този смисъл запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали в настоящото дело следва да се приложи разрешението, възприето в решение от 25 януари 2001 г., Liikenne (C‑172/99, EU:C:2001:59), в което става въпрос за обществена поръчка за доставка на услуги за автобусен превоз, включваща седем регионални линии за период от три години. Новият изпълнител на обществената поръчка е закупил униформите на някои от водачите, които са започнали да работят за него, като в очакване на доставката на поръчаните превозни средства е наел само два автобуса от предишния изпълнител на обществената поръчка за период от няколко месеца.

29      Запитан дали е налице прехвърляне на предприятие по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 77/187, Съдът най-напред подчертава в точка 39 от решение от 25 януари 2001 г., Liikenne (C‑172/99, EU:C:2001:59), че автобусният превоз не може да се счита за дейност, зависеща основно от работната сила, доколкото изисква съществени материали и съоръжения. Ето защо Съдът добавя, че непрехвърлянето от стария на новия изпълнител на обществената поръчка на материалните активи, използвани за обслужването на съответните автобусни линии, представлява обстоятелство, което трябва да се вземе предвид, за да се прецени има ли прехвърляне на предприятие. По-нататък Съдът посочва в точка 42 от това решение, че материалните активи са от съществено значение за упражняването на тази дейност, като непрехвърлянето на такива активи, които са необходими за доброто функциониране на съответния субект, от предишния на новия изпълнител на обществената поръчка, трябва да доведе до извода, че последният не е запазил своята идентичност. Накрая, в точка 43 от посоченото решение Съдът прави извода, че в положение като разглежданото в това дело, при липсата на прехвърляне на значителни материални активи между предишния и новия изпълнител на поръчката, Директива 77/187 не се прилага.

30      Важно е обаче да се отбележи, че тъй като в точка 39 от решение от 25 януари 2001 г., Liikenne (C‑172/99, EU:C:2001:59), Съдът се е погрижил да подчертае, че непрехвърлянето от предишния на новия изпълнител на поръчката на материалните активи, използвани за обслужването на съответните автобусни линии, представлява обстоятелство, което следва да се вземе предвид, от тази точка не може да се направи извод, че поемането на автобусите трябва да се счита in abstracto за единствения определящ фактор за прехвърляне на предприятие, чиято дейност се състои в обществен превоз на пътници с автобус.

31      Следователно, за да определи дали непрехвърлянето на средствата за осъществяване на дейността, каквито са автобусите, е пречка за квалификацията прехвърляне на предприятие, запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид обстоятелствата, присъщи за делото, с което е сезирана.

32      В това отношение от акта за преюдициално запитване става ясно, че спазването на новите технически и екологични стандарти, наложени от възлагащия орган във връзка със средствата за осъществяване на дейността, не позволява както от икономическа, така и от правна гледна точка на предприятието, на което е възложена поръчката, да поеме средствата за осъществяване на дейността от предприятието, което преди това е изпълнявало обществената поръчка за услуги за обществен транспорт, предмет на главното производство. Всъщност от икономическа гледна точка не би било разумно новият изпълнител на поръчката да поеме съществуващ автобусен парк, състоящ се от превозни средства, които, след като са достигнали разрешения срок на експлоатация и като не отговарят на наложените от възлагащия орган ограничения, са неизползваеми.

33      С други думи, решението на новия оператор да не поеме средствата за осъществяване на дейността от посоченото предприятие е продиктувано от външни ограничения, докато, както отбелязва генералният адвокат в точка 54 от заключението си, нищо в изложението на фактите по делото, по което е постановено решение от 25 януари 2001 г., Liikenne (C‑172/99, EU:C:2001:59), не сочи, че случаят по това дело е такъв.

34      Освен това от предоставените от запитващата юрисдикция данни, обобщени в точка 16 от настоящото решение, става ясно, че предвид наложените от възлагащия орган технически и екологични стандарти самото предприятие, което преди това е изпълнявало разглежданата в главното производство обществена поръчка за услуги за обществен превоз, е щяло да бъде принудено, ако е било подало оферта за тази поръчка и тя му е била възложена, да замести своите средства за осъществяване на дейността в близко бъдеще.

35      В този смисъл непрехвърлянето на средствата за осъществяване на дейността, доколкото това е резултат от правни, екологични или технически ограничения, не е непременно пречка поемането на съответната дейност да се квалифицира като „прехвърляне на предприятие“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23.

36      Следователно запитващата юрисдикция трябва да определи дали други фактически обстоятелства сред посочените в точки 24—26 от настоящото решение позволяват да се направи извод за запазването на идентичността на съответния субект и следователно за наличието на прехвърляне на предприятие.

37      В това отношение следва да се посочи, на първо място, както отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, че от акта за преюдициално запитване следва, че новият оператор предоставя услуга за автобусен превоз, която по същество е аналогична на предоставяната от предходното предприятие, която не е била прекъсвана и вероятно в голяма степен е изпълнявана по едни и същи линии и за едни и същи пътници.

38      На второ място, запитващата юрисдикция подчертава, че наличието на опитни автобусни водачи в селски район като окръг Oberspreewald-Lausitz е от решаващо значение, за да се осигури качеството на съответната услуга за обществен транспорт. Тя отбелязва по-специално че те трябва да познават в достатъчна степен маршрутите, разписанията в обслужваната зона и ценовите условия, както и другите регионални автобусни линии, линиите за железопътен транспорт и съществуващите транспортни връзки, за да могат да гарантират не само продажбата на билетите, но и да предоставят на пътниците информацията, която е необходима за осъществяването на планираното пътуване.

39      В този смисъл следва да се припомни, че доколкото колектив от работници, трайно обединен от дадена обща дейност, може да съответства на стопански субект, такъв субект може да запази идентичността си след прехвърлянето му, когато новият работодател не се задоволява да продължи разглежданата дейност, а като бройка и компетенции поема и съществена част от персонала, който неговият предшественик е назначил специално за изпълнението на тази задача. В тази хипотеза новият работодател всъщност поема организирана съвкупност от активи, което му позволява да продължи трайно дейността или определени дейности на предприятието прехвърлител (решение от 20 януари 2011 г., CLECE, C‑463/09, EU:C:2011:24, т. 36 и цитираната съдебна практика).

40      Така по делото в главното производство — доколкото, както бе посочено в точки 32 и 35 от настоящото решение, непоемането на средствата за осъществяване на дейността, необходими за продължаването на стопанската дейност, не е непременно пречка за запазването на идентичността на разглеждания в главното производство субект — преназначаването на съществена част от водачите трябва да се приеме за фактическо обстоятелство, което следва да бъде взето предвид, за да се квалифицира съответната сделка като прехвърляне на предприятие. В това отношение от разглежданите в главното производство факти става ясно, че пренаетият от новия изпълнител на обществената поръчка персонал е назначен да изпълнява задачи, които са идентични или подобни, и разполага със специфични квалификации и компетентности, които са необходими за продължаването на съответната икономическа дейност без прекъсване.

41      С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че при поемане от стопански субект на дейност, чието упражняване изисква съществени средства, чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, непоемането от негова страна на тези средства, притежавани от стопанския субект, който преди това е упражнявал тази дейност, поради правни, екологични и технически ограничения, наложени от възлагащия орган, не може да е непременно пречка това поемане на дейност да бъде квалифицирано като прехвърляне на предприятие, при положение че други фактически обстоятелства, като пренаемането на съществена част от персонала и продължаването на посочената дейност без прекъсване, позволяват да се характеризира запазена ли е идентичността на съответния стопански субект, което запитващата юрисдикция следва да провери.

 По съдебните разноски

42      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности трябва да се тълкува в смисъл, че при поемане от стопански субект на дейност, чието упражняване изисква съществени средства, чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, непоемането от негова страна на тези средства, притежавани от стопанския субект, който преди това е упражнявал тази дейност, поради правни, екологични и технически ограничения, наложени от възлагащия орган, не може да е непременно пречка това поемане на дейност да бъде квалифицирано като прехвърляне на предприятие, при положение че други фактически обстоятелства, като пренаемането на съществена част от персонала и продължаването на посочената дейност без прекъсване, позволяват да се характеризира запазена ли е идентичността на съответния стопански субект, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Подписи


*      Език на производството: немски.