Иск, предявен на 17 януари 2020 г. — Европейска комисия/Кралство Швеция
(Дело C-22/20)
Език на производството: шведски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve, C. Hermes, E. Ljung Rasmussen и K. Simonsson)
Ответник: Кралство Швеция
Искания на ищеца
Ищецът моли Съда:
да установи, че като не е предоставило на Комисията информацията, необходима ѝ, за да прецени основателността на твърденията, че агломерациите Habo и Töreboda отговарят на изискванията на Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води1 , Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,
да установи, че като не е гарантирало, че преди да бъдат изпуснати, градските отпадъчни води от агломерациите Lycksele, Malå, Mockfjärd, Pajala, Robertsfors и Tänndalen са били подложени на вторично пречистване или равностойна обработка в съответствие с изискванията на директивата, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 4 във връзка с членове 10 и 15 от Директива 91/271/ЕИО,
да установи, че като не е гарантирало, че преди да бъдат изпуснати, градските отпадъчни води от агломерациите Borås, Skoghall, Habo и Töreboda са били подложени на по-строго пречистване от описаното в член 4 от директивата в съответствие с изискванията на същата, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 5 във връзка с членове 10 и 15 от Директива 91/271/ЕИО, и
да осъди Кралство Швеция да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Съгласно член 4, параграф 1 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета държавите членки са длъжни да следят за това градските отпадъчни води, произлизащи от агломерации с определен размер, преди заустването им да бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка.
Освен това съгласно член 5 от директивата държавите членки са длъжни да следят за това градските отпадъчни води, произлизащи от агломерации с определен размер, преди заустването им в чувствителни зони да бъдат подлагани на по-строго пречистване от предвиденото в член 4.
Член 4, параграф 3 във връзка с точка Б.2 и таблица 1 от приложение I към директивата — както и член 5, параграф 3 във връзка точка Б.3 и таблица 2 от приложение I към директивата за случаи на заустване от агломерации, чиито еквивалент жители е повече от 10 000 — установява изискванията, приложими за зауствания на обработени отпадъчни води („изисквания за заустванията“). Тези изисквания въвеждат, доколкото е релевантно за това дело, гранични стойности за биохимична потребност от кислород (БПК), химична потребност от кислород (ХПК) и азот.
Член 15 във връзка с точка Г от приложение I към директивата установява изискванията, които се прилагат за мониторинг и оценка на съответствието с изискванията за заустванията. Тези изисквания конкретизират броя на годишните проби и интервалите на вземане на проби („изисквания за контрол“).
Член 10 от директивата установява изискванията, които се прилагат за проектиране, изграждане, експлоатация и поддръжка на станциите, които се строят при спазване на изискванията за заустванията.
След преценка на предоставената от Швеция информация, Комисията счита, че Швеция не отговаря на изискванията по член 4 във връзка с членове 10 и 15 от въпросната директива, що се отнася до шест агломерации, тъй като не са изпълнени изискванията за заустванията и/или изискванията за контрол.
Комисията счита също така, след преценка на предоставената от Швеция информация, че Швеция не отговаря на изискванията по член 5 във връзка с членове 10 и 15 от директивата в случая на още четири агломерации, тъй като не са изпълнени изискванията за заустванията.
По отношение на две от агломерациите според Швеция изискванията за заустванията, що се отнася до азота, са спазени на базата на естествено задържане. Швеция обаче не е предоставила на Комисията информацията, необходима ѝ, за да прецени основателността на твърденията на Швеция относно степента на естествено задържане и съответствието с изискванията на директивата за елиминиране на азота на тази база. Комисията счита, че с това Швеция е нарушила принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС.
____________
1 ОВ L 135, 1991 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43.