Language of document : ECLI:EU:C:2020:1042

Дело C416/20 PPU

TR

(Преюдициално запитване,
отправено от Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg)

 Решение на Съда (четвърти състав) от 17 декември 2020 година

„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Член 4а, параграф 1 — Процедури за предаване между държави членки — Условия за изпълнение — Случаи, при които изпълнението може да бъде отказано — Изключения — Задължително изпълнение — Задочно постановена присъда — Укриване на обвиняемия — Директива (ЕС) 2016/343 — Членове 8 и 9 — Право на лицата да присъстват на съдебния процес — Изисквания в случай на задочно постановена присъда — Проверка при предаване на осъдения“

1.        Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Принцип на взаимно признаване — Обхват

(съображение 6 и член 1, параграф 2, членове 3, 4, 4а и 5 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

(вж. т. 30 и 32)

2.        Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейската заповед за арест може да бъде отказано — Заповед, издадена с цел изпълнение на задочно постановена присъда — Укриване на осъденото лице на етапа на наказателното преследване — Неизпълнение на посочената заповед при липсата на гаранции от издаващата държава членка за спазването на правото на нов процес, предвидено в Директива 2016/343 — Недопустимост — Възможност за позоваване на неспазването на разпоредбите на тази директива, ползващи се с директен ефект, пред юрисдикциите на издаващата държава членка

(членове 8 и 9 от Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета; член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

(вж. т. 36, 37, 39, 40, 45, 46, 54 и 55 и диспозитива)

3.        Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейската заповед за арест може да бъде отказано — Заповед, издадена с цел изпълнение на задочно постановена присъда — Възможност за изпълнение на заповед въпреки наличието на обстоятелства, спадащи сред случаите, при които изпълнението може да бъде отказано — Условия — Липса на нарушаване на правото на защита на заинтересованото лице при предаването му — Критерии за преценка

(член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

(вж. т. 50—52)

Резюме

Изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда лишаване от свобода, не може да бъде отказано, когато съответното лице е попречило на личното си призоваване и не се е явило лично на съдебния процес поради укриването си в изпълняващата държава членка, единствено на основание че издаващата държава членка не е гарантирала, че правото на това лице на нов съдебен процес ще бъде спазено

Това по никакъв начин не се отразява на факта, че издаващата държава членка трябва да спазва разпоредбите на правото на Съюза, с които се гарантира правото на нов съдебен процес

Срещу TR, румънски гражданин, е започнало наказателно преследване в Румъния в рамките на две отделни производства. Тъй като заинтересованото лице се е укрило в Германия, образуваните срещу него производства, както първоинстанционното, така и въззивното, се провеждат в негово отсъствие. Той обаче е знаел за поне едното от тези производства и е представляван в тях от избрани от него адвокати в първоинстанционното производство и от служебно назначени адвокати във въззивното производство. Съдебните процеси приключват с две присъди, с които са наложени наказания лишаване от свобода. За изпълнението им румънските органи издават европейски заповеди за арест (наричани по-нататък „ЕЗА“). От 31 март 2020 г. TR, който се намира в Хамбург (Германия), е лишен от свобода.

На 28 май 2020 г. Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург, Германия) решава да изпълни ЕЗА. TR възразява срещу това, като се позовава на факта, че румънските органи отказват да гарантират възобновяването на разглежданите наказателни производства, което според него било несъвместимо с правото на обвиняемите лица да присъстват на съдебния процес(1), а при отсъствие — с правото им на нов съдебен процес(2). Поради това германската юрисдикция следва да се произнесе относно допустимостта на предаването на TR въз основа на националните разпоредби, с които се прилага член 4а от Рамковото решение относно ЕЗА(3). Съгласно този член изпълняващият съдебен орган разполага с възможността да не изпълни ЕЗА, издадена с цел изпълнение на присъда лишаване от свобода, постановена в отсъствие на заинтересованото лице, освен в изчерпателно посочени случаи. В този контекст запитващата юрисдикция решава да отправи въпрос до Съда за евентуалното отражение на неспазването в издаващата държава членка на изискванията относно правото на нов съдебен процес, като се има предвид, че това обстоятелство не може да се свърже с една от предвидените в член 4а хипотези.

Преценка на Съда

В рамките на спешното преюдициално производство Съдът постановява, че съгласно член 4а от Рамковото решение относно ЕЗА изпълняващият съдебен орган не може да откаже изпълнението на ЕЗА единствено с довода, че не разполага с гаранция, че при предаване на издаващата държава членка ще бъде спазено правото на нов съдебен процес(4) на съответното лице, при положение че то се е укрило в изпълняващата държава членка, като по този начин е попречило на личното си призоваване и не се е явило на съдебния процес.

За да стигне до този извод, Съдът припомня, че случаите, в които държавите членки могат да откажат изпълнението на ЕЗА, са предвидени изчерпателно(5) и изпълняващият съдебен орган не може да обвърже изпълнението на ЕЗА с други условия.

След това уточнение, на първо място, Съдът посочва, че отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес, приключил с осъждането му, въз основа на което впоследствие срещу него е издадена ЕЗА, е случай, при който изпълнението на тази ЕЗА може да бъде отказано. След изменение на Рамковото решение относно ЕЗА(6) обаче обхватът на този случай, при който изпълнението може да бъде отказано, е по-ограничен, като в член 4а са изброени изчерпателно хипотези, при които трябва да се счита, че изпълнението на такава ЕЗА не накърнява правото на защита. В такива случаи изпълняващият съдебен орган е длъжен да изпълни ЕЗА. Това се отнася по-специално за хипотезата, при която заинтересованото лице е било уведомено за насрочения съдебен процес, упълномощило е защитник, посочен или от него самото, или от държавата, и действително е било защитавано от него(7).

На второ място, според Съда фактът, че издаващата държава членка не спазва разпоредбите от правото на Съюза, с които се гарантира правото на нов съдебен процес, не може да бъде пречка за изпълнението на ЕЗА, без да се заобиколи системата, въведена с Рамковото решение относно ЕЗА. Съдът подчертава обаче, че това по никакъв начин не засяга задължението на издаващата държава членка да спазва тези разпоредби. Също така, ако тази държава членка действително не ги е транспонирала в предвидения срок или ги е транспонирала неправилно, при предаване заинтересованото лице ще може да се позове на разпоредбите с директен ефект пред юрисдикциите на тази държава членка.

На трето място, Съдът набляга на факта, че разглежданият случай е случай, при който изпълнението на ЕЗА може да бъде отказано. В този смисъл, ако изпълняващият съдебен орган приеме, че не е налице една от хипотезите, при които се изключва възможността да се откаже изпълнението на ЕЗА, издадена с цел изпълнение на задочно постановена присъда, той може да вземе под внимание други обстоятелства, позволяващи му да се увери, че предаването на заинтересованото лице не води до нарушаване на правото му на защита. Тогава той би могъл евентуално да пристъпи към предаването му. Във връзка с това Съдът посочва, че изпълняващият съдебен орган може да вземе предвид поведението на заинтересованото лице. В рамките на неговата преценка релевантен е по-специално фактът, че то се е опитало да избегне връчването на информацията относно наказателните производства или също че е избегнало всякакъв контакт със служебно назначените адвокати.


1      Това право е предвидено в член 8 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 2016/343“). Все пак при определени условия държавите членки могат да предвидят провеждането на съдебен процес в отсъствието на заинтересованото лице.


2      Това право е предвидено в член 9 от Директива 2016/343.


3      Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Декларации, направени от някои държави членки относно приемането на рамковото решение (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24).


4      Така както е определено в членове 8 и 9 от Директива 2016/343.


5      Рамковото решение относно ЕЗА прави разграничение между случаите, при които не се допуска изпълнение, изброени в член 3, и случаите, при които изпълнението може да бъде отказано, изброени в членове 4 и 4а.


6      В първоначалната редакция този случай е предвиден в член 5, точка 1. Тази разпоредба е отменена с Рамково решение 2009/299 и в Рамковото решение относно ЕЗА е заменена с член 4а.


7      Член 4а, параграф 1, буква б) от Рамково решение относно ЕЗА.