Language of document : ECLI:EU:C:2008:189

Дело C-346/06

Dirk Rüffert, действащ в качеството на синдик на Objekt und Bauregie GmbH & Co. KG

срещу

Land Niedersachsen

(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Celle)

„Член 49 ЕО — Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Директива 96/71/ЕО — Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство — Социална закрила на работниците“

Резюме на решението

1.        Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги — Директива 96/71

(член 3, параграфи 1 и 8 от Директива 96/71 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги — Директива 96/71

(член 3 от Директива 96/71 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги — Директива 96/71

(Директива 96/71 на Европейския парламент и на Съвета)

4.        Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги

(член 49 ЕО; член 3, параграф 1 от Директива 96/71 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Законодателство, което предписва на възлагащия орган да възлага обществена поръчка за строителство само на предприятията, които при подаването на офертите писмено се задължават да изплащат на своите работници или служители като насрещна престация за изпълнението на съответните услуги най-малко възнаграждението, предвидено в колективния трудов договор, приложим на мястото на изпълнение на услугите, без посоченият колективен трудов договор да може да бъде квалифициран като общоприложим, не определя ставката на заплащане съгласно правилата, предвидени в член 3, параграф 1, първа алинея, първо и второ тире и параграф 8, втора алинея от Директива 96/71 относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Поради това не може да се счита, че такава ставка на заплащане представлява минимална ставка на заплащане по смисъла на член 3, параграф 1, първа алинея, буква в) от същата директива, която държавите-членки имат право да наложат съгласно Директивата на установени в други държави-членки предприятия в рамките на транснационално предоставяне на услуги.

(вж. точки 26, 30 и 31)

2.        Член 3, параграф 7 от Директива 96/71 относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги не би могъл да се тълкува в смисъл, че позволява на приемащата държава-членка да подчини предоставянето на услуги на нейната територия на съблюдаването на условия за работа, които надхвърлят задължителните правила за минимална закрила.

Всъщност що се отнася до въпросите, предвидени в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от нея, Директива 96/71 изрично предвижда степента на закрила, която приемащата държава-членка има право да наложи на установените в други държави-членки предприятия в полза на техните работници, командировани на територията на посочената приемаща държава-членка. Следователно и при уговорката, че установените в други държави-членки предприятия могат, по-специално в рамките на задължение, което са поели към своя командирован персонал, доброволно да се присъединят в приемащата държава към евентуално по-благоприятен колективен трудов договор, нивото на закрила, което трябва да бъде гарантирано на командированите работници на територията на приемащата държава, по принцип е ограничено до това, което е предвидено в член 3, параграф 1, първа алинея, букви a)—ж) от Директива 96/71, освен ако въз основа на закона или на колективни трудови договори в държавата-членка по произход посочените работници не се ползват вече от по-благоприятни условия за работа по въпросите, предвидени в посочената разпоредба.

(вж. точки 33 и 34)

3.        Държава-членка няма право да налага по силата на Директива 96/71 на установените в други държави-членки предприятия ставка на заплащане, предвидена в колективен трудов договор, който е приложим на мястото на изпълнение на услугите и не е обявен за общоприложим, предписвайки чрез законодателна мярка на възлагащия орган да възлага обществена поръчка за строителство само на предприятията, които при подаването на офертите писмено се задължават да изплащат на своите работници или служители като насрещна престация за изпълнението на съответните услуги най-малко възнаграждението, предвидено в посочения колективен трудов договор.

(вж. точка 35)

4.        Директива 96/71 относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, тълкувана в светлината на член 49 ЕО, не допуска приета от орган на държава-членка законодателна мярка, която предписва на възлагащия орган да възлага обществена поръчка за строителство само на предприятията, които при подаването на офертите писмено се задължават да изплащат на своите работници или служители като насрещна престация за изпълнението на съответните услуги най-малко възнаграждението, предвидено в колективния трудов договор, приложим на мястото на изпълнение на услугите, при положение че посоченото възнаграждение не е било определено по един от предвидените в член 3, параграфи 1 и 8 от Директивата начини.

Като задължава изпълнителите на обществени поръчки за строителство и косвено техните подизпълнители да прилагат минимално възнаграждение като предвиденото в такъв колективен трудов договор, такова законодателство може да наложи на доставчиците на услуги, установени в друга държава-членка, където минималните ставки за заплащане са по-ниски, допълнителна икономическа тежест, която може да направи невъзможно, да попречи или да направи по-малко привлекателно изпълнението на техните услуги в приемащата държава-членка. Поради това такава мярка може да представлява ограничение по смисъла на член 49 ЕО.

Такова ограничение не би могло да се счита за обосновано от целта за закрила на работниците, доколкото определената от такъв колективен трудов договор ставка на заплащане се прилага в резултат от разглежданото законодателство само за част от строителния отрасъл, при положение че, от една страна, това законодателство се прилага само за обществени поръчки, като се изключват частните поръчки, а от друга страна, посоченият колективен трудов договор не е бил обявен за общоприложим, и доколкото никаква индиция не позволява да се достигне до извода, че закрилата, произтичаща от такава ставка на заплащане, е необходима за работник, който извършва дейност в строителния отрасъл, само когато същият е нает в рамките на обществена поръчка за строителство, а не когато работи в рамките на частна поръчка.

Поради същите мотиви посоченото ограничение не може да се счита за обосновано от целта за осигуряване на закрила на независимата организация на професионалния живот от синдикатите.

(вж. точки 36—43 и диспозитива)