Language of document : ECLI:EU:C:2007:626

Съединени дела C-11/06 и C-12/06

Rhiannon Morgan

срещу

Bezirksregierung Köln

и

Iris Bucher

срещу

Landrat des Kreises Düren

(Преюдициални запитвания, отправени от Verwaltungsgericht Aachen)

„Гражданство на Съюза — Членове 17 ЕО и 18 ЕО — Отказ да се предостави помощ за обучение на граждани на държава-членка, които следват курс на обучение в друга държава-членка — Изискване курсът на обучение в друга държава-членка да се явява продължение на следван не по-малко от една година курс на обучение в учебно заведение на територията на държавата-членка на произход“

Резюме на решението

1.        Гражданство на Европейския съюз — Разпоредби на Договора — Действие по отношение на лицата

(членове 17 ЕО и 18 ЕО)

2.        Гражданство на Европейския съюз — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите-членки

(членове 17 ЕО и 18 ЕО)

1.        Гражданите на държава-членка, които учат в друга държава-членка, се ползват със статута на граждани на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 ЕО и следователно могат да се позовават на присъщите за този статут права, включително и по отношение на своята държава-членка на произход. Положенията, попадащи в приложното поле на общностното право, включват положенията, свързани с упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора, и по-специално свързаните със свободата на движение и на пребиваване на територията на държавите-членки, предвидена в член 18 ЕО.

(вж. точки 22 и 23)

2.        Членове 17 ЕО и 18 ЕО не допускат условие, според което, за да е налице право на помощи за обучение, отпуснати за курс на обучение в държава-членка, различна от тази, чиито граждани са учащите, желаещи да получат тези помощи, курсът на обучение трябва да се явява продължение на курс на обучение, следван не по малко от една година на територията на държавата-членка на произход на тези учащи.

Действително двойното задължение да е следван курс на обучение в продължение най-малко на една година в тази държава-членка и да се продължи непременно същото това обучение в друга държава-членка, поради предизвиканите от него неудобства от личен характер, допълнителни разходи, както и евентуални закъснения, с които е свързано, може да възпре гражданите на Съюза да напуснат съответната държава-членка, за да следват курс на обучение в друга държава-членка и по този начин да упражнят свободата си на движение и на пребиваване в нея, предоставена с член 18, параграф 1 ЕО.

Подобно условие не може да се приеме за пропорционално на целите да се гарантира завършване на образованието от съответните учащи в кратки срокове или да се улесни подходящият избор на курса на обучение, който те възнамеряват да следват. Стремежът да се гарантира, че помощ за обучение се предоставя единствено на учащите, които са в състояние да завършат и да докажат намерението си да продължат и завършат бързо и успешно образованието си, би могъл да представлява законна цел в рамките на организацията на подобна система. Въпреки това налагането на разглежданото условие, доколкото то на практика може да има за последица увеличаване на общата продължителност на курса на обучение, явно не съответства на посочената цел и следователно не може да доведе до постигането ѝ.

Освен това по принцип може да е оправдано определена държава-членка да отпуска помощи за обучение само на учащите, които са доказали, че в определена степен са се интегрирали в обществото на посочената държава, за да избегне положение, при което помощите, отпуснати за учащи, желаещи да следват курс на обучение в други държави-членки, могат да се окажат прекалено голям разход, който да се отрази на общото равнище на предоставяната от тази държава помощ. Условието за първи етап на обучение в тази държава-членка обаче дава неоснователно предимство на обстоятелство, което невинаги е показателно за степента на интеграция в обществото на тази държава към момента на подаване на молбата за отпускане на помощ. Ето защо подобно условие надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел и следователно не може да се приеме за пропорционално.

Накрая, разглежданото ограничение само по себе си не може или не е необходимо, за да се гарантира липса на натрупване на еднакви по естеството си помощи, получавани в друга държава-членка.

(вж. точки 18, 30, 35, 36, 39, 43, 44, 46, 50 и 51 и диспозитива)