Language of document : ECLI:EU:T:2007:196

Дело T-475/04

Bouygues SA и Bouygues Télécom SA

срещу

Комисия на Европейските общности

„Държавни помощи — Мобилна телефония — Изменение на дължимите такси от Orange France и SFR за лицензии UMTS — Решение за установяване липсата на държавна помощ“

Резюме на решението

1.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане на жалбите

(член 87, параграф 1 ЕО)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза

(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО; Директива 97/13 на Европейския парламент и на Съвета)

3.      Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията

(Директива 97/13 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      В мотивите на един акт не трябва се уточняват всички относими фактически и правни основания, тъй като тези мотиви се преценяват с оглед на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. Следователно макар и Комисията да е длъжна да представи на заинтересованото лице задоволително причините, поради които фактическите и правните основания, изложени в жалбата, която то е подало за отмяна на държавна помощ, не са били достатъчни за доказване на наличието на такава помощ, при все това тя не е задължена да се произнесе по обстоятелствата, които ѝ се струват явно неотносими, лишени от значение или очевидно от второстепенен характер. Следователно решение на Комисията е достатъчно мотивирано, ако с него се отхвърля жалба, подадена срещу национална мярка, която изравнява дължимите от операторите такси за предоставяне на лицензии Universal Mobile Telecommunications System (UMTS), поради отсъствието на един от тези кумулативно дадени елементи, определящи понятието за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, а именно предоставянето на предимство за получателя, без да мотивира този отказ във връзка с другите елементи, съставящи това понятие, и поради това че въпросната мярка прилага общностна директива, и по-конкретно принципа за недопускане на дискриминация, установен от нея.

(вж. точки 53—55)

2.      Решение, което не повдига възражения относно държавна помощ, може да бъде прието от Комисията на фазата на предварителното разглеждане, предвидена в член 88, параграф 3 ЕО, без да се открива официалната процедура, посочена в член 88, параграф 2 ЕО, само ако след това предварително разглеждане Комисията може без да се сблъска със сериозни затруднения да се убеди, че този проект на помощ е съвместим с общия пазар. Така Комисията може след приключването на фазата на предварително разглеждане законосъобразно да приеме решение, с което се установява несъществуването на държавна помощ на основание на липсата на селективно предимство, предоставено на определени оператори от национална мярка за намаляване на дължимите от тях такси за лицензиите Universal Mobile Telecommunications System (UMTS), с оглед изравняване на условията за предоставяне на всички предоставени лицензии, когато по-ранното предоставяне на лицензиите им, поради натрупаното закъснение при разгръщането на мрежата UMTS, не е имало неблагоприятно влияние за оператора, притежател на лицензия, предоставена по-късно при допълнителна покана за представяне на кандидатури, и когато загубата на държавни ресурси, която следва от това, предвид икономическата стойност на лицензиите, се отнася до несигурно вземане, от което държавата неизбежно трябва да се откаже поради особеностите на общностното право в областта на далекосъобщенията, което в Директива 97/13 относно общата рамка на общите разрешения и индивидуалните лицензии в областта на далекосъобщителните услуги прогласява принципа за равно третиране на операторите, включващ на икономически език еквивалентност на наложените такси.

(вж. точки 89—91, 111, 116, 122, 124, 152—153 и 156)

3.      Лицензиите Universal Mobile Telecommunications System (UMTS), които разрешават упражняването на икономическа дейност, състояща се в предоставяне на услуги за мобилна телефония в радиочестотния сектор, и се разглеждат като основания за разполагане и използване на съответния публичен сектор, имат определена икономическа стойност, която следва да се вземе предвид от ръководителя на този сектор при определянето на размера на дължимите от съответните оператори такси и поради това представляват държавeн ресурс.

Всъщност упражняването на властнически правомощия не изключва вземането предвид на данни от икономически характер в рамките на имущественото управление на ограничени публични ресурси, каквито са радиочестотите, съставляващи публичния радиочестотен спектър, до който може да бъде предоставено право на достъп или право на ползване. По този начин държавите-членки изпълняват ролята на регулатор на далекосъобщенията, както и ролята на управител на публичната собственост, която в случая е радиочестотният спектър.

(вж. точки 100—101 и 104—105)