Language of document : ECLI:EU:C:2007:816

Дело C-281/06

Hans-Dieter Jundt et Hedwig Jundt

срещу

Finanzamt Offenburg

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

„Свободно предоставяне на услуги — Допълнителна преподавателска дейност — Понятие за възнаграждение — Обезщетения за професионални разходи — Правна уредба в областта на данъчното освобождаване — Условия — Възнаграждение, изплатено от националeн университет“

Резюме на решението

1.        Свободно предоставяне на услуги — Разпоредби на Договора — Приложно поле

(член 45, първа алинея ЕО, член 49 ЕО и член 50 ЕО)

2.        Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Данъчно законодателство

(член 49 ЕО)

1.        Преподавателска дейност, упражнявана от данъкоплатец на една държава-членка към публичноправно юридическо лице като университет, разположен в друга държава-членка, попада в приложното поле на член 49 ЕО, дори ако е упражнявана като допълнителна и на почти доброволни начала.

Действително определящият фактор за включване на дадена дейност в приложното поле на разпоредбите на Договора, отнасящи се до свободното предоставяне на услуги, е нейният икономически характер, а именно, че дейността не трябва да бъде упражнявана безвъзмездно. Напротив, не е необходимо в това отношение предоставящият услугите да цели реализирането на печалба. Освен това фактът, че дадена преподавателска дейност е упражнявана срещу възнаграждение за сметка на университет — публичноправно юридическо лице, няма за последица да изключи извършената услуга от приложното поле на член 49 ЕО, щом като частната преподавателска дейност в университета не влиза в приложното поле на дерогацията, предвидена в член 45, първа алинея ЕО във връзка с член 50 ЕО, тъй като тя е ограничена до дейностите, които, взети сами за себе си, съставляват пряко и специфично участие в упражняването на публичната власт.

(вж. точки 32, 33, 35 и 37—39; точка 1 от диспозитива)

2.        Ограничението на свободното предоставяне на услуги, което се състои във факта, че национална правна уредба запазва прилагането на освобождаване от данък върху дохода за възнагражденията за допълнителна преподавателска дейност, изплатени от университети — публичноправни юридически лица, установени на националната територия, и го отказва, когато тези възнаграждения са изплатени от университет, установен в друга държава-членка, не е оправдано от императивни съображения от обществен интерес.

Действително, такава правна уредба, която се прилага по еднакъв начин за собствените и чуждите граждани, упражняващи дейност в национални публичноправни юридическки лица, въвежда по-неблагоприятно третиране на услугите, предоставени на получатели, разположени в други държави-членки, в сравнение с третирането, запазено за услугите, извършени на националната територия. Посоченото ограничение на свободното предоставяне на услуги не може да бъде оправдано с насърчаването на образованието, на научните изследвания и на развойната дейност, доколкото то накърнява свободата на преподавателите, упражняващи своята дейност като допълнителна, да изберат мястото на предоставяне на услугите си в рамките на Общността, без да е установено, че за постигане на твърдяната цел — насърчаване на образованието, е необходимо да запази ползването от разглежданото по главното производство освобождаване от данъци единствено за данъкоплатците, които упражняват допълнителна преподавателска дейност в университети, разположени на националната територия. По-нататък, това ограничение не може да бъде оправдано с необходимостта да се гарантира съгласуваността на данъчната система, при положение че от гледна точка на данъчния режим не съществува пряка връзка между освобождаването от данъци на обезщетенията за професионални разходи, изплатени от национални университети, и компенсирането на това предимство с определено данъчно задължение.

Впрочем фактът, че държавите-членки са компетентни да решават сами организацията на своята образователна система, не е от естество да приведе в съответствие с общностното право посочената правна уредба, която запазва ползването от освобождаване от данъци за данъкоплатците, упражняващи дейности към или за сметка на национални публични университети. Тази правна уредба не е мярка, отнасяща се до съдържанието на учебния процес или свързана с организацията на образователната система, а данъчна мярка с общ характер, която предоставя данъчно предимство, когато едно лице се посвещава на дейности в полза на общността. Дори ако подобна правна уредба представлява мярка, свързана с организацията на образователната система, тя остава не по-малко несъвместима с Договора, доколкото засяга избора на преподавателите, упражняващи своята дейност като допълнителна, що се отнася до мястото на предоставяне на техните услуги.

(вж. точки 54, 56, 57, 61, 69, 71, 73, 83—85, 88 и 89, точки 2 и 3 от диспозитива)