Language of document : ECLI:EU:C:2009:440

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА Е. SHARPSTON

представено на 9 юли 2009 година(1)

Дело C‑226/08

Stadt Papenburg

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Oldenburg)

„Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Решение на съответната държава членка да даде съгласието си за съставяния от Комисията проектосписък на териториите от значение за Общността — Интереси, които да се вземат предвид — Оправдани правни очаквания“





1.        Община Papenburg („Stadt Papenburg“) е пристанищен град, разположен на бреговете на река Емс, във федерална провинция Долна Саксония, Германия. Градът е известен с голямата си корабостроителница, Meyer-Werft, основана през 1795 г. и понастоящем специализираща в изграждането на пътнически кораби(2).

2.        Преди всяко плаване на кораб с голяма дълбочина на газене между корабостроителницата и Северно море се налага извършването на драгажни работи. Съгласно решение за одобряване на Wasser-und Schifffahrtsdirektion Nordwest (дирекция за водите и корабоплаването в северозападната област) от 31 май 1994 г., на Stadt Papenburg, Landkreis Emsland (област Emsland), и Wasser-und Schifffahrtsamt Emden (служба за водите и корабоплаването на Emden), е разрешено да извършат, ако е необходимо, драгажни работи в река Емс. Естествената пригодност на реката позволява плаване само на кораби, чиято дълбочина на газене е 6,3 метра. Чрез драгирането се дава възможност на кораби с дълбочина на газене от 7,3 метра да достигат морето.

3.        Това решение за одобряване замества всички необходими допълнителни разрешителни, изисквани съгласно германското публично право, и не подлежи на обжалване(3). Следователно за извършване на същинските драгажни работи във всеки отделен случай не се изисква друго разрешение или разрешително.

4.        В уведомление до Комисията от 17 февруари 2006 г. Германия посочва части от реката, които се намират надолу по течението, след територията на Stadt Papenburg, наречени „долен Емс и външен Емс (DE 2507‑331)“, като потенциални територии от значение за Общността по смисъла на Директива 92/43/ЕИО, наричана по-нататък „Директива за местообитанията“(4).

5.        Комисията включва територията в своя проектосписък с територии от значение за Общността в атлантическия район и иска от федералното правителство да даде съгласието си за това в съответствие с член 4, параграф 2, първа алинея от Директивата за местообитанията. Германия желае да даде съгласието си. Опасенията на Stadt Papenburg са, че ако долен Ems и външен Ems бъдат включени в списъка на териториите от значение за Общността, в бъдеще ще се изисква извършване на предвидената в член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията оценка преди всяко драгиране. Резултатът от тази оценка би бил напълно несигурен, а съответните разходи биха се повишили значително.

6.        На 20 февруари 2008 г. Stadt Papenburg подава жалба до Verwaltungsgericht Oldenburg (Aдминистративен съд в Oldenburg), в която моли съда да постанови Bundesrepublik Deutschland, наричана по-нататък „федералното правителство“, да не дава съгласието си. Чрез преюдициалното си запитване Aдминистративният съд в Oldenburg иска от Съда да разясни тълкуването на член 2, параграф 3, член 4, параграф 2 и член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията(5).

 Правна уредба

 Директивата за местообитанията

7.        Третото съображение от Директивата за местообитанията гласи:

„[…] основната цел на настоящата директива е да популяризира опазването на биологичното разнообразие, като се съобразява с икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания, и настоящата директива допринася за общата цел на устойчивото развитие; […] опазването на биологичното разнообразие може в определени случаи да изисква поддържането или дори насърчаването на определени човешки дейности.“

8.        Член 1 съдържа редица опредeления:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

к)      територия от значение за Общността [„ТЗО“] означава територия в биогеографския регион или региони, към които принадлежи, която допринася в значителна степен за съхраняването или за възстановяването в благоприятно състояние на запазване на естественото местообитание съгласно приложение I или на вид съгласно приложение II, а също може да допринесе в значителна степен за свързването на посочената в член 3 мрежа „Натура 2000“ и/или за биологичното разнообразие на съответния биогеографски район или райони.

[…];

л)      специална защитена зона [„СЗЗ“] означава територия от значение за Общността, определена от държавите членки чрез законова или административна разпоредба и/или договор, в която се провеждат мероприятията, необходими за опазване или възстановяване на благоприятно състояние на запазване на естествените местообитания и/или популации на видовете, за които тя е определена;

[…]“

9.        Член 2, параграф 3 гласи:

„Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености.“

10.      Член 3 предвижда:

„1.   Изгражда се единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони, наречена „Натура 2000“. Тази мрежа, състояща се от територии, обхващащи естествените местообитания от приложение I, както и местообитанията на видовете от приложение II, дава възможност за запазването или където е подходящо, възстановяването на благоприятно състояние на [опазване] на тези типове естествени местообитания и местообитанията на видовете в техния естествен район на разпространение.

Мрежата „Натура 2000“ обхваща също така специални защитени зони, класифицирани от държавите членки в изпълнение на Директива 79/409/ЕИО.

2.     Всяка държава членка дава своя принос за изграждането на „Натура 2000“ в съответствие с намиращите се на нейната територия типове естествени местообитания и местообитания на видовете, посочени в параграф 1. За тази цел всяка държава членка определя в съответствие с параграф 4 териториите за специални защитени зони, като взема предвид посочените в параграф 1 цели.

[…]“

11.      Член 4 предвижда:

„1.   Въз основа на критериите, установени в приложение III (етап 1), и съответната научна информация всяка държава членка представя списък на териториите, като посочва намиращите се в тях типове естествени местообитания от приложение I и местни видове от приложение II, които обитават тези територии.

[…]

В срок от 3 години след нотифицирането на настоящата директива този списък се изпраща на Комисията заедно с информация за отделните територии.

[…]

2.     Въз основа на установените в приложение III (етап 2) критерии и в рамките на пет от посочените в член 1, буква в), iii) биогеографски региони, както и в цялата територия, посочена в член 2, параграф 1, Комисията в съгласие с държавите членки съставя от списъците на държавите членки проектосписък на териториите от значение за Общността, в който се идентифицират територии с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече природни видове.

Държавите членки, при които териториите с едно или повече приоритетни естествени местообитания или с един или повече приоритетни видове заемат площ повече от 5 % от суверенната територия, могат в съгласие с Комисията да внесат предложение за по-гъвкаво прилагане на изложените в приложение III (етап 2) критерии за избор на всички територии от значение за Общността, намиращи се върху тяхната територия.

Списъкът на териториите, избрани като територии от значение за Общността, в който се идентифицират териториите с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече приоритетни видове, се приема от Комисията съгласно процедурата, установена в член 21[(6)].

[…]

4.     Ако дадена територия е приета като територия от значение за Общността съгласно процедурата на параграф 2, съответната държава членка я определя за специална защитена зона във възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест години, като установява приоритетите според важността на тези територии за [зап]азване или възстановяване в благоприятно […] състояние [на опазване] на тип естествено местообитание от приложение I или на вид от приложение II и за кохерентността на мрежата „Натура 2000“ и в светлината на застрашеността на тези територии от увреждане или унищожаване.

5.     След включване на дадена територия в списъка, посочен в параграф 2, трета алинея, тя подлежи на разпоредбите на член 6, параграфи 2, 3 и 4.“

12.      Член 6 предвижда:

„1.   [За СЗЗ д]ържавите членки определят необходимите […] мерки [за опазване], които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези райони.

2.     Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в [СЗЗ] на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

3.     Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на [опазването] на тази територия. При съблюдаване на резултатите от [оценката на] въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.

4.     Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.

Ако в съответната област има приоритетен природен тип местообитание и/или приоритетен вид, единствените съображения, които могат да бъдат посочени, са свързаните със здравето на човека или обществената безопасност, с благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение или други наложителни причини от приоритетен обществен интерес съгласно становището на Комисията.“

13.      Приложение III, етап 2, озаглавен „Оценка на значението за Общността на областите, включени в националните списъци“, предвижда:

„1.      Всички области, идентифицирани от държавите членки в етап 1, които съдържат приоритетни типове естествени местообитания и/или приоритетни видове, ще бъдат разглеждани като [ТЗО].

2.      Оценката на другите области, включени в списъците на държавите членки, по отношение на тяхното значение за Общността, например техния принос към поддържането или възстановяването [на] благоприятн[о състояние на опазване] на дадено естествено местообитание от приложение I или даден вид от приложение II и/или за кохерентността на мрежата „Натура 2000“, ще отчита следните основни критерии:

а)      относителната стойност на областта на национално ниво;

б)      географското разположение на областта от гледна точка на миграционните маршрути на видовете от приложение II и нейната принадлежност към цялостна екосистема, която е разположена от двете страни на една или повече вътрешни граници на Общността;

в)      общата площ на областта;

г)      броя на естествените типове местообитания от приложение I и видовете от приложение II, присъстващи в областта;

д)      глобалната екологична стойност на областта за съответните биогеографски райони и/или за цялата територия, посочена в член 2, която включва както характеристиката за уникалност на нейните отличителни черти, така и начина, по който те са комбинирани.“

 Основният закон на Германия

14.      Член 28, параграф 2 от Grundgesetz (Основния закон или „GG“) гласи следното(7):

„На общините се гарантира правото да регламентират на своя отговорност в рамките на закона всички въпроси от значение за местната общност. Право на [административна автономия] в рамките на възложените им по […] закон функции и при определените в закона условия имат и сдруженията на общини. [Административна автономия] се гарантира и за [основни елементи] на финансовата самостоятелност, като по-специално правото на общините да осигуряват данъчните си ресурси и да определят данъчната ставка в зависимост от икономическите възможности на данъкоплатците.“

15.      Съгласно тълкуването на запитващата юрисдикция правото на местно самоуправление, гарантирано по силата на тази разпоредба, включва и правото на общините техните интереси да бъдат взети предвид, когато мерки, чийто обхват излиза извън територията на общините, имат трайни последици върху развитието им или са трайна пречка пред достатъчно конкретни и сериозни проекти на общините. Това важи и за мерките, приети извън територията на общината, доколкото тя — независимо от географската отдалеченост — е специално и видимо засегната.

 Главното производство и преюдициалните въпроси

16.      Пред запитващата юрисдикция Stadt Papenburg твърди, че правото му на самоуправление, защитено по силата на член 28, параграф 2 от „GG“, би било нарушено от съгласието на Германия за съставяния от Комисията проектосписък на ТЗО в атлантическия район, предоставено в съответствие с член 4, параграф 2, първа алинея от Директивата за местообитанията.

17.      Stadt Papenburg изтъква, че неговите планове и инвестиции, както и икономическото му развитие като пристанищен град, разполагащ с корабостроителница, зависят от осигуряването на възможност на големите плавателни съдове да продължат да плават по река Емс.

18.      Федералното правителство иска жалбата да бъде отхвърлена. То поддържа, че отчитането на интересите, на които се позовава жалбоподателят, при вземане на решението дали да се даде съгласие за проектосписъка на ТЗО представлява нарушение на общностното право. В изпълнение на член 4, параграф 2, първа алинея от Директивата за местообитанията държава членка може да вземе решение в това отношение единствено въз основа на критерии, свързани с опазването на околната среда. При условията на евентуалност федералното правителство поддържа, че ако Директивата за местообитанията допуска да се вземат предвид интересите на общините, жалбоподателят би могъл да сезира правораздавателните органи с твърдението, че тези интереси са били пренебрегнати, дори след приемането на списъка. Следователно не би имало нужда от „превантивна“ забрана относно съгласието на федералното правителство за проектосписъка.

19.      Aдминистративният съд в Oldenburg уважава подадената от Stadt Papenburg молба за допускане на обезпечение с решение от 31 март 2008 г., С него се забранява на федералното правителство да дава съгласието си, преди този съд да се е произнесъл по делото по главното производство.

20.      Aдминистративният съд в Oldenburg решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)   Дали член 4, параграф 2, първа алинея от [Директивата за местообитанията] дава право на държава членка да откаже да даде съгласие за съставения от Комисията проектосписък на териториите от значение за Общността по отношение на една или няколко територии по други съображения, а не по съображения за опазване на околната среда?

2)     При утвърдителен отговор на първия въпрос: спадат ли към тези съображения интересите на общини и сдружения на общини, и в частност техните планове, проектопланове и други интереси във връзка с по-нататъшното развитие на тяхната територия?

3)     При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: изискват ли третото съображение от Директива 92/43/ЕИО, член 2, параграф 3 от тази директива или други разпоредби на общностното право държавите членки и Комисията да вземат предвид такива съображения при даването на съгласие и при съставянето на списъка на [ТЗО]?

4)     При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли след окончателното приемане на списъка общината, която е засегната от включването на определена територия в него, като се основава на общностното право, да се позове в съдебно производство на противоречие на списъка с общностното право, тъй като нейните интереси не са били взети предвид или не са били взети предвид в достатъчна степен?

5)     Трябва ли продължителни работи по поддръжка на фарватера на естуари, които са окончателно одобрени съгласно националното право преди изтичането на срока за транспониране на Директива 92/43/ЕИО, да бъдат подложени на оценка на въздействието им на основание член 6, параграфи 3 и 4 от посочената директива в случай на продължаване на тези работи след включването на територията в списъка на [ТЗО]?“

21.      Stadt Papenburg и Комисията представят писмени становища.

22.      Stadt Papenburg, федералното правителство и Комисията излагат устни становища в съдебното заседание, проведено на 26 март 2009 г.

 Анализ

 По първия въпрос

23.      Член 4 от Директивата за местообитанията урежда процедурата за класифициране на естествените територии като СЗЗ — на няколко етапа със съответните правни последици, — която има за цел по-специално да позволи изграждането на мрежата „Натура 2000“, както следва от член 3, параграф 2 от директивата(8).

24.      В етап 1 от тази процедура въз основа на критериите, установени в приложение III към Директивата за местообитанията, и съответната научна информация всяка държава членка представя на Комисията списък на териториите, като посочва намиращите се в тях типове естествени местообитания от приложение I и местни видове от приложение II, които обитават тези територии (член 4, параграф 1). В етап 2 въз основа на установените в приложение III критерии Комисията, в съгласие с държавите членки, съставя от списъците на държавите членки проектосписък на ТЗО. Списъкът на териториите, избрани като ТЗО, в който се идентифицират териториите с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече приоритетни видове, се приема от Комисията (член 4, параграф 2). Ако дадена територия е приета като ТЗО съгласно процедурата на параграф 2, съответната държава членка я определя за СЗЗ (член 4, параграф 4). След включване на дадена територия в приетия от Комисията списък в съответствие с член 4, параграф 2, трета алинея, тя подлежи на разпоредбите на член 6, параграфи 2, 3 и 4 (член 4, параграф 5).

25.      Първият преюдициален въпрос има за цел да изясни дали в етап 2 от процедурата Германия може да се позове на други съображения, а не на съображения за опазване на околната среда, за да откаже да даде съгласие за съставения от Комисията проектосписък на ТЗО.

26.      По дело First Corporate Shipping(9) Съдът е запитан дали държава членка има право или е задължена да вземе под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености, когато решава кои територии да предложи на Комисията в етап 1. Съдът посочва, че установените в приложение III критерии по отношение на етап 1 са „определени изключително във връзка с целта за опазване на естествените местообитания или на дивата фауна и флора, които се съдържат съответно в приложение I или приложение II. От това следва, че сам по себе си член 4, параграф 1 от Директивата за местообитанията не предвижда — при избирането на териториите, които ще бъдат предложени на Комисията като обекти, отговарящи на критериите за [ТЗО], и определянето на границите им — да се вземат предвид изисквания, различни от свързаните с опазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора“(10).

27.      Съдът постановява още, че за да се изготви проектосписък на ТЗО, така че да се постигне създаването на единна европейска екологична мрежа от СЗЗ, Комисията трябва да разполага с „изчерпателен списък от територии, които на национално ниво представляват екологичен интерес спрямо целта за опазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора, посочена в директивата. За тази цел списъкът се изготвя въз основа на критериите, установени в приложение III (етап 1) към директивата“. Съдът подчертава, че само по този начин „е възможно да се осъществи целта, посочена в член 3, параграф 1, алинея първа от Директивата за местообитанията, за запазване или възстановяване, до благоприятно състояние на опазване, на типовете естествени местообитания и на местообитанията на съответните видове, що се отнася до техния естествен ареал на разпределение, който може да се намира от едната и от другата страна на една или няколко вътрешни граници на Общността“. Когато дадена държава членка подготвя националния списък на териториите, тя не може да знае с точност и подробно какво е състоянието на местообитанията в другите държави членки. Следователно тя не може „по собствена инициатива — поради икономически, социални или културни изисквания или поради регионални или местни особености — да заличи територии, които на национално ниво представляват екологичен интерес спрямо целта за опазване, без да застраши постигането на тази цел на общностно ниво“. Ако на държавите членки бе позволено да постъпват така, „Комисията не би могла със сигурност да разчита, че разполага с изчерпателен списък от територии, отговарящи на изискванията за СЗЗ, с риск да не бъде постигната целта за организирането им в единна европейска екологична мрежа“(11).

28.      С оглед на това Съдът заключава, че „член 4, параграф 1 от Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че при избирането на териториите, които да бъдат предложени на Комисията като обекти, отговарящи на критериите за [ТЗО], и определянето на границите им държавата членка няма право да взема под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености, посочени в член 2, параграф 3 от тази директива“(12).

29.      Приложими ли са същите доводи и към етап 2 от процедурата?

30.      В своето заключение по дело First Corporate Shipping генералният адвокат Léger приема „че във втория етап — при съгласуването на избора на ТЗО между държавите членки и Комисията — не е изключено икономически и социални изисквания да обосноват неизбирането като ТЗО на територия, обхващаща едно от естествените местообитания от приложение I или от местните видове от приложение II, и съответно неопределянето ѝ като СЗЗ“(13).

31.      Противно на твърдяното от Stadt Papenburg, не смятам, че в решението по дело First Corporate Shipping се застъпва тази гледна точка(14). Независимо от всичко трябва да се установи дали това, което Съдът постановява относно етап 1, се прилага в еднаква степен и към етап 2.

32.      Смятам, че постановеното от Съда се прилага в еднаква степен и към етап 2.

33.      Що се отнася до етап 2 от процедурата, член 4, параграф 2 от Директивата за местообитанията предвижда Комисията в съгласие с държавите членки да състави проектосписък на ТЗО въз основа на установените в приложение III (етап 2) критерии. Критериите за оценка, установени за етап 2, подобно на тези за етап 1, са определени изключително във връзка с целта за опазване на естествените местообитания или на дивата фауна и флора, които се съдържат съответно в приложение I и приложение II(15). Като единствено изключение Директивата за местообитанията предвижда, че държавите членки, при които териториите с едно или повече приоритетни естествени местообитания или с един или повече приоритетни видове заемат площ повече от 5 % от суверенната територия, могат в съгласие с Комисията да внесат предложение за по-гъвкаво прилагане на изложените в приложение III (етап 2) критерии за избор на всички ТЗО, намиращи се върху тяхната територия (член 4, параграф 2, втора алинея). В конкретния случай не се прави позоваване на това изключение. Освен това дори ако държава членка попада в тази категория, Директивата за местообитанията така или иначе не предвижда други критерии (например икономически и социални), които да бъдат приложени на този етап. Тя предвижда само по-гъвкавото прилагане на чисто екологичните критерии, установени в приложение III.

34.      Тук може да се направи сравнение и с Директива 79/409/ЕИО (наричана по-нататък „Директива за птиците“)(16). Член 4, параграфи 1 и 2 от нея изискват държавите членки да предприемат специални мерки по съхраняването на местообитанията на определени видове, и по-специално да определят като специални защитени зони („СЗЗ“) най-подходящите територии за запазването на тези видове. Член 3, параграф 1 от Директивата за местообитанията предвижда изграждането на единна европейска екологична мрежа на СЗЗ, наречена „Натура 2000“, която да обхваща СЗЗ, класифицирани от държавите членки в изпълнение на Директивата за птиците. Следователно между двете директиви съществува тясна връзка(17).

35.      В производство по дело Royal Society for the Protection of Birds(18) Съдът е запитан дали тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че когато класифицира дадена територия като СЗЗ и определя границите ѝ, дадена държава членка има право да взема предвид икономически изисквания, доколкото те отразяват такива наложителни причини от по-важен обществен интерес като посочените в член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията. Съдът приема, че наложителните причини от по-важен обществен интерес, които съгласно член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията биха могли да обосноват план или проект, който може да окаже значително влияние върху дадена СЗЗ, по целесъобразност може да включват съображения от социален или икономически характер. Съдът обаче припомня, че независимо че член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията (доколкото с него се изменя член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците) регламентира процедура, която дава възможност на държавите членки да приемат — поради наложителни причини от по-важен обществен интерес и при спазване на определени условия — план или проект с отрицателно влияние върху СЗЗ и така допуска възможност за изменяне на решение за класифициране на такава територия чрез стесняване на обхвата ѝ, този член все пак не предвижда никакви изменения относно първоначалния етап на класифициране на територия като СЗЗ, установен в член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците. От това следва, че дори съгласно Директивата за местообитанията класифицирането на територии като СЗЗ трябва при всички обстоятелства да бъде извършено в съответствие с допустимите критерии съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците, както и че икономическите изисквания — като наложителна причина от по-важен обществен интерес, която допуска дерогация от задължението за класифициране на територия според екологичната ѝ стойност — не могат да бъдат взети предвид на този етап(19).

36.      Както Директивата за местообитанията, така и Директивата за птиците са част от системата, създадена да допринесе за изграждането на „Натура 2000“. Струва ми се, че би било непоследователно и противоречащо на целта на Директивата за местообитанията да се даде право на държава членка да се позовава на икономически критерии, за да откаже съгласието си за проектосписъка на ТЗО съгласно самата Директива за местообитанията, когато Съдът ясно е постановил, че такива критерии не могат да имат отношение при избора на територии по член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците, изменена с Директивата за местообитанията.

37.      Освен това, както Съдът приема в Решение по дело Royal Society for the Protection of Birds, в член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията е предвидено такива интереси да се вземат предвид на по-късен етап(20). Всъщност още в разпоредбата на член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията се посочва, че мерките, взети в изпълнение на директивата, следва да вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености.

38.      Както обаче комисията правилно подчертава, член 2, параграф 3 не представлява обща дерогация от правилата на Директивата за местообитанията. Подобна формулировка се съдържа в член 2 от Директивата за птиците(21). Съдът е приел, че макар и да не представлява самостоятелна дерогация от въведения от Директивата за птиците общ режим на защита, тази разпоредба все пак показва, че директивата взема предвид не само необходимостта от ефективна защита на птиците, но по-специално и икономическите изисквания(22). Това твърдение ми се струва приложимо mutatis mutandis и към член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

39.      Следователно по същество разпоредбата, която допуска да се вземат предвид икономически интереси, е член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията.

40.      Член 6 от Директивата за местообитанията задължава държавите членки да определят необходимите мерки за опазване на СЗЗ (член 6, параграф 1) за предотвратяване в СЗЗ на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на обхванатите видове (член 6, параграф 2) и да подлагат „планове[те] или проекти[те], които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние“ на предварителна оценка, за да се оцени въздействието им върху СЗЗ (член 6, параграф 3). Член 6, параграф 4 предвижда (ограничено) приложно поле, що се отнася до това, държава членка да отмени действието на негативна предварителна оценка и да разреши изпълнението на съответния план или проект поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален и икономически характер. В такъв случай обаче държавата членка се задължава да предприеме всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“ и да информира Комисията за тези мерки(23).

41.      Следователно член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията изрично предвижда момента от процедурата, в който могат да се вземат предвид икономически интереси. Според мен, за да не се застраши постигането на целта на Директивата за местообитанията, е задължително при избирането на ТЗО да се съблюдават само критерии, свързани с опазването на околната среда. Едва когато бъде определен в съответствие с тези критерии пълният списък на ТЗО, могат да се вземат предвид икономически интереси като този по главното производство. Отчитането на такива интереси по изключение може да означава, че план или проект, които биха могли да окажат отрицателно влияние върху съответната територия, при все това започват.

42.      С оглед на това заключавам, че член 4, параграф 2, първа алинея от Директивата за местообитанията не дава право на държава членка да откаже да даде съгласие за съставения от Комисията проектосписък на ТЗО по други съображения, а не по съображения за опазване на околната среда.

43.      Вторият, третият и четвъртият въпрос, поставени от запитващата юрисдикция, се основават на предпоставката за утвърдителен отговор на първия въпрос. Предвид начина, по който предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, не е необходимо разглеждане на втория, третия и четвъртия въпрос.

 По петия въпрос

44.      С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали продължителни работи по поддръжка на фарватера на естуари, които са окончателно одобрени съгласно националното право преди изтичането на срока за транспониране на Директивата за местообитанията(24), трябва да бъдат подложени на оценка на въздействието им на основание член 6, параграфи 3 и 4 от посочената директива в случай на продължаване на тези работи след включването на територията, която те биха засегнали, в списъка на ТЗО.

45.      Отговорът на този въпрос зависи от това, дали драгажните работи, разглеждани в главното производство, представляват „планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които могат да окажат значително влияние“. Полезни указания в тази връзка могат да се изведат от две дела.

46.      По дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging(25) Съдът е запитан дали механичният улов на миди, извършван в продължение на много години, за който обаче ежегодно се издава разрешително с ограничен срок (като за всяко разрешително се извършва нова оценка на възможността за извършване на дейността, както и оценка на територията, където тя може да се осъществява), попада в обхвата на понятието „планове“ или „проекти“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Като установява липсата на определение в Директивата за местообитанията на термините „план“ или „проект“, Съдът се позовава на определението за „проект“, посочено в член 1, параграф 2 от Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда(26), и постановява, че механичният улов на миди попада в приложното ѝ поле. Съдът приема, че определението за „проект“, съдържащо се в Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда, е релевантно за определянето на понятието „план или проект“ по смисъла на Директивата за местообитанията, тъй като и с двете директиви се цели да се избегне издаването на разрешение за дейностите, които могат да окажат отрицателно влияние върху околната среда, без да се извърши предварителна оценка на въздействието им върху околната среда. Следователно дейност като механичния улов на миди попада в обхвата на понятието „план или проект“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

47.      Освен това Съдът постановява, че фактът, че дейността се извършва в рамките на съответната територия периодично в продължение на няколко години и че за нея е необходимо ежегодно получаване на разрешително, като при издаването на всяко ново разрешително се изисква оценка на възможността за извършване на дейността, както и оценка на територията, където тя може да се осъществява, сам по себе си не представлява пречка за разглеждането на дейността — към момента на подаване на всяко заявление за разрешително — като отделен план или проект по смисъла на Директивата за местообитанията(27).

48.      В производство за установяване на неизпълнение на задължения от Ирландия Комисията твърди, че в нарушение на член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията Ирландия е разрешила осъществяването на проект за отводняване, който е можел да се отрази значително на СЗЗ в Glen Lough, без предварително да е изискала извършването на подходяща оценка на проекта или да е приложила подходяща процедура по вземане на решение(28). В заключението си по това дело генералният адвокат Kokott припомня, че относно определението за „проект“ Съдът — в Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging(29) — вече се е позовал на определението, посочено в член 1, параграф 2 от Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда. С оглед на това генералният адвокат е счел, че мерките по поддържането също могат да представляват намеса в естествената околна среда и ландшафта особено когато водят до влошаване на условията в местообитанието, явяващо се най-подходящо за опазване на птиците(30). Съдът възприема същия подход(31).

49.      С оглед на тези решения ми се струва, че драгирането, разглеждано в главното производство, очевидно попада в обхвата на определението за „план или проект“ по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Изглежда, че при определянето на приложното поле на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията подходът на Съда е „широкообхватен“(32).

50.      В акта за преюдициално запитване обаче се посочва, че драгирането е окончателно разрешено от общинските власти преди изтичането на срока за транспониране на Директивата за местообитанията, без да се изискват допълнителни разрешителни. Това означава ли, че всички драгажни работи по коритото на река Емс (минали и бъдещи) следва да се разглеждат като един „план или проект“, който е бил окончателно разрешен преди изтичането на срока за транспониране на Директивата за местообитанията и който при това положение не попада в приложното поле на член 6, параграф 3?

51.      Ясно е, че член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията логично не може да се приложи ретроактивно. Следователно по отношение на драгиране, което вече е било разрешено и приложено преди изтичането на срока за транспониране на Директивата за местообитанията, предварителна оценка не би била изискуема(33).

52.      Както предлагам обаче в заключението си по дело Valloni e steppe pedegarganiche, струва ми се, че „[а]ко и доколкото са налице по-нататъшни проекти или по-нататъшни етапи от един и същ цялостен проект, които биха могли да се разграничат не по изкуствен начин от предишните етапи, те […] биха били подчинени на задължението по член 6, параграф 3. Те също биха били в състояние (поне потенциално) да се ползват от дерогиращите разпоредби на член 6, параграф 4“(34).

53.      При това положение смятам, че всички по-нататъшни драгажни работи или работи по поддръжка на коритото на река Емс трябва да бъдат подложени на предварителна оценка съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

54.      В заключението си по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging генералният адвокат Kokott посочва, че за ефективното избягване на неумишлено увреждане на териториите от „Натура 2000“ по отношение на всички потенциално вредни мерки трябва, когато е възможно, да се прилага процедурата, предвидена в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Предвид това се заключва, че термините „план“ и „проект“ трябва да се тълкуват разширително. Генералният адвокат взема предвид факта, че уловът на миди се извършва в настоящата му форма в продължение на много години, но изразява становището, че нито терминът „план“, нито терминът „проект“ биха препятствали мярка, подновявана на редовни интервали, да се разглежда като отделен план или проект във всеки конкретен случай. Важно е да се посочи, че генералният адвокат Kokott изтъква, че именно защото разглежданите мерки се характеризират с повторяемост, подобно тълкуване на термините „план“ и „проект“ не води до непропорционална вреда. Ако последиците не се менят в течение на годините, при следваща оценка може лесно да се установи, че не е налице вероятно значително въздействие чрез позоваване на предишните оценки. При промяна на обстоятелствата не може да се изключи необходимостта от извършване на нови, по-комплексни оценки и при това положение е обоснована(35).

55.      Посоченият подход е разумен.

56.      Намирам още, че определението за „план или проект“, посочено в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, трябва да бъде самостоятелно общностно определение. То не може да се постави в зависимост от естеството на административното решение, с което се одобрява извършването на дадена дейност съгласно националното право, без да се застраши целта на посочената директива. Нека предположим например, че дълго преди изтичането на срока за транспониране на Директивата за местообитанията държава членка е взела окончателно административно решение, с което дава право на гражданите си свободно да ловуват вълци(36). Подобно общо разрешение за изтребване на вълци не би било освободено от контрол съгласно Директивата за местообитанията само поради окончателния характер на националното административно решение.

57.      Комисията поддържа, че защитата на оправданите правни очаквания и на придобитите права изключва възможността за прилагане на процесуалните правила към положения, относно които вече е дадено разрешение, както и че Stadt Papenburg и Meyer-Werft имат оправдано правно очакване относно възможността да се плава по река Емс. При това положение Комисията заключва, че предварителните оценки съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията не могат да се прилагат за драгажни работи, регламентирани в рамките на първоначалното разрешение съгласно германското административно право. Тя счита, че член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, който изисква държавите членки да вземат подходящи мерки за предотвратяване в СЗЗ на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, установява достатъчна защита на околната среда.

58.      По същия начин Stadt Papenburg се позовава на Решение по дело Kühne & Heitz(37), в което Съдът приема, че (при наличието на специфични условия)(38) принципът на сътрудничеството, произтичащ от член 10 ЕО, задължава административния орган, сезиран с искане в този смисъл, да преразгледа окончателното административно решение, за да вземе предвид възприетото междувременно от Съда тълкуване на съответната разпоредба.

59.      Струва ми се, че не този е правилният подход.

60.      В случая не става въпрос за задължение на административния орган, взел решението, с което се позволява драгирането, да преразгледа това решение. Въпросът по-скоро се отнася до възможността общностен законодателен акт — в случая директива — да измени правно положение, регламентирано с административно решение съгласно националното право, което е прието преди изтичането на срока за транспониране на Директивата за местообитанията и чието правно действие продължава.

61.      Както Съдът подчертава в Решение по дело VEMW и др., принципът на защита на оправданите правни очаквания безспорно се вписва сред основните принципи на Общността и всеки икономически оператор, у когото институция е породила основателни очаквания, може да се позовава на този принцип(39). В настоящия случай обаче общностните институции с нищо не са дали повод да се счита, че законодателното положение, което е било в сила преди приемането на Директивата за местообитанията, ще продължава за неограничен период от време.

62.      Вярно е, че германските общински власти приемат мярка, с която се разрешава бъдещо драгиране в река Емс. Това решение обаче е взето на 31 май 1994 г.(40) — малко повече от две години след приемането на Директивата за местообитанията (на 21 май 1992 г.), — но все пак 10 дни преди изтичането на срока за транспониране на директивата (10 юни 1994 г.)(41). Съдът изяснява, че когато е в състояние да предвиди приемането на общностен акт от естество да засегне неговите интереси, предпазливият и съобразителен икономически оператор не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, когато този акт бъде приет. В конкретния случай разглежданата мярка вече е била приета. Освен това държава членка не може да обвърже Общността по начин, който накърнява способността на последната дa въведе или да изпълнява политиката си в областта на околната среда и предвидената в член 2 ЕО задача да насърчава висока степен на защита и подобряване на качеството на околната среда(42).

63.      Принципът на правната сигурност в частност изисква правната уредба, която има неблагоприятни последици по отношение на частноправните субекти, да бъде ясна и точна, а нейното прилагане — предвидимо за правните субекти. Частноправните субекти обаче не могат да имат правни очаквания за пълно отсъствие на промени в законодателството — те могат само да поставят под въпрос правилата за прилагане на тези промени. Освен това принципът на правната сигурност не изисква да няма законодателна промяна, а по-скоро законодателят да отчита специфичното положение на икономическите оператори и да предвижда при необходимост адаптиране към прилагането на новите правни норми(43).

64.      В допълнение съгласно постоянната съдебна практика при липсата на преходни разпоредби новите правила се прилагат незабавно по отношение на бъдещите правни последици на положение, което е възникнало при действието на старата правна норма(44), а приложното поле на принципа за защита на оправданите правни очаквания не може да се разшири дотолкова, че да препятства изобщо прилагането на новите правила спрямо бъдещите последици от положения, създадени при действието на предходните правила(45).

65.      Несъмнено проявявам уважение към законния интерес на Stadt Papenburg и на корабостроителите да се осигури възможност за плаване по река Емс, така че построените от тях плавателни съдове да могат да достигат морето. Все пак е важно да се отбележи, че Директивата за местообитанията съдържа разпоредби, които допускат — чрез дерогацията, предвидена в член 6, параграф 4 — да се вземе предвид особеното положение на градове като Stadt Papenburg(46).

66.      Интересите на Papenburg и неговите корабостроители могат да бъдат защитени по този начин, като се подходи към тълкуване на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, което не е твърде ограничително и което не крие рискове, застрашаващи целта на директивата за опазване на околната среда.

67.      Ако драгирането в река Емс включва по същество идентични дейности, които се повтарят периодично по един и същ начин, основателно може да се приеме, че не би следвало предварителната оценка, предвидена в член 6, параграф 3, да е прекалено обременителна. Ако в конкретен случай необходимото драгиране надхвърли обхвата на тези повтарящи се дейности, трябва да се извърши по-задълбочена оценка(47). Ако драгирането трябва да бъде осъществено въпреки негативната оценка на въздействието върху територията(48), член 6, параграф 4 дава право на Германия да игнорира тази негативна предварителна оценка и да разреши драгирането. В този случай обаче Германия би била длъжна да предприеме всички необходими компенсаторни мерки, за да защити цялостната кохерентност на „Натура 2000“, както и да информира Комисията за предприетите мерки.

68.      Според Комисията трябва да се приложи само член 6, параграф 2. Напомням обаче, че параграф 2 и параграф 3 от член 6 имат различна функция по смисъла на Директивата за местообитанията. Както Съдът е постановил по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging(49), обстоятелството, че за определен план или проект е предоставено разрешение съгласно процедурата, предвидена в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, обезсмисля едновременното прилагане на правилото за обща защита, съдържащо се в параграф 2 от същия член. Това е така, защото разрешаването на план или проект на основание член 6, параграф 3 задължително означава, че не се счита за вероятно този план или проект да има отрицателно влияние върху съответната територия, нито следователно да доведе до влошаване на състоянието или значително обезпокояване по смисъла на член 6, параграф 2.

69.      Съдът добавя обаче, че „не е изключено впоследствие да се окаже вероятно този план или проект да причини такова влошаване на състоянието или обезпокояване дори когато на компетентните национални органи не може да се вмени отговорността за каквато и да е грешка“. При тези обстоятелства прилагането на член 6, параграф 2 позволява да се удовлетвори основната цел за опазване и закрила на качеството на околната среда, включително опазването на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора(50).

70.      При това положение смятам, че бъдещото драгиране в река Емс ще трябва да бъде подложено на предварителна оценка съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Ролята на член 6, параграф 2 е ограничена, като същевременно е допълваща и в крайна сметка — важна.

71.      Следователно стигам до извода, че продължителни работи по поддръжка на фарватера на естуари, които са окончателно одобрени съгласно националното право преди изтичането на срока за транспониране на Директивата за местообитанията, трябва да бъдат подложени на оценка на въздействието им върху територията на основание член 6, параграфи 3 и 4 от посочената директива в случай на продължаване на тези работи след включването на територията в списъка на ТЗО.

 Заключение

72.      Предвид изложените по-горе съображения смятам, че на отправените от Verwaltungsgericht Oldenburg преюдициални въпроси трябва да се отговори следното:

–        Член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна не разрешава на държава членка да откаже по различни от свързаните с опазване на околната среда съображения да даде съгласието си за включването на една или няколко територии в съставяния от Комисията проектосписък на територии от значение за Общността.

–        Продължителни работи по поддръжка на фарватера на естуари, които вече са одобрени съгласно националното право преди изтичането на срока за транспониране на Директива 92/43, трябва да бъдат подложени на оценка на въздействието им на основание член 6, параграфи 3 или 4 от посочената директива в случай на продължаване на тези работи след включването на територията в списъка на територии от значение за Общността.


1 – Език на оригиналния текст: английски.


2 – Вж. http://www.meyerwerft.de.


3 – Вж. член 75, параграф 1 от VwVfG (Verwaltungsverfahrensgesetz — Закон за административните процедури).


4 – Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (OВ L 206, стp. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109).


5 – Вж. Точка 20 по-долу относно преюдициалните въпроси.


6 – Член 21 се отнася до процедура с участието на регулаторен комитет в съответствие с членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159).


7 – Съдържанието на бележката няма отношение към текста на български език.


8 – Решение от 7 ноември 2000 г. по дело First Corporate Shipping (C‑371/98, Recueil, стр. I‑9235, точка 20).


9 – Посочено в бележка под линия 8.


10 – Решение по дело First Corporate Shipping, посочено в бележка под линия 8, точки 14—16.


11 – Решение по дело First Corporate Shipping, посочено в бележка под линия 8, точки 22—24.


12 – Решение по дело First Corporate Shipping, посочено в бележка под линия 8, точка 25.


13 – Точка 51 от заключението.


14 – Stadt Papenburg се позовава конкретно на точка 20 от решението: „Освен това член 4 от Директивата за местообитанията урежда процедурата за класифициране на естествените територии като СЗЗ — на няколко етапа със съответните правни последици, — която има за цел по-специално да позволи изграждането на мрежата „Натура 2000“, както следва от член 3, параграф 2 от директивата“. Не виждам как тази точка може изобщо да се тълкува в смисъл, че насочва към тезата на генералния адвокат.


15 – По отношение на етап 1 вж. Решение по дело First Corporate Shipping, посочено в бележка под линия 8, точка 15. Критериите за етап 2 са посочени в точка 13 по-горе.


16 – Директива на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77).


17 – Вж. също член 7 от Директивата за местообитанията, който я свързва с Директивата за птиците, като предвижда, че задълженията съгласно член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Директивата за местообитанията заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4 от Директивата за птиците, по отношение на областите, класифицирани като СЗЗ съгласно член 4, параграф 1 или признати за такива съгласно член 4, параграф 2 от нея. Вж. освен това точка 40 от моето заключение, представено по дело C‑388/05, Комисия/Италия (Решение от 20 септември 2007 г., Сборник, стр. I‑7555, точка 40).


18 – Решение от 11 юли 1996 г. (C‑44/95, Recueil, стр. I‑3805).


19 – Решение по дело Royal Society for the Protection of Birds, посочено в бележка под линия 18, точки 38—41.


20 – Решение по дело Royal Society for the Protection of Birds, посочено в бележка под линия 18, точка 41.


21 – „Държавите членки предприемат необходимите мерки за поддържане на популациите на видовете, посочени в член 1, на ниво, което отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, или за адаптиране на популациите на тези видове към това ниво“.


22 – Решение от 8 юли 1987 г. по дело Комисия/Белгия (247/85, Recueil, стр. 3029, точка 8).


23 – Вж. заключението ми, представено по дело Комисия/Италия (посочено в бележка под линия 17, точки 44 и 45).


24 – Както уточнявам в бележка под линия 7 към точка 16 от заключението ми по дело Комисия/Италия, посочено в бележка под линия 17 по-горе, да се определи точната дата не е толкова лесно, както би могло да изглежда. Съдът вече е определил, че правилната дата е 10 юни 1994 г.: вж. Решение от 13 декември 2007 г. по дело Комисия/Ирландия (C‑418/04, Сборник, стр. I‑10947, точка 32).


25 – Решение от 7 септември 2004 г. (C‑127/02, Recueil, стр. I‑7405).


26 – Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (OВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174). Член 1, параграф 2 предвижда, че „извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми“ и „друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на природни ресурси“ следва да се считат за „проекти“.


27 – Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, посочено в бележка под линия 25, точки 21—28.


28 – Решение по дело Комисия/Ирландия, посочено в бележка под линия 24, точка 248.


29 – Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, посочено в бележка под линия 25, точка 24.


30 – Заключение по дело Комисия/Ирландия, посочено в бележка под линия 24, точка 175.


31 – Решение по дело Комисия/Ирландия, посочено в бележка под линия 24, точки 248—257.


32 – Сравнение вероятно би могло да се направи с член 28 ЕО, по отношение на който подходът на Съда също е широкообхватен. Вж. например Решение от 4 юни 2009 г. по дело Mickelsson и Roos (C‑142/05, все още непубликувано в Сборника, точка 24, както и цитираната съдебна практика).


33 – Вж. по аналогия заключението ми, представено по дело Комисия/Италия, посочено в бележка под линия 17, точка 51.


34 – Посочено в бележка под линия 17, точка 52.


35 – Заключение на генералния адвокат Kokott по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, посочено в бележка под линия 25, точки 30—38.


36 – Ловът на вълци се разглежда в Решение от 14 юни 2007 г. по дело Комисия/Финландия (C‑342/05,Сборник, стр. I‑4713).


37 – Решение от 13 януари 2004 г. (C‑453/00, Recueil, стр. I‑837).


38 – А именно „според националното право той има правомощието да преразгледа това решение; въпросното административно решение е станало окончателно след съдебно решение на национална юрисдикция, действаща като последна инстанция; от гледна точка на следваща посоченото съдебно решение практика на Съда то е основано на неправилно тълкуване на общностното право, възприето, без Съдът да е бил сезиран с преюдициално запитване при условията на член 234, трета алинея ЕО и заинтересуваното лице е сезирало административния орган незабавно след като е узнало за тази съдебна практика“ (точка 28 от Решение по дело Kühne & Heitz, посочено в бележка под линия 37).


39 – Решение от 7 юни 2005 г. (C‑17/03, Recueil, стр. I‑4983, точки 73 и 74, както и цитираната там съдебна практика).


40 – Вж. точка 2 по-горе.


41 – Вж. бележка под линия 24 по-горе.


42 – Вж. също член 3, параграф 1, буква л) ЕО, член 6 ЕО и членове 174—176 ЕО. Вж. по аналогия Решение по дело VEMW и др., посочено в бележка под линия 39, точки 74 и 75 и 79, както и цитираната там съдебна практика.


43 – Решение по дело VEMW и др., посочено в бележка под линия 39, точки 80 и 81.


44 – Вж. по-специално Решение от 29 януари 2002 г. по дело Pokrzeptowicz-Meyer (C‑162/00, Recueil, стр. I‑1049, точка 50) и Решение от 21 януари 2003 г. по дело Германия/Комисия (C‑512/99, Recueil, стр. I‑845, точка 46).


45 – Вж. по-специално Решение от 14 януари 1987 г. по дело Германия/Комисия (278/84, Recueil, стр. 1, точка 36) и Решение от 29 юни 1999 г. по дело Butterfly Music (C‑60/98, Recueil, стр. I‑3939, точка 25), и Решение по дело Pokrzeptowicz-Meyer, посочено в бележка под линия 44, точка 55.


46 – Вж. по аналогия Решение по дело VEMW и др., посочено в бележка под линия 39, точка 82.


47 – Вж. също заключението на генералния адвокат Kokott по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, посочено в бележка под линия 25, точка 38.


48 – Със сигурност няма „алтернативно решение“ за отвеждане на плавателните съдове от корабостроителницата до морето, а „наложителните причини от по-важен обществен интерес“ включват такива от социален или икономически характер.


49 – Посочено в бележка под линия 25, точки 35 и 36.


50 – Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, посочено в бележка под линия 25, точка 37.