РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
16 януари 2007 година
Дело F-119/05
Charlotte Gesner
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Длъжностни лица — Инвалидност — Отхвърляне на искането за съставяне на комисия по инвалидност“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Gesner иска отмяна на Решение на СХВП от 2 септември 2005 г. за отхвърляне на жалбата ѝ срещу Решение от 21 април 2005 г., с което посочената служба отхвърля искането ѝ за съставяне на комисия по инвалидност
Решение: Отменя Решение от 21 април 2005 г., с което СХВП отхвърля искането на жалбоподателя за съставяне нa комисия по инвалидност. Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски.
Резюме
Длъжностни лица — Инвалидност — Срочно наети служители — Започване на процедура за установяване на инвалидност
(член 59, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица; член 31, първа алинея и член 33, параграф 1 от Условията за работа на другите служители)
При липса в Условията за работа на другите служители на разпоредба в обратен смисъл, понятието за инвалидност по смисъла на последните условия е идентично с понятието, възприето в Правилника. Така то обхваща положението на срочно наетия служител, който, както длъжностното лице, се намира в състояние на инвалидност, считана за пълна, и който поради това е принуден да прекъсне изпълнението на задълженията си. Следователно срочно наетият служител, който е принуден да прекъсне изпълнението на задълженията си поради здравословното си състояние, има право на това, да се започне процедура за проверка на евентуалната му инвалидност. Положението би било различно само ако искането му представлява злоупотреба с право, особено ако то цели единствено, при липса на всякакви нови данни, да се оспори предходно заключение на вече сезирана със състоянието му комисия по инвалидност.
За започването на тази процедура не е предвидено условие за предварителна продължителност на отпуска по болест. Предвиждането на подобно условие в редица случаи би попречило на срочно наетите служители, чието здравословно състояние внезапно или бързо се влошава, или на служителите, които са пострадали от злополука, да получават обезщетения за тези рискове.
Условието за предварителна продължителност на отпуска по болест, предвидено в член 59, параграф 4 от Правилника, не се прилага в хипотезата, в която срочно наетият служител иска започване на процедура за установяване на инвалидност. Всъщност тази разпоредба се отнася до случаите, в които администрацията решава да започне тази процедура и подчинява подобно решение на условието отсъствието на длъжностното лице или на служителя поради отпуск по болест да надвишава определен срок. Така, тази разпоредба представлява гаранция както за служителя, така и за администрацията. От една страна, тя предоставя на служителя разумен срок, за да се възстанови и да възобнови изпълнението на задълженията си, преди да се установи наличие на инвалидност. От друга страна, тази разпоредба оправомощава администрацията след изтичане на този срок да установи инвалидността на заинтересованото лице, за да може, ако е необходимо, да пристъпи към окончателно заместване на последното чрез заемане на длъжността му, като по този начин признава възможността, а не задължението органът по назначаване да сезира комисията по инвалидност.
(вж. точки 28—30 и 32—34)
Позоваване на:
Съд — 9 юли 1975 г., Vellozzi/Комисия, 42/74 и 62/74, Recueil, стр. 871, точки 25—27; 15 януари 1981 г., B./Парламент, 731/79, Recueil, стр. 107, точка 7;
Първоинстанционен съд — 16 юни 2000 г., C/Съвет, T‑84/98, Recueil FP, стр. I‑A‑113 и II‑497, точка 68