ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

20 април 2007 година

Дело F-13/07

L

срещу

Европейска агенция по лекарствата (EMEA)

„Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Отказ за свикване — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 EA, с която L иска отмяна на решението на EMEA от 31 март 2006 г., с което се отхвърля искането му за определяне на комисия по инвалидност, както и доколкото е необходимо — отмяна на решението от 25 октомври 2006 г., с което се отхвърля жалбата му по административен ред срещу посоченото решение

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Произнасяне с мотивирано определение — Условия

(член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 3, параграф 4 от Решение 2004/752 на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Посочената в член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд хипотеза на явна недопустимост се прилага не само в случаите, в които нарушението на правилата относно допустимостта е дотолкова очевидно и несъмнено, че не може да се изтъкне никакъв сериозен довод в подкрепа на допустимостта, а и в случаите, в които при преглед на преписката, преценявайки, че положението е достатъчно изяснено от материалите по нея, съдебният състав е напълно убеден в недопустимостта на жалбата, по-специално поради обстоятелството, че тя не отговаря на поставените от постоянната съдебна практика изисквания, и освен това счита, че провеждането на ново съдебно заседание не би разкрило никакво ново обстоятелство в това отношение. В подобна хипотеза отхвърлянето на жалбата с определение не само допринася за процесуална икономия, но и спестява на страните разноските, свързани с провеждането на съдебно заседание.

(вж. точки 20 и 21)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — Решение от 27 март 2007 г. по дело Manté/Съвет, F‑87/06, все още непубликувано в Сборника, точка 16

2.      Предвиденият в член 90, параграф 2 от Правилника тримесечен срок за подаване на жалба по административен ред тече, считано от получаване на уведомлението за решение на администрацията от лице, което може да представлява длъжностното лице като съпруга(та) му. Датата, на която длъжностното лице действително е узнало за решението, която зависи от несигурни обстоятелства от частен характер, независещи от положената от администрацията грижа за изпращане на уведомление за решението, и която последната не може да докаже, е ирелевентна.

(вж. точки 30 и 32)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — Решение от 3 юни 1997 г. по дело H/Комисия, T‑196/95, Recueil FP, стр. I‑A‑133 и II‑403, точки 32—35