РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
14 февруари 2007 година
Дело F‑1/06
Juan Miguel Fernández Ortiz
срещу
Комисия на Европейските общности
„Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Уволнение след изтичането на срока за изпитване“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 ЕА, с която г‑н Fernández Ortiz иска отмяна на решението на Комисията за неговото уволнение след изтичане на срока му за изпитване
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване
(член 34, параграфи 3 и 4 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване
(член 34, параграфи 3 и 4 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване
(член 34, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване
(член 34, параграфи 3 и 5 от Правилника за длъжностните лица)
1. Член 34, параграф 3 от Правилника, който предоставя на органа по назначаването възможността да уволни длъжностно лице в срок за изпитване поради професионална некомпетентност и сроковете, които той предвижда, не могат да се тълкуват в смисъл, че посоченият орган трябва във всеки случай да вземе решение преди изтичането на срока за изпитване и че може законосъобразно да уволни длъжностното лице в срок за изпитване само преди изтичането на този срок.
Липсата на задължение за органа по назначаването да предприеме действия в императивен срок обаче не може да освободи същия от вземане на решение в разумен срок, тъй като той има задължението да гарантира, че положението на всяко длъжностно лице е правомерно с оглед на Правилника.
Срокът, който следва да се вземе предвид, за да се прецени дали той е взел решение в разумен срок, започва да тече от момента, в който оценката в края на срока за изпитване е изготвена и съобщена на заинтересованото лице. Всъщност по този начин и считано от тази дата длъжностното лице в срок за изпитване е уведомено за започването спрямо него на процедурата за уволнение.
(вж. точки 41, 44 и 45)
Позоваване на:
Съд — 1 юни 1978 г., D’Auria/Комисия, 99/77, Recueil, стр. 1267, точки 18 и 19; 12 юли 1973 г., Di Pillo/Комисия, 10/72 и 47/72, Recueil, стр. 763, точка 9; 26 февруари 1976 г., Van de Roy/Комисия, 92/75, Recueil, стр. 343, точка 12
2. От нито една разпоредба на Правилника не следва, че длъжностното лице в срок за изпитване, което е получило неблагоприятна оценка от срока за изпитване, може да бъде титуляризирано мълчаливо вследствие на самото изтичане на неговия срок за изпитване. Всъщност самото съществуване на срок за изпитване, на възможност за удължаване на последния и на процедура за уволнение, посочена в член 34, параграф 3 от Правилника, свидетелстват, че длъжностното лице в срок за изпитване няма безусловно право на титуляризиране след изтичането на неговия срок за изпитване, а само очакване, тъй като титуляризирането изисква длъжностното лице в срок за изпитване да е показало нужните професионални качества.
(вж. точки 53 и 55)
Позоваване на:
Съд — Di Pillo/Комисия, посочено по-горе, точка 9
3. Неспазването на определените в член 34, параграф 3 от Правилника срокове при изготвянето на оценки от срока за изпитване представлява нередовност, която — колкото и да е достойна за съжаление — не може да постави под въпрос действителността на тези оценки, когато заинтересованото лице е могло да представи забележките си в достатъчен срок, позволявайки по този начин на органа по назначаването да направи дължимата от него преценка.
Освен това закъснението при уведомяването за решението за удължаване на срока за изпитване няма значение за законността на това решение, когато заинтересованото лице е било надлежно, своевременно информирано от администрацията за обстоятелството, че срокът му за изпитване е продължен, и следователно не е било държано в несигурност, нито в положение на „правен вакуум“.
(вж. точки 59—62)
Позоваване на:
Съд — 25 март 1982 г., Munk/Комисия, 98/81, Recueil, стр. 1155, точки 8 и 9
Първоинстанционен съд — 5 март 1997 г., Rozand-Lambiotte/Комисия, T‑96/95, Recueil FP, стр. I‑A‑35 и II‑97, точка 72
4. Възможността, с която разполага органът по назначаването съгласно член 34 от Правилника, да уволни длъжностно лице в срок за изпитване и да откаже да го постави под определения от Правилника режим за длъжностните лица титуляри не накърнява никакъв общ принцип на правото, приложим за публичната служба на Общността.
Актът на уволнение не може да се разглежда като накърняващ принципа на добра администрация или друг общ принцип, нито като нарушаващ основните права на заинтересованото лице, когато длъжностно лице в срок за изпитване продължава да бъде на служба до решението на органа по назначаването, получава заплатата си през този период, положението му е определено в разумен срок и може освен това да иска получаването на обезщетението, предвидено в член 34, параграф 5 от Правилника.
(вж. точки 69 и 70)