ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
5 юни 2008 година
Дело F-123/06
Marianne Timmer
срещу
Сметна палата на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Оценка — Срок за подаване на административна жалба — Ново обстоятелство — Недопустимост“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Timmer иска, от една страна, отмяната на нейните атестационни доклади, изготвени от г‑н X, началник на нидерландския отдел на службата за преводи на Сметната палата, за периода между 1984 г. и 1997 г. и на свързаните с тях и/или произтичащите от тях решения, включително решението за назначаване на г‑н X, и от друга страна, осъждането на Сметната палата да ѝ заплати обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които е претърпяла вследствие на тези решения.
Решение: Отхвърля жалбата като недопустима. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Искане за обезщетение, свързано с искане за отмяна — Недопустимост на искането за отмяна, водеща до недопустимостта на искането за обезщетение
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма
1. Предвидените в разпоредбите на членове 90 и 91 от Правилника за длъжностите лица срокове за подаване на искане и на жалби по административен и съдебен ред са абсолютни процесуални срокове и не могат да се променят по волята на страните и съда, тъй като са въведени с цел да осигурят яснотата и сигурността на правните отношения. Евентуалните изключения или отклонения от тези срокове трябва да се тълкуват ограничително. Само наличието на нови и съществени обстоятелства може да обоснове подаването на искане за преразглеждане на решение, което не е оспорено в срок. Освен това дори жалбоподателят да открие впоследствие вече съществуващо обстоятелство, то по общо правило не може да се приравни на ново обстоятелство, обосноваващо възстановяване на сроковете за обжалване, предвид опасността от накърняване на принципа на правна сигурност.
(вж. точки 34—36)
Позоваване на:
Съд — 15 май 1985 г., Esly/Комисия, 127/84, Recueil, стр. 1437, точка 10
Първоинстанционен съд — 21 февруари 1995 г., Moat/Комисия, T‑506/93, Recueil FP стр. I‑A‑43 и II‑147, точка 28; 11 юли 1997 г., Chauvin/Комисия, T‑16/97, Recueil FP стр. I‑A‑237 и II‑681, точки 32 и 37; 28 май 1998 г., W/Комисия, T‑78/96 и T‑170/96, Recueil FP стр. I‑A‑239 и II‑745, точка 68
2. Когато искането за обезщетение е тясно свързано с искане за отмяна, обявено за недопустимо, искането за обезщетение също е недопустимо.
(вж. точка 49)
Позоваване на:
Съд — 16 юли 1981 г., Albini/Съвет и Комисия, 33/80, Recueil, стр. 2141, точка 18
Първоинстанционен съд — 24 март 1993 г., Benzler/Комисия, T‑72/92, Recueil, стр. II‑347, точки 21 и 22; 14 февруари 2005 г., Ravailhe/Комитет на регионите, T‑406/03, Recueil FP стр. I‑A‑19 и II‑79, точка 62
3. За да бъде допустимо искането за поправяне на вреди, жалбата трябва да съдържа елементите, които позволяват да се установи незаконосъобразността, за която жалбоподателят упреква институцията, причините, поради които той счита, че съществува причинно-следствена връзка между поведението и вредата, която твърди, че е претърпял, както и естеството и размерът на тази вреда. За сметка на това, искане, което цели да бъде получено обезщетение за неопределена по размер вреда, не е достатъчно точно и следователно трябва да бъде счетено за недопустимо.
(вж. точка 51)
Позоваване на:
Съд — 2 декември 1971 г., Zuckerfabrik Schöppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975, точка 9
Първоинстанционен съд — 29 януари 1998 г., Affatato/Комисия, T‑157/96, Recueil FP стр. I‑A‑41 и II‑97, точка 45