РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

30 април 2008 година

Дело F‑16/07

Adriana Dragoman

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Конкурс — Конкурсна комисия — Принцип на безпристрастност на конкурсната комисия — Член 11а от Правилника — Равно третиране на вътрешните и външните кандидати — Отстраняване на кандидат — Задължение за мотивиране — Обхват — Зачитане на тайната на разискванията на конкурсната комисия“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 AE, с която г‑жа Dragoman иска по-специално отмяна на решението на конкурсната комисия на конкурс на общо основание EPSO/AD/34/05 за съставяне на списък на издържалите конкурса за набиране на администратори лингвисти (конферентни преводачи — AD 5) с румънски език от 12 декември 2006 г. тя да не бъде включена в посочения списък

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Конкурс — Принцип на безпристрастност на конкурсната комисия

(член 11 а от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Провеждане на конкурса

(приложение III към Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране — Обхват — Зачитане на тайната на разискванията

(член 25 от Правилника за длъжностните лица; член 6 от приложение III)

1.      Принципът на безпристрастност на конкурсната комисия е израз на принципа на равно третиране и е една от предоставените от общностния правен ред гаранции.

Само по себе си обаче познанство между член на конкурсната комисия и кандидат не е достатъчно, за да докаже, че посоченият член на комисията има „личен интерес […], и по-специално семеен или финансов интерес“ по смисъла на член 11 а от Правилника, който интерес може като такъв да постави под въпрос неговата безпристрастност. В действителност обстоятелството, че член на конкурсната комисия познава лично един от кандидатите, не предполага непременно че посоченият член ще има благоприятно отношение спрямо представянето на посочения кандидат. Освен това, тъй като по своето естество един устен изпит не може да бъде анонимен, обстоятелството, че кандидат е носел служебна карта, а не такава за посетители, не може да предостави на конкурсната комисия каквато и да било информация, която тя няма право да знае.

(вж. точки 41, 44 и 46)

2.      Конкурсната комисия разполага с широко право на преценка, що се отнася до определянето на условията и подробното съдържание на устните изпити, при условие че спазва стриктно нормите, които уреждат организацията на тези изпити. Така решавайки да поиска кандидат да се яви в началото на първия изпит по устен превод, който предшества общия устен изпит, и то за да го накара да се чувства по-удобно, конкурсната комисия не нарушава границите на това правомощие.

(вж. точки 51 и 57)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 24 септември 2002 г., Girardot/Комисия, T‑92/01, Recueil FP, стр. I‑A‑163 и II‑859, точка 24; 5 април 2005 г., Christensen/Комисия, T‑336/02, Recueil FP, стр. I‑A‑75 и II‑341, точка 38

3.      Задължението за мотивиране на решение с неблагоприятни последици цели, от една страна, да предостави на заинтересованото лице информацията, която му е необходима, за да установи дали решението е основателно, а от друга страна, да направи възможен съдебния контрол върху това решение. Що се отнася обаче до решенията на конкурсна комисия, това задължение трябва да бъде съчетано със зачитане на тайната на разискванията на конкурсната комисия съгласно член 6 от приложение III към Правилника. Тази тайна е установена с цел да се гарантира независимостта на конкурсните комисии и обективността на техните разисквания, като се избегне всякаква външна намеса и натиск от страна на самата общностна администрация, на заинтересованите кандидати или на трети лица. Поради това зачитането на тази тайна не допуска нито оповестяването на индивидуалните позиции на членовете на конкурсните комисии, нито на информация, свързана с лични или сравнителни преценки относно кандидатите.

При тези условия изискването за мотивиране на решенията на конкурсната комисия трябва да отчете естеството на съответните разисквания, които по принцип включват поне два различни етапа, а именно, на първо място, разглеждането на кандидатурите, за да се направи подбор на допуснатите до участие в конкурса кандидати, и на второ място, проверката на способностите на кандидатите за длъжността, която трябва да бъде заета, за да се състави списък с издържалите конкурса. Вторият етап от разискванията на конкурсната комисия е преди всичко със сравнителен характер и поради това попада в обхвата на присъщата на тези разисквания тайна. Критериите за проверка, които са приети от конкурсната комисия преди провеждане на изпитите, са неразделна част от сравнителната преценка на съответните качества на кандидатите, извършвана от конкурсната комисия. Следователно тези критерии попадат в обхвата на тайната на разискванията на същото основание както преценката на конкурсната комисия. Извършваната от конкурсната комисия преценка със сравнителен характер е отразена посредством оценките, които тази комисия дава на кандидатите. Предвид тайната, която трябва да се прилага към разискванията на конкурсната комисия, съобщаването на оценките, които са получени на различните изпити, представлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия, тъй като тази комисия не е длъжна да уточнява кои от отговорите на кандидатите са приети за незадоволителни или да обяснява защо тези отговори са приети за такива.

(вж. точка 63)

Позоваване на:

Съд — 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, Recueil, стр. I‑3423, точки 23—31

Първоинстанционен съд — 27 март 2003 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T‑33/00, Recueil FP, стр. I‑A‑105 и II‑541, точки 43—52