РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

8 октомври 2008 година

Дело F-81/07

Florence Barbin

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура за повишаване за 2006 г. — Съпоставяне на заслугите“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Barbin иска отмяна на решението на Европейския парламент да не повиши жалбоподателката в степен AD 12 в процедурата за повишаване за 2006 г.

Решение: Отменя решението на Европейския парламент от 20 ноември 2006 г. да не повиши жалбоподателката в процедурата за повишаване за 2006 г. Осъжда Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Повишаване — Административна жалба на неповишен кандидат — Решение за отказ — Пълна липса на мотиви

(член 25, втора алинея, член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

Органът по назначаването не е длъжен да мотивира решенията за повишаване по отношение на неповишените длъжностни лица, но в замяна на това е длъжен да мотивира своето решение, с което отхвърля административната жалба на неповишено длъжностно лице, като се предполага, че мотивите на това решение трябва да съвпадат с мотивите на решението, срещу което е насочена административната жалба, така че съдържащата се в едното и в другото оценка на заслугите да съвпада.

Пълната липса на мотивиране до подаването на жалба не може да се компенсира с обясненията, дадени от посочения орган след подаването на жалбата. На този етап такива обяснения вече не биха изпълнили своята функция, която е да позволи на заинтересованото лице да прецени необходимостта от подаването на жалба, а на съда — да извърши проверка за точността на мотивите. Освен това възможността да се попълни пълната липса на мотиви след образуването на производството по жалбата би накърнило правото на защита, тъй като жалбоподателят би бил лишен от възможността да изложи правните си основания срещу мотивите, с които би се запознал едва след подаването на жалбата. От това би бил засегнат принципът на равенство на страните пред общностния съдия.

(вж. точки 27 и 28)

Позоваване на:

Съд — 30 октомври 1974 г., Grassi/Съвет, 188/73, Recueil, стр. 1099, точка 13; 27 октомври 1977 г., Moli/Комисия, 121/76, Recueil, стр. 1971, точка 12; 13 април 1978 г., Mollet/Комисия, 75/77, Recueil, стр. 897, точка 12; 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точка 22; 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, Recueil, стр. I‑225, точки 13 и 15; 23 септември 2004 г., Hectors/Парламент, C‑150/03 P, Recueil, стр. I‑8691, точка 50

Първоинстанционен съд — 12 февруари 1992 г., Volger/Парламент, T‑52/90, Recueil, стр. II‑121, точки 40 и 41; 20 февруари 2002 г., Roman Parra/Комисия, T‑117/01, Recueil FP, стp. I‑A‑27 и II‑121, точка 32; 11 декември 2007 г., Sack/Комисия, T‑66/05, все още непубликувано в Сборника, точка 66, което е предмет на жалба пред Съда, C‑38/08 P