Language of document : ECLI:EU:C:2010:274

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н J. MAZÁK

представено на 18 май 2010 година(1)

Дело C-65/09

Gebr. Weber GmbH

срещу

Jürgen Wittmer

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия)

„Защита на потребителите — Продажба на потребителски стоки — Член 3, параграфи 2 и 3 от Директива 1999/44/EО — Потребителски стоки, които не съответстват на договора и които са инсталирани от потребителя — Право на замяна на стоки, които не съответстват на договора — Обхват — Липса на отговорност на продавача за разходи, понесени при демонтиране на дефектните стоки — Неразумно високи разходи за продавача“





I –  Въведение

1.        С акт от 14 януари 2009 г., постъпил в Съда на 16 февруари 2009 г., Bundesgerichtshof (Федерален съд) (Германия) отправя до Съда преюдициални въпроси на основание член 234 ЕО относно тълкуването на член 3 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (наричана по-нататък „Директивата“)(2).

2.        Запитването е отправено в рамките на производство между Gebr. Weber GmbH (наричано по-нататък „Weber“) — дружество, което търгува със строителни материали, и един от клиентите на Weber — г‑н Jürgen Wittmer, комуто са доставени дефектни подови плочки от това дружество.

3.        С въпросите си националната юрисдикция иска по същество да установи дали съгласно Директивата продавачът на дефектни стоки може да откаже поискания от потребителя начин за обезщетяване, например замяна на дефектните стоки, когато този начин за обезщетяване може да доведе до непропорционално високи разходи за продавача, както е в настоящия случай, и при отрицателен отговор, дали продавачът трябва да понесе разходите за отстраняване на дефектните стоки от предмета, в който потребителят ги е вградил.

4.        Поставените в настоящото дело въпроси са много сходни с тези по дело C‑87/09(3), по което също представям заключение днес.

II –  Правна уредба

 А –     Общностно право

5.        Директивата е приета на основание член 95 ЕО. Съображение 1 от нея припомня, че съгласно член 153, параграфи 1 и 3 ЕО Европейската общност следва да допринася за постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез мерките, които приема съгласно член 95 ЕО.

6.        Съображение 10 от Директивата гласи, че „в случай на несъответствие на стоките с договора потребителите следва да имат право стоките да им бъдат възстановени в състояние, което съответства на договора, безплатно, като избер[ат] ремонт или замяна, или ако това е невъзможно, цената да бъде намалена или договорът — анулиран“.

7.        Съображение 11 от Директивата има следния текст:

„като имат предвид, че потребителят на първо място може да поиска от продавача да поправи стоките или да ги замени, освен ако подобна компенсация е невъзможна или непропорционална; като имат предвид, че следва да бъде преценено обективно дали дадено обезщетение е пропорционално; като имат предвид, че дадено обезщетение би било непропорционално, ако в сравнение с другата компенсация налага неразумни разходи; като имат предвид, че за да се определи дали разходите са неразумни, разходите за един вид компенсация следва да са значително по-високи от разходите за друг вид обезщетение“.

8.        Член 3 от Директивата, озаглавен „Права на потребителя“, предвижда:

„1.      Продавачът отговаря пред потребителя за всяка липса на съответствие, която съществува в момента на доставка на стоките.

2.      В случай на липса на съответствие потребителят има право стоките да бъдат приведени в съответствие безплатно чрез ремонт или замяна, съгласно параграф 3, или да получи подходящо намаление на цената или договорът да бъде анулиран по отношение на тези стоки, в съответствие с параграфи 5 и 6.

3.      На първо място потребителят може да поиска от продавача да ремонтира стоките или той може да поиска продавачът да ги замени, и в двата случая безплатно, освен ако това е невъзможно или непропорционално.

Счита се, че даден начин за обезщетяване е непропорционален, ако той налага на продавача разходи, които в сравнение с друга[та] форма на обезщетение са неразумни […]

Всеки ремонт или замяна се извършва в разумен срок и без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид характерът на стоките и целта, за която потребителя изисква стоките.

4.      Терминът „безплатно“ в параграфи 2 и 3 се отнася до необходимите разходи, направени за привеждане на стоките в съответствие с договора, и по-специално разходите за пощенски услуги, труд и материали.

5.      Потребителят може да поиска подходящо намаление на цената или да анулира договора:

–        ако потребителят няма право на ремонт и замяна, или

–        ако продавачът не е предоставил компенсацията в разумен срок, или

–        ако продавачът не е предоставил компенсацията без значително неудобство за потребителя.

[…]“.

9.        Член 8 от Директивата, озаглавен „Национално законодателство и минимална защита“, гласи следното:

„1. Правата, произтичащи от настоящата директива, се прилагат, без да засягат другите права, на които потребителят може да се позове съгласно националните правила, уреждащи правото на договорна и извъндоговорна отговорност.

2. Държавите членки могат да приемат или запазят в сила по-строги разпоредби в съответствие с Договора, в областта, уредена от настоящата директива, за да гарантират още по-високо ниво на защита на потребителите“.

 Б –     Национално право

10.      В случай на дефектни стоки член 437 от германския Граждански кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch, наричан по-нататък „BGB“) предоставя следните права на купувача:

„Когато вещта страда от недостатък, ако са изпълнени условията, предвидени в следващите разпоредби и при липсата на разпоредба в обратен смисъл, купувачът може:

1.      да поиска изпълнение a posteriori съгласно член 439;

2.      да развали договора […] или да поиска намаляване на продажната цена съгласно член 441;

3.      да поиска изплащането на обезщетение за вреди […] или възстановяването на направените разходи […]“.

11.      Член 439 от BGB, озаглавен „Изпълнение a posteriori“, който транспонира член 3 от Директивата в германското право, предвижда следното:

„1. Купувачът може да изисква изпълнение a posteriori, като избира между отстраняване на дефекта или доставка на стока без дефекти.

2. Продавачът, който изпълнява a posteriori, е длъжен да поеме необходимите разходи, и по-специално разходите за транспортни и товарни услуги, труд и материали.

3. Без да се засяга член 275, параграфи 2 и 3, продавачът може да откаже избрания от купувача начин на изпълнение a posteriori, в случай че той може да се осъществи само с непропорционални разходи. При това трябва да се има предвид по-специално стойността на стоката, ако тя би била без дефекти, значението на дефекта и въпросът дали другият начин на изпълнение a posteriori би могъл да се използва без съществено неудобство за купувача. В този случай правото на купувача се ограничава до този друг начин на изпълнение a posteriori; правото на продавача да откаже и този начин на изпълнение при условията, определени в първо изречение, се запазва.

4. Продавачът, който изпълнява a posteriori, като доставя стока без дефекти, може да изисква от купувача връщане на дефектната стока съгласно членове 346—348“.

III –  Факти, производство и преюдициални въпроси

12.      През януари 2005 г. г‑н Wittmer купува от Weber 45.36 m2 полирани подови плочки италианско производство на цена от 1 382,27 EUR, като 33 m2 от тях поставя в къщата си.

13.      Впоследствие на повърхността на плочките се появяват забележими с невъоръжено око тъмни петна. В рамките на независима процедура за събиране на доказателства, инициирана от г‑н Wittmer, експерт стига до заключението, че въпросните тъмни петна са фини следи от микрополиране, които не могат да се премахнат, така че единственият начин за обезщетяване е цялостната смяна на плочките. Разноските за смяната се оценяват от експерта на 5 830,57 EUR.

14.      След като безуспешно се опитва да получи изпълнение в определен срок, г‑н Wittmer предявява иск срещу Weber пред Landgericht (Областен съд) Kassel за доставката на плочки без дефекти и плащането на сумата от 5 830,57 EUR заедно с лихвите. Тази юрисдикция постановява само намаляване на цената и разпорежда на Weber да плати 273,10 EUR заедно с лихвите, като отхвърля иска в останалата му част.

15.      Произнасяйки се по въззивната жалба на г‑н Wittmer, Oberlandesgericht (Върховен областен съд) Frankfurt am Main частично изменя решението на областния съд, като с решение от 14 февруари 2008 г. разпорежда на Weber да достави 45.36 m2 плочки без дефекти и да плати 2 122,37 EUR, заедно с лихвите — сума, представляваща разходите за отстраняване на дефектните плочки.

16.      В рамките на главното производство Bundesgerichtshof трябва да се произнесе по свързаната с правен въпрос касационна жалба, подадена срещу това решение от Weber, с която дружеството оспорва разпореждането за плащане на 2 122,37 EUR заедно с лихвите. Според Bundesgerichtshof решението по касационната жалба зависи от това дали Oberlandesgericht правилно е предположил, че г‑н Wittmer може да изисква от Weber да възстанови разходите за отстраняване на плочките.

17.      Запитващата юрисдикция по същество подчертава, обратно на приетото от Oberlandesgericht, че съгласно германското право г‑н Wittmer няма право да изисква от Weber да възстанови разходите за отстраняване на дефектните плочки. По силата на член 439, параграф 3 от BGB Weber може основателно да откаже изпълнение a posteriori под формата на доставка на плочки без дефекти и следователно също и отстраняването на дефектните плочки.

18.      Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно тази разпоредба продавачът може да откаже избрания от купувача начин на изпълнение a posteriori, в случай че той може да се осъществи само с непропорционални разходи. Това важи не само когато избраният от купувача начин на изпълнение a posteriori би довел до непропорционални разходи в сравнение с други начини на изпълнение a posteriori („относителна липса на пропорционалност“), но също когато избраният начин на изпълнение a posteriori — или единственият възможен начин на изпълнение a posteriori — сам по себе си води до непропорционални разходи („абсолютна липса на пропорционалност“).

19.      След като според запитващата юрисдикция в конкретния случай е установено, че един начин на изпълнение a posteriori, а именно поправката на дефектните стоки, е невъзможен, правото да се откаже алтернативният начин на изпълнение може да възникне единствено в случай на абсолютна липса на пропорционалност, което трябва да се предположи в настоящия случай. В допълнение към действителните разходи за доставката на плочки без дефекти, възлизащи приблизително на 1 200 EUR, включително транспорта, продавачът би понесъл разноските по отстраняването на дефектните плочки, възлизащи приблизително на 2 100 EUR, което би довело до общи разходи от 3 300 EUR — сума, представляваща значително повече от 150 % от стойността на плочките без дефекти.

20.      Обстоятелството, че германското право предвижда в член 439, параграф 3 от BGB правото на продавача да откаже изпълнение a posteriori не само на основание на липса на пропорционалност на разходите на избрания начин на изпълнение a posteriori в сравнение с другия начин на изпълнение a posteriori (относителна липса на пропорционалност), но също и ако тези разходи сами по себе си са непропорционални (абсолютна липса на пропорционалност), обаче би могло да противоречи на член 3, параграф 3 от Директива 1999/44, който съгласно формулировката му, изглежда, предвижда единствено относителна липса на пропорционалност.

21.      Накрая, според запитващата юрисдикция, доколкото по силата на Директивата на продавача не може да се разреши да откаже начин на изпълнение a posteriori на основание на абсолютна липса на пропорционалност, по настоящото дело се поставя въпросът дали съгласно член 3 от Директивата от продавача може да се изисква, на основание на задължението за замяна, да отстрани дефектните стоки от предмета, в който те са били вградени в съответствие с предназначението им, и следователно, да възстанови разноските за това действие. Приложимото германско право по принцип не налага такова задължение на продавача.

22.      При тези условия Bundesgerichtshof решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1.      Трябва ли разпоредбите на член 3, параграф 3, първа и втора алинея от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случай на несъответствие на доставените потребителски стоки с договора продавачът може да откаже изискания от потребителя начин за обезщетяване, когато този начин му налага разходи, които са неразумни (абсолютно непропорционални) в сравнение със стойността, която потребителските стоки биха имали, ако не съществуваше липса на съответствие, и в сравнение със значимостта на липсата на съответствие?

2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли разпоредбите на член 3, параграф 2 и параграф 3, трета алинея от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че в случай на привеждане на стоките в съответствие чрез замяна продавачът трябва да понесе разходите за отстраняване на несъответстващите потребителски стоки от предмета, в който потребителят ги е вградил съобразно естеството и предназначението им?“.

IV –  Правен анализ

 Предварителни бележки

23.      Правният въпрос, по който Съдът трябва да се произнесе в настоящото дело, е класически въпрос на договорното право, или по-специално на правото, свързано с договора за продажба на стоки, още откакто римските юристи Юлиан или Улпиан разглеждат правните последици от продажба на „дефектен“ добитък на пазарите в античния свят, а именно въпросът за обхвата на отговорността на продавача при доставката на дефектни стоки или — от гледна точка на защитата на купувача — въпросът с какви начини за обезщетяване трябва да разполага купувачът, в случай че са му доставени стоки, които не съответстват на договора за продажба.

24.      Както е видно и от писмените становища, представени от страните в настоящото производство, макар в много случаи разпоредбите на вътрешното право на държавите членки в тази област да водят в своето практическо прилагане до подобни резултати и до сравними равнища на правна защита, те в действителност значително се различават — поне в традиционните им редакции отпреди хармонизацията(4). Тези разлики се отнасят не само до детайлите на използваните правни понятия, условия и дефиниции, но и по-общо до самите системи от начини за обезщетяване като такива, тоест както предвидените форми на обезщетение в случай на нарушение на договор, така и връзката и йерархията между тях, ролята на обезщетенията в тези системи или във връзка с тях, както и разграничението между договорни и извъндоговорни претенции, които могат да възникнат вследствие на доставка на несъответстващи на договора стоки.

25.      Освен това, както личи от информацията, представена от Bundesgerichtshof по настоящото дело, при специфични проблеми, свързани с несъответствие на стоката с договора и последиците от това, като например въпросът за отговорността на продавача за разходите за отстраняване на стоката, която не съответства на договора, съществуват неясноти и разногласия в правната доктрина в рамките на една и съща правна система, що се отнася до действителните права на купувача и правната им основа.

26.      При това положение в правото на Съюза посоченият въпрос относно разходите за отстраняване на дефектните стоки се разглежда от специфичната гледна точка на защитата, предоставена на потребителите от Директивата.

27.      В това отношение е важно да се отбележи, от една страна, че както се посочва в съображение 1 от Директивата и както Съдът правилно подчертава в Решение по дело Quelle, Директивата има за цел да осигури високо равнище на защита на потребителите(5).

28.      От друга страна, трябва да се има предвид, че Директивата представлява мярка за минимална хармонизация не на всички, а само на някои аспекти на продажбата на потребителски стоки. Следователно, както е видно от съображение 6 от Директивата, с нея се търси сближаване на вътрешните законодателства, уреждащи продажбата на потребителски стоки по отношение на несъответствието на стоките с договора, без обаче да се накърняват разпоредбите и принципите на вътрешното право, свързани с договорната и извъндоговорната отговорност.

29.      В посочения контекст и при липса на изрични разпоредби в този смисъл в Директивата изглежда основателно да се постави въпросът дали отговорността на продавача по отношение на потребителя за „несъответствие“, която се урежда в Директивата, включва задължението да се понесат разходи като тези за отстраняване на дефектните стоки, които след доставката им са били инсталирани от въпросния потребител, така че потребителят да може на основание на начина за обезщетяване „замяна“ или на основание на друга разпоредба от Директивата да иска от продавача да понесе тези разходи, които — както поддържат някои от страните — биха били разглеждани, поне в някои национални правни системи, по-скоро като „косвени вреди“, отколкото само като въпрос на неточно изпълнение.

30.      В светлината на целта на Директивата да засили защитата на потребителите може да изглежда уместно да се даде положителен отговор на този въпрос. Нещата обаче не са толкова прости. Подобно на всяка развита правна система, която урежда правата и задълженията на купувача и на продавача при неточно изпълнение, предвидената от Директивата система от начини за обезщетяване не може просто да предостави предимство на потребителя или на продавача, а напротив — трябва да се стреми към установяване на справедливо равновесие между съответните им интереси(6).

31.      Предвид гореизложеното, двата въпроса относно тълкуването на член 3 от Директивата, с които запитващата юрисдикция иска да провери дали г‑н Wittmer в качеството си на потребител има право да изисква от продавача да понесе разходите за отстраняване на разглежданите по главното производство дефектни плочки, по същество са насочени към определяне, на първо място, дали съгласно Директивата продавачът може да откаже, дори в случай че не е възможна поправката на дефектните стоки, да замени тези стоки на основание, че това е непропорционално, и на второ място, дали правата, които се предоставят на потребителя съгласно член 3 от Директивата, включват правото да се претендират разходите за отстраняване на дефектните стоки.

32.      Изглежда ми по-логично да разгледам тези въпроси, които всъщност са много тясно свързани, в обратен ред, т.е. първо да разгледам дали правата на потребителя съгласно член 3 от Директивата в случай на липса на съответствие включват претенция като разглежданата в настоящия случай, и ако това е така, на второ място, дали тази претенция може да се подчини на изискването за пропорционалност, както то е описано от запитващата юрисдикция(7).

 Б –      Относно въпроса дали потребителят може да изисква продавачът да понесе разходите за отстраняване на несъответстващите стоки (вторият въпрос)

33.      Със своя втори въпрос запитващата юрисдикция иска да разбере дали разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 3 от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че когато стоките са приведени в съответствие посредством замяна, потребителят може да претендира от продавача разходите за отстраняване на несъответстващите стоки от предмета, в който потребителят ги е вградил съобразно естеството и предназначението им.

1.     Основни доводи на страните

34.      В настоящото производство писмени становища представят Weber, Комисията, австрийското, белгийското, германското, полското и испанското правителство. Представители на Weber, Комисията, австрийското и германското правителство се явяват и в съдебното заседание на 25 февруари 2010 г.

35.      Weber и австрийското, белгийското и германското правителство твърдят, че отговорът на втория въпрос следва да бъде отрицателен.

36.      Weber и германското правителство по същество изтъкват, че в случай като настоящия продавачът е длъжен да достави стоки, които съответстват на договора за продажба. Следователно в случай на липса на съответствие, което се преценява към момента на доставката, съгласно член 3, параграфи 2 и 3 от Директивата продавачът е длъжен да приведе в съответствие дефектните стоки, т.е. в случай на замяна — да достави стоки, които съответстват на договора. Неговите задължения не могат да се прострат дотам, че да включат, както се предлага в настоящия случай, отстраняване на дефектните стоки, които след доставката са били използвани от потребителя по негово усмотрение. В това отношение продавачът трудно може да предвиди как потребителят ще използва доставените стоки, дори това да е в съответствие с тяхното естество и предназначение, така че разходите за отстраняването на един и същ продукт могат значително да се различават в един или друг конкретен случай.

37.      В допълнение според тези страни такова задължение да се отстранят дефектните стоки или да се понесат съответните разходи не произтича нито от формулировката на член 3, параграфи 2 и 3 от Директивата, който се позовава на замяната на дефектните стоки, нито от факта, че съгласно член 3, параграфи 3 и 4 от Директивата, тази замяна трябва да се извърши „безплатно“ и „без значително неудобство за потребителя“. Тези условия се отнасят само към задължението на продавача отново да достави стоки без дефекти и не може да се тълкува в смисъл, че му налага допълнително задължение да понесе разходите за отстраняването.

38.      Тези страни подчертават накрая, че вредата, причинена в резултат на използването — или на отстраняването — на въпросните дефектни стоки може да породи право на иск за потребителя съгласно националните разпоредби относно договорната или извъндоговорната отговорност.

39.      Австрийското и белгийското правителство по същество се присъединяват към тези доводи. Белгийското правителство уточнява обаче, че продавачът трябва да понесе разходите за транспорт на дефектните стоки.

40.      Обратно, Комисията, полското и испанското правителство поддържат, че в случай на замяна на стоките, които не съответстват на договора, продавачът трябва да понесе и разходите за отстраняването на тези стоки и следователно предлагат да се отговори утвърдително на втория въпрос.

41.      По-специално Комисията счита, че ремонтът или замяната, на които има право потребителят съгласно член 3, параграф 3 от Директивата, се отнася непременно за стоки, които не съответстват на договора в състоянието и в средата към момента на появата на несъответствието. От това следва, че ако стоките, които не съответстват на договора, са били вградени в друг предмет съобразно тяхното естество и предназначение, посочените стоки в това състояние представляват обект на ремонта или на замяната. По този начин чрез замяната потребителят трябва да бъде поставен в положението, в което щеше да се намира, ако му бяха доставени стоки без дефекти, което означава, че при необходимост трябва да се отстранят стоките, които не съответстват на договора, и да се инсталират стоки без дефекти. Това тълкуване се подкрепя и от използването на думата „замяна“ в член 3, параграфи 2 и 3 от Директивата. В съдебното заседание Комисията обаче признава, че обстоятелството, че съгласно член 3, параграфи 3 и 4 от Директивата замяната трябва да се извърши безплатно и без значително неудобство за потребителя, не е релевантно при определянето на задълженията, които се пораждат във връзка с правото на замяна.

42.      За сметка на това, позовавайки се на споменатите на последно място разпоредби, испанското и полското правителство по същество споделят становището на Комисията.

2.     Съображения

43.      Следва най-напред да се отбележи, че буквалното тълкуване на член 3, параграфи 2 и 3 от Директивата не решава въпроса дали правото на потребителя на „замяна“ на стоките, които не съответстват на договора, включва правото да се изисква от продавача да отстрани тези стоки или да понесе свързаните с това разходи.

44.      Докато в текста на Директивата на някои езици, например на английски („replacement“) и френски („remplacement“), съответните използвани думи по принцип могат да се разбират като отнасящи се и до отстраняването на дефектните стоки, текстовете на други езици, включително на немски („Ersatzlieferung“) и словашки („sa […] nahradí“), изглежда подкрепят донякъде по-тясно тълкуване, като споменават по-скоро заместваща доставка или доставка на заместващи стоки, отколкото цялата поредица от действия, която от техническа гледна точка може да доведе до замяната на дефектните стоки.

45.      Според мен обаче контекстуалният или систематичният прочит на член 3 от Директивата подкрепя по-скоро тълкуване на отговорността на продавача, което не включва разходите за отстраняване на несъответстващите на договора стоки.

46.      В това отношение член 3, параграф 2 от Директивата изброява изчерпателно начините за обезщетяване, с които разполага потребителят срещу продавача в случай на несъответствие с договора, а именно ремонт, замяна, подходящо намаление на цената или разваляне на договора.

47.      По-специално, в съответствие с предвидената в Директивата система от начини за обезщетяване потребителят може най-напред да изиска от продавача привеждане на дефектната стока в съответствие с договора чрез ориентираните към изпълнение на договора средства — ремонт или замяна. По този начин се възстановява първоначалният синалагматичен характер на договора за продажба и потребителят получава насрещната престация, с оглед на която е сключил договора. Директивата отдава предпочитание на това разрешение, което обслужва основните интереси на страните по договора, пред намалението на цената или развалянето на договора(8).

48.      Обратно, последните два субсидиарни начина за обезщетяване се характеризират с взаимен отказ от получените ползи. По този начин равновесието между съответните интереси на потребителя и на продавача, което е било нарушено от доставката на дефектна стока от продавача, се възстановява чрез съответно намаляване на задълженията на потребителя — намаление на цената — или чрез освобождаване на двете страни от задълженията им по договора чрез неговото разваляне.

49.      Във всички случаи следва да се отбележи, че във всяка от двете хипотези правата на потребителя остават според мен ограничени от задълженията, уговорени в договора за продажба.

50.      Тази гледна точка се потвърждава, ако се вземе предвид по-широкият контекст на член 3.

51.      Горепосочените права на потребителя, както са установени в тази разпоредба, определят — или са последица от — обхвата на отговорността на продавача, който съгласно член 3, параграф 1 от Директивата отговаря пред потребителя за всяка липса на съответствие, която съществува в момента на доставка на стоките.

52.      Това определение на отговорността на свой ред е явно отражение на съдържащото се в член 2, параграф 1 от Директивата определение на основното задължение на продавача по договор за продажба, а именно да достави на потребителя стоки, които съответстват на договора за продажба.

53.      От горепосочените разпоредби личи, че предвидените в член 3 от Директивата права на потребителя се коренят в понятието за съответствие с договора и поради това следва да се тълкуват във връзка с правата и задълженията, установени в първоначалния договор за продажба.

54.      С други думи, предоставените от член 3 от Директивата права на потребителите имат за цел да отстранят несъответствието по отношение на това, което първоначално се дължи на потребителя съгласно договора за продажба, а именно да му се доставят стоки без дефекти.

55.      Тази отговорност на продавача за неточно изпълнение, или по-конкретно за дефекти на самите стоки, до които се отнасят предоставените на потребителя от Директивата начини за обезщетяване, изискващи от продавача да възстанови (впоследствие) чрез безплатен ремонт или замяна положението, първоначално дължимо на потребителя, според мен трябва да се разграничи от евентуална отговорност — както се предлага по настоящото дело — за извършване на допълнителни работи или за свързани с тях разходи, понесени поради несъответствието на стоки с договора, но настъпили след момента на доставка, който се споменава в член 3, параграф 1 от Директивата, и вследствие на начина на използване на стоките от потребителя.

56.      Тази по-широка форма на отговорност следователно изисква от продавача — както предлага Комисията — да постави потребителя в положение, в което би се намирал в определен момент след доставката, ако му бяха доставени стоки без дефекти, тоест в настоящия случай в положение, при което дефектните плочки, които са били прикрепени към пода от потребителя, бъдат отстранени оттам и в крайна сметка се поставят нови плочки без дефекти. Следователно, както отбелязват някои от страните, тази отговорност ще обхване и факти, и обстоятелства, настъпили след преминаването на риска върху потребителя, които следователно зависят от волята му и в частност от начина, по който използва съответните стоки.

57.      Ангажирането на отговорността на продавача за такива по-косвени последици от неточното му изпълнение или за произтичащите от това вреди е, разбира се, възможно и при необходимост очевидно е подчинено на различни условия в националните правни системи, както и например по член 45 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (наричана по-нататък „КМПС“)(9)

58.      Следователно, както поддържа германското правителство, разходите, направени от потребителя във връзка с отстраняването на дефектните стоки, според германското право относно отговорността за вреди могат да се възстановят, доколкото обаче са изпълнени приложимите условия, включително относно вината.

59.      По отношение на Директивата обаче трябва да се отбележи в този контекст на първо място, че нейната система от начини за обезщетяване при несъответствие с договора изобщо не включва иск за обезщетение, за разлика например от член 45, параграф 1, буква б) от КМПС или от член 27 от Предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите(10).

60.      На второ място, следва да се отбележи, че по същата причина, поради която работи или разходи като разглежданите са последица не само от несъответствието на стоките с договора, но и от действия, попадащи в сферата на отговорността на потребителя — в настоящия случай вграждането на дефектните плочки в пода — отговорността на продавача по отношение на такива разходи обикновено се обуславя от и се установява с помощта на определени понятия като причинно-следствена връзка, нейния пряк характер или евентуално вина.

61.      Ясно е, че Директивата дори не намеква за филтър или инструмент от този вид.

62.      Би могло да се твърди, че условието за „използване на стоките в съответствие с тяхното естество и предназначение“ може да изпълнява такава функция, както предлага запитващата юрисдикция и както поддържа Комисията. В действителност обаче това понятие е доста неточно, както отбелязват Weber и германското правителство, и способността му да очертае границите на отговорността на продавача и да направи неговия риск изчислим е по-скоро ограничена.

63.      Докато възможностите за „нормално“ използване на много специфични и завършени стоки, като например компютър или маса, могат да бъдат в голяма степен определени и предвидими, колкото по-прости са стоките, толкова повече са възможностите за „нормално“ използване. Следователно колкото по-близки са стоките до строителен материал или до суровина, толкова по-многобройни и по-неопределени са възможните предназначения, за които те могат да се използват, все съобразно тяхното естество. Поради това разходите за отстраняване на една и съща стока могат да варират значително.

64.      В светлината на гореизложените съображения не считам, че предвиденото в член 3, параграфи 2 и 3 от Директивата право на потребителя да иска от продавача привеждане на дефектните стоки в съответствие с договора посредством замяна включва и правото на потребителя да иска от продавача да отстрани дефектните стоки от предмета, в който потребителят ги е вградил или да иска от продавача да понесе свързаните с това разходи.

65.      Съгласен съм и че този извод не се поставя под въпрос от изискването привеждането в съответствие на стоките посредством замяна да е „безплатно“, придружаващо задължението на продавача съгласно член 3, параграфи 2—4 от Директивата. Това изискване определя условията, при които продавачът трябва да предложи и да осъществи привеждането в съответствие, на което потребителят има право, а именно безплатно, но не може да доведе до съществено разширяване на обхвата на самия начин за обезщетяване. По същия начин изискването по член 3, параграф 3, трета алинея от Директивата привеждането в съответствие да се извърши „без значително неудобство за потребителя“ определя начина, по който трябва да се осъществи привеждането в съответствие, а не материалните му последици.

66.      В това отношение следва на последно място да се направи разграничение между настоящото дело и делото Quelle, в което Съдът постановява, че изискването за „безплатно“ привеждане в съответствие означава, че продавачът не може да предявява финансови претенции във връзка с изпълнението на задължението си за привеждане в съответствие на стоките, за които се отнася договорът(11). Поради това въз основа на допълнителни доводи Съдът прави извода, че Директивата не допуска национална правна уредба, която позволява на продавача на дефектни стоки да изисква от потребителя обезщетение за употребата на тези дефектни стоки до замяната им. Обратно, настоящото дело се отнася не до финансови претенции срещу потребителя от страна на продавача във връзка със замяната, а до въпроса дали потребителят може да претендира, като част от привеждането на дефектните стоки в съответствие с договора, освен безплатна доставка на нови стоки без дефекти, и отстраняването на дефектните стоки или да претендира разходите за това от продавача.

67.      От всички изложени дотук съображения следва, че на втория преюдициален въпрос трябва да се отговори в смисъл, че когато стоките са приведени в съответствие посредством замяна, предоставените на потребителите права по член 3, параграфи 2 и 3 от Директивата не включват правото да се искат разходите за отстраняване на несъответстващите стоки от предмета, в който потребителят ги е вградил съобразно тяхното естество и предназначение.

 В –      Относно изискването за пропорционалност (първият въпрос)

68.      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3 от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, по силата на което продавач, продал потребителски стоки, които не съответстват на договора, има право, в случай че ремонтът на дефектните стоки се счита за невъзможен, да откаже избраната от потребителя друга форма на обезщетение, състояща се в замяна на тези стоки, когато този начин на обезщетение би бил непропорционален, тъй като в сравнение със стойността на стоките без дефекти и значимостта на липсата на съответствие, би наложил неразумни разходи на продавача.

69.      Този въпрос не се поставя в настоящото дело, ако — както предлагам — потребителят не може като част от неговото право да бъдат заменени дефектните стоки да изисква продавачът да понесе разходите за отстраняване на дефектните стоки като разглежданите в случая. При все това ще разгледам този въпрос изцяло при условията на евентуалност, в случай че Съдът стигне до различен извод или избере да отговори на въпросите в реда, предложен от запитващата юрисдикция.

 1. Основни доводи на страните

70.      Weber — което освен това поддържа, че първият въпрос е недопустим — и германското и австрийското правителство са на мнение, че съгласно член 3 от Директивата продавачът на стоки, които не съответстват на договора, има право, дори в случай като настоящия, при който другата форма на обезщетение се счита за невъзможна, да откаже начина на обезщетение, поискан от потребителя, ако този начин на обезщетение е непропорционален, тъй като в сравнение със стойността на стоките, доставени без дефекти, налага неразумни разходи на продавача, и че следователно на първия въпрос трябва да се отговори отрицателно.

71.      Въз основа на доводи, които леко се различават, посочените страни считат, че това тълкуване се подкрепя от текста, структурата, и по-специално от целта на Директивата, която се стреми да установи равновесие между интересите на потребителя и на продавача. Подкрепяйки по същество понятието за относителна пропорционалност, посочено от запитващата юрисдикция, те поддържат, че дори в случаите, когато един от начините за обезщетение, предвидени в член 3, параграф 3 от Директивата, е невъзможен, задълженията на продавача по член 3 от Директивата винаги се подчиняват на условието за пропорционалност, така че от продавача не може да се изисква да замени дефектните стоки, ако това би му наложило напълно неразумни разходи.

72.      В това отношение Weber, германското и австрийското правителство са съгласни, че макар член 3, параграф 3, втора алинея от Директивата — както и съображение 11 от преамбюла ѝ — изглежда се позовават само на един начин за обезщетяване, който е непропорционален в сравнение с друг начин за обезщетяване, като критериите, определени в тази разпоредба трябва да се приемат за общи по своя обхват и уреждащи в случаи като настоящия, при който само един начин за обезщетяване се счита за възможен. Weber уточнява в този контекст, че понятието за невъзможност по член 3, параграф 3, първа алинея от Директивата може да се тълкува в смисъл, че обхваща също случаите на липса на (абсолютна) пропорционалност. Според австрийското правителство при обстоятелства като тези в настоящия случай, замяната може да се разглежда като невъзможна по смисъла на тази разпоредба, поради факта че плочките не могат да бъдат отстранени и върнати, без да бъдат разрушени.

73.      Освен това според тези страни в случай като настоящия, при който начините за обезщетяване, предвидени в член 3, параграф 3 от Директивата, биха били невъзможни или непропорционални, потребителят разполага с достатъчна защита на основание на Директивата, доколкото той може съгласно член 3 параграф 5 от нея да изисква подходящо намаление на цената или разваляне на договора.

74.      Тези страни накрая подчертават, че при всички положения правата и задълженията съгласно Директивата, както е посочено в съображение 6 от нейния преамбюл, не накърняват разпоредбите и принципите от вътрешното право, свързани с договорната и извъндоговорната отговорност, на основание на които потребителят следователно може да поиска изплащането на обезщетение за вреди.

75.      Обратно, Комисията, белгийското, полското и испанското правителство поддържат по същество, че изискването за пропорционалност се прилага само по отношение на избора между двата начина за обезщетяване, предвидени в член 3, параграф 3 от Директивата и че то следователно не може да доведе до намаляване на цената или до разваляне на договора като субсидиарни начини за обезщетяване, предвидени в член 3, параграф 5 от посочената директива. Ето защо тези страни предлагат да се отговори утвърдително на първия въпрос.

76.      Що се отнася по-специално до Комисията, това разрешение следва преди всичко от текста на член 3, параграф 3, втора алинея от Директивата и от съображение 11 от нейния преамбюл. В допълнение според структурата на член 3 от Директивата на изпълнението на договора е дадено предимство пред намалението на цената или развалянето на договора, така че посочената в този член пропорционалност трябва да се тълкува стриктно. Комисията обаче не отрича, че крайни случаи, при които единственият възможен и изискван начин за обезщетяване би бил значително непропорционален спрямо интереса на потребителя да го получи, могат да бъдат случаи на невъзможност по смисъла на член 3, параграф 3, първа алинея от Директивата.

77.      Белгийското, полското и испанското правителство по същество се присъединяват към доводите на Комисията, като считат, че би противоречало на правата и на високото ниво на защита, което Директивата възнамерява да осигури на потребителите, ако продавачът би могъл да откаже единствения възможен начин за обезщетяване на основание, че може да понесе прекалени разходи.

 2. Съображения

78.      Както подчертах по-горе(12), Директивата налага йерархия на предвидената от нея система от начини за обезщетяване, доколкото поставя в по-благоприятно положение ремонта и замяната — начини за обезщетяване, чрез които потребителят получава договорената насрещна престация, в сравнение с намалението на цената и развалянето на договора — начини за обезщетяване, с които първоначално договорените права и задължения се изменят в зависимост от липсата на съответствие или дори се заличават.

79.      Така съгласно член 3, параграф 3, първа алинея от Директивата потребителят може „на първо място“ да поиска от продавача да приведе стоките в съответствие посредством ремонт или замяна. На следващо място, както е видно от член 3, параграф 5 от Директивата, на разположение на потребителя като начини за обезщетяване са намалението на цената или развалянето на договора, ако той „няма право на ремонт и замяна“ или ако продавачът не е предоставил такова обезщетение в разумен срок или без значително неудобство за потребителя.

80.      В това отношение, както ясно следва от член 3, параграф 3, първа алинея от Директивата, потребителят има право на ориентираните към изпълнение на договора начини за обезщетяване — ремонт или замяна, „освен ако това е невъзможно или непропорционално“.

81.      Според мен от тази разпоредба ясно следва, че това условие се прилага към всеки начин за обезщетяване от „първо ниво“, по такъв начин, че независимо дали потребителят избере ремонтът или замяната, начинът за обезщетяване и в двата случая трябва да бъде възможен и пропорционален, и ако това не е така, продавачът може да откаже тези основни начини за обезщетяване и изборът на потребителя се свежда до намаление на цената или разваляне на договора.

82.      Трябва да се отбележи, че текстът на член 3, параграф 3, втора алинея от Директивата, според който пропорционалността на начина за обезщетяване трябва да се определи в сравнение с „друга[та] форма на обезщетение“, изглежда сочи, че изискването за пропорционалност урежда само избора между двата основни начина за обезщетяване, а не избора между тези начини и намалението на цената или развалянето на договора.

83.      Не е задължително обаче да се стигне до това тълкуване и то трябва да се отхвърли и с оглед на горепосочените разпоредби на член 3, параграф 3, първа алинея от Директивата.

84.      Ако Директивата наистина трябваше да се разбира, в съответствие с такова тълкуване, в смисъл, че когато един от двата основни начина за обезщетяване, посочени в член 3, параграф 3 от Директивата, е невъзможен, както в обстоятелствата по главното производство, потребителят може да избере другия начин, независимо дали той е пропорционален или не, прилагането на субсидиарните начини за обезщетяване — намаляване на цената или разваляне на договора съгласно член 3, параграф 5, първа алинея от Директивата, очевидно би било много ограничено, свеждайки се именно до случаите, в които и ремонтът, и замяната са невъзможни.

85.      Според мен такова тълкуване неоснователно пренебрегва интересите на продавача и следователно не установява справедливо равновесие между интересите на потребителя и на продавача(13). Отбелязвайки, че изключения могат да се правят само в крайни случаи на сериозна непропорционалност, Комисията също е трябвало да признае косвено, че това тълкуване не може да издържи, без да доведе до неприемливи случаи на затруднения за продавача.

86.      Освен това следва да се отбележи, че в този контекст Съдът е признал, че съгласно Директивата финансовите интереси на продавача са защитени, наред с другото, от самия факт, че съгласно член 3, параграф 3 от Директивата той може да откаже да замени стоките, в случай че този начин за обезщетяване се окаже непропорционален, поради това че му налага неразумни разходи(14).

87.      Накрая е необходимо да се отбележи, че що се отнася до определянето дали даден начин за обезщетяване налага неразумни разходи на продавача и следователно трябва да се разглежда като непропорционален, факторите, които следва да се вземат предвид съгласно описаното от запитващата юрисдикция понятие за (абсолютна) непропорционалност, отразяват по същество факторите, посочени в член 3, параграф 3, втора алинея от Директивата.

88.      С оглед на всичко изложено по-горе на първия преюдициален въпрос, поставен от Bundesgerichtshof следва да се отговори, че член 3, параграф 3, първа и втора алинея от Директивата не трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, по силата на което продавач, продал потребителски стоки, които не съответстват на договора, има право, в случай че ремонтът на дефектните стоки е невъзможен, да откаже избраната от потребителя друга форма на обезщетение, състояща се в замяна на тези стоки, когато този начин на обезщетение би бил непропорционален, тъй като в сравнение със стойността на стоките без дефекти и значимостта на липсата на съответствие, би наложил неразумни разходи на продавача.

V –  Заключение

89.      Поради това предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, както следва:

„1)      Когато стоките са приведени в съответствие с договора посредством замяна правата на потребителя — предвидени в член 3, параграфи 2 и 3 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции — не включват правото от продавача да се искат разходите за отстраняване на несъответстващите стоки от предмета, в който потребителят ги е вградил съобразно естеството и предназначението им.

2)      Член 3, параграф 3, първа и втора алинея от Директива 1999/44 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, по силата на което продавач, продал потребителски стоки, които не съответстват на договора, има право, в случай че ремонтът на дефектните стоки е невъзможен, да откаже избраната от потребителя друга форма на обезщетение, състояща се в замяна на тези стоки, когато този начин на обезщетение би бил непропорционален, тъй като в сравнение със стойността на стоките без дефекти и значимостта на липсата на съответствие, би наложил неразумни разходи на продавача“.


1 – Език на оригиналния текст: английски.


2 –      ОВ L 171, 1999 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89.


3 –      Дело Ingrid Putz, висящо пред Съда.


4 –      Вж. в този контекст точка І.А.4 от изложението на мотивите на Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (COM(95) 520 окончателен — COD 96/0161, ОВ C 307, 1996 г., стр. 8).


5 –      Вж. Решение от 17 април 2008 г. по дело Quelle (C‑404/06, точки 30 и 36).


6 –      Вж. във връзка с предоставената защита и на финансовите интереси на продавача съгласно Директивата, Решение по дело Quelle (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 42).


7 –      Взаимодействието между тези два аспекта по принцип води до няколко възможности, що се отнася до евентуалното задължение на продавача да плати за отстраняването на дефектните стоки.


8 –      От текста на член 3, параграф 3 във връзка със съображение 11 от Директивата ясно личи, че последната налага такава йерархия. Вж. също Решение по дело Quelle, посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 27.


9 – Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки е приета на 11 април 1980 г. и вляза в сила на 1 януари 1988 г.


10 – COM(2008) 614 окончателен.


11 – Посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 34.


12 – Вж. точка 47 по-горе.


13 – Вж. също в това отношение моя коментар по-горе в точка 30.


14 – Вж. в този смисъл Решение по дело Quelle (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 42).