Language of document : ECLI:EU:F:2010:21

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

25 март 2010 година

Дело F-102/08

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Преместване на личните вещи на жалбоподателя — Иск за обезщетение — Явно недопустима жалба — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание — Член 94 от Процедурния правилник“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 AЕ, с която г‑н Marcuccio е сезирал Съда на публичната служба с главно искане да обяви нищожността или най-малкото да отмени решението на Комисията за отказ да му се предостави копие от снимките, направени при преместването от служебното жилище, в което е живял в Луанда (Aнгола), и да бъдат унищожени всички документи, свързани с преместването, както и да осъди Комисията да го обезщети за вредите, произтичащи от факта, че същата е предприела посоченото преместване против неговата воля

Решение: Отхвърля жалбата на жалбоподателя отчасти като явно недопустима и отчасти като явно лишена от всякакво правно основание. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски. Осъжда жалбоподателя да възстанови на Съда на публичната служба сумата от 1 500 ЕUR.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Искане за отмяна на решението от досъдебната фаза, с което се отхвърля искането за обезщетение

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Актовe на институциите — Презумпция за действителност — Несъществуващ акт — Понятие

(член 249 ЕО)

3.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Погасяване — Възобновяване — Условие — Съществено ново обстоятелство

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Решението на една институция, с което се отхвърля искане за обезщетение, е неразделна част от административното производство, предхождащо иска за реализиране на отговорност, подаден пред Съда на публичната служба, и следователно формулираните срещу него искания за отмяна не могат да се преценяват самостоятелно спрямо исканията за обезщетение.

(вж. точка 23)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 18 декември 1997 г., Gill/Комисия, T‑90/95, Recueil FP, стр. I‑A‑471 и II‑1231, точка 45, 6 март 2001 г., Ojha/Комисия, T‑77/99, Recueil FP, стр. I‑A‑61 и II‑293, точка 68, 5 декември 2002 г., Hoyer/Комисия, T‑209/99, Recueil FP, стр. I‑A‑243 и II‑1211, точка 32

2.      Могат да се обявят за несъществуващи само актовете, които страдат от особено сериозни и очевидни пороци. Тежестта на последиците, които се свързват с констатацията за несъществуването на акт на институция изисква, по съображения за правна сигурност, тази констатация да е запазена за съвсем крайни хипотези.

Не показва незаконосъобразност от такова естество решението на Комисията за отказ да бъдат унищожени документи, чието запазване тази институция е обосновала с факта, че те съставляват гаранция, позволяваща както на засегнатото длъжностно лице, така и на самата нея да се увери, че всички вещи на същото, които са били преместени, са му доставени в неговото ново местожителство.

(вж. точки 29 и 32)

Позоваване на:

Съд — 10 декември 1957 г., Société des usines à tubes de la Sarre/Haute Autorité, 1/57 и 14/57, Recueil, стр. 201 и 220, 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др., C‑137/92 P, Recueil, стр. I‑2555, точка 50, 5 октомври 2004 г., Комисия/Гърция, C‑475/01, Recueil, стр. I‑8923, точка 20

3.      Макар съгласно член 90, параграф 1 от Правилника всяко длъжностно лице да може да сезира органа по назначаването с искане да вземе решение, което се отнася до него, тази възможност не позволява на длъжностното лице да не спази сроковете, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника, за подаването на административна или съдебна жалба, като косвено поставя под въпрос, посредством искане, неоспорено в срок предходно решение. Само наличието на съществени нови обстоятелства може да обоснове подаването на искане за преразглеждане на подобно решение.

(вж. точка 36)

Позоваване на:

Съд — 15 май 1985 г., Esly/Комисия, 127/84, Recueil, стр. 1437, точка 10