РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
17 февруари 2011 година(*)
„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Събиране на доказателства — Разпит на свидетел от замоления съд — Обезщетение за разноски на свидетел“
По дело C‑283/09
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Sąd Rejonowy dla Warszawy Śródmieścia (Полша) с акт от 17 юли 2009 г., постъпил в Съда на 23 юли 2009 г., в рамките на производство по дело
Artur Weryński
срещу
Mediatel 4B spółka z o.o.,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н J.-J. Kasel, г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič и г‑жа М. Berger (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,
секретар: г‑н K. Malacek, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юли 2010 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за полското правителство, от г‑н M. Dowgielewicz и г‑н M. Arciszewski, както и от г‑жа A. Siwek, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от г‑н M. Smolek, в качеството на представител,
– за германското правителство, от г‑н J. Möller, в качеството на представител,
– за Ирландия, от г‑н D. O’Hagan, в качеството на представител, подпомаган от г‑жа M. Noonan, barrister,
– за финландското правителство, от г‑жа A. Guimaraes-Purokoski, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от г‑жа A.-M. Rouchaud-Joët и г‑жа K. Herrmann, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 2 септември 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 138).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Weryński и бившия му работодател, Mediatel 4B spółka z o.o., и с него се цели по същество да се установи дали замоленият ирландски съд може да обуслови разпита на определен свидетел от заплащането на обезщетение за разноски на този свидетел от страна на молещия съд.
Правна уредба
Регламент № 1206/2001
3 Регламент № 1206/2001 има за цел да установи мерки в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, които да са приложими във всички държави членки, с изключение на Кралство Дания, както е посочено в член 1, параграф 3 от посочения регламент. По този начин той замества Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела, сключена в Хага на 18 март 1970 г. (наричана по-нататък „Хагската конвенция“), която се посочва в съображение 6 от Регламент № 1206/2001.
4 Съгласно съображение 21 от Регламент № 1206/2003, в съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия — за политиките по отношение на контрола по границите, убежището и имиграцията, съдебното сътрудничество по граждански дела и полицейското сътрудничество, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Ирландия съобщава желанието си да участва в приемането и прилагането на посочения регламент.
5 Съображения 2, 7, 8, 10, 11 и 16 от Регламент № 1206/2001 гласят:
„(2) С цел надлежно функциониране на вътрешния пазар сътрудничеството между съдилищата при събирането на доказателства трябва да бъде подобрено, и по-специално опростено и ускорено.
[…]
(7) Тъй като често за решаване на гражданско или търговско дело, разглеждано от съд в държава членка, е важно да се съберат доказателства в друга държава членка, активността на Общността не може да бъде ограничена само до сферата на предаване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите членки [OВ L 160, стp. 37, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 161]. Следователно е необходимо да се продължи подобряването на сътрудничеството между съдилища от държавите членки при събиране на доказателства.
(8) Eфективността на съдебните процедури от граждански или търговски дела изисква такова предаване и изпълнение на молби за събиране на доказателства да се осъществява директно и по най-бързия възможен начин между съдилищата на държавите членки.
[…]
(10) Молбата за събиране на доказателства трябва да бъде изпълнена експедитивно. Ако не е възможно молбата да бъде изпълнена в рамките на 90 дни от получаването ѝ от замоления съд, последният трябва да информира молещия съд за това, посочвайки причините, които пречат молбата да бъде изпълнено по-бързо.
(11) За да осигури ефективността на настоящия регламент, възможността за отказ от изпълнение на молбата за събиране на доказателства трябва да бъде сведена до строго ограничени изключителни ситуации.
[…]
(16) Изпълнение на искането в съответствие с член 10 не трябва да дава възможност [да се иска] възстановяване на такси или [разноски]. Въпреки това, ако замоленият съд иска възстановяване на такси, платени на експерти и преводачи, както и [на разноски], които произтичат от прилагането на член 10, параграфи 3 и 4, те не трябва да бъдат понасяни от този съд. В такъв случай молещият съд трябва да вземе необходимите мерки да осигури незабавно възстановяване. Когато се иска мнение от експерт, замоленият съд може, преди да изпълни искането, да поиска молещият съд да направи съответен депозит или аванс за предстоящи разходи“.
6 Член 10 от Регламента, който съдържа общите разпоредби относно изпълнението на искането, предвижда:
„1. Замоленият съд изпълнява искането незабавно и най-късно до 90 дни от получаването му
2. Замоленият съд изпълнява искането в съответствие с правото на своята държава членка.
3 Молещият съд може да поиска искането да бъде изпълнено в съответствие със специална процедура, която се прилага от правото на неговата държава членка, чрез използване на формуляр А от приложението. Замоленият съд приема тази молба, независимо от това дали такава процедура е съвместима с правото на държавата членка на замоления съд, или биха се породили значителни практически трудности. Ако замоленият съд не изпълнява изискването поради една от тези причини, той информира молещия съд, като използва формуляр Д от приложението.
4. Молещият съд може да поиска от замоления съд да използва комуникационна технология за събиране на доказателства, по-специално [чрез] използване на видео- и телеконферентна връзка.
Замоленият съд [изпълнява] това искане, [освен ако то не] е [не]съвместимо с правото на […] държава[та] членка на замоления съд, или биха се породили значителни практически трудности.
Ако замоленият съд не изпълни искането поради една от тези причини, той уведомява молещия съд чрез формуляр Д от приложението.
Ако не съществува достъп до посочените по-горе технически средства от страна на молещия или замоления съд, тези средства могат да бъдат осигурени на съдилищата по силата на споразумение между тях“.
7 Член 14 от Регламент № 1206/2001 има следното съдържание:
„Искане за изслушване на лице не се изпълнява, когато лицето се позовава на правото си да откаже да свидетелства или му е забранено да свидетелства:
a) съгласно правото на държавата членка на замоления съд; или
б) съгласно правото на държавата членка на молещия съд, ако такова право е посочено в искането или [при необходимост по искане на] замоления съд, […] е било потвърдено от молещия съд.
2. В допълнение към основанията, посочени в параграф 1, изпълнение на искането може да бъде отказано само ако:
[…]
г) депозит или аванс, който е поискан в съответствие с член 18, параграф 3, не е предоставен в рамките на 60 дни[,] след като замоленият съд е поискал такъв депозит или аванс.
[…]“
8 Член 18 от Регламента предвижда следното:
„1. Изпълнение на искането в съответствие с член 10 не дава основание [да се] иск[а] […] възстановяване на такси и[ли] разноски.
2. Въпреки това, ако това се изисква от замоления съд, молещият съд незабавно осигурява възстановяване на:
– възнагражденията, които са платени на експерти и преводачи,
– разноски[те], които произтичат от прилагането на член 10, параграфи 3 и 4.
Задължението на страните да [заплащат тези] такси […] или разноски се урежда от правото на държавата членка на молещия съд.
3. Когато се изисква становище от експерт, замоленият съд може преди да изпълни искането, да поиска [от] молещия съд […] съответен депозит или аванс [за заявените] разноски. Във всички други случаи депозитът или авансът не е условие за изпълнение на искането.
Депозитът или авансът се депозира от страните, ако това се изисква от правото на държавата членка на молещия съд“.
Хагската конвенция
9 Хагската конвенция има за цел да повиши ефикасността на съдебното сътрудничество по граждански или търговски дела.
10 Член 14 от Хагската конвенция предвижда:
„Изпълнението на съдебната поръчка не поражда задължение за възстановяване на такси или разноски от каквото и да е естество.
Независимо от това замолената държава има право да поиска от молещата държава възстановяването на суми, изплатени като хонорари на експерти и преводачи, и разноските, направени във връзка с прилагането на специална процедура, поискана от молещата държава, съгласно чл. 9, ал. 2.
Замоленият орган, чийто закон допуска страните да събират доказателства и който не е в състояние сам да изпълни съдебната поръчка, може да натовари с това овластено за целта лице, след като получи съгласието на молещия орган. При искане на съгласието замоленият орган посочва и приблизителния размер на разноските, свързани с участието на това овластено лице. Съгласието поражда за молещия орган задължението да възстанови разходите. Без дадено съгласие молещият орган не е длъжен да заплати разноските“.
Национално право
11 Член 85 от Закона от 28 юли 2005 г. за съдебните разноски по граждански дела (ustawa z dnia 28 lipca 2005 r. o kosztach sądowych w sprawach cywilnych, Dz. U. от 2005 г., № 167, позиция 1398), съответно изменен, дава право на свидетелите да искат възстановяване на направените разноски във връзка с явяването им пред съответния съд.
12 Член 101, параграф 4 от Наредбата на министъра на правосъдието от 23 февруари 2007 г. относно организацията на работата на общите съдилища (rozporządzenie Ministra Sprawiedliwości z dnia 23 lutego 2007 r. Regulamin urzędowania Sądów powszechnych, Dz. U. от 2007 г., № 38, позиция 249), с който се уреждат принципните правила относно разплащанията между замоления и молещия съд, гласи следното:
„Ако замоленият съд постанови на участниците в производството да се изплати определено обезщетение или да се възстановят направените пътни разноски, той следва да изплати съответните суми от авансово преведените съдебни разноски, а при липса на такова авансово плащане, да нареди изплащането им от средствата на държавния бюджет; в този случай, като взема предвид съдържащите се в особените разпоредби изисквания за определяне размера на присъжданите разноски, замоленият съд прилага към молбата за събиране на доказателства искане за възстановяване на тези разноски от молещия съд“.
13 Съгласно член 53 от Наредбата на министъра на правосъдието от 28 януари 2002 г. относно някои специфични действия на съдилищата, предприемани по международни граждански и търговски дела (rozporządzenie Ministra Sprawiedliwości z dnia 28 stycznia 2002 r. w sprawie szczegółowych czynności sądów w sprawach z zakresu międzynarodowego postępowania cywilnego oraz karnego w stosunkach międzynarodowych, Dz. U от 2002 г., № 17, позиция 164), разноските във връзка с предоставянето на правна помощ се определят в PLN. Тези разноски се изплащат за сметка на държавния бюджет. След изпълнение на искането съдът изисква възстановяване на платените разноски в полска валута или равностойността им в друга конвертируема валута. Според изложеното от запитващата юрисдикция не се изисква възстановяване на тези разноски, ако международен договор предвижда безвъзмездното предоставяне на правната помощ.
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
14 Пред Sąd Rejonowy dla Warszawy Śródmieścia и срещу Mediatel 4B spółka z o.o. — бившия му работодател, г‑н Weryński предявява иск за обезщетение за загуби и пропуснати ползи въз основа на договорна клауза за неупражняване на конкурентна дейност.
15 В рамките на това производство, на 6 януари 2009 г. запитващата юрисдикция отправя до Dublin Metropolitan District Court (Ирландия) искане за разпит на свидетел на основание Регламент № 1206/2001. Замоленият съд обаче поставя като условие за разпита на свидетеля авансовото заплащане от молещия съд на разноски в размер на 40 EUR, платими на свидетеля съгласно ирландското право. С писмо от 12 януари 2009 г. замоленият съд изисква от полския съд заплащането на тази сума.
16 Запитващата юрисдикция оспорва основателността на това искане.
17 Без резултат остава сезирането на централните органи на Полша и Ирландия, посочени на основание член 3 от Регламент № 1206/2001 и компетентни да търсят решения при всякакви трудности, възникнали във връзка с молба за събиране на доказателства.
18 Според замоления съд и според централния ирландски орган забраната по член 18, параграф 1 от Регламент № 1206/2001 да се иска възстановяването на каквито и да било такси не се отнася до дължимите на свидетелите обезщетения за разноски. Съгласно ирландското право свидетелите имали право на възстановяване на разноските. Ирландското право било приложимо към настоящия случай, тъй като на основание член 10, параграф 2 от Регламент № 1206/2001 събирането на свидетелски показания се уреждало от правото на държавата на замоления съд. Предвид обстоятелството, че член 18, параграфи 2 и 3 от посочения регламент не съдържал правило относно възстановяването на дължимото на свидетеля обезщетение за разноски, замоленият съд можел да изисква от молещия съд възстановяване на това обезщетение. Ирландският централен орган се позовава също така и на подобна практика в Англия и Уелс.
19 Запитващата юрисдикция счита становището на замоления съд и на ирландския централен орган за необосновано.
20 Според запитващата юрисдикция буквалното тълкуване на член 18, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1206/2001 позволявало да се приеме, че били допустими единствено три изключения от общата забрана на всякакви искания за „възстановяване на такси и[ли] разноски“. Член 10, параграф 2 от този регламент в качеството му на разпоредба от общ характер не би бил приложим в отношенията между замоления и молещия съд. Като се има предвид това обстоятелство, независимо че ирландското право предвиждало от молещия съд задължително да се иска заплащане на свидетеля на съответното обезщетение за разноски, с оглед на принципа за предимство на общностното право тази разпоредба не се прилагала в настоящия случай. Всъщност, с изключение на възнагражденията на експертите и преводачите, и на разноските, произтичащи от прилагането, в случай че молещият съд поиска да се приложи специална процедура (член 10, параграф 3 от посочения регламент) или комуникационни технологии (член 10, параграф 4 от същия регламент), не съществувала друга възможност за искане за възстановяване на такси или разноски от запитващата юрисдикция.
21 При тези условия Sąd Rejonowy dla Warszawy Śródmieścia решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Съгласно [Регламент № 1206/2001] има ли право замоленият съд да поиска от молещия съд авансово сума във връзка с обезщетение за разноски на свидетел или да възстанови изплатеното на разпитания свидетел обезщетение, или замоленият съд трябва да заплати обезщетението със собствени финансови средства?“.
Относно компетентността на Съда и допустимостта на преюдициалното запитване
22 Европейската комисията изразява съмнения относно компетентността на Съда и допустимостта на преюдициалното запитване.
23 Комисията обръща внимание на Съда, от една страна, на обстоятелството, че решенията на запитващата юрисдикция подлежат на обжалване и че съгласно член 68, параграф 1 ЕО единствено националните съдилища, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право, имат право да отправят преюдициални запитвания за тълкуване на актовете на институциите на Общността, основаващи се на дял IV от Договора за ЕО, озаглавен „Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора“.
24 Комисията счита, от друга страна, че въпросът относно тълкуването на Регламент № 1206/01 не бил необходим за разрешаването на спора по главното производство и освен това се отнасял до осъществяваната от съдилищата дейност по администриране. Следователно не били изпълнени установените в съдебната практика изисквания относно допустимостта на преюдициалните запитвания.
25 Въпреки че не представляват истински изключения, Съдът приема за необходимо да разгледа служебно тези въпроси.
26 По отношение на твърдението за евентуална липса на компетентност на Съда следва да се напомни, че преюдициалното запитване се отнася до Регламент № 1206/01, приет на основание член 61, буква в) ЕО и член 67, параграф 1 ЕО, които са в дял IV от Договора за ЕО.
27 Посоченото преюдициално запитване е отправено на 23 юли 2009 г. — преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Следователно съгласно разпоредбата на действащия към този момент член 68 ЕО би трябвало да се изясни дали в главното производство запитващата юрисдикция би могла да бъде разглеждана като юрисдикция, която се произнася като последна инстанция.
28 Необходимо е обаче да се посочи, че считано от 1 декември 2009 г., член 68 ЕО е отменен. С Договора от Лисабон отпада, без да бъде заменено с друго, и предходното ограничаване на възможността за отправяне на преюдициално запитване по член 68, параграф 1 ЕО. Въпросите относно преюдициалните запитвания във връзка с тълкуването на актовете, приети от институциите в областта на визите, убежището, имиграцията и другите политики, свързани със свободното движение на хора, понастоящем се уреждат от общите правила относно отправянето на преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС. Ето защо член 267 ДФЕС се отнася и за запитвания, свързани с Регламент № 1206/2001.
29 Следователно предвид обстоятелството, че с Договора от Лисабон се разширяват възможностите за отправяне на преюдициални запитвания, понастоящем първоинстанционните съдилища също разполагат с такова право, ако съответните преюдициални въпроси се отнасят до актове, приети от институциите в областта на дял IV от Договора за ЕО.
30 Преследваната с член 267 ДФЕС цел — да се установи ефикасно сътрудничество между Съда и националните съдилища, както и принципът на процесуалната икономия, са аргументи в подкрепа на допустимостта на преюдициалните запитвания, отправени от по-нисшестоящи юрисдикции и постъпили в Съда в преходния период преди влизането в сила на Договора от Лисабон, но разглеждани от Съда след влизането му в сила. Всъщност в хипотезата на отхвърляне на преюдициалното запитване като недопустимо би се стигнало просто до повторното поставяне на същия преюдициален въпрос от съответната юрисдикция, която междувременно е придобила право да отправя до Съда преюдициални запитвания, което би довело до значително обременяване на процедурата с допълнителни формалности и до ненужно удължаване на продължителността на главното производство.
31 Ето защо следва да се приеме, че считано от 1 декември 2009 г., Съдът е компетентен да разглежда преюдициални запитвания, отправени от юрисдикции, чиито решения подлежат на обжалване съгласно националното право, дори ако конкретните преюдициални запитвания са отправени преди посочената дата.
32 Следователно трябва да се отбележи, че дори да се приеме, че настоящото преюдициално запитване не е отговаряло на изискванията на член 68, параграф 1 ЕО в момента, в който е отправено, този недостатък е щял да бъде отстранен с отмяната на посочената разпоредба и в резултат на съответното разширяване на компетентностите на Съда.
33 При тези обстоятелства следва да се отбележи, че Съдът е компетентен да разгледа преюдициалното запитване.
34 Във връзка с първия въпрос относно недопустимостта на преюдициалното запитване, на която се позовава Комисията, тъй като тълкуването на Регламент № 1206/2001 не било необходимо за разрешаването на спора по главното производство, следва да се напомни, че презумпцията за релевантност на поставените от националните съдилища преюдициални въпроси може да бъде оборена само в изключителни случаи, когато е ясно, че исканото тълкуване на посочените във въпросите разпоредби от правото на Съюза няма никаква връзка с предмета на спора (вж. по-специално Решение от 16 юни 2005 г. по дело Pupino, C‑105/03, Recueil, стр. I‑5285, точка 30 и Решение от 28 юни 2007 г. по дело Dell’Orto, C‑467/05, Сборник, стр. I‑5557, точка 40).
35 Следователно трябва да се провери дали отговорът на поставения на Съда въпрос е необходим на запитващата юрисдикция, за „да бъде постановено нейното решение“ по смисъла на член 267, втора алинея ДФЕС.
36 С оглед на това, на първо място, следва да се отбележи, че с поставения преюдициален въпрос се цели да се установи дали запитващата юрисдикция е длъжна да заплаща определени разноски във връзка с разпита на свидетел от замоления съд.
37 На второ място, е необходимо да се посочи, че според обясненията на полското правителство в съдебното заседание свидетелят е бил разпитан в съответствие с искането на молещия съд едва след като на 28 април 2009 г. този съд заплатил изисканата от замоления съд сума от 40 EUR. Освен това заплащането на тази сума е потвърдено от Ирландия в писменото ѝ становище.
38 От друга страна е вярно, че въпреки че плащането е извършено, а свидетелят е разпитан, поставеният въпрос остава релевантен по отношение на правното основание на авансовото плащане, и по-специално по отношение на евентуалното възстановяване на това плащане, в случай че то се окаже недължимо платено, независимо че отговорът на този въпрос не влияе пряко върху изхода на спора между г‑н Weryński и Mediatel 4B spółka z o.o., чийто предмет се отнася до предоставянето на обезщетение за загуби и пропуснати ползи въз основа на договорна клауза за неупражняване на конкурентна дейност.
39 Въпреки това, както посочва генералният адвокат в точка 36 от представеното заключение, следва да се отбележи, че повечето преюдициални въпроси във връзка с тълкуването на Регламент № 1206/2001, които се отнасят до събирането на доказателства, засягат единствено косвено спора по главното производство. Ако се поставяха твърде строги критерии към изискването за относимост, в много случаи би се препятствало тълкуването на регламента чрез отправяне на преюдициално запитване.
40 Във връзка с това следва да се обърне внимание на необходимостта от разясняване на конкретен въпрос, който е бил пречка за междусъдебното сътрудничество и който, ако не бъде разрешен, ще продължи да го препятства. В главното производство нито съдилищата на съответните държави членки, нито централните органи на Полша и Ирландия са били в състояние да намерят съответно разрешение. Единствено ако Съдът се произнесе с решение в подобна ситуация, ще се способства ефективното изпълнение на функцията на Регламент № 1206/2001 да допринася за опростяването и ускоряването на съдебните производства по граждански или търговски дела.
41 От това следва, че единствено широкото тълкуване на израза „да бъде постановено нейното решение“ по смисъла на член 267, втора алинея ДФЕС би позволило да се избегнат ситуации, в които редица процесуални въпроси, и по-специално поставяните при прилагането на Регламент № 1206/2001, се разглеждат като недопустими и като такива, които Съдът не може да тълкува.
42 Следователно разглежданият израз трябва да се разбира в смисъл, че той обхваща цялата съвкупност от процесуални действия, подготвящи решението на запитващата юрисдикция, за да може Съдът да се произнесе по тълкуването на всички процесуални разпоредби на правото на Съюза, които запитващата юрисдикция е длъжна да приложи, за да постанови своето решение. С други думи, посоченият израз обхваща целия процес на създаване на съответното съдебно решение, включително въпросите относно отговорността за заплащане на разноските в производството.
43 По отношение на второто основание за евентуалната недопустимост на преюдициалното запитване Комисията посочва, че поставеният от запитващата юрисдикция въпрос засяга дейността по администриране на тази юрисдикция, т.е. сътрудничеството между съдилищата на държавите членки в областа на събирането на доказателства по граждански или търговски дела. Следователно този въпрос не засягал изпълняваната от запитващата юрисдикция функция по правораздаване. Комисията подчертава обстоятелството, че в конкретния случай запитващата юрисдикция действала в качеството си на орган на публичната администрация по отношение на въпроса за разноските за изпълнението на молбата за събиране на доказателства, направено от съд на друга държава членка.
44 Във връзка с това следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика националните юрисдикции могат да сезират Съда само ако пред тях има висящ правен спор и ако следва да се произнесат в производство, чиято цел е да приключи с постановяване на решение с правораздавателен характер (вж. по-специално Определение от 22 януари 2002 г. по дело Holto, Recueil, стр. I‑735, точка 17 и Решение от 12 август 2008 г. по дело Santesteban Goicoechea, C‑296/08 PPU, Сборник, стр. I‑6307, точка 40).
45 Въпреки че е вярно, че сътрудничеството между съдилищата на държавите членки в областта на събирането на доказателства не води по необходимост до произнасяне на решение с правораздавателен характер, разпитът на свидетел от съответния съд, който се разглежда в настоящото производство, е предприето в рамките на съдебно производство действие, което е насочено към произнасянето на решение с правораздавателен характер. Въпросът за отговорността за заплащане на разноските във връзка с разпита на съответния свидетел се включва в това производство. Следователно съществува пряка връзка между преюдициалния въпрос и изпълняваната от запитващата юрисдикция функция по правораздаване.
46 Доколкото никое от изложените основания за недопустимост не е уважено, преюдициалното запитване следва да се смята за допустимо.
По преюдициалния въпрос
47 Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали е била длъжна да заплати за своя сметка разноските на свидетеля, разпитван от замоления съд, било като заплати авансово съответната сума или като възстанови впоследствие съответните разноски.
48 Следва да се посочи, че фактите по главното производство попадат в приложното поле на член 1, параграф 1 от Регламент № 1206/2001, доколкото съответният съд на държава членка изисква събиране на доказателства от компетентния съд на друга държава членка. Разпитът на свидетел се предвижда изрично като предмет на искането в член 4, параграф 1, буква д) от посочения регламент.
49 Съгласно член 10, параграф 2 от Регламент № 1206/2001 замоленият съд изпълнява искането в съответствие с правото на своята държава членка. Според ирландското право свидетелят е длъжен да се яви пред съда единствено ако предварително му е изплатено обезщетение за пътните му разноски („viaticum“). С въпроса се цели да се установи дали заплащането на посоченото обезщетение за разноски е задължение на замоления или на молещия съд.
50 На първо място, следва да се изясни въпросът дали молещият съд е бил задължен да заплати на замоления съд авансово обезщетението за разноски на свидетеля и следователно, дали замоленият съд е имал право да откаже да разпита посочения свидетел, докато молещият съд не заплати авансово съответното обезщетение.
51 В член 14 от Регламент № 1206/2001 се посочват основанията за отказ от изпълнение на искането. Параграф 2, буква г) от посочената разпоредба се отнася до случая, в който молещият съд не е заплатил депозит или аванс, поискан в съответствие с член 18, параграф 3 от разглеждания регламент. Съгласно последно посочената разпоредба замоленият съд може преди да изпълни искането да изиска авансовото заплащане на разноските на експертите. Тази разпоредба, обаче, не предвижда изискването за авансово заплащане на сума за разпит на свидетел.
52 Както посочва генералният адвокат в точка 45 от представеното заключение, обуславянето на изпълнението на исканията от заплащането на обезщетение за разноски на свидетелите би било в съответствие с член 14 от Регламента, ако основанията за отказ по тази разпоредба са изброени не изчерпателно, а единствено примерно.
53 В тази връзка следва да се отбележи, че текстът на член 14, параграф 2 от Регламент № 1206/2001 сочи против подобно тълкуване. Тази разпоредба всъщност предвижда, че в допълнение към основанията, посочени в параграф 1 от същия член, изпълнение на искането за разпит на свидетел „може да бъде отказано само“ в определени случаи. Освен това в съображение 11 от Регламент № 1206/2001 се подчертава, че за да се осигури ефективността на този регламент, възможността за отказ от изпълнение на молбата за събиране на доказателства трябва да бъде сведена до строго ограничени изключителни ситуации. От това следва, че основанията, на които може да се откаже изпълнението на такова искане, са изброените изчерпателно в член 14 от посочения регламент.
54 Следователно замоленият съд не е имал право да обуславя провеждането на разпит на определен свидетел от авансовото заплащане на обезщетението за разноски на последния. Поради тези обстоятелства молещият съд не е бил длъжен да заплаща авансово такава сума.
55 На второ място следва да се провери дали замоленият съд е имал право да поиска от молещия съд възстановяване на обезщетението за разноски на свидетеля.
56 Член 18, параграф 1 от Регламент № 1206/2001 предвижда, че за изпълнението на молбата за събиране на доказателства не може да се изисква възстановяване на такси или разноски. Следователно от решаващо значение е дали и обезщетението за разноски на свидетеля следва да се квалифицира като „такси и[ли] разноски“ по смисъла на посочената разпоредба.
57 Замоленият съд изтъква, че според ирландското право свидетелите следвало да се явяват пред съда, за да дадат свидетелски показания, единствено ако предварително са получили обезщетение за разноските си, чието заплащане не било задължение на съда, а на страната, посочила съответния свидетел. Според замоления съд следователно не ставало въпрос за съдебни разноски. Този механизъм на действие съответствал на характерното за ирландския граждански процес състезателно начало.
58 Във връзка с това обаче следва да се поясни, че понятието за „разноски“ следва да се тълкува автономно в съответствие с правото на Съюза и не може да зависи от квалификацията съгласно съответното национално право. Всъщност, ако отговорът на въпроса за разноските зависеше от съответното национално понятие за „разноски“, това би противоречало на смисъла и целта на Регламент № 1206/2001, който е насочен към бързото и лесно изпълнение на искания за събиране на доказателства.
59 По отношение на използваните в член 18, параграф 1 от посочения регламент термини под „такси“ следва да се разбират сумите, събирани от юрисдикцията с оглед осъществяване на нейната дейност, докато под „разноски“ се имат предвид сумите, които юрисдикцията изплаща на трети лица в хода на производството, а именно на експерти или свидетели.
60 Както посочва и генералният адвокат в точка 54 от представеното заключение, посоченото тълкуване се подкрепя и от аргумент от систематическо естество. Ако член 18, параграф 1 от Регламент № 1206/2001 се отнасяше само до институционалните разноски, не би било необходимо в параграф 2 от посочения член, като изключение от прогласената в параграф 1 забрана, да се предвижда, че се възстановяват разноските на експертите. Всъщност, ако разноските на експертите не биха били определяни като институционални разноски, те изначално биха били изключени от посочената забрана.
61 Следователно изплащаното обезщетение за разноски на свидетел, разпитван от замоления съд, попада в понятието за „разноски“ по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент № 1206/2001.
62 По отношение на задължението за възстановяване на тези разноски следва да се напомни, че съгласно съображения 2, 7, 8, 10 и 11 от Регламент № 1206/2001 този регламент има за цел лесното, ефективно и бързо презгранично събиране на доказателства. Събирането на доказателства от съд на една държава членка в друга държава членка не следва да води до забавяне на националното производство. Поради тази причина Регламент № 1206/2001 въвежда уредба, която е задължителна за всички държави членки — с изключение на Кралство Дания — за да се преодолеят пречките, които биха могли да съществуват в тази област.
63 Следователно за молещия съд може да съществува задължение за възстановяване на определени разноски единствено ако е приложимо някое от изключенията по член 18, параграф 2 от Регламент № 1206/2001.
64 В тази разпоредба се предвижда, че подлежат на възстановяване възнагражденията, платени на експерти, както и разноски, които произтичат от прилагането на член 10, параграфи 3 и 4 от Регламент № 1206/2001. Член 10, параграф 3 от Регламента се отнася до случая, в който по молба на молещия съд искането се изпълнява съгласно специална процедура, доколкото член 10, параграф 4 от същия регламент урежда събирането на доказателства чрез използването на комуникационна технология. В тези разпоредби обаче не се споменава нищо за обезщетение за разноски на свидетел.
65 В допълнение, както изтъкват Комисията, както и генералният адвокат в точки 60 и 61 от представеното заключение, процесът на възникване на Регламент № 1206/2001 предоставя също аргументи против извода, че обезщетенията за разноски на свидетелите подлежат на възстановяване. Също така, видно от съображение 6 от този регламент и от член 21, параграф 1 от същия, Регламентът замества Хагската конвенция. Ето защо при тълкуването на разглеждания регламент може да се използват и съответните разпоредби от Хагската конвенция.
66 Съдържанието на член 18 от Регламент № 1206/2001 съответства на това на член 14 от Хагската конвенция, съгласно втора алинея от който замолената държава има право да поиска от молещата държава възстановяването на суми, изплатени като възнаграждения на експерти и преводачи, и разноските, направени във връзка с прилагането на специална процедура, поискана от молещата държава, съгласно член 9, алинея 2 от тази конвенция.
67 В този контекст следва да се напомни, че Хагската конвенция променя текста на член 16 от Хагската конвенция за гражданския процес от 1 март 1954 г., в който в допълнение изрично се предвижда правилото, че следва да се възстановява обезщетението за разноските на свидетелите. От обяснителния доклад към Хагската конвенция следва, че броят на случаите, в които обезщетението за разноски подлежи на възстановяване, трябва да бъде умишлено намален в сравнение с предвиденото в Хагската конвенция от 1954 г. Поради тази причина изискването за възстановяване на обезщетението за разноски за свидетели съзнателно не е уредено, по-специално като се има предвид и обстоятелството, че обикновено тези разноски са с ниска стойност.
68 Обстоятелството, че Регламент № 1206/2001 възпроизвежда текста на член 14 от Хагската конвенция е също аргумент срещу правилото за възстановяване на обезщетението за разноски на свидетелите. Следователно тези разноски не трябва да се възстановяват на основание член 18, параграф 1 от посочения регламент.
69 При тези обстоятелства отговорът на поставения преюдициален въпрос следва да е, че членове 14 и 18 от Регламент № 1206/2001 трябва да се тълкуват в смисъл, че молещият съд не е задължен нито да заплати на замоления съд авансово дължимото на разпитания свидетел обезщетение за разноски, нито впоследствие да възстанови това обезщетение за разноски.
По съдебните разноски
70 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Членове 14 и 18 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела следва да се тълкуват в смисъл, че молещият съд не е задължен нито да заплати на замоления съд авансово дължимото на разпитания свидетел обезщетение за разноски, нито впоследствие да възстанови това обезщетение за разноски.
Подписи