Жалба, подадена на 14 ноември 2018 г. от ACTC GmbH срещу решението на Общия съд (девети състав), постановено на 13 септември 2018 г. по дело T-94/17 — ACTC/EUIPO

(Дело C-714/18 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ACTC GmbH (представители: V. Hoene, Rechtsanwältin, D. Eickemeier, Rechtsanwalt, S. Gantenbrink, Rechtsanwältin)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени решението на Общия съд от 13 септември 2018 г. по дело T-94/17 и да отмени решението на ответника по преписка R 693/2015-4,

а при условията на евентуалност:

да отмени споменатото решение и да върне делото за ново разглеждане от Общия съд,

и

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Общият съд в няколко отношения нарушил член 8, параграф 1, буква б) и член 42, параграф 2 от Регламента за марките на Европейския съюз, като установил наличие на сходство между знаците и — поради погрешната си преценка на отнасящите се до използването доказателства — между стоките. Вероятност от объркване между разглежданите марки нямало.

Общият съд неправилно приел, че встъпилата страна изпълнила отнасящите се до използването условия за всички стоки от клас 25, за които имало регистрирана по-ранна марка. Условията били изпълнени само за следните стоки: „облекла, връхни дрехи, бельо, украшения за глава (шапки) и шапки, ръкавици, колани и къси чорапи, като всички посочени стоки трябва да са използваеми като защитни дрехи при лошо време (единствено при студ, вятър и/или дъжд), защитни работни костюми“. Следователно ставало въпрос — обратно на това, което приел Общият съд — за самостоятелна подкатегория на стоки от клас 25, като доказателства за използването били представени само за стоки от клас 25.

Поради погрешната си преценка на отнасящите се до използването условия Общият съд неправилно приел за идентични срещащите се в списъците и на двете марки стоки „облекла“ и „шапки“.

Общият съд допуснал грешка, като приел за правилно заключението на апелативния състав, че разглежданите знаци са визуално сходни поради еднаквата си дължина и четирите си общи букви. Общият съд не разгледал необичайното съдържание на оспорваната марка (асиметрични съгласни и необичаен правопис „igh“) и твърдените от жалбоподателя последици от това. От само себе си се разбирало, че средният потребител възприемал марката като цяло. Необичайното съдържание на спорната марка имало обаче значително влияние върху цялостното му впечатление, което обстоятелство Общият съд не бил взел предвид.

Общият съд допуснал грешка и като приел, че разглежданите марки са фонетично идентични, тъй като жалбоподателят не представил никакви доказателства, че звукът на първите срички „ti“ и „TAI“ е един и същ за англоговорещите потребители и че нищо не позволява да се разграничи начинът, по който се произнасят разглежданите знаци. При все това обаче без доказателства и погрешно Общият съд приел, че съчетанието от букви „ti“ винаги се произнася „tai“. Тази му преценка била напълно необоснована. В английския език дума „ti“ не съществувала. Поради това съчетанието от букви следвало да се произнася съгласно приложимите езикови правила. В безброй много думи съчетанието от букви „ti“ не се произнасяло като „tai“, като например в думите „trick“, „ticket“, „till“, „timbal“, „timberland“, „tin“, „tincture“, „tinder“, „tip“, „trigger“, както и в много други думи, сред които и спорната марка „tigha“. Един от главните герои на известната английска книга за деца „Мечо Пух“ бил животно, чието име „Tigger“ се произнасяло [tɪgǝ]. Всъщност винаги, когато следващата гласна била кратка, „ti“ не се произнасяло „tai“. Жалбоподателят твърдял това от самото начало. Нито ответникът, нито встъпилата страна представили доказателства за противното. Ето защо жалбоподателят не трябвало да доказва очевидното.

Общият съд неправилно приел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че значението на „TAIGA“ като цяло било ясно и определено за съответните потребители (потребителите в Съюза). Това не било така. Твърдението на жалбоподателя, че „TAIGA“ е добре позната дума от лексиката на френския език, не било оспорено. Съдът със сигурност трябвало да знае, че Франция е в южната част на Европа. Поради безспорната си големина и значение „TAIGA“ (и в частност „TOUNDRA“) спадала към общите познания за Европа и света.

Освен това в практиката си Общият съд приел, че е достатъчно думата да е разбираема за част от Европейския съюз, като например за италианските потребители. В свое решение Общият съд приел, че между „Granini“ и „Panini“ липсва концептуално сходство, тъй като думата „Granini“ не означавала нищо, а думата „Panini“ означавала италиански сандвич.

Споменатото от Общия съд решение от 14 октомври 2003 г., Phillips-Van Heusen/СХВП — Pash Textilvertrieb und Einzelhandel (BASS) (T-292/01, EU:T:2003:264, т. 54), не указвало как следва да се разбира въпросната дума в целия Европейски съюз. Предвид това преценката на Общия съд не била основана на установената с решението по дело BASS съдебна практика. Общият съд правилно признал, че голяма част от съответните потребители в Европа знае и разбира думата „TAIGA“.

____________