Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 29 май 2019 г. — Irideos SpA/Poste Italiane SpA
(Дело C-419/19)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio
Страни в главното производство
Жалбоподател: Irideos SpA
Ответник: Poste Italiane SpA
Преюдициални въпроси
Следва ли дружеството Poste Italiane s.p.a. да се квалифицира въз основа на горепосочените характеристики като „публичноправна организация“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква d) от Законодателен декрет № 50 от 2016 г. и на съответните общностни директиви (2014/23/ЕС1 , 2014/24/ЕС2 и 2014/25/ЕС3 )?
Задължено ли е посоченото дружество да провежда процедури за обществени поръчки само за възлагането на обществените поръчки, които са пряко свързани с дейностите, присъщи на специалните сектори, посочени в Директива 2014/25/ЕС, съгласно която поради характера му на публичноправна организация следва да се счита, че попада в обхвата на правилата на част II от Кодекса за обществените поръчки, и което от друга страна разполага с пълна автономия на волята — и изключително частноправна уредба — за договорните дейности, които не се отнасят в тесен смисъл до тези сектори, като се имат предвид принципите, залегнали в съображение 21 и член 16 от Директива 2014/23/ЕС (решение № 4899 от 2018 г. на Cass. SS.UU. (пленум на Касационния съд) и за последната част — решение № 16 от 2011 г. на Cons. Stato, Ad. Plen. (Пленум на Държавния съвет);
По отношение на договорите извън областта на специалните сектори, когато това дружество отговаря на изискванията за публичноправна организация, продължава ли спрямо него обаче да се прилага общата Директива 2014/24/ЕС (и следователно правилата за възлагане на обществените поръчки), дори ако поради измененията след първоначалното учредяване, извършва основно дейности с търговски характер и в условията на конкуренция, както може да се приеме въз основа на посоченото решение от 10 април 2008 г., Ing. Aigner, C-393/06 , тъй като Директива 2014/24/ЕС не допуска различно тълкуване за договорите, сключени от възлагащи органи; а от друга страна в съображение 21 и в член 16 от посочената Директива 2014/23/ЕС е предвиден само ориентировъчен критерий, за да се изключи характерът на публичноправни организации за предприятията, които извършват дейност при нормални пазарни условия, като във всеки случай въз основа на посочените разпоредби, разглеждани във връзка една с друга, е ясно, че преди всичко се има предвид етапът на учредяване на организацията, когато тя е предназначена да задоволява „потребности от общ интерес“ (които в конкретния случай съществуват и все още не са прекратени);
При наличието на служебни помещения, в които се извършват едновременно дейности, присъщи на специалния сектор, и други дейности, трябва ли понятието за „свързаност“ — по отношение на услугата от конкретен обществен интерес — да се тълкува разширително (както е тълкувано досега в националната съдебна практика, съгласно с посоченото решение № 16 от 2011 на пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет), като в това отношение е налице противоречие с принципите, посочени в съображение 16 и членове 6 и 13 от Директива 2014/25/ЕС, в които при определянето на приложимата правна уредба се използва понятието „предназначение“ за една от дейностите, уредени в Кодекса за обществените поръчки. Ето защо е необходимо да се изясни дали могат да бъдат „предназначени“ за съответния специален сектор — дори при присъщите за изключените сектори облекчени условия — всички дейности, свързани с този сектор, съгласно намеренията на възлагащия орган (включително и договорите за редовна и извънредна поддръжка, почистване, обзавеждане, както и за портиерски услуги и охрана на службите, или други форми на използване на тези служби, ако са предназначени за обслужване на клиентите), като действително частноправен характер продължават да имат само „външните“ дейности, които публичните или частните субекти могат свободно да извършват в съвсем различни области, спрямо които се прилагат само правилата на Гражданския кодекс и които са от компетентността на общите съдилища (доколкото е релевантно, от този вид например със сигурност е банковата услуга, извършвана от Poste Italiane, но същото не може да се каже по отношение на доставката и използването на електронни съобщителни средства, ако се използват за целия обхват на дейност на групата, въпреки че те са особено необходими именно за банковата дейност). Поради това изглежда не е без значение да се подчертае „дисбалансът“, породен от преобладаващото понастоящем ограничително тълкуване, чрез въвеждането на напълно различни правила за възлагане на строителство или услуги при управлението на съпоставими или близки сектори: от една страна, стриктните гаранции, които се изискват по Codice dei contratti (Кодекс на договорите) за определяне на изпълнителя, и от друга страна, пълната независимост при договаряне на предприемача, който е свободен да сключва договори, само в зависимост от собствените си икономически интереси, без никакви гаранции за прозрачност, които се изискват за специалните и изключените сектори;
Накрая, може ли започването на процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с Кодекса за обществените поръчки, използвайки механизмите на оповестяване, предвидени както на национално равнище, така и на равнището на Общността, да бъде релевантно при определянето на предназначението на обществената поръчка или на връзката на тази поръчка с референтния специален сектор, в съответствие с разширеното понятие за „свързаност“, посочено във въпрос [4)] по-горе, или — при условията на евентуалност — може ли възражението за липса на компетентност на административния съд, повдигнато от същия субект, който е започнал тази процедура за възлагане на обществена поръчка или от субекти, които са участвали успешно в тази процедура, да се счита за злоупотреба с право по смисъла на член 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като това поведение, което — макар и само по себе си да не може да се отрази върху разпределението на компетентността на съдилищата (вж. в това отношение и посоченото решение № 16 от 2011 г. на пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) — е релевантно поне за целите на обезщетението и съдебните разноски, тъй като то накърнява оправданите правни очаквания на участниците в тази процедура по възлагане на обществена поръчка, когато те не са спечелили и обжалват по съдебен ред?
____________
1 Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1).
2 Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).
3 Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 243).