РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
20 декември 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 6/2002 — Промишлен дизайн на Общността — Член 110, параграф 1 — Липса на закрила — Така наречената „клауза за поправка“ — Понятие за част от съставен продукт — Поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — Мерки, които потребителят трябва да вземе, за да може да се позове на така наречената „клауза за поправка“ — Автомобилна джанта копие, която е идентична на оригиналната джанта модел“
По съединени дела C‑397/16 и C‑435/16
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано, Италия) и от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с актове от 15 и 2 юни 2016 г., постъпили в Съда съответно на 18 юли и 4 август 2016 г., в рамките на производствата по дела
Acacia Srl
срещу
Pneusgarda Srl, в несъстоятелност,
Audi AG (C‑397/16),
и
Acacia Srl,
Rolando D’Amato
срещу
Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG (C‑435/16),
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: M. Ilešič (докладчик), председател на състава, A. Rosas, C. Toader, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 юни 2017 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Acacia Srl и г‑н D’Amato, от F. Munari, M. Esposito и A. Macchi, avvocati, както и от B. Schneiders, D. Treue и D. Thoma, Rechtsanwälte,
– за Audi AG, от G. Hasselblatt, Rechtsanwalt, както и от M. Cartella и M. Locatelli, avvocati,
– за Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG, от B. Ackermann и C. Klawitter, Rechtsanwälte,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Santoro, S. Fiorentino и L. Cordi, avvocati dello Stato,
– за германското правителство, от T. Henze, M. Hellmann и J. Techert, в качеството на представители,
– за френското правителство, от D. Segoin, в качеството на представител,
– за нидерландското правителство, от M. Bulterman и H. Stergiou, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J. Samnadda, V. Di Bucci и T. Scharf, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 28 септември 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).
2 Тези запитвания са отправени в рамките на два спора между Acacia Srl, от една страна, и Pneusgarda Srl, в несъстоятелност, и Audi AG, от друга страна, и съответно между Acacia и неговия управител г‑н Rolando D’Amato, от една страна, и Dr. Ing. h.c. F. Porsche AG (наричано по-нататък „Porsche“), от друга страна, по повод твърдяно нарушение от страна на Acacia на притежавани от Audi и Porsche промишлени дизайни на Общността.
Правна уредба
Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост
3 Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост е одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3). Член 26, параграф 2 от него предвижда:
„Страните членки могат да предоставят ограничени изключения от закрилата на промишления дизайн, при условие че такива изключения не влизат без основание в противоречие с нормалната експлоатация на защитения промишлен дизайн и не накърняват излишно законните интереси на притежателя на защитения дизайн, като се имат предвид законните интереси на трети страни“.
Правото на Съюза
Директива 98/71/ЕО
4 Съображение 19 от Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни (ОВ L 289, 1998 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 24, стр. 106) гласи:
„като имат предвид, че бързото приемане на настоящата директива е станало спешен въпрос за редица индустриални сектори; като имат предвид, че пълното сближаване на законодателствата на държавите членки за използването на защитени индустриални дизайни с цел да се позволи поправянето на сложен съставен продукт, за да бъде възстановен до оригиналния си вид, когато продуктът въплъщава дизайна или продуктът, за който се прилага дизайнът, съставлява съставна част от сложен продукт, от чийто външен вид зависи защитеният индустриален дизайн, не може да бъде въведено в настоящия етап; като имат предвид, че липсата на пълно сближаване на законодателствата на държавите членки за използването на защитени дизайни за такива поправки на сложни продукти не трябва да съставлява препятствие за сближаването на тези национални разпоредби от законодателствата за индустриалните дизайни, които имат пряко отражение върху функционирането на вътрешния пазар; като имат предвид, че по тази причина държавите членки междувременно трябва да поддържат в сила всякакви разпоредби в традиционно съответствие с Договора относно използването на индустриални дизайни на съставни части, използвани с цел поправка на сложен продукт, за да бъде възстановен до оригиналния си вид или, ако въведат някакви нови разпоредби, отнасящи се до такава употреба, целта на тези нови разпоредби трябва да бъде единствено либерализиране на пазара на такива части; […]“.
5 Член 14 от посочената директива, озаглавен „Преходна разпоредба“, предвижда:
„До времето, през което ще са приети поправки на настоящата директива по предложение на Комисията, в съответствие с разпоредбите на член 18, държавите членки запазват в сила съществуващите си законови разпоредби, свързани с използването на дизайн на съставна част за целите на поправката на сложен продукт до възстановяването на оригиналния му вид и въвеждат промени в тези разпоредби само ако целта е да се либерализира пазарът на такива части“.
Регламент № 6/2002
6 Съображения 1, 9 и 13 от Регламент № 6/2002 гласят следното:
„(1) Една унифицирана система за получаване на промишлен дизайн на Общността, който да се ползва с еднаква закрила и да има еднакво действие на цялата територия на Общността, би допринесла за изпълнение целите на Общността, така както са определени по Договора.
[…]
(9) Материалните разпоредби на настоящия регламент, относно правото относно промишления дизайн, следва да са съобразени със съответните разпоредби от Директива 98/71/ЕО.
[…]
(13) Цялостно сближаване на законите на държавите членки относно използването на дизайни, ползващи се със закрила, с цел да се позволи поправка на съставни продукти, за да се възстанови първоначалния им вид, когато промишленият дизайн се прилага към определен продукт или е включен в продукт, който е съставна част от комплексен продукт, чийто външен вид предопределя дизайна, ползващ се със закрила, не би могло да се постигне чрез Директива 98/71/ЕО. В рамките на помирителната процедура по посочената директива, Комисията предприе преглед на влиянието на разпоредбите на тази директива три години след крайния срок на транспониране на същата и по-специално върху най-засегнатите промишлени сектори. При тези условия е подходящо да не се предоставя закрила като промишлен дизайн на Общността [на дизайн], който се използва при продукт или е съставна част от продукт, който е елемент от съставно изделие, чийто външен вид предопределя дизайна и се използва [при поправка] на съставния продукт, с цел възстановяване на първоначалния му вид, до момента в който Съветът, по предложение на Комисията, не е установи своята политика по отношение на разглежданата област“.
7 Член 3 от този регламент предвижда:
„По смисъла на настоящия регламент:
а) „промишлен дизайн“ е видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му;
б) „продукт“ е всяко промишлено или занаятчийско изделие, включително, между другото, части, предназначени за сглобяване в съставен продукт, опаковка, оформление, графични символи или печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми;
в) „съставен продукт“ е продукт, съставен от множество компоненти, които могат да се заместват така, че да е възмож[но] демонтирането или повторно сглобяване на продукта“.
8 Член 4 от посочения регламент, озаглавен „Условия на закрила“, предвижда:
„1. Закрилата на промишлен дизайн чрез промишления дизайн на Общността се осигурява в зависимост от това, доколко той е нов и оригинален.
2. За нов и оригинален се счита промишлен дизайн, приложен към или включен в продукт, който е част от съставен продукт, само ако:
а) веднъж включената в съставния продукт съставна част остава видима при обичайна употреба на последния, и
б) доколкото тези видими особености на частта отговарят на изискванията за новост и оригиналност.
3. Под „обичайна употреба“ по смисъла на параграф 2, буква а) се разбира употреба от крайния потребител, с изключение на поддръжка, обслужване или поправка“.
9 Член 19, параграф 1 от същия регламент гласи следното:
„Регистрираният промишлен дизайн на Общността дава на своя притежател изключителното право да използва и да забранява на всеки друг използването на промишления дизайн, без негово съгласие. Горепосоченото използване обхваща по-специално, създаването, предлагането, разпространението на пазара, вноса, износа или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн или складирането на такъв продукт за тези цели“.
10 Член 110 от Регламент № 6/2002, озаглавен „Преходна разпоредба“, предвижда:
„1. До датата на влизане в сила на измененията на настоящия регламент, по предложение на Комисията по този въпрос, не съществува закрила за дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, ко[я]то по смисъла на член 19, параграф 1, се използва при поправка на съставния продукт, с цел да се възстанови първоначалният му изглед.
2. Предложението на Комисията, посочено в параграф 1, се представя едновременно с промените, които Комисията ще предложи по същия въпрос, съгласно член 18 на Директива 98/71/ЕО и ще отчита тези промени“.
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
Дело C‑397/16
11 Audi притежава няколко промишлени дизайна на Общността за лети автомобилни джанти.
12 Acacia произвежда лети автомобилни джанти с марката „WSP Italy“ и ги продава на собствения си интернет сайт, който е достъпен на няколко езика. Според запитващата юрисдикция някои от тези джанти са идентични на летите джанти на Audi. Произвежданите от Acacia джанти имат печат „NOT OEM“, което означава „не е произведено като оригинално оборудване“. В търговската и техническата документация, придружаваща тези продукти, във фактурите за продажба, както и на интернет сайта на Acacia е посочено, че разглежданите джанти се продават само като резервни части, които да се използват при поправки.
13 Audi предявява пред Tribunale di Milano (Първоинстанционен съд Милано, Италия) иск, с който по същество цели да се установи, че с производството и продажбата на разглежданите джанти Acacia нарушава притежаваните от него промишлени дизайни на Общността. Този съд уважава иска.
14 Acacia подава въззивна жлба пред Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано, Италия). Последният, след като по-специално отбелязва, че практиката на италианските съдилища и на съдилищата на другите държави членки по прилагане на така наречената „клауза за поправка“ е противоречива, приема, че са налице сериозни съмнения как трябва да се тълкува член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002.
15 При тези обстоятелства Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано, Италия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допускат ли принципите на свободно движение на стоки и свободно предоставяне на услуги във вътрешния пазар, принципът на ефективност на европейските правила за конкуренция и на либерализация на вътрешния пазар, принципите на полезно действие и еднакво прилагане на европейското право в рамките на Европейския съюз, разпоредбите на вторичното право на Европейския съюз като Директива 98/71, и по-специално член 14 от нея, член 1 от Регламент [(ЕС) № 461/2010 на Комисията от 27 май 2010 година относно прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз към категориите вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства (ОВ L 129, 2010 г., стр. 52)] и Правило [№ 124 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ-ООН) — Единни изисквания относно одобрението на колела за пътнически автомобили и техните ремаркета], тълкуване на член 110 от Регламент № 6/2002, съдържащ клаузата за поправка, което изключва джанта копие, изглеждаща по същия начин като оригиналната заводска джанта, одобрена въз основа на посоченото Правило № 124, от понятието част от съставен продукт (автомобил), позволяваща поправяне на този продукт и възстановяване на първоначалния му вид?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, изключват ли разпоредбите относно правата на индустриална собственост върху регистрирани промишлени дизайни, след претегляне на интересите, посочени в първия въпрос, прилагане на клаузата за поправка по отношение на допълващи продукти, копия, които могат да бъдат избирани по друг начин от клиента, с мотива че клаузата за поправка трябва да се тълкува ограничително и да се счита за приложима единствено по отношение на резервните части, чиято форма е свързана с продукта, тоест части, чиято форма е предопределена, по същество без възможност за промяна, от външния вид на съставния продукт, и за неприложима по отношение на други, считани за взаимозаменяеми части, които могат свободно да се монтират според вкуса на клиента?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, какви мерки следва да вземе производителят на джанти копия, за да осигури законното движение на продуктите, предназначени за поправяне на съставния продукт и възстановяване на оригиналния му изглед?“.
Дело C‑435/16
16 Porsche притежава няколко промишлени дизайна на Общността за лети автомобилни джанти.
17 Произвежданите от Acacia джанти се продават в Германия на неговия интернет сайт, който е предназначен за крайните потребители и е достъпен на немски език. Според запитващата юрисдикция някои от тези джанти са идентични на летите джанти на Porsche. Запитващата юрисдикция отбелязва, че според Acacia произвежданите от него джанти, предназначени за моторни превозни средства Porsche, могат да се използват само на превозните средства на този производител. Пред запитващата юрисдикция Porsche изтъква, че процесните джанти се предлагат и в цветове и размери, които не съответстват на оригиналните продукти.
18 Porsche предявява пред Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия) иск, с който по същество цели да се установи, че с производството и продажбата на разглежданите джанти Acacia нарушава притежаваните от него промишлени дизайни на Общността. Този съд уважава иска.
19 След като въззивната им жалба срещу неговото решениее отхвърлена, Acacia и г‑н D’Amato подават ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция. Последната отбелязва, че уважаването на жалбата зависи от това дали Acacia може да се позове на така наречената „клауза за поправка“, съдържаща се в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002. Според нея обаче тълкуването на тази разпоредба поражда някои затруднения.
20 При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 се прилага само за части със задължителна форма, тоест такива, чиято форма по принцип е предопределена, без възможност за промяна, от външния вид на съставния продукт и поради това не може да се избира свободно от клиентите — каквито са например автомобилните джанти?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 се прилага само за предлагането на продукти с идентично оформление, тоест на продукти, които съответстват на оригиналните едновременно по цвят и по размер?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че изключението по член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 се прилага в полза на продавача на продукт, с който по принцип се нарушава правото върху процесния дизайн, само ако този продавач обективно гарантира, че продуктът му може да се закупува единствено за извършване на поправка, но не и за други цели като например подобряване или персонализиране на съставния продукт?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, какви мерки трябва да вземе продавачът на продукт, с който по принцип се нарушава правото върху процесния дизайн, за да гарантира обективно, че продуктът му може да се закупува единствено за извършване на поправки, но не и за други цели като например подобряване или персонализиране на съставния продукт? Достатъчно ли е в това отношение:
a) продавачът да включи в каталога си указанието, че продуктът се продава единствено за извършване на поправки с цел да се възстанови първоначалният изглед на съставния продукт, или
б) е необходимо продавачът да доставя продукта само при условие че купувачът (дистрибутор или потребител) писмено декларира, че ще използва предлагания продукт само за извършване на поправка?“.
21 С решение на председателя на Съда от 25 април 2017 г. дела С‑397/16 и C‑435/16 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.
По исканията за възобновяване на устната фаза на производството
22 С молби, подадени в секретариата на Съда съответно на 24 ноември и 1 декември 2017 г., Porsche и Audi искат да бъде постановено възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.
23 В подкрепа на исканията си Porsche и Audi по същество изтъкват, че заключението на генералния адвокат се основава на безпочвени твърдения, които не са били обсъдени в рамките на състезателно производство, по-специално за генезиса на така наречената „клауза за поправка“, съдържаща се в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002.
24 Съгласно член 83 от Процедурния му правилник Съдът във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.
25 Настоящият случай не е такъв. Всъщност изобщо не се твърди, че е налице нов факт. Освен това въпросът за генезиса на така наречената „клауза за поправка“ е засегнат по-специално в писменото становище на Комисията и е обсъден от всички страни в съдебното заседание за изслушване на устните състезания. Ето защо, след като изслуша генералния адвокат, Съдът прие, че делото е напълно изяснено.
26 Освен това, що се отнася до възраженията на Porsche и Audi срещу заключението на генералния адвокат, следва да се припомни, от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и неговият процедурен правилник не предвиждат възможност заинтересованите страни да представят становища в отговор на заключението, представено от генералния адвокат (решение от 25 октомври 2017 г., Polbud — Wykonawstwo, C‑106/16, EU:C:2017:804, т. 23 и цитираната съдебна практика).
27 От друга страна, съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат има ролята да представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. В това отношение Съдът не е обвързан нито от заключението на генералния адвокат, нито от мотивите, въз основа на които последният е стигнал до него. Поради това несъгласието на заинтересована страна със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 25 октомври 2017 г., Polbud — Wykonawstwo, C‑106/16, EU:C:2017:804, т. 24 и цитираната съдебна практика).
28 По изложените съображения Съдът счита, че няма основание да постанови възобновяване на устната фаза на производството.
По преюдициалните въпроси
По втория въпрос по дело C‑397/16 и по първия въпрос по дело C‑435/16
29 С втория въпрос по дело C‑397/16 и с първия въпрос по дело C‑435/16, които следва да бъдат разгледани заедно и най-напред, запитващите юрисдикции по същество искат да се установи дали член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — ползващият се от закрила промишлен дизайн да е предопределен от външния вид на съставния продукт.
30 Audi, Porsche и германското правителство по същество изтъкват, че така наречената „клауза за поправка“ по член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 се прилага единствено по отношение на частите от съставен продукт, чийто външен вид предопределя ползващия се със закрила промишлен дизайн, тоест които наложително са с определена форма, така че тази разпоредба е неприложима за летите автомобилни джанти. Обратно, Acacia, италианското и нидерландското правителство и Комисията считат, че така наречената „клауза за поправка“ се прилага не само за частите, които наложително са с определена форма, тоест за частите, чиято форма по принцип е предопределена, без възможност за промяна, от външния вид на съставния продукт и поради това не може да се избира свободно от клиента, поради което тази разпоредба е приложима за летите джанти.
31 Според постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се имат предвид не само съдържанието ѝ, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част. Генезисът на разпоредба от правото на Съюза също може да даде полезни насоки за тълкуването ѝ (вж. в този смисъл решения от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 50, от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, C‑461/13, EU:C:2015:433, т. 30, както и от 18 май 2017 г., Hummel Holding, C‑617/15, EU:C:2017:390, т. 22).
32 Съгласно член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 „не съществува закрила за дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, ко[я]то по смисъла на член 19, параграф 1, се използва при поправка на съставния продукт, с цел да се възстанови първоначалният му изглед“.
33 За разлика от съображение 13 от Регламент № 6/2002, съгласно което не следва да се предоставя закрила като промишлен дизайн на Общността на дизайн, приложен към или включен в продукт, който е част от съставен продукт, „чийто външен вид предопределя дизайна“, и който се използва за поправка на съставния продукт, с цел възстановяване на първоначалния му вид, член 110, параграф 1 от същия регламент предвижда само, че трябва да става въпрос за „част от съставен продукт“, която трябва да „се използва при поправка на съставния продукт, с цел да се възстанови първоначалният му изглед“.
34 Така от текста на член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 следва, че условието външният вид на съставния продукт да предопределя ползващия се със закрила промишлен дизайн не е сред условията, изброени в тази разпоредба.
35 Това буквално тълкуване се подкрепя на първо място от генезиса на така наречената „клауза за поправка“.
36 Всъщност, що се отнася до документите, изготвени в хода на законодателния процес по приемането на посочената клауза, трябва да се отбележи, че както Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно промишления дизайн на Общността (ОВ C 29, 1994 г., стр. 20), така и измененото Предложение за регламент на Съвета относно промишления дизайн на Общността (ОВ C 62 E, 2001 г., стр. 173) са съдържали разпоредба, която, макар да не е формулирана по абсолютно същия начин, е предвиждала именно, че промишлен дизайн, приложен към или включен в продукт, който е част от съставен продукт, „чийто външен вид предопределя промишления дизайн“, не може да се ползва от защита като промишлен дизайн на Общността.
37 Както обаче по същество отбелязва генералният адвокат в точки 60—62 от заключението си, от Доклада на председателството до Комитета на постоянните представители (Корепер) № 12420/2000 от 19 октомври 2000 г. (междуинституционално досие 1993/0463 (CNS) следва, че „с оглед на постигането на политическо споразумение по предложението“ на Корепер са били представени два основни въпроса, единият от които се е отнасял именно до резервните части. Така от посочения доклад се установява, че мнозинството от делегациите в посочения комитет са считали, че е уместно, от една страна, текстът на разглежданата разпоредба да бъде доближен до този на член 14 от Директива 98/71, и от друга страна, резервните части да бъдат изключени от обхвата на закрилата, която ще се предостави с бъдещия регламент, само „доколкото се използват за поправката на съставен продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед“.
38 В този контекст изискването, съдържащо се в текста на разглежданата разпоредба в предложението и в измененото предложение на Комисията, цитирани в точка 36 от настоящото решение, а именно продуктът, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн, да е част от съставен продукт, чийто „външен вид предопределя дизайна, ползващ се със закрила“, не е включено в разпоредбата, която Съветът в крайна сметка приема.
39 Така от генезиса на член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 следва, че обхватът на тази разпоредба не е бил ограничен до частите, чиято форма е наложена от формата на съставния продукт, вследствие на избор, направен в хода на законодателния процес.
40 Вярно е, както подчертават Audi и Porsche, а също и германското правителство, че в текста на съображение 13 от Регламент № 6/2002 продължава да фигурира изискването външният вид на съставния продукт да „предопределя дизайна, ползващ се със закрила“. Като се има предвид обаче изложеното по-горе, това обстоятелство не е от решаващо значение. Освен това, както следва от практиката на Съда, макар да е възможно преамбюлът на акт на Съюза да уточнява съдържанието на този акт, той не може да бъде изтъкван като основание за неприлагане на самите разпоредби на съответния акт (решение от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA, C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 76 и цитираната съдебна практика).
41 В този контекст, като се има предвид намерението на законодателя на Съюза, припомнено в точки 36—38 от настоящото съдебно решение, не е уместно споменатото в точка 30 от настоящото решение и подкрепяно от Audi, Porsche и германското правителство буквално тълкуване на член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002, основано на дерогационния или преходен характер на тази разпоредба.
42 В това отношение, от една страна, е вярно, че така наречената „клауза за поправка“ ограничава правата на притежателя на промишлен дизайн на Общността, тъй като, ако са изпълнени условията по член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002, той се оказва лишен от предвиденото в член 19, параграф 1 от този регламент изключително право да забранява на всеки друг да използва промишления дизайн без негово съгласие, което наистина би могло да оправдае буквално тълкуване на член 110, параграф 1. То обаче не би могло да обоснове прилагане на тази разпоредба под условие, което не е предвидено в нея.
43 От друга страна, въпреки че член 110 от Регламент № 6/2002 е озаглавен „Преходна разпоредба“ и освен това в параграф 1 предвижда, че така наречената „клауза за поправка“ се прилага единствено „[д]о датата на влизане в сила на измененията на [посочения] регламент“, следва да се констатира, че по естеството си тази разпоредба се прилага, докато не бъде изменена или отменена по предложение на Комисията.
44 На второ място, тълкуването на член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002, направено в точка 34 от настоящото решение, се потвърждава от анализ на контекста, в който се вписва така наречената „клауза за поправка“ и който подкрепя съгласувано тълкуване на разпоредбите на Регламент № 6/2002, от една страна, и на Директива 98/71, от друга страна.
45 В това отношение, най-напред, както посочва генералният адвокат в точка 55 от заключението си, както Предложението за директива на Парламента и на Съвета относно правната закрила на промишлени дизайни (ОВ C 345, 1993 г., стр. 14), така и посоченото в точка 36 от настоящото решение предложение за регламент, които са представени едновременно от Комисията, съдържат така наречената „клауза за поправка“, обхващаща само частите от съставен продукт, „чийто външен вид предопределя дизайна, ползващ се със закрила“. За разлика от посоченото предложение за директива, така наречената „клауза за поправка“, фигурираща в Директива 98/71, не съдържа подобно ограничение. Както обаче беше посочено в точка 37 от настоящото решение, целта на изменението на текста на съдържащата се в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 така наречена „клауза за поправка“, направено в хода на законодателния процес по приемане на този регламент, е нейният текст да се доближи до този на член 14 от Директива 98/71.
46 По-нататък съображение 9 от Регламент № 6/2002 гласи, че материалноправните разпоредби на този регламент следва да са съобразени със съответните разпоредби от Директива 98/71.
47 Накрая от член 110, параграф 2 от Регламент № 6/2002 следва, че всяко предложение на Комисията за изменение на така наречената „клауза за поправка“, съдържаща с в параграф 1 от този член, трябва да се представи едновременно с изменението на така наречената „клауза за поправка“ по член 14 от Директива 98/71, което ще бъде предложено съгласно член 18 от тази директива, като съгласно посочения член 110, параграф 2 Комисията трябва също така да отчете това изменение.
48 Член 14 от Директива 98/71 обаче не съдържа изискване външният вид на съставния продукт да предопределя ползващия се от закрила промишлен дизайн, което подкрепя тълкуване на така наречената „клауза за поправка“ в смисъл, че тя не зависи от условието външният вид на съставния продукт да предопределя ползващия се със закрила промишлен дизайн.
49 На трето място, тълкуването на член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002, направено в точка 34 от настоящото решение, не се оборва целта на така наречената „клауза за поправка“, посочена в обяснителния меморандум към предложението за регламент, споменато в точка 36 от настоящото решение.
50 Както следва от посочения обяснителен меморандум, закрилата, предоставяна от промишлените дизайни на Общността, може да доведе до нежелани последици, като изключи или ограничи конкуренцията на пазарите, по-специално когато става въпрос за трайни и скъпи съставни продукти като автомобилите, при които закрилата на промишлените дизайни, приложени към отделните части на съставния продукт, може да създаде същински монополизиран пазар на резервни части. В този контекст целта на така наречената „клауза за поправка“ е да се избегне създаването на монополизирани пазари за някои резервни части, и по-специално да не се стига дотам потребителят, който е закупил дълготраен и може би скъп продукт, да се окаже обвързан за неограничено време с производителя на съставния продукт във връзка със закупуването на резервни части.
51 Както генералният адвокат по същество отбелязва в точки 44 и 45 от заключението си, именно за да се ограничи създаването на монополизирани пазари, с така наречената „клауза за поправка“ по член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 е предвидено, че не съществува закрила като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн на Общността, който представлява част от съставен продукт, която се използва при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед.
52 Впрочем целта на така наречената „клауза за поправка“ за постигане, до известна степен, на либерализация на пазара на резервни части, се потвърждава от съображение 19 и от член 14 от Директива 98/71, съгласно които изменение на националните разпоредби, уреждащи използването на промишления дизайн на съставна част за целите на поправката на сложен продукт до възстановяването на оригиналния му вид, е разрешено само ако целта му е да се либерализира пазарът на разглежданите части.
53 От всички изложено по-горе следва, че обхватът на член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 не се свежда до частите на съставен продукт, чийто външен вид предопределя ползващия се със закрила промишлен дизайн.
54 По изложените съображения на втория въпрос по дело C‑397/16 и на първия въпрос по дело C‑435/16 следва да се отговори, че член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ не изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — ползващият се от закрила промишлен дизайн да е предопределен от външния вид на съставния продукт.
По първия въпрос по дело C‑397/16 и втория въпрос по дело C‑435/16
55 С първия въпрос по дело C‑397/16 и с втория въпрос по дело C‑435/16, които следва да бъдат разгледани заедно на второ място, запитващите юрисдикции по същество искат да се установи при какви условия съгласно така наречената „клауза за поправка“, съдържаща се в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002, е изключена закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед.
56 Що се отнася до първия въпрос по дело C‑397/16, Audi и германското правителство по същество изтъкват, че джанта копие, изглеждаща по същия начин като оригиналната заводска джанта, не се обхваща от понятието „част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед“, поради което за такава джанта не се прилага така наречената „клауза за поправка“. Обратно, Acacia, италианското и нидерландското правителство, както и Комисията считат, че джанта копие, изглеждаща по същия начин като оригиналната заводска джанта, се обхваща от понятието „част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед“.
57 Що се отнася до втория въпрос по дело C‑435/16, Porsche, италианското и нидерландското правителство, както и Комисията по същество изтъкват, че за да може автомобилната джанта да бъде обхваната от така наречената „клауза за поправка“, нейният външен вид трябва да е идентичен с този на оригиналната джанта. Обратно, Acacia счита, че така наречената „клауза за поправка“ се прилага за всички „обичайни варианти“ на оригиналните джанти.
58 Съгласно член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 не съществува закрила като промишлен дизайн на Общността „по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, ко[я]то по смисъла на член 19, параграф 1, се използва при поправка на съставния продукт, с цел да се възстанови първоначалният му изглед“.
59 Така от текста на тази разпоредба е видно, че има няколко условия за прилагане на така наречената „клауза за поправка“, а именно, най-напред, да съществува промишлен дизайн на Общността, след това, да е налице „част от съставен продукт“ и накрая, тя задължително „по смисъла на член 19, параграф 1, [да] се използва при поправка на съставния продукт, с цел да се възстанови първоначалният му изглед“.
60 На първо място, следва да се посочи, че ако всички предвидени в него условия са изпълнени, член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 изключва изцяло закрилата по отношение на „промишлен дизайн на Общността“. Следователно, както генералният адвокат по същество отбелязва в точки 90 и 91 от заключението си, посоченият член 110, параграф 1 е приложим само по отношение на части, които се ползват от закрила като промишлени дизайни на Общността и които, както следва от член 1, параграф 1 от този регламент, отговарят на условията за закрила, предвидени в посочения регламент, и по-специално в член 4 от него.
61 В това отношение съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 6/2002 закрила на промишлен дизайн, приложен към или включен в продукт, който е част от съставен продукт, се осигурява само доколкото, от една страна, веднъж включена в съставния продукт, частта остава видима при обичайна употреба на последния, и от друга страна, видимите особености на частта отговарят на изискванията за новост и оригиналност, предвидени в параграф 1 от този член.
62 В случая това безспорно е така, що се отнася до притежаваните от Audi и Porsche промишлени дизайни на автомобилни джанти.
63 На второ място, член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 се прилага единствено по отношение на „частите от съставен продукт“.
64 Следва да се отбележи, че Регламент № 6/2002 не дава определение на понятието „част от съставен продукт“. От член 3, букви б) и в) от този регламент обаче следва, от една страна, че „продукт“ е всяко промишлено или занаятчийско изделие, включително, между другото, части, предназначени за сглобяване в съставен продукт, и от друга страна, че „съставен продукт“ е продукт, съставен от множество компоненти, които могат да се заместват така, че да е възможно демонтирането или повторното сглобяване на продукта. Освен това, при липса на определение на понятието „част“ в посочения регламент, това понятие трябва да се разбира в обичайния му смисъл в общоупотребимия език (вж. в този смисъл решение от 4 май 2006 г., Massachusetts Institute of Technology, C‑431/04, EU:C:2006:291, т. 17 и цитираната съдебна практика).
65 При тези обстоятелства следва да се приеме, че под „части от съставен продукт“ член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 има предвид множеството компоненти, предназначени за сглобяване в съставно промишлено или занаятчийско изделие, които могат да се заместват така, че да е възможно демонтирането и повторното сглобяване на изделието, и при липсата на които е невъзможна обичайната употреба на съставния продукт.
66 В случая следва да се констатира, че автомобилната джанта трябва да се окачестви като „част от съставен продукт“ по смисъла на посочената разпоредба, тъй като такава джанта е компонент на съставен продукт, а именно автомобил, и при липсата ѝ е невъзможна обичайната употреба на този продукт.
67 На трето място, член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 изисква за целите на прилагането на така наречената „клауза за поправка“ частта от съставния продукт да се използва „по смисъла на член 19, параграф 1[…] при поправка на съставния продукт“.
68 В това отношение, първо, от член 19, параграф 1 от Регламент № 6/2002 следва, че „използването“ на частта по смисъла на тази разпоредба обхваща създаването, предлагането, разпространението на пазара, вноса, износа или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн или складирането на такъв продукт за тези цели. Така от текста на този член следва, че това понятие се схваща в широк смисъл и обхваща всяко използване на част за извършването на поправка.
69 Второ, частта трябва да се използва „при поправка“ на съставния продукт. В това отношение, както генералният адвокат по същество посочва в точки 89 и 100 от заключението си, изискването частта да се използва „при поправка“ на съставния продукт, предполага, че частта трябва да е необходима за обичайната употреба на съставния продукт, или, с други думи, че повредата или липсата на тази част може да възпрепятства тази обичайна употреба. Така, за да е възможно позоваване на така наречената „клауза за поправка“, трябва използването на частта да е необходимо за поправяне на съставния продукт, който се оказва повреден по-специално вследствие на липсата или увреждането на оригиналната част.
70 При това положение от приложното поле на така наречената „клауза за поправка“ е изключено всякакво използване на частта за красота или просто за удобство, като по-специално подмяна на част по естетически причини или за персонализиране на съставния продукт.
71 На четвърто място, член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 изисква за целите на прилагането на така наречената „клауза за поправка“ поправката на съставния продукт да се извършва „с цел да се възстанови първоначалният му изглед“.
72 Като се има предвид член 3, буква a) от Регламент № 6/2002, следва да се счита, че изгледът на продукта или на част от него се определя по-специално от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му.
73 В това отношение, както генералният адвокат отбелязва в точки 103 и 104 от заключението си, изгледът на съставния продукт зависи от частите, за които се отнася член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002. Всъщност, както беше припомнено в точка 60 от настоящото решение, тази разпоредба се отнася единствено до частите, които се ползват от закрила като промишлени дизайни на Общността и следователно, в съответствие с член 4, параграф 2, буква a) от този регламент, след като веднъж са включени в съставния продукт, остават видими при обичайната употреба на същия. Изгледът на съставния продукт задължително зависи от част, която е видима.
74 Трябва обаче също така поправката да се извършва с цел възстановяване на „първоначалния“ изглед на съставния продукт. Следователно, за да е възможно да се приложи така наречената „клауза за поправка“, частта трябва да се използва с цел възстановяване на изгледа на съставния продукт към момента на пускането му на пазара.
75 От това се налага изводът, че така наречената „клауза за поправка“ се прилага единствено по отношение на частите на съставен продукт, които изглеждат по същия начин като оригиналните.
76 Впрочем такова тълкуване е съобразено с член 26, параграф 2 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, който предвижда, че изключенията от закрилата на промишления дизайн трябва да са ограничени и да не влизат без основание в противоречие с нормалната експлоатация на защитения промишлен дизайн, нито да накърняват излишно законните интереси на притежателя на защитения дизайн, като се имат предвид законните интереси на трети страни. Всъщност разглежданият случай е такъв, след като така наречената „клауза за поправка“ се прилага само в хипотезите на използване на промишлени дизайн, представляващ част от съставен продукт, с единствената цел наистина да се поправи този съставен продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед.
77 Следователно е изключено всяко използване на част, което няма за цел възстановяване на изгледа на съставния продукт към момента на пускането му на пазара. Такъв е по-специално случаят, когато резервната част не съответства цветово или по размер на оригиналната част или когато външният вид на съставния продукт е променен след пускането му на пазара.
78 По изложените съображения на първия въпрос по дело C‑397/16 и на втория въпрос по дело C‑435/16 следва да се отговори, че член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — резервната част да изглежда по същия начин като частта, която първоначално е била включена в съставния продукт при неговото пускане на пазара.
По третия въпрос по дело C‑397/16 и по третия и четвъртия въпрос по дело C‑435/16
79 С третия въпрос по дело C‑397/16 и с третия и четвъртия въпрос по дело C‑435/16, които следва да бъдат разгледани заедно на трето място, запитващите юрисдикции по същество искат да се установи дали член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се позове на съдържащата се в тази разпоредба така наречена „клауза за поправка“, производителят или продавачът на част от съставен продукт трябва да следи, и евентуално — по какъв начин, че тази част да може да бъде купена единствено при поправка.
80 В това отношение Audi счита, че прилагането на така наречената „клауза за поправка“ е несъвместимо с директната продажба на части копия на крайните потребители, така че производителите на части копия трябва да разпространяват своите продукти само сред ремонтните сервизи. Porsche изтъква, че производителят на части копия трябва обективно да следи, че неговият продукт може да бъде купен само за извършване на поправка, но не и за други цели, като например персонализиране на съставния продукт. Италианското правителство и Комисията по същество считат, че производителят на части копия е длъжен да вземе общи мерки за контрол, с които да гарантира, че частите се използват законно. От своя страна Acacia предлага като мярка, съвместима с изискването за справедливо балансиране на различните налични интереси, клиентите да бъдат предварително писмено уведомявани, че частта е предназначена за поправка на съставен продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед.
81 Както следва от текста му, член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2202 изключва закрилата като дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт, с цел да се възстанови първоначалният му изглед. Горепосоченото „използване“ обхваща по-специално, както беше припомнено в точка 68 от настоящото решение, създаването, предлагането, разпространението на пазара, вноса, износа или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен промишленият дизайн, или складирането на такъв продукт за тези цели.
82 Ето защо е важно да се определи дали, когато както в случаите, разглеждани в главните производства, това използване се състои в производството и продажбата на такъв продукт, член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 налага на производителя и продавача на продукта, които възнамеряват да го произвеждат и продават, за да бъде той действително използван при спазване на условията, предвидени в посочената разпоредба, определени задължения във връзка със спазването на посочените условия от потребителите надолу по веригата.
83 В това отношение следва да се отбележи, че въведеното с така наречената „клауза за поправка“ изключение от принципната закрила на промишления дизайн изисква крайният потребител на съответната част да я използва при спазване на условията, посочени в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002, а именно да ремонтира с нея съответния съставен продукт с цел да възстанови първоначалния му изглед.
84 Важно е също така да се подчертае, че посочената разпоредба въвежда с оглед на специфичните цели, припомнени в точка 51 от настоящото решение, изключение от режима на закрила на промишления дизайн, и че необходимостта от запазване на ефективността на този режим на закрила изисква лицата, които се позовават на посоченото изключение, да допринесат, доколкото е възможно, за стриктното спазване, по-специално от крайния потребител, на условията, посочени в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002.
85 В този контекст, макар, разбира се, да не е възможно от производителя или продавача на част от съставен продукт да се очаква, че ще гарантира, обективно и при всякакви обстоятелства, че частите, които произвежда или продава, за да бъдат използвани при условията, предвидени в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002, в крайна сметка действително ще се използват от крайните потребители при спазване на посочените условия, това не променя факта, че за да може да се ползва от дерогационния режим, установен с тази разпоредба, този производител или продавач е длъжен, както посочва генералният адвокат в точки 131, 132 и 135 от заключението си, да положи грижа, че тези условия ще бъдат спазвани от потребителите надолу по веригата.
86 Той трябва по-специално най-напред да информира потребителя надолу по веригата, посредством ясно и видимо указание върху продукта, върху неговата опаковка или в документите за продажбата, от една страна, че съответната част включва промишлен дизайн, който не е негов, и от друга страна, че тази част е предназначена единствено за поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед.
87 По-нататък в негова тежест е да следи посредством подходящи, по-специално договорни, способи, че потребителите надолу по веригата нямат намерение да използват съответните части по начин, който е несъвместим с условията, предвидени в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002.
88 Накрая производителят или продавачът трябва да не продава частта, когато знае или с оглед на всички относими обстоятелства е трябвало да знае, че частта няма да бъде използвана при условията, предвидени в член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002.
89 По изложените по-горе съображения на третия въпрос по дело C‑397/16 и на третия и четвъртия въпрос по дело C‑435/16 следва да се отговори, че член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се позове на така наречената „клауза за поправка“, производителят или продавачът на част от съставен продукт е длъжен да положи грижа, че потребителите надолу по веригата ще спазват условията, установени с посочената разпоредба.
По съдебните разноски
90 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Член 110, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ не изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — ползващият се от закрила промишлен дизайн да е предопределен от външния вид на съставния продукт.
2) Член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него така наречена „клауза за поправка“ изисква — като условие за изключване на закрилата като промишлен дизайн на Общността по отношение на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, използвана при поправка на съставния продукт с цел да се възстанови първоначалният му изглед — резервната част да изглежда по същия начин като частта, която първоначално е била включена в съставния продукт при неговото пускане на пазара.
3) Член 110, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се позове на така наречената „клауза за поправка“, производителят или продавачът на част от съставен продукт е длъжен да положи грижа, че потребителите надолу по веригата ще спазват условията, установени с посочената разпоредба.
Подписи