ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

17 декември 2008 година

Дело F-80/08 R

Fritz Harald Wenig

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението на решение за отстраняване от длъжност на заинтересованото лице — Неотложност — Липса“

Предмет: Искане, подадено въз основа на членове 242 ЕО, 243 ЕО, 157 АЕ и 158 АЕ, с което г‑н Wenig иска спиране на изпълнението на Решението на Комисията от 18 септември 2008 г., взето съгласно членове 23 и 24 от приложение ІХ към Правилника за длъжностните лица, посредством което жалбоподателят се отстранява за неопределено време и се разпорежда удръжка в размер на 1 000 EUR месечно от възнаграждението му за максимален срок от шест месеца

Решение: Отхвърля искането за допускане на обезпечение. Съдът на публичната служба не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер — Ред за разглеждане и начин на проверка

(членове 242 ЕО и 243 ЕО ; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението —Условия за постановяване — Претегляне на всички разглеждани интереси

(член 242 ЕО; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; членове 23 и 24 от приложение ІХ към Правилника за длъжностните лица)

3.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението —Условия за постановяване — Неотложност — Тежест на доказване

(член 242 ЕО; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; членове 23 и 24 от приложение ІХ към Правилника за длъжностните лица)

4.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Обратна сила — Липса

(член 242 ЕО)

1.      Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба молбите, свързани с временни мерки, трябва да съдържат по-специално обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност (fumus boni juris) за постановяване на поисканата временна мярка. Тези условия са кумулативни, така че молба за налагане на временни мерки трябва да се отхвърли, щом като едно от тях липсва. Освен това поисканите мерки трябва да имат временен характер, в смисъл че не трябва да засягат решението по същество.

В рамките на тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и остава свободен да определи с оглед на особеностите на случая начина, по който тези различни условия трябва да бъдат проверени, както и реда за провеждане на тази проверка, след като никаква норма на общностното право не му налага предварително установена схема на анализ за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки.

(вж. точки 20—23)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 21 март 1997 г., Antillean Rice Mills/Съвет, T‑41/97 R, Recueil, стр. II‑447, точка 19; 9 август 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 R, Recueil FP стр. I‑A‑171 и II‑783, точки 12 и 13

Съд на публичната служба — 31 май 2006 г., Bianchi/ETF, F‑38/06 R, Recueil FP стр. I‑A‑1‑27 и II‑A‑1‑93, точки 20 и 22

2.      Когато в рамките на молба за постановяване на привременни мерки съдията по обезпечителното производство, пред който се посочва опасността за молителя да претърпи тежки и непоправими вреди, претегля различните разглеждани интереси, той трябва по-специално да разгледа дали евентуалната отмяна на спорното решение от съда, разглеждащ спора по същество, би позволила промяната на положението, създадено с незабавното изпълнение на решението, и обратно, дали спирането на изпълнението на това решение би могло да представлява пречка за пълното му действие, в случай че искът или жалбата в основното производство бъдат отхвърлени.

Решението за отстраняване от длъжност на длъжностно лице съгласно членове 23 и 24 от приложение ІХ към Правилника за длъжностните лица може обаче да бъде направено през цялата продължителност на определен период. В началото този период отговаря на времето на провеждане на разследването и продължава извън него, когато институцията счита, че интересите на службата, а понякога — на длъжностното лице, налагат отдалечаването му до окончателното установяне от страна на институцията на позицията ѝ относно твърдените неизпълнения. Вследствие на това решението за постановяване на отстраняване би било фактически лишено от съществената част от своята полезност, когато то не може да произведе своето действие през периода, през който би следвало да го произведе.

Следователно спирането на изпълнението на такова решение съдържа необратими последици, до степен че то може да засегне решението на Съда на публичната служба, който се произнася по иска или жалбата в главното производство. Различно е, ако не се постанови спиране на изпълнението. Всъщност вредата за отстраненото длъжностно лице, свързана със засягане на репутацията му, може да бъде поправена с отмяната на това решение, включително при необходимост, с евентуално осъждане на институцията за вреди. Следователно при претеглянето на разглежданите интереси следва да се държи сметка за необратимия характер и да се постановява спиране на изпълнението на решението за отстраняване, ако по-специално неотложността на спирането изглежда безспорна.

(вж. точки 27—31 и 36)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Antillean Rice Mills/Съвет, посочено по-горе, точка 46; 30 април 2008 г., Испания/Комисия, T‑65/08 R, все още непубликувано в Сборника, точка 82, и цитираната съдебна практика

3.      Целта на обезпечителното производство не е да се осигури поправянето на дадена вреда, а да се гарантира пълната ефикасност на съдебното решение по същество. За да се постигне тази цел, е необходимо исканите мерки да бъдат неотложни, в смисъл че за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на жалбоподателя, е необходимо те да се постановят и да породят действието си преди решението по главното производство. Освен това страната, която иска постановяването на временните мерки, е длъжна да докаже, че не би могла да изчака изхода от главното производство, без да претърпи вреда от такъв характер.

Доколкото нематериалната вреда произтича от последиците на решение, с което се разпорежда отстраняването на длъжностно лице, върху неговия имидж, по принцип става въпрос за неизбежна и пряка последица от това решение. Освен това евентуалното спиране на изпълнението на такова решение не може да поправи вреда от такова естество в по-голяма степен, отколкото евентуалната отмяна в бъдеще на посоченото решение в края на главното производство.

Освен това, дори да се предположи, че отстраненото длъжностно лице се позовава на специална вреда, свързана с неговата кариера, различна от засягането на репутацията му, тази евентуална вреда би била резултат от дисциплинарното производство, което може да бъде открито срещу него, а не от спорното решение.

(вж. точки 41, 43 и 44)

Позоваване на:

Съд — 25 март 1999 г., Willeme/Комисия, C‑65/99 P(R), Recueil, стр. I‑1857, точки 60—62

Първоинстанционен съд — 10 септември 1999 г., Elkaïm Mazuel/Комисия, T‑173/99 R, Recueil FP стр. I‑A‑155 и II‑811, точка 25; De Nicola/ЕИБ, посочено по-горе, точка 43; 19 декември 2002 г., Esch-Leonhardt и др./ЕЦБ, T‑320/02 R, Recueil FP стр. I‑A‑325 и II‑1555, точка 27

4.      Съдебното решение, с което се постановява спиране на изпълнението, има характера на временна мярка, предназначена да защити бъдещето. Така, за разлика от отмяната, отстраняването не може да има ретроактивно действие.

(вж. точка 53)