ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(първи състав)

18 юни 2013 година

Дело F‑100/11

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Дневна надбавка — Условия за предоставяне — Реално установяване на мястото на работа — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание — Разходи, свързани с производството — Член 94 от Процедурния правилник“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio иска по-конкретно да бъде отменено решението от 22 декември 2010 г., с което Европейската комисия му отказва предоставянето на дневна надбавка

Решение:      Отхвърля жалбата като явно неоснователна. Осъжда г‑н Marcuccio да понесе направените от Европейската комисия съдебни разноски, както и направените от него съдебни разноски. Осъжда г‑н Marcuccio да заплати на Съда на публичната служба на Европейския съюз сумата от 2 000 EUR.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Дневна надбавка — Условия за предоставяне — Кумулативен характер

(член 20 от Правилника за длъжностните лица и член 10 от приложение VII към него)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Необосновано или злонамерено причинени разходи, наложени на Съда на публичната служба от иск на длъжностно лице, който представлява злоупотреба с правото на иск

(член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Предоставянето на дневната надбавка е обусловено от условието да се промени действително мястото на пребиваване, за да се изпълни изискването за пребиваване, установено в член 20 от правилника, и от условието да се понесат разходите или неудобствата, причинени от необходимостта от преместване или временно установяване в мястото на работа. Тъй като тези две условия са кумулативни, дневната надбавка по принцип не може да се предостави на длъжностно лице, което не докаже, че е понесло такива разходи или неудобства.

(вж. точка 27)

Позоваване на:

Съд — 5 февруари 1987 г., Mouzourakis/Парламент, 280/85, точки 9 и 12

Първоинстанционен съд — 10 юли 1992 г., Benzler/Комисия, T‑63/91, точки 20 и 21

2.      Съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, ако последният е направил разходи, които е било възможно да се избегнат, по-конкретно ако искът или жалбата представлява явна злоупотреба с правото на иск или жалба, той може да осъди предизвикалата тези разходи страна да ги възстанови, изцяло или отчасти, като сумата за възстановяване не може да надвишава 2 000 EUR.

Тази разпоредба следва да се прилага в случая на явно неоснователен иск или жалба, който представлява явна злоупотреба с правото на иск или жалба срещу решение, прието преди повече от девет години и половина и отменено от посочения съд, тъй като впрочем жалбоподателят е избрал съдебния ред за защита без никаква валидна обосновка.

(вж. точки 45 и 46)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Решение от 14 септември 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑236/02, обжалвано и висящо пред Съда, дело C‑617/11 P